№ 20
гр. Велико Търново, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
Галина Косева
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело №
20214000500462 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №260125/23.07.2021г. по гр.д.№309/2020г. ОС- Русе е
развалил поради неизпълнение на основание чл.87 ал.З ЗЗД договорът за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен с нотариален акт № 37,т.VII от 25.IX.2019 год. на нотариус А. Ф.,
рег.№ 629 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд Русе, с
който Н. Н. В. ЕГН ********** е прехвърлила на С. Р. Т. ЕГН **********
следния недвижим имот: жилище /апартамент/ № В, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.4959.1.15, намиращ се
"
в град Русе, по улица "Муткурова****, в жилищен блок „Радецки",
представляващ пететажна многофамилна жилищна сграда с идентификатор
63427.2.4959.1, самостоятелният обект се намира на 4 етаж, състоящ се от две
стаи, дневна, кухня, сервизни помещения и балкон, със застроена площ 89,63
кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
63427.2.4959.1.16; 63427.2.4959.1.14; под обекта: 63427.2.4959.1.11; над
обекта: 63427.2.495919, заедно с избено помещение № 4 с площ от 18,41 кв.м,
при граници: двор, изба № 3 и изба № 5, както и съответните идеални части
1
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена,
представляващ поземлен имот с идентификатор 63427.2.4959 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Русе, срещу грижите и
издръжката, които Н. Н. В. е получила в продължение на две години и
половина от С. Р. Т. и срещу задължението на С. Р. Т. да дава издръжка и
полага грижи за Н. Н. В., докато е жива, като й осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водила досега.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от С.Т. и С.Т., чрез адв. Д. Р.
от АК- Русе, като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат
възражения за неправилно обсъждане на писмените и гласни доказателства по
делото от първата инстанция. От момента, в който се запознала със С. Т.,
прехвърлителката не поддържала никакви контакти с дъщеря си- ищцата по
делото и не е имала добро отношение към нея. Последната изобщо не се е
интересувала от проблемите на майка си, от здравословното й състояние, по
никакъв начин не й оказвала помощ и подкрепа. Ищцата живеела в
гр.Казанлък и не идвала до гр.Русе, когато майка й била тежко болна.
Братовчеда на ищцата- Р. А. Н., живял заедно с прехвърлителката и твърдял,
че той е полагал грижи за нея, финансирал лечението й. Дори това да е било
така, на 8.IV.2019г. същият бил отстранен от апартамента, със съдействието
на органите на полицията и било оттеглено пълномощното да се разпорежда с
пенсията и банковата сметка на прехвърлителката. Н. Н. В. не желаела да
бъде гледана нито от дъщеря си, нито от Р. А. Н., поради което прехвърлила
имота си на С.Т.. Това било посочено и от св.А. Г. Ф.- нотариуса изповядал
сделката, пред когото Н. Величкова изрично изразила волята си. Следвал
извода, че и преди изповядване на сделката приобретателите са гледали
прехвърлителката и са полагали грижи за нея, без да се намират в някакви
роднински отношения и без да са имали какъвто и да е дълг. Всички сметки за
ток, вода, кабелна телевизия и др. били поемани от Т.и и никой освен тях не
полагал грижи за болната жена през процесния период, след изповядване на
сделката, а и преди това. Дори когато те били възпрепятствани, намирали
начин да полагат дължимите грижи и да осигуряват необходимите средства за
издръжката и най-вече за лечението й. Това било доказано, както от
приложените писмени доказателства, така и от свидетелските показания, а
също и от приложената експертиза, неправилно възприети от
2
първоинстанционния съд и превратно изтълкувани. Дни след изповядване на
сделката прехвърлителката претърпяла мозъчна операция, направена в
Болница „Токуда", в град София, като до там била закарана от С.Т., според
показанията на неговата дъщеря- свидетелката Е. Р.. При изписването на
прехвърлителката от болницата той бил в чужбина, но се свързал с дъщеря си
и организирал прибирането на възрастната жена от София в Русе- за целта е
била наета кола, с шофьор, познат на семейството, като всички разходи по
придвижването, както и тези свързани с престоя в болницата в София,
отново били поети от Т.и. Това, че в този период друг човек полагал
непосредствените грижи /св.Л. Ц. К./ за прехвърлителката, не означавало, че
не са полагали нужните грижи. След завръщането си С. Т. платил на
въпросната свидетелка за положените грижи. Това, че последната ползвала и
услугите на Р. Н., не променяло ситуацията. Самото фактическо плащане за
лечението било направено от св.М. К., като парите за това - 630 лева, били
дадени от Е. С. Р., които пари, както и други пари във връзка с гледането на
Н. В., били оставени от СЛ. Р. Т., преди заминаването му в Турция.
Приобретателите нееднократно били възпрепятствани да изпълняват
непосредствените си задължения по осигуряването на необходимите грижи от
страна на племенника на прехвърлителката - Р. Н.. Окръжният съд
неправилно тълкувал показанията на свидетелите. Дъщерята на ответниците-
св. Е. С. Р., била обективна в показанията си, имала непосредствени
впечатления, т.к. тя лично полагала част от грижите за Н. В., особено когато
се е налагало да замества родителите си. Дори да имало леки неточности и
разминавания в част от показанията на тази свидетелка, това се дължало на
изминалия дълъг период от процесиите събития. Показанията й били
потвърдени от тези на нейният приятел, с когото живеели заедно- св.М. К..
Нямало чак толкова големи и съществени разминавания между показанията
на Е. Р. и св.Л. Ц. К.. Показанията на свидетеля Р. А. Н. не следвало да бъдат
кредитирани от съда, защото същия бил в лоши отношения с
прехвърлителката, оттеглено било и даденото му пълномощно. С така
постановения съдебен акт напълно била игнорирана волята на
прехвърлителката на кого да прехвърли имота си, а приобретателите от своя
страна положили всички дължими грижи, поели разходите във връзка с
лечението й в София и по погребението.
Претендирано е обжалваното решение да се отмени и "да бъде
3
потвърден сключения Договор за издръжка и гледане, т.к. не е налице
неизпълнение на същия", като се присъдят разноските по делото.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и следва да
бъде разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящият състав
на ВтАС установи, че обжалваното решение е валидно.
Пред Окръжният съд- Русе са предявени искове: за разваляне на
сключен договор за издръжка и гледане поради неизпълнение с правно осн.
чл. 87 ал.3 ЗЗД; в условията на евентуалност- иск за прогласяване
нищожността на този договор на осн. чл. 576 ГПК вр чл. 579 ал.2 ГПК- в акта
липсвал подпис на прехвърлителката, която била грамотна, можела да чете и
пише, нямала недъзи, а фигурирал само пръстов отпечатък.
Исковете са предявени от единствената наследница на починалата
прехвърлителка- М. ГР. Т., срещу С. Р. Т. - приобретателка, страна по
договора за издръжка и гледане и нейният съпруг СЛ. Р. Т., тъй като договора
е сключен по време на брака им.
За да уважи предявеният иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, след
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетото
заключение на съдебно- медицинска експертиза за състоянието на
прехвърлителката, ОС- Русе е изложил следните правни изводи:
Събраните по делото доказателства обосновават извод, че договорът не
е изпълняван ежедневно, непрекъснато и в пълен обем и кредиторът Н. В. не е
получила уговорените и дължими грижи. Дни след сключването му
прехвърлителката е претърпяла мозъчна операция и след изписването й не
била в състояние да се грижи за себе си, а по същото време ответниците
отсъствали от страната, като за сочената от тях причина за пътуването,
свързана с необходимостта от лечение на съпруга, по делото не са
представени доказателства. След изписването от болницата на В. и
прибирането й в жилището в гр. Русе от свидетелите Ралева и Каранешев,
била потърсена свидетелката К., за да се грижи за нея. Не били осигурени
нито подходяща за състоянието на болната храна или продукти, нито
медикаменти и санитарни материали, освен пакет памперси и пакетирана
храна, неподходяща за човек, възстановяващ се от мозъчна операция, нито
парични средства, с които нужното за грижите за болната да бъде закупено.
Представените по делото писмени доказателства относно разходите за
лечението и престоя на В. в болницата установяват, че са заплатени от нея, а
не от ответниците. И след завръщането им от Турция в периода до м.ноември
2019 год., те не са полагали грижи за прехвърлителката. Дори да се приеме, че
в този период са били възпрепятствани и не са допускани да изпълняват
задълженията си в натура, не са предприели необходимите действия за
трансформиране на задължението си в паричен еквивалент, за да бъдат
4
изправна по договора страна. Здравословното състояние на прехвърлителката
след претърпяната интервенция изисквало грижи за възстановяването й и
преодоляване на сериозния неврологичен и физически дефицит- нужда от
рехабилитация и динамично проследяване при опериращия лекар или
специалист- неврохирург чрез контролни прегледи на всеки 1-2 месеца
/медицинската експертиза/. Данни за такива грижи по делото не са
представени, с изключение на еднократното посещение и преглед от
свидетеля д-р Събев. Разпитаните по делото свидетели установили, че
ответниците преустановили контактите на болната жена с приятелите и
познатите й, отказвали да допуснат посещения, не отговаряли на
позвънявания от нейни близки и така прекъснали връзката й и напълно я
изолирали от близки за нея хора.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата на страните и провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си,
намира за установено следното:
За да постанови съдебният си акт Окръжният съд е обсъдил всички
доказателства по делото, разпределил е правилно доказателствената тежест
между страните, направил е преценка на правдоподобността и
достоверността на твърденията на двете групи разпитани свидетели, с оглед
на останалите данни по делото, мотивирано е посочил на кого от тях дава вяра
и на кого не, за да приеме едното или другото твърдяно обстоятелство за
установено.
По делото не е спорно наличието на договор за издръжка и гледане,
сключен между наследодателката на ищцата и С. Р. Т., като последната е в
брак със С.Т.. Ответниците са тези, които носят тежестта да докажат, че са
предоставили пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията им по
договора за издръжка и гледане- след като приобретателят твърди, че се е
освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение,
което в случая не е направено.
В конкретният договор задължението на приобретателя е описано като
грижи и издръжка. Задължението за издръжка включва изцяло храна,
режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя /без
оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си/,
и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на
прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам,
през целия срок на изпълнение на задължението. А в случая става въпрос за
болна, възрастна жена, която е претърпяла и операция за отстраняване на
тумор в мозъка, след което е останала със сериозен неврологичен и
физически дефицит- пареза на десните крайници /по-тежка за ръката/,
5
затруднено придвижване и практическа невъзможност да се обслужва сама.
Нуждаела се от рехабилитация за раздвижване на парализираните крайници и
проследяване при опериращия лекар или при специалист неврохирург с
честота 1-2 месеца между прегледите, за което няма данни ответниците да са
се погрижили във връзка със задълженията си по договора. Неизпълнението-
пълно или частично, забавено или неточно изпълнение на приобретателя, е
винаги основание за разваляне на договора. По делото не е доказано
ежедневно и непрекъснато престиране от страна на ответниците на грижи и
издръжка в натура на Н. В., в обем да бъдат задоволени нуждите й от
адекватна за здравословното й състояние храна, медицинско обслужване,
лекарства и други ежедневни нужди. Напротив, видно от данните по делото
до м. май 2019г. св. Р. Н. е живял с прехвърлителката и се е грижил
ежедневно за нея, като му е помагала и св. Л. К.. Няма данни и доказателства
две години и половина преди прехвърляне на имота ответницата С. Т., или
мъжът й, да са се грижили за възрастната жена, както се сочи в нотариалният
акт от 25.09.2019г.: "срещу грижите и издръжката, които Н. В. е получавала в
продължение на две години и половина от С. Т. и срещу задължението да й
дава издръжка и полага грижи докато е жива". Никой от свидетелите
доведени от ответната страна дори не споменава за полагани грижи към
възрастната жена, когато същата е претърпяла операция за ендопротезиране
на тазобедрена и колянна става на десния крак през 2017г. поради заболяване
на ставите- гонартрозис декстра. Ответниците не са били с прехвърлителката
и при последващата операция за премахване на тумор от мозъка през м.
септември 2019г., а само са я транспортирали до болницата в София, като
непосредствено преди това, на същият ден, са я отвели първо при нотариуса,
за да изповядат сделката с прехвърлянето на имота срещу задължение за
издръжка и гледане. След като са я оставили сама в болницата са заминали в
чужбина, като няма данни по делото пътуването им да е било наложено точно
в този период от време от необходимост за лечение или внезапно
непредвидимо обстоятелство. Н. В. е постъпила за операция на 25.09.2019г. и
е изписана на 15.10.2019г. /т.е. била е там 21 дни/, като видно от показанията
на св. Е. Р. "лекарят казал, че минимум 20 дни ще я държи в болницата".
Няма данни и твърдения по делото приобретателите дори да са се обаждали,
за да се интересуват какво е състоянието на Н. В., как е преминала
операцията, а са били "изненадани" /знаейки колко колко дни ще бъде там/,
че я изписват от лечебното заведение и тя следва да се прибере в гр. Русе.
След изписването от болницата отново св.Л. К. е поела изцяло грижите за Н.
В., която не е можела да се движи, едната й страна е била парализирана, в
продължение на две седмици е имала нужда от непрекъснато обслужване:
"беше изцяло на легло, дори не говореше". От задължените по договора
приобретатели не са били осигурени дори най- елементарни принадлежности
за обслужването на болната жена, нито храна. Свидетелката К. е посочила, че
6
в "пормонето на Н. имало около 15 лева нейни пари" и тъй като срещала
трудности в грижите и обслужването на неподвижната жена, се обърнала за
помощ към племенника на болната- свид. Р. Н., който закупил необходимите
санитарни материали, лекарства, храни и освен това й заплатил по 10 лева за
всеки ден. Постепенно състоянието на В. се подобрило, станала общителна и
търсела компанията на свидетелката и на други приятелки, които започнали
да я посещават.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че Окръжният
съд неправилно тълкувал показанията на свидетелите- следвало да
кредитира показанията на св. Е. С. Р. /дъщеря на ответниците/, които
пресъздавали преки впечатления и имали само "леки неточности и
разминавания", както и "не чак толкова големи и съществени разминавания" с
тези на св. Л. Ц. К., а не показанията на св. Р. Н., защото същия бил в лоши
отношения с прехвърлителката.
Всички свидетели по делото са посочили, че пресъздават свои лични и
преки впечатления- включително св. Р. Н., който до м. май 2019г. е живял с
починалата прехвърлителка и се е грижил за нея, а след това, заедно със св.
К., също е полагал преки грижи за Н. В., когато е изписана от болницата на
15.10.2019г. след мозъчната операция. Първоинстанционният съд е обсъдил
всички показания събрани по делото, анализирал ги е и е направил
съпоставка, след което е посочил кои от тях кредитира и защо, изтъкнал е
всяко противоречие в показанията на св. Е. Р. и М. Каранешев, положил е в
достатъчно усилия да разкрие кой от свидетелите казва истината, преценил е
правдоподобността и достоверността на твърденията им, с оглед на
останалите данни по делото, мотивирано е обосновал на кого от тях дава вяра
и на кого не.
Отчитайки изложените при подробен анализ на показанията
противоречия между двете групи свидетели, съдът е обосновал, че цени
показанията на свидетелите Каранешев, Ралева и Николов съобразно
правилата на чл. 172 ГПК, отчитайки близката връзка на първите двама с
ответниците, както и тази на третия с ищцата и евентуалната им
заинтересованост за благоприятен изход на спора за съответната страна.
Посочил е причините, поради които не кредитира показанията на
св.Каранешев и св. Ралева в обсъжданите части за състоянието, грижите и
осигуряване на необходимите за обслужването на В. условия от всякакво
естество- тъй като същите са в противоречие с останалите писмени и гласни
доказателства по делото. Дал е вяра на свидетелката Л. К., която като
незаинтересован и непосредствен свидетел е изложила последователно
релевантните за спора факти, както ги е възприела, като в тази част е дал вяра
и на показанията на свидетеля Николов, тъй като изнесеното от него се
подкрепя от показанията на незаинтересования свидетел К.. Като аргумент за
отхвърлянето на достоверността на показанията на Каранешев и Ралева съдът
7
е обсъдил и представените по делото писмени доказателства- 2 бр.фактури
/на л.33 и л.34 от делото/ за платен болничен престой и допълнителни услуги,
издадени от МБАЛ "Токуда", от които е видно, че вносител на сумата от
общо 630 лева е Н. В., а не ответника Т., както е твърдял.
Въз основа на гореизложеното недоказано е и възражението, че всички
сметки за ток, вода, кабелна телевизия и др. били поемани от Т.и и никой
освен тях не полагал грижи за болната жена през процесния период, след
изповядване на сделката, а и преди това. Представените по делото фактури
не доказват, че същите са платени от Т.и и с техни средства, както и касовите
бележки от магазини, които няма данни дори да се отнасят по някакъв начин
към Н. В..
Неоснователно е и възражението, че с така постановения съдебен акт
напълно била игнорирана волята на прехвърлителката, на кого да прехвърли
имота си. В случая не става въпрос за завещание, а за сключен договор, който
е развален поради неизпълнение от едната страна. При неизпълнение на
алеаторната престация по договор за издръжка и гледане не е пречка
наследниците на починалият прехвърлител да упражнят неговото право за
разваляне на същия. Приживе, отношението на кредитора към предоставеното
от длъжника изпълнение по грижи и издръжка е от значение за преценката
има ли и какво изпълнение по договора от приобретателя, поради което се
преценява ведно с всички останали доказателства, но нито освобождава
ответника от задължението да установи изпълнение, нито само по себе си е
основание за отхвърляне на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ако няма доказателства
за пълно и точно изпълнение. А в случая такова пълно и точно изпълнение не
е доказано по делото от страна на приобретателите. Дори да се приеме, че в
този период са били възпрепятствани и не са допускани да изпълняват
задълженията си в натура, същите не са предприели необходимите действия
за трансформиране на задължението си в паричен еквивалент, така че да
бъдат изправна по договора страна, както обосновано е приела и първата
инстанция, след анализ на доказателствата по делото.
На основание гореизложеното въззивният съд споделя изводите на
първата инстанция, че приобретателите не са установили надлежното
изпълнение на задълженията си по сключеният алеаторен договор, съобразно
указаната им доказателствената тежест в доклада по делото. Също правилно е
прието, че поради влошеното си здравословно състояние и претърпяна
операция за премахване на тумор от мозъка, прехвърлителката обективно е
имала нужда от повече и по- специални грижи, които не е получила от
приобретателите. Видно от показанията на св. В. Събев- лекар, Н. В. е била
"на легло, в тежко състояние, с парализа", "не е можела да се обслужва и да се
грижи за себе си, трябвало е да бъде хранена от друг човек, да се полагат
грижи и за хигиената и физиологичните й нужди".
8
Дори да се приеме, че Н. В. е била доволна от полаганите за нея грижи
за минало време, поради което е сключила договора пред нотариуса,
непосредствено преди влизането си в болница "Токуда"- гр. София, то няма
данни по делото след изписването й това да е било така. Напротив- видно от
постановление от 18.03.2020г. /л.19 от делото на РОС/, по дадените обяснения
от посетилите жилището полицейски служители В. поискала ответниците да
напуснат жилището и те доброволно оставили ключовете за същото. Предвид
тежкото състояние на Н. В. след тази медицинска интервенция
/неподвижност, частична парализа, невъзможност да говори/, както и
обстоятелството, че е била само транспортирана и оставена в дома си в това
безпомощно състояние от св. Ралева /дъщеря на ответниците/ и приятелят й
св. Каранешев, след което те са позвънили на съсед- св. К., да се грижи за нея
и са си тръгнали, се оборва твърдението във въззивната жалба, че
приобретателите са изпълнявали задълженията си по договора. Св. К. е
посочила в показанията си, че на вратата й позвънили двама души, които тя
не познавала- мъж и жена, те не са оставяли пари, не са говорили за
заплащане или за средства за закупуване на най- необходимото за обслужване
на болната. От този момент, в период от седмици след това, единствено св.
К. отново се е погрижила за Н. В., с финансова и лична подкрепа от св. Р.
Н., който е закупил необходимите медикаменти, санитарни материали, храна
и е заплащал за полаганите грижи.
На основание гореизложеното, като правилно и законосъобразно
решението на ОС- Русе следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателите не се дължат
разноски. Същите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по
жалбата направените пред въззивният съд разноски в размер на сумата 3 000
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260125/ 23.07.2021г. по гр.д.№309/ 2020г.
на ОС- Русе.
ОСЪЖДА С. Р. Т. ЕГН: ********** и СЛ. Р. Т. ЕГН:**********,
двамата от гр. Русе, *********, да заплатят на М. ГР. Т. ЕГН:********** от
гр. Казанлък, Обл. Стара Загора, ж.к. "Изток" ************, сумата 3 000
лева, представляваща разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10