Решение по дело №2029/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 97
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 26 февруари 2022 г.)
Съдия: Явор Димов Влахов
Дело: 20214520202029
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Русе, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520202029 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ХР. СТ. Ж., от гр.Русе, до Русенския Районен съд
против Наказателно постановление № 21-1085-002081/31.08.2021г. на
Началник-група в Сектор ПП към ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение
на чл.96 от ЗДвП, на осн. чл.180, ал.1, т.1, пр.1 от същия закон на Ж. било
наложено наказание “Глоба” в размер на 20.00лв., а за нарушение по чл.123,
ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено
наказание “Глоба” в размер на 50.00лв. и наказание “Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован не се явява и не
изпраща упълномощен представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и упълномощен
процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното
1
постановление, в частта му за наложените наказания по т.2, поради липса на
елементи от обективната страна на състава на нарушението.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 28.07.2021г., около 17.10ч., жалб.Х.Ж. паркирал управляван от него
автомобил „Хюндай Гранд Старекс“ с рег.№ Р 6907 КН до тротоара на
източното платно на ул.“Борисова“, до №25. Напуснал автомобила и отишъл
да свърши лична работа. Малко по-късно, в негово отсъствие, автомобилът
самопотеглил, като преминал с бавна скорост през цялото платно на улицата и
спрял с предната си лява част, допряна до метално предпазно пано /ограда/ на
тротоара на отсрещната лента за движение. В резултат от съприкосновение,
лявата страна на пластмасовата, декоративна част на предната бронята се
спукала. Това било възприето от свид.В.К., който работел в заведение,
намиращо се в непосредствена близост. Той веднага излязъл и се насочил към
автомобила, като помислил, че на водача му е прилошало. Видял обаче, че в
купето няма никого, поради което се обадил на 112 и обяснил какво се е
случило. В този момент жалб.Ж. се върнал до мястото, където бил паркирал
автомобила си, видял, че същият се преместил и отишъл до него. Огледал
него и оградното пано, след което се качил, привел в движение автомобила и
се отдалечил от мястото. Малко по-късно пристигнали служители на Сектор
ПП-Русе, сред които и свид.П.П. – младши автоконтрольор в сектора. Той
провел разговор със свид.К., след което огледал металното предпазно пано и
преценил, че същото е огънато и по него има увреждания. По данните за
регистрационния номер на процесния автомобил, свид.П. издирил телефонния
номер на жалб.Ж., обадил му се и му указал да се върне на мястото. След
броени минути жалбоподателя пристигнал с управляваният от него
автомобил. След оглед на автомобила и въз основа на останалите данни,
свид.П. преценил, че жалб.Х.Ж. е извършил две нарушения – по чл.96 от
ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП, за които съставил против него
АУАН.
Въз основа на акта за установяване на административните нарушения
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Ж. за
първото от нарушенията и на осн. чл.180, ал.1, т.1, пр.1 от същия закон му
2
било наложено наказание “Глоба” в размер на 20.00лв., а за второто
нарушение и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено наказание
“Глоба” в размер на 50.00лв. и наказание “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месец.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена от легитимното за това действие лице, в
предвидения процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество се явява частично
основателна.
Съдът констатира, че при съставяне на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление,
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията
били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях
обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да
разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се
съдебно производство.

По отношение на нарушението по т.1 от НП:
Съдът приема, че с оглед изложеното в жалбата и изложеното в
съдебното заседание, жалбоподателя не обжалва НП по отношение
наказанието наложено за нарушението по т.1 от НП.
Поради това, по отношение наказанието наложено на Х.Ж. за
нарушението по чл.96 от ЗДвП, за което е наказан на осн. чл.180, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП, е налице липса на жалба, респективно, в тази му част като
необжалвано и на осн. чл.64, б.”б” от ЗАНН наказателното постановление
влязло в сила.

3
По отношение на нарушението по т.2 от НП:
Съдът намира, че в тази му част наказателното постановление е
материално незаконосъобразно и необосновано, доколкото не се установява
от доказателствата по делото, жалб.Ж. да е осъществил от обективна и
субективната страна състава на вмененото му нарушение. Основанията за
това са следните:
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, за нарушението на
която била ангажирана административнонаказателната отговорност на Х.Ж.,
въвежда за водач - участник в ПТП, при което са причинени само
имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието.
Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 3 ДР на ЗДвП
"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети.
В настоящият случай безспорно е установено, че в резултат от
сампотеглянето на автомобила на жалб.Х.Ж. били причинени имуществени
вреди по неговия автомобила, изразяващи се, както бе посочено и по-горе, в
незначително спукване в лявата страна на пластмасовата, декоративна част на
предната бронята. Т.е. несъмнено е налице възникнало пътнотранспортно
произшествие. В същото време, от извършеният от Съда оглед на изготвените
от свид.П. фотокадри на лекия автомобил и метално предпазно пано е
констатирано, че по елементите на последното липсват деформации,
счупвания, огъвания и др. Установява се единствено протриване по двете
крайни колчета на паното, с отлагане на белезникава боя. Това обаче в
никакъв случай не може да бъде оценено като настъпила в резултат от
пътнотранспортното произшествие материална щета, тъй като липсва
намаление на стойността на имуществото вследствие от унищожение или
увреждане.
При това положение става ясно, че дори жалб.Ж. да беше останал на
мястото на произшествието, доколкото единствените материални щети са по
неговия автомобил, е нямало какво съдействие да окаже и на кого, за
установяване на вредите от произшествието. От становището на жалб.Ж.
4
изложеното в жалбата му и поддържано в съдебно заседание става ясно, че
той също не е възприел да са причинени вреди на чуждо имущество, което
било и единствената причина да напусне мястото на произшествие.
Респективно, при тази ситуация, за жалб.Ж. обективно не е възникнало и
задължението по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, а именно да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Освен това, логично и житейски приемливо е, че жалб.Х.Ж. след като
възприел липсата на материални щети по чуждо имущество, каквото
безспорно е оградното пано, е напуснал мястото с ясното съзнание, че не е
необходима оказване на каквото и да било съдействие някому, което е
индиция, че деянието не е осъществено от жалбоподателя виновно. В тази
насока е и последващото поведение на жалб.Х., който след като бил уведомен
от органите на МВР се върнал незабавно на мястото, представил автомобила
си за оглед на полицейските служители, без да предприема каквито и да било
действия да заличи следите от пътнотранспортното произшествие, обяснил
добросъвестно какво се е случило и изчакал до приключване на проверката.
Това дава основание на Съда да определи нарушението като несъставомерно
поради липса и на субективна страна.
Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на Х.Ж. за извършено от него
нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП, поради което, като материално
незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление в тази му част,
следва да бъде отменено.
С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-002081/31.08.2021г.
на Началник-група в Сектор ПП към ОД на МВР гр.Русе, в частта му, с
която за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП на ХР. СТ. Ж., от гр.Русе, ЕГН-********** били наложени
наказание “Глоба” в размер на 50лв. и наказание “Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец.

5
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6