Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Сливен, 23. 03. 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 16 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от А.А.М. ***, подадена чрез адв. Х.Х. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0804-000675 от 13.08.2017 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171, т. 2, б. „и” от ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/–временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 1 месец, а именно 30 дни. В жалбата си оспорващият твърди и излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира разноски.
В съдебно заседание оспорващият, чрез упълномощен процесуален представител – адв. Х.Х. ***, поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен не изпраща представител и не изразява становище по жалбата, въпреки дадената възможност.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на оспорващия, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР– Сливен, Началникът на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 от ЗДвП.
По делото е установено, че оспорващият А.М. не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, но е собственик на лек автомобил „Деу Нексия” с peг. № …………….. На 13.08.2017 г. около 03.15 часа в гр.Сливен, на бул.“Янко Сакъзов“ до блок № 36, служители на сектор „Пътна полиция“ спрели за проверка посочения лек автомобил. При проверката установили, че водач на автомобила е Д. Ф. А. от гр.Сливен и същият управлява моторното превозно средство след употреба на алкохол, установена с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 AЛОМ 0202, който отчел наличие на 2,80 промила алкохол в кръвта. На водача е издаден талон за медицинско изследване, но същият отказал да го получи, което е удостоверено по надлежния ред. С оспорената заповед № 14-0804-000675 от 13.08.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Сливен е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „и” от ЗДвП - спиране от движение на МПС с peг. …………… за срок до 1 месец, а именно за 30 дни и е разпоредено отнемане и СРМПС № *********. В заповедта, като основание за издаването й, е посочено, че собственикът на автомобила А.А.М. е предоставил управлението на МПС на водача Д. Ф. А., който управлявал същото след употреба на алкохол. В мотивите на заповедта са възпроизведени констатациите в съставения АУАН № 072085 от 13.08.2017 г., съставен за нарушение чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Регистрацията на автомобила е прекратена, считано от 29.08.2017 г. въз основа на ЗППАМ № 17-0804-000739/29.08.2017 г., издадена от Началник Група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 02.01.2018 г. Жалбата срещу заповедта е подадена в деловодството на съда на 16.01.2018 г.
По делото е
приета справка за нарушител за А.А.М. и справка за
нарушител за Д. Ф. А..
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.
В разпоредбата на чл. 171, т.2, б. „и” от ЗДвП, в редакцията й към датата на процесната проверка, е предвидено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, наркотични вещества или техните аналози – за срок от един месец. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, следва да е установена една от алтернативно дадените в нормата предпоставки - че собственикът на МПС „допуска” или „предоставя” управлението му на лице, което е "употребило" алкохол. Тоест - необходимо е допускането, респ. предоставянето на автомобила да следва по време факта на употреба на алкохол, от лицето, на което автомобилът се предоставя. В конкретния случай липсват данни по преписката собственикът на автомобила да е знаел, че водача А. е употребил алкохол. Извън фактическата власт на собственика на автомобила е да контролира водача непрекъснато през времето, в което собственото му МПС се управлява от него. В случая по делото не се спори, че на 13.08.2017 г. около 03.15 часа, лицето Д. Ф. А. е управлявало МПС, собственост на оспорващия М., след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. Не е установено обаче автомобилът да му е бил предоставен от оспорващия или той да е допуснал А. да го управлява, след като последния е употребил алкохол. Липсват и доказателства А. да е бил в автомобила с А. по време на проверката. Доказателствената тежест за наличие на предпоставките за прилагане на мярката е на органа и в случая те не са установени в цялост.
По изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски в размер на 510 лева от които 10 лева държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0804-000675 от 13.08.2017 г., издадена от Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, с която на А.А.М. ***, е наложена ПАМ - временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от 1 месец, а именно 30 дни.
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен да заплати на А.А.М. *** ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: