Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 05.12.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

          Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 168/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Д.И.С. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 19-0353-000492 от 08.08.2019г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лева и шест месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Жалбоподателят, чрез пълномощник, излага подробни съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като навежда доводи и за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

          Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства, разпитани са свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 04.08.2019г., около 10,11 часа, разпитаните от съда свидетели - очевидци : Т.И. и С.Б. ***), изпълнявали служебните си задължения в гр. Своге на бул. „Искър”. Те спрели за проверка лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с регистрационен № ….. Колата се движела с посока на движение от гр. Мездра към гр. София и се управлявала от водача Д.И.С.. При извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта – тип „Дрегер” 7510, фабр. № АRВА 0099, се установило, че жалбоподателят е употребил алкохол в количество 0,89 ‰ в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване, в който С. написал, че не приема показанията на техническото средство.

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. Д.С. се е запознал със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Вместо във Филиала за спешна медицинска помощ Своге жалбоподателят се явил в районното управление, където чрез доказателствен анализатор „Дрегер” Алкотест 7110, АRZB 0023 била установена концентрация на алкохол в кръвта 0,52 ‰. Издаденото на 08.08.2019г. наказателно постановление (НП) съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН, като е редовно връчено на същата дата, а жалбата е постъпила в РУ - Своге на 13.08.2019г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Техните показания са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото – показанията на средствата за измерване. Редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, а по делото не беше установено друго.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че на 04.08.2019г. водачът Д.И.С. е управлявал моторно превозно средство (лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с регистрационен № ….) с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,5 на хиляда, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Следователно наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на С.. Наложените административни наказания по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са предвидените за извършените нарушения, съобразно със закона, като е взето предвид, че те се характеризират с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засягат съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Ето защо се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като е спазена Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. – в актуалната ѝ редакция към 04.08.2019г., когато е извършена проверката.

Относно възраженията в жалбата и в открито съдебно заседание :

1)      Обстоятелството дали актосъставителят Т.И. е преминал специално обучение е без отношение към предмета на доказване по делото, тъй като наказанието е наложено на жалбоподателя за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително - чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Това обстоятелство е установено от …. Г. М. – л. 15 и л. 36 от делото. Служителят М. с подписа си е потвърдил, че е оторизиран да използва уреда. 

2)      Дали има или няма спирка „Зърнени храни” също е без значение, тъй като мястото на извършване на нарушението е достатъчно точно посочено - гр. Своге на бул. „Искър”.

3)      Обстоятелството, че има техническа грешка в двата уреда, относно момента на извършената проверка, облагодетелства жалбоподателя. Според резултатите на л. 17 от делото първата проверка на бул. „Искър” е в 10:12:45 часа, а според  документа на л. 15 от делото изследването в РУ Своге е със старт в 10,03 ч. и край в 10,11 ч. Най вероятно верния час е 11, както е посочено на л. 36 от делото, но тази неточност е в полза на жалбоподателя, защото не може да се установи дали са спазени 45 – те минути, определени  в талона за изследване на л. 33 от делото.

4)      Обстоятелството какво превозно средство е управлявал С. е посочено изрично в НП, където е цитирана изцяло и санкционната норма, т.е. жалбоподателят е бил наясно не само какво превозно средство е управлявал, но и неговите характеристики – марка, модел и регистрационен номер : лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с рег. № …. и това превозно средство не е нито трамвай, нито самоходна машина.

5)      Не е основателно и възражението, че не е съобразена допустимата техническа грешка на уреда. При първото измерване отчетената концентрация е 0,535 ‰, а при второто измерване е 0,529 ‰. Средноаритметичната им стойност е 0,532 ‰, а посочената от доказателствения анализатор е 0,52 ‰, т.е. е отчетена допустимата грешка посочена в документа на л. 16 от делото.

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление. Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти закона е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че Д.С. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението за което е санкциониран административно. От субективна страна деянието е извършено виновно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 19-0353-000492 от 08.08.2019г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на Д.И.С. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 500 лева и шест месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

       

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ :