№ 62
гр. Шумен, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20213600600328 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 260013/27.05.2021 г. постановена по НЧХД № 349/2020 г.
Великопреславския районен съд е признал подсъдимата Д. К. Г. с ЕГН
********** за невиновна в това, че на 12.06.2020 г. в гр.Велики Преслав,
обл.Шуменска, разгласила позорно обстоятелство за М. Г. К. с ЕГН
********** от гр.Велики Преслав, обл.Шуменска, че К. има интимна връзка
със съпруга на Г. и му е любовница – престъпление по чл.147, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал.
Осъдил подсъдимата Д. К. Г. да заплати на М. Г. К. сумата от 1000,00
лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
накърняване на честта и достойнството на М. Г. К., причинени от непозволено
увреждане, извършено на 12.06.2020 г. в гр.Велики Преслав, обл.Шуменска,
чрез разгласяване на позорно обстоятелство за М. Г. К., че същата има
1
интимна връзка със съпруга на Г. му е любовница, ведно със законната сума
върху главницата, считано от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане, като
отхвърлил иска до пълния предявен размер от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/
като неоснователен.
Осъдил Д. К. Г. да заплати на М. Г. К. сумата от 412,00 лв.
/четиристотин и дванадесет лева/, представляващи направените от нея
деловодни разноски и разноски за адвокатско възнаграждение.
Осъдил Д. К. Г. да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 50,00 лв. по сметка на ВПРС.
Срещу така постановената присъда на Великопреславския районен съд
в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от
адв.М.М., защитник на подсъдимата Д. К. Г.. В жалбата намира, че присъдата
в гражданско осъдителната й част е неправилна, тъй като подсъдимата не е
разгласявала пред трети лица позорни обстоятелства по отношение на
тъжителката. Излага се довод, че подсъдимата е споделила със съпруга на
тъжителката своите съмнения за наличието на интимна връзка между
последната и съпруга й. Моли съда да отмени присъдата в гражданско
осъдителната й част и да постанови нова, с която да бъде отхвърлен
уважения граждански иск.
В съдебно заседание подсъдимата Д.Г. и защитника й адв.М. от ШАК
поддържат жалбата и доразвиват доводите изложени в нея.
Процесуалният представител на гражданския ищец и частен тъжител
намира, че атакуваната присъда е правилна и моли съда да я потвърди изцяло.
Излагат се доводи, че извършеното от подсъдимата Г. покрива признаците на
граждански деликт, поради което уважения размер на предявения
граждански иск представлява морално удовлетворение за тъжителката.
Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените
доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314
от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6
от НПК.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа
2
обстановка:
Подсъдимата Д.Г. и А. К. били колеги и се познавали във връзка със
съвместната им работа. През 2020 г. подсъдимата била угрижена и споделила
с К., че има семейни проблеми, че съпруга й непрекъснато отсъства от къщи,
не предоставя на семейството пари, които печели от работата си, имало
промяна в поведението му, като се настройвал отрицателно и агресивно
спрямо нея и дъщеря им. К. й предложил помощ и тя му казала, че съпруга й
има извънбрачна връзка с частната тъжителка. Всичко това се отразявало
негативно върху работата й и не след дълго подсъдимата напуснала работа. А.
К. предложил да я свърже със съпруга на частната тъжителка, за да разговаря
с него по този повод. Поначало подсъдимата отказвала, но после се съгласила.
К. се свързал със свой познат П.С., който познавал свид.К. К.- съпруг на
частната тъжителка. С. уговорил среща между К. и К. на работното място на
К. и на подсъдимата Г.. От разговора със С., св.К. разбрал, че същият бил
чувал, че частната тъжителка имала връзка със съпруга на подсъдимата.
Срещата между св.К. К. и подсъдимата се състояла на 12.06.2020 г. в 15,00 ч.
Първоначално К. бил изненадан, че вместо К. на срещата били подсъдимата
Г., но тя му обяснила, че отдавна искала да говори с него, не искала да му
причинява неудобства, но вече не издържала и според нея нейния съпруг и
съпругата на К. са имали интимна връзка и били любовници. За да подкрепи
твърденията си му показала няколко телефона с неясни записи и разпечатки
от телефони, които К. не разбрал. Свид.К., който до момента не е имал
съмнения във верността на съпругата си, след този проведен разговор вече
бил убеден, че това, което му казала подсъдимата е вярно и започнали
скандали в семейството им. След този случай познати на семейство К.и и
колеги на К. започнали да го питат дали ще се развежда със съпругата си,
защото чували такива слухове. От други свои познати в града К. чул, че Д.Г. е
разказвала, че М. К. и съпруга на Г. са любовници. Подобен случай имали
преди четири години, когато подсъдимата била изпратила свекърва си да се
разправя с частната тъжителка в магазина, където работела, като отново била
заявила, че посочените лица имат интимна връзка. След проведени разговори
между подсъдимата и частната тъжителка тогава нещата се успокоили. Никой
от съгражданите на страните не е виждал заедно съпругата на К. и съпруга на
подсъдимата. От момента, когато подсъдимата заявила пред свид.К.
3
позорните обстоятелства, между него и съпругата му възникнали проблеми по
този повод, последвали скандали. Здравето на частната тъжителка се влошило
и започнала да пие лекарства.
Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз
основа на събраните доказателства – част от обясненията на подсъдимата
Д.Г., от показанията на свидетелите К. К., Ж. Н., А. К., С. Г., както и от
приобщените писмени доказателства - преписка и справка от РУ-Велики
Преслав.
Така установената фактическа обстановка се приема изцяло от
настоящият съдебен състав.
Предвид изложеното, въззивната инстанция приема, че от обективна и
субективна страна подсъдимата е осъществила деянието по чл.147, ал.1 от
НК. Правните изводи на първоинстанционния съд по отношение на
съставомерността на деянието напълно се споделят от настоящата съдебна
инстанция. Като правилни следва да се приемат и изводите относно
приложението на чл.9, ал.2 от НК по отношение на горепосоченото деяние.
По отношение доводите изложени от защитата:
Излага се довод, че подс. Г. не е осъществила състава на деяние по
чл.147, ал.1 от НК. Според защитата същата е споделила със свид.К. /съпруг
на частната тъжителка/ своите съмнения и подозрения и от какво са породени
те. Така изложения довод е неоснователен според въззивната инстанция.
Действията, които подсъдимата е осъществила – разказвайки на свид. А. К. за
семейните си проблеми и че причината за тях е интимната връзка на съпруга
й и частната тъжителка представлява разгласяване на позорно обстоятелство,
като посочените факти са достигнали до знанието на трето лице.
Предприетите от подсъдимата действия да осъществи среща със съпруга на
тъжителката, ползвайки съдействието на свид. А. К., потвърждава
намерението й да води разговори относно наличието на отношения между
съпруга й и тъжителката. В показанията си свид.К. посочва, че пред него
подсъдимата е изразила твърдения за наличие на интимна връзка между
съпруга й и тъжителката К.. За съобщеното от подсъдимата, свид.К. споделил
със свид.Ж. Н.. Показанията на свид.Неделчев потвърждават показанията на
4
свид.К. относно изложените пред него твърдения от страна на подсъдимата.
Обясненията на подсъдимата, че е изложила само своите съмнения и
подозрения пред свид.К., съдът намира, че същите имат за цел да обслужат
защитна й теза.
От защитата се излага довод, че предвид оправдаването на подсъдимата
не следва да се уважава гражданския иск, предявен от частния тъжител.
Съдът намира така изложения довод за неоснователен. Съгласно
Тълкувателно решение №1/2013 г. по тълк.д.№2/2021 г. , ОСНК
„Гражданската отговорност в наказателния процес може да бъде
потърсена и без да е установена наказателна отговорност на дееца. Такива
са случаите, при които не е изключен гражданския деликт: престъпна
обективна или субективна несъставомерност на инкриминираното деяние;
при последвал закон за амнистия; съответно при погасена наказателна
отговорност, поради изтичане на предвидената в НК давност; както и при
освобождаване от наказателна отговорност. Изложените съображения
предопределят правомощието на наказателния съд да се произнесе по
гражданския иск, приет за съвместно разглеждане, не само при осъдителни,
но и при оправдателни присъди, като го задължава да реализира
необходимите процесуални действия съгласно нормативните изисквания и
данните по делото, и да постанови законосъобразен и обоснован съдебен
акт в частта за гражданско-правната претенция.“
Като е обсъдил събраните по делото доказателства,
първоинстанционния съд правилно е преценил всяко едно от тях, а и в
тяхната съвкупност. Въз основа на приетите за установени по делото факти,
ВПРС е приел, че деянието е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК,
поради което е оправдал подсъдимата за деянието по чл.147, ал.1 от НК.
Наличието на оправдателна присъда в конкретния случай не изключва
гражданската отговорност на подсъдимата, тъй като поведението й покрива
признаците на граждански деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. ШОС намира
за правилни изводите на съда за претърпени от пострадалата М.К.
неимуществени вреди. Определеният размер на присъдения граждански иск е
справедлив и не са налице основания, за да бъде намален.
Правилно и законосъобразно ВПРС е възложил на подс.Д.Г. да заплати
5
на частния тъжител М.К. направените от нея деловодни разноски и разноски
за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема, че присъдата
на ВПРС е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се
потвърди.
С настоящото решение следва да се присъдят и направените разноски
пред въззивната инстанция от страна на частния тъжител за адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/, като подсъдимата
бъде осъдена на основание чл.189 ал.3 от НПК да ги заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260013/27.05.2021г. постановена по
НЧХД № 349 / 2020 г. по описа на Великопреславския районен съд.
Осъжда подсъдимата Д. К. Г., с ЕГН ********** да заплати на частния
тъжител и граждански ищец М. Г. К. с ЕГН ********** направените по
делото разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение
в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/.
Решението е окончателно.
На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено
съобщение, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6