№ 222
гр. Разград , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно частно гражданско
дело № 20213300500149 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с чл.413 ГПК.
Делото е образувано по ч. жалба, подадена от “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“АД ,ЕИК130533432, със седалище и
адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, ул.“Ф.Кутев“№5 против Заповед за изпълнение на парично
задължение № 260031/27. I.2021 г., постановена по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№119/2021 г. по описа на РС –
Кубрат, в частта ѝ за разноските.
Жалбоподателят твърди дължимост на заявените в заповедното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в пълния им размер от 300,00лв., а не до присъдените му такива от КРС в размер на 50,00лв.
Твърди доказаност на заплатените до посочения размер разноски за адвокатска услуга и счита, че в конкретния
случай съдът не разполага с правомощие да намалява същите под нормативно определения минимален размер.
Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, жалбата е допустима.
По същество на същата, съдът съобрази следното:
Проверяваният съдебен акт в атакуваната част е допустим, поради което не се налага обезсилването му по
реда на чл. 278, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.1 от ГПК. Обжалваният съдебен акт е и валиден. Постановен е в
необходимата писмена форма и е подписан от съдията, разгледал делото. По арг. на чл. 411, ал.1 от ГПК
разглеждането на процесното заявление е родово и местно подсъдно на РС – Кубрат.
Съгласно чл. 413, ал. 1, предложение последно, заявителят в производството се е възползвал от дадената
му по закон възможност и е обжалвал заповедта за изпълнение в частта за неприсъдените му със същата разноски.
Ч.гр.д.№119/2021г. е било образувано на производство пред КРС по заявление вх.№9287/21.XII.2020г.,
подадено по реда на чл. 410 от ГПК от „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“АД,ЕИК130533432 за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ГЮН. Х. АЛ.,ЕГН7200003983, от с.Острово, Разградска обл.,ул.“Иван
Вазов“№24 в качеството му на неизправен длъжник по Договор за присъединяване към газоразпределителна
мрежа №922, сключен с „Овергаз Мрежи“АД на 18.Х.2013г. Вземанията са заявени, съответно като дължима
по договора главница от 705,96лв - претендирани като цена на доставен и неплатен за периода 1.II.2020 -
1
30.IV.2020 природен газ и за мораторна лихва в размер на 37,52лв., дължима в обезщетение за забава на
главницата в периода 11.III2020 до 17.XII.2020г. Заявителят твърди качеството си на титуляр на вземанията,
съгласно сключения с длъжника договор и приложените към заявенито фактури и дебитни известия. В
заявлението си е инкорпорирал искане и за заплащане на доказано сторени в размера на 325,00лв. разноски в
производството. От които - 25лв. за държавна такса и 300,00лв. разноски за адвокатска услуга с ДДС.
Видно от заявлението и приложените документи длъжникът към момента на завеждане на делото е бил в
забава на изискуеми се към 21.ХІІ.2020г. парични задължения. С това си поведение е дал повод и е станал
причина за образуване на производството по чл. 410 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК заплатените
от ищеца такси и разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съобразно уважената част от иска. С обжалваната заповед , съдът е уважил заявлението изцяло и е присъдил на
заявителя разноски в общ размер на 75,00лв. от които 25лв. за внесена държавна такса и 50 лв. за адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал.7 във вр.с ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения . Като с постановено по реда на чл.250 ГПК Разпорждане
№2600382/17.V.2021г е допълнил обжалваната Заповед № 260031/27. I.2021 г., с изричен отхвърлителен
диспозитив по отношение на разноските до първоначаният им размер .
Присъдените в заповедното производство разноски, в това число и сторените такива за адвокатско
възнаграждение се явяват доказано наравени от въззиваемия. Като доказателство е приложен Договор за правна
помощ, в реквизит на който е удостоверено, че договореното в размер на 300,00лв. адвокатско възнаграждение е
изплатено. Т.е., налице са визираните в чл.78 ГПК предпоставки за ангажиране отговорността на длъжника със
заплащане на разноските, сторени от заявителя в образуваното срещу него заповедно производство. В частта си за
разноските, постановената от КРС заповед за изпълнение не обективира произнасяне в мотиви и диспозитив по
цялото искане на заявителя за разноски. Поради което и с оглед задължителната и проведената с т.7 на ТР №
4/18.VI.2014 по тд №4/2013 на ВКС практика, в правомощие на сезирания с жалбата по чл. 413, ал.1 ГПК
въззивен съд е да се произнесе по основателността на искането за разноски в пълния им размер.
В частта си за разноските, постановеното по реда на чл.410 ГПК разпореждане за издаване заповед за
изпълнение е незаконосъобразно.
По изричната разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, установения минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение се
определя в съответствие с разпоредбите на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размера на 300. 00 лева.
На този етап производството е едностранно и съдът не е имал основание да предприеме намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на възражение за прекомерност на същите. Тоест –
съдът е следвало да присъди претендираните разноски в съответствие с изхода на производството и в размер на
доказаните и относими към приложимата норма разноски. В случая съдът е съобразил относимата в заповедното
производство норма на чл. чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., но не и препратката й към разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.1 от същата наредба.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че жалбата е допустима и основателна.
Водим от горното Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение № 260031/27. I.2021 г., постановена по реда на чл.410
ГПК по ч.гр.д.№119/2020 г. по описа на РС – Кубрат, както и допълващото я по реда на чл.250 ГПК
Разпорждане №2600382/17.V.2021 в частта с която искането на “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“АД ,ЕИК130533432 за
разноски за разликата над 75,00 до 325,00лв. е отхвърлена и вместо това ПОСТАНОВИ
2
Осъжда ГЮН. Х. АЛ.,ЕГН7200003983, от с.Острово, Разградска обл.,ул.“Иван Вазов“№24 ., в качеството му
на неизправен длъжник по Договор за присъединяване към газоразпределителна мрежа №922/ 18.Х.2013г. да
заплати на “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“АД ,ЕИК130533432 разноски в размер на 250лв.
Изпраща делото на РС Кубрат за издаване на заповед за изпълнение за горната сума.
Определението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3