Р Е Ш Е
Н И Е № 44
18.11.
2014 год.
гр. Чирпан
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан……………………. състав
На 04.11.
2014 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: М.Т.
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от съдията ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 352
по описа за 2014
година.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ, ведно с чл. 86 ал. 2 от ЗЗД..
Ищецът изнася в исковата си молба, че е работил като продавач-
консултант във фирма ЕТ “ М. – Б.К. “ гр. П. с трудов договор № 117/ 26. 08.
2013 г. в магазин за продажба на месо гр. Чирпан с месечно трудово
възнаграждение – 350. 00 лв.
Със Заповед № 107/ 24. 02. 2014 г. трудовият й договор бил прекратен.
Изнася още в ИМ, че фирмата й дължала трудово възнаграждение за три месеца,
както следва: януари, февруари и март 2014 г. общо в размер на 1050. 00 лв.,
която сума не и била заплатена до подаване на ИМ в РС Чирпан.
Предвид гореизложеното, моли съда след като докаже вземането си,
представляващо неизплатени трудови възнаграждения, да постанови решение, с
което осъди ответника да й изплати сумата в размер на 1050. 00 лв.- главница,
представляваща неизплатените трудови възнаграждения, както следва: за месец
януари 2014 г. – 350. 00 лв., ведно със законна лихва за забавено плащане в
размер на 19. 19 лв.; - за месец февруари 2014 г. - 350. 00 лв., ведно със
законна лихва за забавено плащане в размер на 16. 17 лв. и за месец март 2014
г. - 350. 00 лв., ведно със законна лихва за забавено плащане в размер на 13.
45 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
делото до окончателното изплащане на главницата. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът
редовно призован по см. на чл. 53, ал. 2 от ГПК не се явява и не изпраща
представител, съответно и не взема становище по така предявените искове.
От
събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
от заключението на вещото лице, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Исковата претенция е допустима и частично основателна, поради следните
съображения:
Съдът приема, че за визирания в исковата молба период от време между
ищеца и ответната фирма / в качеството й на работодател / е съществувало
трудовоправно отношение/ виж в тази насока заверено по надлежния ред фотокопие
от Трудов договор № 117/ 26. 08. 2013 г., както и съответната Заповед за
прекратяване на този трудов договор /. Това трудово правоотношение е било
прекратено със Заповед № 107/ 24. 02. 2014 г., считано от 24. 03. 2014 г.
Видно от заключението
на вещото лице, извършено въз основа на документална проверка, тъй като вещото
лице е извършило неуспешни опити да се свърже с ответника на изписани мобилни
телефони, уведомление по електронна поща, както и след посещение на обявения в
ТР адрес на седалище и адрес на управление на ответната фирма, категорично
заявява, че представител на фирмата не е бил открит / в тази насока съдът дава
вяра на вещото лице, тъй като в случая ответната фирма бе призована по реда на
чл. 53 ал. 2 от ГПК /, се установява, че дължимото се трудово възнаграждение,
неизплатено на ищцата за визирания в исковата молба период от време, възлиза
на, както следва: за месец януари 2014 г. – 350. 00 лв., за месец февруари 2014
г. - 350. 00 лв. и за месец март 2014 г. - 245. 00 лв. / при 20 работни дни за
месец март 2014 г. ищцата е положила труд през 14 дни , коефициента между
изработените от ищцата и трудовите дни през месец март умножен по основното
месечно трудово възнаграждение възлизащо на 350. 00 лв., е равен на 245. 00 лв.
/, до които и размери за месеците януари, февруари и март на 2014 г. съдът
счита, че исковете по чл. 128 от КТ се явяват основателни и доказани по
основание и по размер.
Съдът счита, че в
настоящия случай следва да бъде присъдено брутното трудово възнаграждение, а не
чистата сума за получаване след приспадане и удържане на дължимите удръжки, в
т. ч. лични вноски по КСО и лични осигурителни вноски по ЗЗО, тъй като съгласно
чл. 42. ал. 4
от ЗДДФЛ и чл. 6 от КСО
работодателят има задължение да удържа дължимите от работника или служителя
данъци и осигурителни вноски от трудовото му възнаграждение, както и да внесе
удържаните данък и задължителни осигурителни вноски на държавата, но според чл. 42, ал. 5
от ЗДДФЛ данъкът по ал. 4 се удържа от работодателя при
окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.
Съобразно ал.9 на същият чл. 42 данъкът по ал. 1 - 8 се внася в сроковете и по
реда на чл. 65 и чл. 66 от ЗДДФЛ, като в случая следва да се има предвид, че
законодателят изрично в чл. 65 от ЗДДФЛ, е посочил, че данъкът се удържа и
внася от предприятието до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването
на дохода от предприятието. В конкретният случай не се установи да е извършено
начисляване във ведомостите на ответната фирма на дохода, съгласно нормата на
чл. 65 от ЗДДФЛ, за да бъде определен и началния момент на течение на тази
срокове.
Видно от представените по делото
доказателства не се установя факта ответната страна да е изплатила на
Осигурителните институти изброените по- горе лични вноски. Съгласно нормата на
чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да изплаща всеки месец трудовото възнаграждение
на работника или служителя си. Като не е сторила това, ответната фирма е
нарушила закона. Дали същата е внесла личните осигурителните вноски и данъци е
без значение, тъй като същите се дължат в момента на изплащането, тогава и
трудовото възнаграждение, което получава работника или служителя се превръща в
облагаем доход. Преди това няма доход за облагане. Затова и дори да се приеме,
че ответникът е внесъл тези вноски и данъци, същият е платил лошо. От всичко
гореизложено следва да се приеме, че задължението за облагане на физическото
лице възниква едва след като брутното трудово задължение стане ликвидно и
изискуемо, а не преди това.
Действително законово установените удръжки
за ДОД, ДОО и ЗО са публичноправни задължения към държавата, но те се приспадат
от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение. Затова съдът
приема, че може да се присъди брутното трудово възнаграждение така, както може
да се присъди и чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и
обществени осигуровки, стига това да е посочено изрично в решението. И при
двете разрешения работникът или служителят няма да получи частта от брутното
трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия
доход и осигурителни вноски. Това е така, защото тези задължения са
публично-правни, както бе посочено по-горе, а в изпълнителното производство
държавата винаги се смята за присъединен взискател за дължимите й публични
вземания, съгласно чл. 458 ГПК.
Съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен
да отдели суми за плащане на тези задължения. В този смисъл е съдебната
практика по чл. 290 ГПК,
която е задължителна за съдилищата (в т.см. решение № 166/25.02.2010 г.по
гр.дело № 220/2009 г. на ВКС, III г.о/.
Претенцията
за мораторна лихва е акцесорна по отношение на главната и като такава същата
следва съдбата на главния иск.
Съдът
счита, че в конкретния случай е неприложима нормата на чл. 245, ал. 2 от КТ в
старата и новата й редакция публикувана в ДВ бр. 52 от 18. 06. 2004 г. , тъй
като по делото не се установи ответната фирма да е изплащала каквито и да е
било суми на ищцата представляващи трудови възнаграждения. За да се приложи
нормата на чл. 245, ал. 2 от КТ в предишната и сегашната редакция / специална
по отношение на чл. 86 от ЗЗД / следва работодателят да е изпълнявал изрично,
посочените в нормата на чл. 245, ал. 1 от КТ в различните редакции, правила. Но
предвид изнесеното по- горе по отношение на удръжките за ДОД, ДОО и ЗО, счита че следва да признае
претенцията по см. на чл. 86 ал. 2 от ЗЗД до размерите посочени от вещото лице
в заключението му, а именно: за месец януари 2014 г. – 12. 71 лв., за месец
февруари 2014 г. – 10. 51 лв. и за месец март 2014 г. – 5. 65 лв., а в останалата
чу част исковете по смисъла на чл. 86 ал. 2 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 128 от КТ, чл. 86 ал. 2 от ЗЗД, чл. 310, т.1
предложение първо от ГПК, чл. 315,ал.2 от ГПК във вр. с чл. 259,ал.1 от ГПК и
316 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ “ М. – Б.К.
“ със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. С. № **, ЕИК: ***,
представлявана от Б.В.К., ЕГН ********** да заплати на Е.П.В. ***, с ЕГН **********
сумата в размер на 945. 00 / деветстотин четиридесет и пет / лв.- главница,
представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения, както следва: месец януари
2014 г. – 350. 00 лв., месец февруари 2014 г. – 350. 00 лв. и месец март 2014
г.- 245. 00 лв., ведно със законната лихва върху неизплатените трудови
възнаграждения до окончателното им изплащане, считано от 21.07.2014 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за брутното трудово възнаграждение за месец март 2014
г. до размер на 350. 00 / триста и петдесет / лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ “ М. – Б.К.
“ със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. С. № **, ЕИК: ***,
представлявана от Б.В.К., ЕГН ********** да заплати на Е.П.В. ***, с ЕГН **********
сумите в размер на:- 12. 71 / дванадесет лева и седемдесет и една ст. / лв.,
представляваща законната лихва за забавено плащане за месец януари 2014 г.; - сумата
в размер на 10 . 51 / десет лева и петдесет и една ст. / лв., представляваща
законната лихва за забавено плащане за месец февруари 2014 г. и 5. 65 / пет
лева и шестдесет и пет ст. / лв., представляваща законната лихва за забавено
плащане за месец март 2014 г. , като ОТХВЪРЛЯ исковете за мораторни лихви в
останалата им част, както следва:- за месец януари 2014 г. до размер на 19. 19
лв., за месец февруари 2014 г. до размер на 16. 17 лв., както и за месец март 2014
г. до размер на 13. 45 лв., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЕТ “ М. – Б.К. “ със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. С. № **, ЕИК: ***, представлявана от Б.В.К.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Чирпан направените по делото
разноски в размер на 40. 00 / четиридесет / лв. – възнаграждение на вещо лице,
както и ДТ в размер на 50, 00 / петдесет / лева.
ОСЪЖДА ЕТ “ М. – Б.К. “ със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. С. № **, ЕИК: ***, представлявана от Б.В.К.,
ЕГН ********** да заплати на Е.П.В. с п.а. и ЕГН направените по делото разноски в
размер на 265. 89 / двеста шестдесет и пет лв. и осемдесет и девет ст. / лв.-
адвокатско възнаграждение, съгласно уважената част от исковете претенции.
Решението може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: