№ 735
гр. Пазарджик, 27.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20255200500792 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
За жалбоподателя-ищец ЗАД „Армеец“ АД законен представител не се
явява. Явява се юрк. М. Ж., надлежно упълномощен.
Жалбоподателят-ответник Н. И. К., редовно призован не се явява. За него
се явява адв. М. М., редовно упълномощен от първата инстанция.
Юрк. Ж.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №1555/09.12.2025г., постановено по гр.д.№3067/2023г. по
описа на РС- Пазарджик е признато за установено, че ответникът Н. И. К.,
ЕГН **********, от гр.С., ул.„С.“ №126, дължи на ищеца ЗАД“Армеец“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Стефан
Караджа“ №2, сумата 2310,23лв.- главница, 1317,62лв.- лихва за забава за
периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г. и законната лихва, считано от
23.06.2023г. до изплащане на вземането, представляващи регресно вземане по
заплатено от ищеца на „УниКредит Лизинг“ ЕАД застрахователно
1
обезщетение по застраховка „каско“ на автомобил „Тойота Айго“, с рег. №
******** за вреди- тотална щета, настъпили в резултат от произшествие от
15.09.2018г. в гр.Пловдив с участието на ответника, за които суми е издадена
заповед за изпълнение №1147/27.06.2023г., издадена по ч.гр.дело
№2324/2023г. на Пазарджишкия районен съд, като е отхвърлен иска за
разликата над 2310,23лв. до общия предявен размер от 12983,82лв. и над
1317,62лв. до 3952,86лв. за лихвата за забава, от които за разликата от
2310,23лв. до 4327,94лв. за главницата- поради погасяване чрез прихващане с
вземане на ответника към ищеца като застраховател по застраховка
„гражданска отговорност“ на автомобил ******** за претърпени от ответника
имуществени вреди в резултат на същото ПТП по вина на водача на автомобил
********, а в останалата част на главницата и лихвата- като неоснователен.
Осъден е Н. И. К., да заплати на ЗАД “Армеец“ разноски по заповедното
производство в общ размер 104,69лв.
Осъден е ЗАД „Армеец“, да заплати на Н. И. К. разноски по заповедното
производство в размер 756,06лв.
Осъден е Н. И. К., да заплати на ЗАД „Армеец“ разноски по исковото
производство в общ размер 226,78лв.
Осъден е ЗАД “Армеец“ да заплати на Н. И. К. разноски по исковото
производство в общ размер 2310,25лв.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Армеец“,
представлявано от М. П. И.- Изпълнителен директор и К. С. В., чрез
процесуалния му представител юриск.М. Ж., в частта в която се отхвърлят
предявените искове от страна на ЗАД „Армеец“ АД срещу Н. И. К. за
разликата над уважения размер от 2310,23лв. до пълния предявен размер от
12983,82лв., представляваща регресна претенция за заплатено обезщетение за
причинените на лек автомобил „Тойота“, модел „Айго“, с рег. №** **** **
имуществени вреди, във връзка с настъпил на 15.09.2018г. пътен инцидент в
гр.Пловдив, ведно със законната лихва от 23.06.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, както и акцесорен иск за разликата на мораторна
лихва от сумата 1317,62лв., за периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г. до
пълния предявен размер от 3592,86лв.
Сочи се, че с решението се осъжда ЗАД „Армеец“, на основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК, да заплати на Н. И. К. сумата от 3066,31лв., представляваща
направените по делото разноски.
Твърди се, че решението е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Същото е постановено в нарушение на материалния закон, като
се счита, че направените изводи от съда са неправилни.
Счита се, че решението в частта на прихващане на насрещни задължения е
недопустимо. В този аспект се визира, че прихващането не може да породи
действие срещу ЗАД „Армеец“, тъй като вземането не е ликвидно и
2
изискуемо. Разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ въвежда изискване за
допустимост на предявения иск и предвижда няколко случая, в които
увреденото лице може да предяви пред съд претенцията си за плащане срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, а именно- ако застрахователят е платил в срок, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатено обезщетение. Предпоставка за допустимост на
иска е претенцията да е предявена първо пред застрахователя, какъвто не е
настоящия случай.
Твърди се, че в случай претенцията на увреденото лице не е заявена пред
застрахователя, а направо пред съда, поради което се явява преждевременно
предявена. Това обуславя недопустимост на настоящото производство по
прихващане на насрещни задължения.
Искането е да се отмени решението в частта за прихващане, тъй като
същото не отговаря на императивната норма на чл. 498, ал. 3 от КЗ.
Относно неправилността и незаконосъобразността на решението се сочи,
че съдът приема, че в конкретния случай е налице съпричиняване от 2/3 за лек
автомобил „Тойота“, модел „Айго“, с рег.№ ** **** **. Счита се, че този
извод е погрешен, тъй като лек автомобил „Тойота“, модел „Айго“, с рег.№**
**** ** е блъснат в задната дясна част от лек автомобил „БМВ“, модел „525“,
с рег.№ * ** ** ** и действията на водача на лек автомобил „Тойота“, модел
„Айго“, с рег.№****** ** не са в пряка причинно- следствена връзка с
процесното ПТП, тъй като удара е настъпил след завършване на
изпреварването.
Цитира се съдебна практика съгласно която при отчитане на
съпричиняване- приносът на водача на лек автомобил „Тойота“, модел „Айго“,
с рег.№** **** ** трябва да е конкретен- да се изразява в извършването на
конкретни действия или въздържане на такива, а не хипотетични или
предполагаеми.
Сочи се, че в мотивите на решението съдът приема съпричиняване, като
обсъжда предходен момент- започване на изпреварването, като вменява
задължение на водача да предвиди бъдещите действия на водача на лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „525“, с рег.№ * **** **, а не анализира
конкретната фактическа обстановка в момента на ПТП-то.
Визира се, че от събраните по делото доказателства относно фактическата
обстановка непосредствено преди сблъсъка е напълно доказано, че
единствено поведението на водача на л.а., марка „БМВ“, модел „525“, с рег.№
* **** **, нарушавайки разпоредбата на чл.25 от ЗДвП, предприемайки
маневрата „ляв завой“, без да се огледа преди започване на маневрата,пътния
инцидент е нямало да се осъществи.
Твърди се, че веднага след инцидента, мястото на събитие е посетено от
пътни полицаи, които в качеството на длъжностни лица са установили пътната
3
обстановка, местоположението на МПС-та, атмосферните условия, пътната
настилка и пътните знаци на мястото на събитието. След извършване на
процесуално- следствените действия, последвани от обясненията на водачите,
разпит на свидетелите на инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица.
Визира се, че в протоколът за нарушаване на разпоредбата на чл.25 от
ЗДвП е наказан единствено водача на лек автомобил, марка „БМВ“, модел
„525“, с рег.№ * **** **. Във връзка със съставения АУАН е издадено НП
№18-1030-008357, което е обжалвано и отменено на процесуално основание,
като направените фактически изводи от длъжностните лица не са разглеждани
по същество.
Твърди се, че съдебният състав приема, че свидетелят по делото- водач на
застрахованото МПС- П. Ц., разпитан в последното по делото заседание е
заинтересован от правния спор и обясненията му не се ценят от съда.
Приема се, че свидетелят носи наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване и същия е пряк очевидец на ПТП-то и по никакъв начин
не е заинтересован от изхода на правния спор.
Сочи се, че отношението на водача на МПС-то и застрахователя по
застраховка „Каско на МПС“ приключват с изплащането на застрахователно
обезщетение от страна на застрахователя. Застрахованията е получил
застрахователно обезщетение и в настоящия казус няма правен способ и
правен интерес, то да му бъде изискано обратно по това застрахователно
събитие.
Визира се, че съгласно съдебната практика, именно водачите на МПС са
свидетели по застрахователни дела, без същите да се считат за заинтересовани
свидетели.
Твърди се, че в показанията си водача на лек автомобил „Тойота“, модел
„Айго“, с рег. № ** **** ** заявява, че е имал видимост, в насрещното
движение не е имало автомобили, започнал е маневра изпреварване и след
завършване на изпреварването е усетил удар в задната дясна странична част,
след което се е завъртял и попаднал в дерето на реката. Оттук се приема и
изводът, че водача на изпреварващия автомобил не е могъл възприеме
завиващия автомобил и не е могъл да предотврати настъпването на ПТП-то,
поради внезапно потегляне и отнемане на предимство.
С оглед на събраните и приети по делото доказателства и изложени
фактически констатации се счита, че исковата претенция е безспорно доказана
в пълен размер, тъй като вината за пътния инцидент е единствено на водача на
лек автомобил, марка „БМВ“, модел „525“, с рег.№ * **** **. Ето защо и
изводът на първоинстанционния съд за съпричиняване се явява погрешен и
лишен от правно основание.
Искането е да се уважи подадената въззивна жалба и се отмени решението
4
в неговата обжалвана част.
Алтернативно в случай, че се счете, че водача на лек автомобил „Тойота“,
модел „Айго“, с рег. № ** **** ** е допринесъл за ПТП-то, то се моли да се
отчете повече принос за ответника в производството.
Моли се да се разгледа решението в частта относно прихващането на
насрещни задължения, като се обезсили и прекрати делото в тази му част.
Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Н. И. К. на тази въззивна жалба.
Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба от Н.
И. К. в частта, в която съдът е признал за установено, че ответникът дължи на
ищеца ЗАД „Армеец“, сумата от 2310,23лв.- главница, 1317,62лв.- лихва за
забава за периода от 22.06.2020г. до 22.06.2023г. и законната лихва от
23.06.2023г. до изплащането на вземането, както в частта в която е осъден на
разноски.
Твърди се, че решението в тази му част е неправилно.
Цитира се Решение №577 от 29.11.2010г. по гр.д.№11741/2009г., на ВКС,
ІІІг.о., според което скоростта на автомобила, както и преценката за опасност
подлежат на съобразяване от водача предварително.
Сочи се, че при конкретната пътна обстановка, в която е настъпило
пътнотранспортното произшествие, която обстановка е подробно посочена в
отговора на исковата молба и установена в първоинстанционното решение,
ответникът- водач на БМВ не е могъл да предвиди предварително поведението
на водача П. Ц. на „Тойота Айго“. Това е така, защото Ц. с Тойота Айго се е
движел в градска среда с превишена скорост от 71км/ч в нарушение на знак
В26, въвеждащ ограничение 30км/ч, в лентата за насрещно движение при
забрана за изпреварване със знак В24, отляво на поставените по средата на
платното за движение знаци Г9, ведно с табела С4.1 в обхвата на пешеходна
пътека, обозначена със знак Д17 и А18, в рамките на ремонтиращ се участък
от пътя, сигнализиран със знак А23, в близост до кръстовище.
Твърди се, че в конкретната пътна обстановка, К. е съобразявал
поведението си с въведените ограничения на пътното платно. Броят и
естеството на тези пътни ограничения по никакъв начин не е предоставял, че в
лентата за насрещно движение ще се появи изпреварващия с превишена
5
скорост автомобил Тойота Айго на Ц.. Поради тази причина се приема, че
ответникът К.- водач на БМВ, не е извършил нарушение на нормата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП и чл.25 от ЗДвП.
Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част.
Алтернативно се иска да бъде намалена степента на принос на
ответника за настъпването на пътнотранспортното произшествие.
В срок на тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор от страна
на ЗАД „Армеец“.
С Решение №398/09.04.2025г., постановено по гр.д.№3067/2023г. по
описа на РС- Пазарджик е оставено без уважение искането на ответникът Н.
И. К., чрез неговия пълномощник за допълване на решението с произнасяне,
каква сума се погасява чрез прихващане от уважената искова претенция за
лихва за забава в размер на 1317,62 лв. за периода от 22.06.2020г. до
22.06.2023г.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. И. К..
Твърди се, че то е незаконосъобразно. В тази насока се сочи, че с
отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане, с което е
поискано прихващане на претендираните от ищеца суми, а именно: Главница-
12983,82лв.; Лихва за забава- 3952,86лв. срещу дължимите от ищеца на
ответника суми.
Твърди се, че районния съд с Решение №1555/09.12.2024г. е признал за
установено, че ответникът К. дължи на ищеца суми в размер на 2310,23лв.-
главница и 1317,62лв.- лихва за забава, като се е произнесъл относно
възражението за прихващане само спрямо уважената претенция за главницата,
като е отхвърлил поради прихващане 2310,23лв. уважена главница с
признатото вземане на ответника към ищеца, но не се е произнесъл относно
прихващането на уважената искова претенция за лихва- 1317,62лв. с
признатото от ответника вземане към ищеца.
Твърди се, че за да може ответникът да обжалва съдебен акт, трябва да
има изрично произнасяне в диспозитива на решението относно възражението
за прихващане на признатото вземане на ответника с уважената ищцова
претенция за лихва препятства възможността на ответника да търси защита по
пътя на обжалването.
6
Сочи се, че разсъжденията на първоинстанционния съд в мотивите на
Решение №398/09.04.2025 г. не санират липсата на произнасяне.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно
и да се получи произнасяне по отношение на направеното възражение за
прихващане на уважената ищцова претенция за лихва - 1317,62 лв. с признато
на ответника вземане към ищеца.
С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.
Юрк. Ж.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам насрещната
въззивна жалба. Нямам доказателствени искания. Няма да соча нови
доказателства.
Адв. М.: Поддържам двете въззивни жалби, които съм депозирал.
Оспорвам въззивната жалба на ищеца. Нямам доказателствени искания пред
въззивната инстанция. Няма да соча доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Юрк. Ж.: Уважаеми окръжни съдии, моля да приемете, че в процес по
регресен иск е невъзможно и недопустимо да се извършва прихващане, тъй
като едната страна с насрещното вземане е застраховател, а другата страна е
физическо лице, който кара автомобил без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ и вземането му не е застраховано.
При прихващането вземанията трябва са ликвидни и изискуеми, а в
случая физическо лице като няма „Гражданска отговорност“, вземането му не
е ликвидно. Единствено може да се извърши прихващане пред два
застрахователя – единият застраховател по „Каско“, а другият застраховател
по „Гражданска отговорност“ да се направи прихващането за вземането, които
се дължат насрещно. На следващо място решението на първоинстанционния
съд е неправилно, тъй като при определяне на вината в конкретния случай
трябва да се установи кой от автомобилите е извършил първо маневрата си, а
именно безспорно установено е, че водачът на „Тойота Айго“ започва
изпреварване – обезопасено е изпреварването, тъй като пропуска насрещно
движещият се автомобил, след това тръгва да изпреварва и единствено
7
действията на водача на лек автомобил „БМВ“ са в причинно-следствена
връзка с ПТП-то, тъй като ударът е, когато колите са успоредно, в дясната
задна част. Щом е в дясната задна част, следователно е следвало да го
пропусне и след това да извърши маневрата си „завой наляво“. По чл. 25 от
ЗДвП, когато извършваш маневра наляво и отиваш в съседна пътна лента,
трябва да пропуснеш колите, движейки се по съседна пътна лента.
С първоинстанционното решение се приема, че водач на „Тойота“ е
следвало да предвиди действията, което е напълно хипотетично и няма как
водач, който изпреварва да предвижда действията на автомобил, който
извършва „ляв завой“ и го засича.
Считам, че искът е недоказан по основание и размер в цялост. Моля да
отмените първоинстанционното решение като постановите ново, с което да
уважите въззивната ни жалба в цялост. Претендирам извършените от нас
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение и правя алтернативно
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар – да е по наредбата.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, бих искал в устната пледоария да
изразя становище само по отношение на допустимостта конкретно на
възражението в жалбата на ЗД „Армеец“. Това възражение е наведено за първи
път във въззивната жалба и в протокола от 12.04.2024 г. ЗД „Армеец“ не са
възразили против доклада, който е посочил нашето възражение за прихващане
и едва сега във въззивното производство, на въззивната жалба навежда такова
възражение. ГПК изисква всички възражения, които има ищцовата страна да
бъдат направени в рамките до края на първото съдебно заседание пред
първата инстанция. Моля, по отношение становището ми за основателност на
жалбата на ЗД „Армеец“ като развитие на устната ми пледоария, да ми бъде
дадена възможност за писмена защита. Представям списък на разноските,
договор за правна помощ и касова бележка за гориво. Претендираме да ни
бъдат присъдени разноски, така, както са в приложения списък.
Юрк. Ж.: Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и
моля за срок за писмени бележки.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА срок на юрк. Ж. да представи писмени бележки в срок до
28.11.2025 г. с препис за другата страна.
8
ДАВА срок на адв. М. до 01.12.2025 г. за представяне на писмени
бележки.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до
26.12.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9