Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........................., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IX тричленен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието
на секретаря Пенка Михайлова и прокурора Силвиян Иванов, разгледа докладваното от съдия Станислава
Стоева КНАД № 528/2022 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XII от АПК.
Производството по делото е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, чрез Дарина
Петрова Ошавкова - началник отдел АИПО, с юридическа правоспособност, против Решение № 81/14.12.2021г. по АНД № 321/2020г. по описа на Районен съд Девня, с което е отменено Наказателно постановление №
03-012278/11.12.2019г., с което на „В. 77“ ЕООД, ЕИК ******** е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 403а ал. 1 от Кодекса на труда КТ/.
С депозираната
жалба се иска отмяна на постановеното решение
като неправилно спрямо установената фактическа
обстановка по делото и потвърждаване на наказателното постановление като
законосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител, твърди че тъй като срещу дружеството са издадени две наказателни
постановления, първоинстанционният съд е смесил двете наказателни
постановления. По НП, предмет на настоящото дело правилно е санкционирано
дружеството, тъй като притежава качеството на работодател и като не е спазил
задълженията, които има като такъв, е извършил нарушение на чл. 403а от КТ.
В
срока за отговор по касационната жалба не е постъпил такъв от дружеството. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. Н.С., оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила
решението на РС – Девня, тъй като не може да се установи категорично, че
лицето, за което се твърди, че работи за дружеството е негов работник, каква
работа е извършвало, плащано ли му е.
твърди, че няма налице трудово правоотношение, поради което няма как да има
нарушение на посочената разпоредба на
КТ.
Участващият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира решението на Районен съд – Девня да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Варна, след като
обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Районен съд Девня е установил
следното: Извършена е проверка за спазване на трудовото законодателство на
обект в гр. Девня, Промишлена зона – юг, автосервиз, находящ се в ПИ с
идентификатор *****, стопанисван като наемател от „В. 77“ ЕООД. По време на
проверката е установено, че дружеството в качеството на работодател не държи в
обекта на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за
вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време
и организацията на работа в обекта. Въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение е издадено Наказателно
постановление № 03-012278/11.12.2019г., в което наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации и е квалифицирал деянието като нарушение на чл.
403а от КТ. Наложил е имуществена санкция в размер на средния предвиден размер
от 200 лева.
За да отмени наказателното постановление,
районният съд е счел, че макар да е издадено от компетентен орган и при липса
на съществени процесуални нарушения, същото противоречи на материалния закон,
тъй като от събраните по делото доказателства не се доказва по безсъмнен начин
извършването на нарушението. От събраните доказателства в хода както на административното, така и на
съдебното производство се установява по безспорен начин, че дружеството има
наето само едно лице по допълнителен трудов договор – С.В.В., съпруг на
собственичката и управителка на дружеството, което не налага изрична
регламентация на работното време в дружеството. Прието е също така, че лицето,
което е установено на място и на което е връчена призовка № 2160/21.11.2019г. –
Р.В.Т.не е работник или служител на фирмата. Съдът приема също и че в
наказателното постановление липсват мотиви, въз основа на какви доказателства е
прието, че дружеството – въззивник е нарушило разпоредбите на КТ, както и за
размера на наложената санкция. Не е обсъдена и хипотезата на чл. 28 от ЗАНН –
дали извършеното не представлява маловажен случай.
Решението е правилно. Настоящият тричленен
състав възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, поради което в
съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги
преповтаря и препраща към тях. Проверката не сочи наличието на нарушения при
постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание
за неговата отмяна.
Правилно съдът е приел, че не е
доказано категорично нарушението. Предвид установеното, че в дружеството е
наето само едно лице на трудов договор, то необходимостта от документи,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в
обекта по смисъла на посочената норма не представлява съществено нарушение на
трудовото законодателство. Правилно районният съд е приел, че административният
орган е следвало, с оглед установеното, да обсъди приложението на чл. 28 от ЗАНН, както и да изложи мотиви както за това защо е неприложима нормата, така и
за налагането на санкцията в определения размер, поради което правилно
районният съд, в съвкупност с останалите доказателства е направил извод за липса на извършено административно
нарушение по чл. 403а от КТ, а оттам и за незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, поради което правилно е постановена
неговата отмяна.
Предвид горното, настоящият съдебен състав,
при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е
валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Не е
налице релевираното в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което решението на Районен съд – Варна, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед неоснователността на касационната
жалба, направеното своевременно искане за присъждане
на юрисконсултско
възнаграждение от страна на жалбоподателя е
неоснователно.
На основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Варна, девети тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81/14.12.2021г.
по АНД № 321/2020г. по описа на Районен съд Девня.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: