Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4261 08.11.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5553 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК.
Ищецът З.Д.Д., ЕГН ********** ***,
чрез адв. Б. е предявил против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Стамболийски" №
84-86, представители Ф.Д. и С.А., иск за обявяване за нищожен на договор за потребителски кредит № ***/24.06.2017г., тъй като бил в
противоречие със закона-
чл. 11, ал. 1, т. 9,10, 11
и 12 ЗПК и чл. 11, ал. 2 ЗПК.
В исковата молба са изложени
твърдения, че между
З.Д.Д. и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД бил сключен договор
за потребителски кредит № ***/24.06.2017г. с предмет отпускане на паричен заем
в размер на 1300 лева. Бил определен годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 48% (възнаградителната лихва била 40% - част от ГПР), който формирал
надбавка от 256,60 лева. В договора била предвидена неустойка, ако
кредитополучателят не представи обезпечение с размер фиксиран в погасителния
план – 982,70 лева. Сумите по кредита следвало да се заплатят с изплащането на
10 месечни погасителни вноски всяка от 253,93 лева с краен падеж – 21,03,2018
г. По договора ищецът бил заплатил 800 лева.
Твърди, че
договорът е недействителен на основание
по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т. 9, 10, 11 и 12 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК).
В договора не били посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент от 40%. Освен това лихвата надвишавала
трикратния размер на законната лихва.
Освен това се
навеждат доводи, че договорът бил недействителен, тъй като не били спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като липсва посочена в договора
общата сума дължима от потребителя. Съгласно §1, т.2 ДР ЗПК, тя се формира от
аритметичния сбор на общия размер на кредита и общите разходите по кредита.
Ищецът твърди,
че липсвало погасителен план, в който да се разпределени вноските измежду
дължимите по договора суми.
Твърди, че в
договора липсвало информацията по чл.11, ал.1, т. 12 ЗПК. Липсата й означава,
че договорът е недействителен.
Освен това към
договора имало общи условия, които обаче не били подписани, което
представлявало нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗЗП. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по
основание и размер. Излага твърдения, че на 25.05.2017г. между „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД, в качеството си на кредитодател и ищецът, в качеството си на
кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит „Гет Кеш" № ***.
Сключването на договора за кредит между ответника и ищеца било извършено по
инициатива на Кредитополучателя – З.Д.. За да получи кредитът, ищецът е
попълнил Заявка за кандидатстване, като в същата е попълнил и е предоставил доброволно
пълни и верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес
/постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер,
актуална електронна поща, предпочитания от него начин за получаване на сумата
по кредита. Ищецът е посочил, че желае да получи заема в брой чрез предаване на
сумата по отпуснатия кредит от Кредитния консултант на Кредитодателя. „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД е разгледал предоставената от ищеца
информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния
кредитен регистър го е одобрил за искания от него кредит. Съгласно сключения
между страните Договор за потребителски кредит „Гет Кеш" № *** ищецът е
получил от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД паричен заем в размер на 1300 лева, като
сумата му е предоставена в брой на 25.05.2017 г. от Кредитен консултант.
Съгласно сключения между страните договор за кредит кредитополучателят се е
задължил да върне изцяло дължимата главница по кредита в размер на 1300 лева,
ведно с уговорената лихва за ползване на кредита в размер на 256,60 лева.
Погасяването на кредита се извършвало с 10 равни 30-дневни вноски, като
размерът на всяка вноска (главница и лихва) е в размер на 155,66 лева съгласно
приложения към договора за кредит погасителен план. Оспорва твърденията, че
сключеният между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД и ищеца Договор за кредит е
недействителен (нищожен) поради липса на условията за прилагане на договорения
лихвен процент.
Твърди, че договорът отговарял на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9,10,11 и 12 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Твърди,
че съгласно т. 8.6 от процесния договор за кредит
кредитополучателят декларира, че е получил, че се е запознат и се съгласява с
Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, приложими към договорите за
потребителски кредит „Гет Кеш". По този начин ищецът е удостоверил с
подписа си, че е запознат и е приел Общите условия, представляващи неразделна
част от договора за кредит. Поради това претенциите на ищеца били
неоснователни.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти
гр. състав,
след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който кредитополучателят З.Д. е получил сумата от 1300 лева, която се е
задължил да върне в рамките на 10 равни тридесетдневни вноски, всяка от по
253,99 лв.
По делото като писмени доказателства са
приети: договор за потребителски кредит „Гет кеш” № *** от 25.05.2017 г.,
погасителен план към него и общи условия приложими към договора.
Въз основа на така установените факти
по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Няма спор по делото за това, че между
страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, което
обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от
събраните писмени доказателства. В договора са посочени конкретните условия и
параметри на заема.
Настоящият съдебен състав приема, че
процесният договор от 25,05,2017 г. по свята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
Разпоредбата
на Чл. 11, ал. 1 ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа:
т. 9 лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти;
т.10 годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
т. 11 условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването;
т. 12 информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит;
Правната норма на чл. 22 ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1,
т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Предпоставка
за обвързаността на потребителя от Общите условия към договора за потребителски кредит е
поставеното в чл.11 ал.2 ЗПК изискване,
всяка страница от общите условия да бъде подписана от страните по договора.
Установява се по безспорен начин от данните по делото, че всяка страница от
общите условия не са подписани от двете страни по договора, липсват и твърдения
в тази насока от страна на ответника. Ето защо доколкото неспазването на това
изискване има за последица пълна недействителност на договора за потребителски
кредит по арг. на чл.22 ЗПК, то искът за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит „Гет кеш” № *** от 25.05.2017г.. се явява основателен. За пълнота следва да се
отбележи, че липсва посочена в договора
обща сума дължима от потребителя, което от своя страна се явява нарушение на
императивните изисквания на чл.11 ал.1
т.10 ЗПК и на самостоятелно основание има за последица изначална недействителност на договора за
потребителски кредит по чл.22 ЗПК. Твърденията на ответника, че в погасителния
план се съдържат информация за
общата сума дължима от потребителя, не могат да санират констатирания порок.
С оглед изложеното, съдът намира, че
не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 11, ал. 2 ЗПК , поради което договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Ето защо така предявения иска следва
да се уважи, като основателен и доказан.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото- уважаване на иска,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в настоящото производство - държавна такса в размер на
101,60 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на
която се позовава пълномощникът на ищеца, адв.ът може да оказва безплатно адв.ска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е
отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 ЗАдв., в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адв.ът има право на адв.ско възнаграждение. Този размер -
съобразно цената на иска по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ възлиза на 400 лева.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на З.Д.Д., ЕГН ********** *** и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Александър Стамболийски" № 84-86, представлявано от Ф.Д. и
С.А., че сключения помежду им договор потребителски кредит № ***/25.05.2017
г. е недействителен, тъй като е в противоречие със закона- чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 11, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Александър Стамболийски" № 84-86, представлявано от Ф.Д. и
С.А., да
заплати на З.Д.Д., ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски, в размер на 101,60 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Стамболийски" №
84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., да заплати на адв Д.Г.Б.,
сумата от 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ