№ 5610
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110153542 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Ю. Б.“ АД срещу К. В. Ч., с която
са предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни
искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11692/2022
г. на СРС, 29 състав, евентуално съединени с осъдителни искове за същите вземания с
обявена предсрочна изискуемост с депозиране на исковата молба.
Видно от материалите по ч. гр. д. № 11692/2022 г. на СРС, 29 състав, същото е
образувано по повод на заявление вх. № 42450/04.03.2022 г. на „Б. П. П. Ф.“ С. А., Париж,
чрез регистрирания по реда на чл. 17а ТЗ клон – „Б. П. П. Ф.“ С. А. – клон Б.. С
разпореждане от 06.04.2022 г. заповедният съд е разпоредил издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Б. П. П. Ф.“ С. А. – клон Б..
В сезиращата исковия съд искова молба се навеждат твърдения, че на 31.05.2023 г. е
извършено прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на търговското предприятие на „Б. П. П. Ф.“ С.
А. – клон Б. в полза на „Ю. Б.“ АД, което обстоятелство е вписано в ТРРЮЛНЦ и въз основа
на което „Ю. Б.“ АД се легитимира като ищец в настоящото производство.
С оглед на служебните задължения на съда да следи за допустимостта на исковото
производство настоящият състав извърши служебна справка по реда на чл. 23, ал. 6
ТРРЮЛНЦ и констатира, че на 06.06.2023 г. по партидата на „Б. П. П. Ф.“ С. А. – клон Б. е
вписано обстоятелството по прехвърляне на търговското предприятие на клона, като за
правоприемник е вписано „Ю. Б.“ АД. На 04.12.2023 г. е вписано обстоятелството по
закриване на клона на чуждестранния търговец.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ предприятието на търговеца или части от
него се прехвърля като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, които
преминават в патримониума на приобретателя. При прехвърлянето на търговското
предприятие не настъпва прекратяване на праводателя. Отчуждителят продължава да
съществува като субект на правото. Приобретателят по договора за прехвърляне на част от
предприятието, независимо дали е обособено като клон, се явява частен правоприемник на
отчуждителя.
За разлика от универсалното правоприемство, при което правоприемникът придобива
всички права и задължения на праводателя (наследяване по закон, сливане или вливане на
ЮЛ), при частното правоприемство в патримониума на правоприемника преминават
само отделни субективни права и задължения. Клонът е именно такава обособена част от
предприятието на търговеца, съответно предмет на прехвърлителната сделка са само
конкретно обособените права на прехвърлителя, а не цялото му имущество. Независимо от
начина, по който прехвърляните права и задължения бъдат индивидуализирани – дали чрез
1
изчерпателната им индивидуализацията или чрез общото им ограничаване до дейности,
осъществявани от клона, това не променя вида на правоприемството. Положението на
правоприемника по договора за прехвърляне на търговско предприятие е аналогично на това
на цесионера по договор за прехвърляне на вземания.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че настоящият случай, при който е налице
прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 ТЗ, не попада в хипотезата на чл. 227 ГПК,
тъй като се касае за частно, а не за универсално правоприемство. След заличаването в
ТРРЮЛНЦ на "Б. П. П. Ф." С. А., клон Б., със седалище гр. София, юридическото лице –
страна в производството "Б. П. П. Ф." С. А., Париж, Франция – заявител в заповедното
производство, не е престанало да съществува, поради което именно то се явява надлежна
страна в процеса.
В качеството му на частен правоприемник на страна по делото, приобретателят може
да встъпи във висящ процес само при условията на чл. 226 ГПК. Съгласно ал. 1 на
цитираната разпоредба, ако в течението на производството спорното право бъде
прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни.
Следователно прехвърлящата страна в условията на висящ процес запазва положението си
на главна страна. Приобретателят не може да участва като главна страна, но тъй като
съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК е обвързан от силата на решението, той може да встъпи или да
бъде привлечен като подпомагаща прехвърлителя страна и съответно да замести своя
праводател само при условията на чл. 222 ГПК, т. е. със съгласието на противната страна в
процеса – чл. 226, ал. 2 ГПК.
Съгласно приетото в т. 10б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., при
настъпило частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран
да предяви иска е праводателят – заявител в заповедното производство, на когото съдът е
дал указанията по чл.415, ал.1 ГПК. Исковият процес продължава между заявителя и
ответника по правилото на чл. 226 ГПК със съответно приложение и на нормите на 226, ал.
2 и ал. 3 ГПК. Прието е, че в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия
указанията по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви
иска. С предявяването на иска се създава висящност на исковия процес от момента на
подаване на заявлението, от който момент цедентът е носител на спорното право. При
прехвърляне на вземането след издаване на заповедта за изпълнение е налице
правоприемство на спорното право в течение на делото, като цедентът е първоначална
страна по смисъла на чл.226, ал.1 ГПК. По тези съображения е възприето разрешение, че
искът би могъл да се предяви и от цесионера при спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК,
който и по отношение на него тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента.
Посочено е, че при предявен от цесионера иск в диспозитива на съдебното решение по
установителния иск съдът следва да отрази настъпилото правоприемство в страните по
издадената заповед за изпълнение. Съобразно разясненията, дадени в цитираното ТР, съдът
приема, че частният правоприемник по чл. 15 ТЗ се явява активно легитимиран да предяви
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
При проверка на редовността и допустимостта на исковата молба съдът намира, че
като исковата молба следва да бъде върната в частта по предявените евентуални осъдителни
искове. Мотивите за това са следните:
Съгласно приетото в т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК "В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на вземането, при условията
на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство. ". В конкретно
2
разглеждания случай не е налице друго основание на предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове, а същото, каквото е в издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК. С оглед на това е налице хипотезата на чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК.
Съгласно правилото на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища
има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-
късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за
присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск. Целта не е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две
дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси
идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на
протИ.речиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и
също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с
протИ.речива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-
късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира
недопустимостта на предявения иск. Тоест, разпоредбата по своята правна същност е
антиципиран отвод за сила на пресъдено нещо – така Решение № 119 от 17.04.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3368/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 471 от 16.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1522/2010 г., IV г. о., ГК. В случая е без значение обстоятелството, че формално по главните
искове петитумът на ищеца за установителни искове, тъй като същите са предявени при
условието на чл. 422 ГПК, като се цели да се установят вземанията, инкорпорирани в
заповедта за изпълнение, която е изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Идентичен
е резултатът при постановяване на осъдително съдебно решение, което също представлява
изпълнително основание – арг. чл. 404, т. 1 ГПК. Тъй като производството по предявените
установителни искове, при условията на чл. 422 ГПК не е приключило, а евентуално
съединените осъдителни искове са предявени между същите страни, на същото основание и
същото искане, то последните се явяват процесуално недопустими. За пълнота е необходимо
да се изясни и обстоятелството, че дали вземанията са обявени за предсрочно изискуеми не
обуславя различно основание на иска – така Решение № 15/09.05.2017 г. по т. д. №
60034/2016 г. на ВКС, I г. о; Решение № 139/5.11.2014 г. на І-во т. о. по т. д. № 57/2012 г.;
Решение № 7/19.05.2017 г. по гр. д. № 60053/2016 г. на ВКС, ГК, II г. о. "... не може да се
игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията
договорени от страните кредитор и кредитополучател. Липсата на точно изпълнение по тях,
без настъпилите последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора за кредит, съобразно договореното по актуален погасителен план,
подписан от страните за погасяване на задължението – главница и лихви, следва да бъде
съобразено в рамките на исковото производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът – ответник по
иска дължи изпълнение макар и само до онази част, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните. ".
С оглед на горното, съдът приема, че настоящият процес е допустим в частта по
предявените установителни претенции и следва да насрочи делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.03.2025 г. от
13:50 часа, за която дата да се призоват страните.
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126, ал. 1 ГПК искова молба вх. №
271050/29.09.2023 на "Ю. Б." АД срещу К. В. Ч. В ЧАСТТА по евентуално предявените
осъдителни искове с правно основание вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 53542/2023
г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав, в тази му част.
3
Определението на съда в тази част подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба
пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: 13
777,49 лева – главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-/28.11.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.03.2022 г. до окончателното плащане; 5 104, 45 лева – възнаградителна
лихва по договора за потребителски кредит за периода 15.02.2021 г. – 15.11.2027 г. и сумата
от 1 298,73 лева – мораторна лихва за периода 15.03.2021 г. – 16.02.2022 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11692/2022 по описа
на СРС, ГО, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.2019 г. между „Б. П. П. Ф.“ и К. В. Ч. е
сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-, с който страните са постигнали
съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 15 000 лева за
срок от 96 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 15.11.2027 г. Договорено
е паричният кредит да бъде изплатен на 96 броя равни месечни вноски, всяка в размер на по
284,07 лева, като в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Излагат се твърдения, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е
определен годишен процент на разходите (ГПР). Кредитополучателят заплаща и такса
„ангажимент“, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на § I, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.
Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът
удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изичисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има
365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните
изпълняват точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договора, е преведена по
личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за
кредит. На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 96 месечни вноски, всяка по 284,07 лева, като в чл. 5 от
договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата. Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредита на
15.02.2021 г., като към тази дата са погасени 14 месечни вноски.
На основание чл. 5 от договора, вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 15.03.2021 г., от
която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна
на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника.
При извод на съда за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита се прави изявление към длъжника-ответник посредством исковата молба, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника К. В. Ч., чрез адвокат Н. М., с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Поддържа се, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК – текстът на договора и условията
към него са написани на шрифт, който е по-малък от 12, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК – в договора ГПР е посочен единствено като процент, без да са посочени от какви
разходи е формиран той и каква е формулата за изчислението му, поради нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 11 ЗПК – не е посочена последователността на разпределение на вноските между
4
различните незаплатени суми.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи при условията на пълно и
главно доказване: че между страните е сключен валиден договор за потребителски кредит,
по силата на който на ответника е била отпусната заемната сума, която е усвоена от
последния; че в договора е уговорена валидна клауза за дължимост на възнаградителна
лихва и нейния размер; че е настъпил падежът на вземанията.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже
възраженията си, в това число, че договорът за потребителски кредит е недействителен на
сочените от него основания; че е погасил претендираните суми, за което обстоятекство не
сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ в срок до насроченото открито съдебно заседание да
изразят становище относно наличието/липса на неравноправни клаузи в процесния договор
за потребителски кредит.
По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА по настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 11692/2022 по описа на
СРС, 29 състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза по въпроса, формулиран
в ОИМ, при депозит в размер на сумата от 300,00 лева, вносим от ответника в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. С. К..
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза по въпроса, формулиран
в ОИМ, както и служебно поставен въпрос: Как са били разпределяни от заемодателя по
пера постъпилите доброволни плащания от заемополучателя по процесния договор за
кредит?“, при депозит в размер на сумата от 400,00 лева, вносим от ответника в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5