Р Е Ш
Е Н И Е
№ 75 10.04.2018 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, шести състав, в публично съдебно
заседание на шести март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева и с участието на
прокурора Румен Арабаджиков като разгледа
докладваното от съдия М. Русев административно
дело №27 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
искова молба на П.Й.С., изтърпяващ наказание в Затвора в гр. Стара Загора, с която
е предявен иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ за присъждане
на сумата от 8 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди поради незаконосъобразни бездействия на служители на ГДИН да бъде
осигурена безплатна храна, съобразена със специфичните изисквания относно
храната, с която е позволено да се хранят изповядващи религията „Ислям” /без
свинско месо и продукти от свински произход/, за периода от 21.08.2010 год. до
01.06.2015 год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба. В исковата молба С. твърди, че от месец август 2009 год. изтърпява
наказание в Затвора гр. Стара Загора, като от преди постъпването си в затвора и
към настоящия момент изповядва религията „ислям”; самоопределя се като
мюсюлманин, спазващ стриктно богослуженията и ритуалите на исляма, като според
специфичните изисквания на тази религия му е забранено да се храни със свинско
месо и да консумира продукти от свински произход. Твърди, че след постъпването си
в затвора е поискал от затворническата администрация да бъдат изключени от
храната му продуктите от свински произход /свинско месо, мас, консерви и др./,
но му е било отказано с мотива, че храната за всички затворници е една и няма
такава „специално за мюсюлмани”. С молба вх.№45 от 13.06.2011 год. до Началника
на Затвора гр. Стара Загора и молба
изх.№1007 от 17.09.2011 год. до Главния директор на ГДИН е уведомил, че
изповядва религия „ислям” и отново е поискал от полагащата му се безплатно
дневна хранителна дажба да бъдат изключени продуктите от свински произход. В
края на месец октомври 2011 год. е получил отговор от Главния директор на ГДИН,
с който го уведомява, че липсва правно основание за да бъде променена
създадената организация и ред за изхранване на лишението от свобода в затвора
гр. Стара Загора, съобразно техните религиозни предпочитания и вероизповедание,
и поради обективна невъзможност жалбата на П.С. не може да бъде удовлетворена. Поддържа,
че бездействието на служители на ответника по направените от него искания грубо
нарушава правото му по чл.9 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи. Твърди, че поради несъобразеността
на храната с изповядваната от него религия е претърпял негативни емоции и
състояния /неудобство и дискомфорт, гняв, нервност, напрегнатост,
раздразненост, терзание, понасяне на глад и отпадналост, чувство за угнетеност,
поради потъпкването на демократични, етични и висши ценности като правата на
личността/, които са в причинно-следствена връзка с твърдяното
незаконосъобразно деяние през визирания период от време.
Въз основа на
исковата молба е образувано адм. дело №359/2015 год. по описа на
Административен съд Стара Загора, приключило с решение №73/06.04.2016 год.
Съдът е приел за частично доказан иска, поради което е осъдил ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 000.00 /две хиляди/ лв., представляващи
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от
26.08.2015 год. до окончателното й заплащане. Решението е оспорено и от двете
страни, по повод на което е образувано адм. дело №7440/2016 год. по описа на
ВАС на Република България. С решение №699/17.01.2018 год. решението по адм.
дело №359/2015 год. по описа на Административен съд Стара Загора е отменено, а
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при спазването на дадените
указания по прилагането на закона. При повторното разглеждане на делото, съдът
следва да се съобрази и евентуално да назначи съдебно-теологична експертиза,
която да установи обстоятелството дали ищеца действително изповядва религията
ислям, да се обсъдят подробно събраните по делото доказателства, както и
направените възражения от страна на ответника по делото.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.
София чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стоянова в съдебно
заседание и в представен писмен отговор оспорва предявения иск. Поддържа, че от
събраните по делото доказателства не е установено наличието на кумулативно
изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ елементи от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени
на П.С. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна
дейност, за което са изложени подробни съображения. Твърди, че в Затвора
гр.Стара Загора на всички лишени от свобода се осигурява разнообразна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съобразно изискването на чл.84,
ал.2, т.1 от ЗИНЗС, а не съобразно твърдяната религия. Въпреки
това от 01.06.2015 год. П.С. получавал храна по
отделно меню, в което са изключени свинско месо и свински продукти. Счита, че ищецът
не е ангажирал доказателства за установяване на претърпените от него реални
вреди. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура –
Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че искът
е неоснователен и недоказан по основание и размер.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Ищецът П.Й.С. *** на
27.08.2009 год. и през процесния период, както и към настоящия момент,
изтърпява наказание „доживотен затвор” при Специален режим /видно от писмо с
характер на справка, приложено на лист 70 от делото/. С молба вх. №45/13.06.2011 год. С. е уведомил
Началника на Затвора - гр.Стара Загора, че изповядва религията „ислям” и е
направил изрично искане от храната му да бъдат изключени продукти от свинско
месо, както и мазнини от същия вид /свинска мас/, а тези продукти да бъдат
заменени с такива, каквито са „отредени за мюсюлманите”. С молба вх.№Ж-315/27.09.2011 год. ищецът е
сезирал Главния директор на ГДИН, че по подадената от него молба до Началника
на Затвора гр.Стара Загора не е взето отношение и моли за съдействие да бъдат
изключени от храната му продукти от свински произход. С писмо
рег.№4792/19.10.2011 год. Главния директор на ГДИН уведомява С., че след
извършена проверка във връзка с подадената от него жалба е установено, че администрацията
на Затвора гр. Стара Загора осъществява храненето му в съответствие с всички
действащи в Република България нормативни документи, касаещи храненето на лишените от свобода. ГДИН няма правно
основание да промени създадената организация и ред за изхранване на лишените от
свобода в Затвора гр. Стара Загора, съобразно техните религиозни предпочитания
и вероизповедание, и поради обективна невъзможност жалбата му не може да бъда
удовлетворена. Посочено е още, че съществува възможност за избирателно хранене
на лишените от свобода чрез закупуване на продукти от лафката
на затвора или чрез получаване на храна при свиждане. С последваща молба от
27.01.2014 год. ищецът отново е поискал от Главния директор на ГДИН в
полагащата му се безплатно храна в Затвора гр. Стара Загора да бъдат изключени
продуктите от свински произход, тъй като изповядваната от С. религия „ислям” не
разрешава консумирането на такива храни. С отговор рег.№1368/06.02.2014 год. П.С.
е уведомен, че молбата му не може да бъде удовлетворена.
Фактът, че храната на
лишените от свобода в Затвора в гр. Стара Загора, вкл. храната на л. св. С.
през исковия период не е била съобразявана с изискването на исляма за
съдържанието й, като от нея не са били изключени, нито заменяни предвидените
свински продукт, не е спорен. Този факт се признава от ищеца, а и се
потвърждава от Справки меню за годините, касаещи исковия период 2010 год. –
2015 год. Храната е включвала свинско
месо и продукти, като на всички
затворници в гр. Стара Загора е давана една и съща храна независимо от
религиозните им убеждения. Според писмо (л.70-71), храната, предоставяна в
Затвора в гр.Стара Загора е била съобразена с нормативната уредба (да е
безплатна и достатъчна по химически и калориен състав и съответна на таблиците,
утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министрите на
здравеопазването и на финансите (Таблица №1 за състава на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода). През исковия
период в Затвора гр. Стара Загора не е осигурявана храна, съобразно различните
религии на лишените от свобода, вкл. на С..
Допуснато е събиране
на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на
лицата м.г.х.и Х. Т.Л.. Свидетелят М.Х. – изтърпяващ
наказание „доживотен затвор” при специален режим в Затвора гр. Стара
Загора, заявява, че ищецът е мюсюлманин
и стриктно спазвал забраната да не консумира свинско месо и свински продукти,
но храната, която е получавал в затвора като дневна хранителна дажба не е била
съобразена с изповядваната от него религия /в дневното меню най-малко едно от
ястията винаги е съдържало свинско месо или свински продукти/. Храната, която е
била с такива продукти или ищецът е подозирал, че съдържа продукти от свински
произход, не е била консумирана от последния. Св. Х. е чувал как С. е отказвал
да приеме храната и е оставял чинията си пред килията на друг лишен от свобода –
Х.Л.. Свидетелят потвърждава, че през процесния период ищецът е правил
многократно писмени и устни искания, както до администрацията на Затвора гр. Стара
Загора, така и до ГДИН даваната му от затвора храна да бъде съобразена с
изповядваната от него религия „ислям”, но винаги е получавал отказ с мотива, че
нямало изрична законова разпоредба, задължаваща затворническата администрация
да му осигурява такава храна. Във връзка с този отказ ищецът понесъл множество
негативни емоции и състояния, изразяващи се в неудобство и дискомфорт,
раздразненост, напрегнатост, нервност, тревожност и гняв. С. е понасял глад и е
бил отпаднал, тъй като поради религиозните си убеждения не е можел да консумира
голяма част от даваната в затвора храна. Според свидетеля ищецът се е чувствал
угнетен от факта, че затворническата администрация е нарушавала висши морални и
етични ценности, заложени в правовата държава и европейския правов ред, по отношение
правото му свободно да изповядва религията си и съпътстващите я ритуали, част
от които е и забраната да бъде консумирано свинско месо и продукти от свински
произход. В показанията си св. Х.Л.заявява, че
познава ищеца от средата на 2010 год. и има наблюдения каква храна консумира,
тъй като още от момента, когато са били заедно в I-б салон /2010 год./,
а по-късно и във II-г салон /от 2011 год. и към настоящия момент/, С. редовно му е изпращал
храната си, която не яде – салам със свинско месо, яденета, които съдържат
свинско месо или свински продукти.
По делото са
представени и приети като доказателства утвърдени от Министъра на правосъдието,
съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите таблици за
дневни дажби на хранителни продукти на лишените от свобода, Заменителна
таблица, както и шест броя обобщени справки – меню по години от 2010 год. до
2015 год. вкл.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът за присъждане
на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат незаконосъобразна
административна дейност - бездействия на длъжностни лица на държавата, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на
правосъдието, с териториални служби — в т.ч. затворите /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ –
т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно
легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр.
с чл.285, ал.2 от ЗИНЗС.
Твърдяната като незаконосъобразна
дейност на служители от ГДИН представлява административна дейност, доколкото
осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” не се ограничава с прилагане на
законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на наказанието, а
обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от осъдените
лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и
статут.
Ето защо съдът
приема, че предявеният срещу ГДИН иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди
се обосновава с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на
служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители
на ГДИН, в частност – на Затвора гр. Стара Загора, е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС
и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на
Старозагорския административен съд.
Предявеният иск е
частично основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ
подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, както
и каквито и да е било действия бездействия или обстоятелства, които пораждат
чувство на страх, незащитеност и малоценност. В конкретния случай съдът намира,
че се касае за бездействия на затворническата администрация в резултат на
които, ищецът е изпитвал неудобство и дискомфорт, гняв, нервност и напрегнатост
и т.н. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения
се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/.
Предметът на делото е очертан в
исковата молба, според която се търси обезщетяване за твърдени
от П.С. претърпени неимуществени вреди за периода от 21.08.2010 год. до
01.06.2015 год., като
последица от незаконосъобразни бездействия на
длъжностни лица на ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба, съобразена със
специфичните изисквания относно храната, с която е позволено да се хранят
мюсюлманите.
Съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.2 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат право на безплатна храна,
достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от
министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите. На това право на лицата съответства насрещното
административно задължение на лишените от свобода да бъде осигурявана безплатна
храна, съответстваща на посочените законови изисквания.
В случая от
фактическа страна по делото не е спорно че храната, предоставяна в Затвора -
гр. Стара Загора на лишените от свобода, е била съобразена с нормативните
изисквания да е безплатна и достатъчна по химически и калориен състав и
съответна на таблиците, утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с
Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите (Таблица № 1 за състава
на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от
свобода). Ответникът по жалбата не оспорва и обстоятелството, че храната на
лишените от свобода в Затвора - гр. Стара Загора, вкл. предоставяната храна на
лишения от свобода П.С., не е била съобразявана с изискванията на религията
„ислям”, като от съдържанието й не са били нито изключени, нито заменяни
предвидените свински продукти. Храната е включвала и свинско месо и продукти,
като на всички лица е давана една и съща храна независимо от религиозните им
убеждения.
Спорът се свежда до
това, налице ли е задължение за администрацията на Затвора – гр. Стара Загора
да осигури на лишения от свобода и ищец в настоящото производство безплатна
храна, съобразена със специфичните изисквания на заявената от С. като
изповядвана от него религия „ислям” – т.е храна без съдържание на свинско месо
и свински продукти и съотв. дали непредоставянето на
такава храна релевира незаконосъобразно
административно бездействие.
Едно от основните
права на човека по см. на чл.9 от ЕКПЧ, е свободата на мисълта, съвестта и
религията. В съдържанието на това право се включва свободата на всеки човек да променя своята
религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения
индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение,
религиозни обреди и ритуали. Съгласно чл.9, т.2 от ЕКПЧ свободата да се изповядва
религия или убеждения подлежи само на такива ограничения, които са предвидени
от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здраве и морал или за
защита на правата и свободите на другите. Правото по чл. 9 от ЕКПЧ е
възпроизведено и в чл.10 от ХОПЕС, който акт има същата юридическа сила като
Договорите и обвързва субектите на ЕС вкл. Република България като
държава-членка и съответно има пряко приложение.
В Европейските правила
за затворите, приети от Комитета на министрите към Съвета на Европа - Препоръка
№RЕС/2006 на Комитета на министрите от 11.01.2006 год. в т. 22.1 е предвидено,
че "на затворниците се осигурява питателна храна, като се взема предвид
тяхната възраст, здравословно и физическо състояние, религия и естеството на
работа".
С оглед на така
очертаната регламентация и в контекста на съдебната практика на Европейския съд
по правата на човека /т. напр. Решение на ЕСПЧ по делото Я. срещу Полша
№17429/06 год./, отказът на затворническата администрация да осигури на лишен
от свобода диета, съобразно религиозните му убеждения и доколкото за тази диета
е достатъчно един продукт да се изключи
или замени, без да е необходимо храната да се обработва по специален начин или
да се приготвят специални рецепти, следва да се разглежда като нарушаване на
правото на лицето на свобода на религията по чл.9 от ЕКПЧ и чл.10 от ХОПЕС.
Съответно нарушаването на това право релевира
незаконосъобразно административно бездействие.
В случая съдът
приема, че при съблюдаване на защитените с нормите на чл.9 от ЕКПЧ и чл.10 от
ХОПЕС права на лишения от свобода П.С. и в изпълнение на Европейските правила
за затворите, приети от Комитета на министрите към Съвета на Европа, администрацията
на Затвора – гр. Стара Загора е била длъжна след направеното от лицето искане,
да му осигури полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба, съобразена
със специфичните изисквания на заявената като изповядвана от него религия
„ислям”. За наличието на такова задължение необходимо и достатъчно е лицето да
е заявило по съответния ред пред затворническата администрация, че изповядва
религията „ислям” и че желае с оглед изискванията на тази религия да му бъде
осигурявана полагащата му се безплатно дневна хранителна дажба без съдържание
на свинско месо и свински продукти. Липсата на „доказателства” че лишеният от
свобода действително и реално изповядва религията „ислям” е ирелевантно,
доколкото от значение е единствено заявеното самоопределяне на лицето че е
мюсюлманин, че изповядва религията „ислям” и че следва и иска да спазва
каноните на тази религия, забраняващи му консумацията на свинско месо и
продукти /в този смисъл и Решение №2514 от 21.02.2014 год. по адм. дело
№10989/2013 год. по описа на ВАС/. В случая от представените по делото
доказателства безспорно се установява, че на 13.06.2011 год. администрацията на
Затвора - гр. Стара Загора е била уведомена за изповядваната от П.С. религия
ислям (молба вх. №45/13.06.2011 год.). С тази молба, както и с последващи
такива - молба вх. №Ж-315/27.09.2011 год. и молба вх.№М-89/30.01.2014 год., П.С.
е поискал в предоставяната му от затвора безплатна храна да бъдат изключени
свинското месо и продуктите от свински произход, като същите бъдат заменени с
продукти, съобразени с изповядваната от него религия „ислям”. Спорен е
въпросът, дали самоопределянето на лицето като такова изповядващо ислям е
достатъчно администрацията да се съобрази с това му самоопределяне.
Действително при постъпването на ищеца в Затвора /27.08.2009 год./, същият не е
заявил това обстоятелство, което обаче съдът намира за ирелевантно относно
предявеният иск, доколкото началният момент на исковата претенция е 21.08.2010
год. Във връзка с това обстоятелство бе изискана информация от Районно
мюфтийство Стара Загора относно начина на приемане на религията ислям, както и
дали лицата приели, исляма се вписват в някакъв регистър или им се издава
някакво свидетелство. Съгласно полученият отговор, приемането на религията
ислям става чрез изричането с уста на свидетелствените/клетвените
слова, наречени в ислямската литература „келиме и шехадет“. В тази насока са е дадените обяснения от ищеца на
основание чл.176 от ГПК, в проведеното открито съдебно заседание на 27.01.2016
год. /лист 107-108 от адм. дело №359/2015 год. по описа на Административен съд
Стара Загора/. Извършвайки това, човек, приема, встъпва в исляма, т.е. става
мюсюлманин. Касае са за доброволен акт, който не е задължително да бъде
регистриран, макар и практиката в България да е наложила регистрирането на това
заявяване за принадлежност към исляма. Изричането на клетвените слова става
пред двама свидетели, като единият от тях е възможно да бъде и служител на
Мюсюлманското изповедание. На преминалите през тази процедура лица се издава
съответното свидетелство, което се завежда в деловодството. От деловодството на
Районното мюфтийство не е видно ищецът да е регистриран като мюсюлманин.
Въз основа на
гореизложеното съдът приема, че ищецът изповядва религията ислям, като за доказването
на същото не е необходимо събирането на допълнително доказателства, включително
и назначаването на съдебно-теологична експертиза. Назначаването на същата не би
спомогнала за установяването на факта за приемане на исляма, а само ще даде
отговор на процедурата по приемането на религията. Тази процедура се
удостовери, чрез изисканата информация от районното мюфтийство Стара Загора, а
доколкото изповядването на дадена религия по своята същност е духовен акт и се
отнася до самоопределянето на лицето като такова изповядващо съответната
религия, то не следва да се спазят указанията на Върховният съд за
назначаването на такава експертиза. Преценени в съвкупност събраните
доказателства по делото /обясненията на С., показанията на св. Х. и св. Л., писмото
на Районно мюфтийство Стара Загора/ водят до извода за спазването на
процедурата по приемането на исляма от страна на С.. Не водят до обратния извод
и представените от ответника и приети като писмени доказателства, бележки за
внасянето на храна за П.С. /лист 37 – 54 от дело №359/2015 год./. Действително
в същите е отбелязано получаването на луканка /но не е уточнена дали същата е
свинска или телешка/, кюфтета /отново не е отбелязано дали са свински или
телешки/, сърми /не е отбелязано какви са – постни или не/, салам /свински или
телешки/, колбаси /не е уточнено какви точно/, кренвирши /пилешки или свински/,
пържоли /свински, телешки или агнешки/. Същите са относими
към исковият период, но не доказват по категоричен начин, че С. не изповядва
исляма, респективно да спазва режим на хранене определен от самата религия. В
този ход на мисли, невъзможно е дадено лице да се роди мюсюлманин и да е такъв
по рождение. Доколкото самата религия предполага изричането на определени слова
пред определени хора, е очевидно, че практически е невъзможно който и да е
човек да се роди изповядващ каквато и да е религия, включително и ислям.
При насрочването на
открито съдебно заседание съдът указа на страните доказателствената тежест за твърдяните от тях факти. Във връзка с тези указания бе
поискано от страна на ищеца и допускането в качеството на свидетел лицето Т.К.,
присъствал при полагането на свещената клетва. Това искане поради
недопустимостта му не бе уважено от съдът, съобразно разпоредбата на чл.226,
ал.2 от АПК.
Общоизвестен е
фактът, че религията „ислям” категорично забранява консумирането на свинско
месо, мазнини и др. свински продукти. След като С. е уведомил затворническата
администрация за религиозните си убеждения и че те са несъвместими с употребата
на свинско месо и продукти от свински произход, като незаконосъобразно от гл.т.
на принципното изискване за ненамеса в свободата на религията /чл.9 от ЕКПЧ/,
следва да се определи непредоставянето на полагащата се храна на лишения от
свобода, която да е съобразена с молбата на С. да не съдържа посочени продукти.
Ограниченията, иманентно свързани с изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода, в случая не сочат на оправдателни причини за несъобразяване с
правилото за ненамеса в свободата на религията, до каквато се стига с отказа на
администрацията в Затвора - гр. Стара Загора да осигури на лишения от свобода,
изтърпяващ наложеното му наказание в този затвор, на храна несъдържаща свински
продукти съобразно религиозните му убеждения.
Във връзка с
изложеното съдът приема, че искът се явява доказан по основание в частта му,
отнасяща се за периода от 13.06.2011 год. /датата, на която Началникът на
Затвора гр.Стара Загора е бил уведомен от ищеца за изповядваната религия и
желанието му да получава храна,в състава на която не е включено свинско месо и
продукти от свински произход/ до 01.06.2015 год., тъй като по делото се
установи по несъмнен начин, че през този времеви интервал на С. е предоставяна
обща храна, съобразена само с изискванията на чл.84 от ЗИНЗС. Ищецът не
ангажира обаче доказателства в подкрепа на твърдението си, че още с
постъпването в Затвора гр.Стара Загора е заявил религиозната си принадлежност,
респ. че през периода 21.08.2010 год. до 12.06.2011год. е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответника да му
осигуряват храна, съобразена с изискванията на религията „ислям”, доколкото
такова искане не се установява да е било направено от страна на С.. Предвид
това твърдяното незаконосъобразното бездействие е доказано само за периода от
13.06.2011 год. до 01.06.2015 год. Съдът приема, че в този период за ищеца са
настъпили вреди следствие именно на установеното незаконосъобразно деяние. Ограничаване
свободата на изповядване на религията, която ищецът е избрал, чрез
възпрепятстване възможността да спазва
религиозните правила за хранене, неминуемо е довело до неблагоприятно засягане на ищеца, вкл.
накърняване на човешкото му достойнство, усещане за глад и лишения и негативни емоционални преживявания. В подкрепа на
този извод са събраните доказателства за неговата потиснатост, недоволство,
емоционален и физически дискомфорт в резултат на това, че не са били уважени
молбите на ищеца предоставяната му в Затвора гр. Стара Загора храна да не включва
в състава си свинско месо и продукти от свински произход /св. Х./. В случая наложените на С. ограничения върху
правото му да упражнява религията си, вкл. и възможността да се храни съобразно
изискванията на исляма, надхвърлят обичайните ограничения, свързани с
изпълнението на наложеното му наказание и са довели до понесени от него
страдания, трудности и негативни преживявания, надвишаващи неизбежното ниво,
присъщо на това тежко наказание. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Същите
се предполагат до доказването
на противното. В конкретния
случай, съдът намира, че настъпването на тези вреди не е оборено по надлежния ред от страна на ответника по делото.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди
следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД
- по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. Предвид посочените по-горе обстоятелства, вкл.
предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания у ищеца, макар и без конкретно увреждане на здравето, както и техния период от близо четири години (13.06.2011 год. - 01.06.2015
год.), съдът приема, че исковата претенция следва да бъде
уважена до размер 1 000.00 /хиляда/ лв.
Върху тази сума ответникът дължи законна лихва
считано от датата на предявяване на иска - 26.08.2015 год. до
окончателното й изплащане. В останалата част за
горницата над 1 000.00 лв. до
размера на претендираното от ищеца
обезщетение от 8000.00 лв. за периода 13.06.2011 год. – 01.06.2015 год., както и за
периода 21.08.2010 год. - 12.06.2011 год., искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.
София, бул. „Ген. Н. Столетов”№21 ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.С. ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „ доживотен затвор ” в Затвора гр. Стара Загора, СУМАТА
от 1 000.00 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие на служители на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”,
изразяващо се в неосигуряване
в периода 13.06.2011 год. – 01.06.2015 год. на храна,
от която да са изключени свинското месо и продукти от свински произход, съобразно
изискванията на изповядваната от ищеца религия, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от 26.08.2015 год. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Й.С. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.
София в останалата му част до 8 000.00 лв. и за периода от 21.08.2010 год. до 12.06.2011 год., като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: