Р Е Ш Е Н И Е
№………./05.04.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГВСКО ОТДЕЛНИЕ, 7-ми състав, в
публичното съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, разгледа
докладваното от съдията т.д. № 1424 по
описа за 2020г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на „О. М.-В.“ ЕООД, ЕИК*******и адрес: град Варна, ул. *********Гранд
Мол, ет.2, административен офис, с която
се иска осъждането на ответника „К.Б.И Ю.Л.“, Лондон, Великобритания,
акционерно дружество учредено на 14.10.1983г и вписано в търговския регистър
при Палатата на дружествата, К., с регистрационен номер******и регистриран
адрес: Плантейшън Плейс, *********чрез „К.Б.И Ю.Л. – клон София КЧТ, ЕИК *******,
съдебен адрес:***, да заплати на
основание чл. 229 КЗ (отм.) сумата от 151 759,93
лева, включваща: 1/ 80 000,00 лева – обезщетение за претърпените от С. Т.М.в
следствие на падането му на 20.08.2013г на територията на Гранд Мол Варна от
втория етаж на търговското-развлекателния център; 2/ сумата от 54020,28 лева –
обезщетение за забава плащането на главницата за неимуществените вреди за
периода 20.08.2013г – 14.04.2020г; 3/ сумата от 2226,22 лева – обезщетение за
претърпените от С. Т.М.имуществени вреди от инцидента на 20.08.2013г.; 4/сумата
от 1503,25 лева - лихва за забава
плащането на главницата за претърпените имуществени вреди за периода
20.08.2013г – 14.04.2020г.; 5/ сумата от 4149,00 лева държавни такси за
исковото производство; 6/сумата от 5 192,00 лева – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на пострадалото лице за две съдебни инстанции; 7/
сумата от 2200,00 лева – разноски за изпълнителното производство и 8/ сумата от
7358,75 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 09.04.2020г до окончателното й изплащане и разноските.
В исковата молба ищецът твърди, че с
ответница са страните по застраховка гражданска отговорност, сключена с полица
№ ********** със срок на застрахователно покритие от 25.05.2013г – 24.05.2014г
и застрахователен лимит 5 млн.евро. на събитие и в съвкупност. Застраховката
обезпечава гражданската отговорност на застрахования във връзка със
застрахованата му дейност „собствеността, отдаването под наем и експлоатацията
на Гранд Мол Варна за търговия и развлечения“ с договорено разширение,
покриващо собствеността/експлоатацията на асансьори и ескалатори, пътища,
дворове, тротоари, градини и/или земи, където се извършва описаната в полицата
дейност. На 20.08.2013г на територията на Гранд Мол Варна настъпва инцидент,
при който дете на име С. Т.М.на възраст 3г и 11 месеца пада от втория етаж на
търговското-развлекателния център и понася наранявания. Застрахователят е
уведомен за инцидента с уведомление из.х №0094/21.08.2013г, получено на 22.08.2013г,
за което е образувана щета №0610054. По исковете на пострадалото лице за
заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в
общ размер на 132226,22 лв. е образувано гр.д. №1508/2018г по описа на ОС –
Град Варна, в което производство като помагач на страната на ответника е
привлечено ответното дружество. С влязлото в сила решение №34/11.03.2020г.
постановено по в.гр.д. № 366/2019 на АС – град Варна, ищцовото дружество е
осъдено да заплати обезщетение за претърпените от пострадалото лице С. Маринов имуществени
и неимуществени вреди в размер на 82 226,22 лева, 5192,00 лева възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на ищеца за две инстанции и 4149,00 лева
държавни такси за производството. Въз основа на издадения изпълнителен лист от
31.03.2020г по съдебното решение и на образуваното въз основа на него
изпълнително производство, на 02.04.2020г ищецът заплаща обезщетение в общ
размер на 147 308,51 лева, която сума е сбор от сумите по решението,
законна лихва в размер на 55 523,53 лева за периода 20.08.2013г –
14.04.2020г и 9558,75 лева разноски за изпълнителното производство. За
извършеното плащане застрахователят е уведомен, като на 08.04.2020г е поканен
да изплати застрахователно обезщетение. В отговор на писмото застрахователя
отказва изплащане на обезщетение, защото претенцията е покрита от давност,
изтекла на 20.08.2018г; 2/че използване на ескалатор, който не е надлежно
обезопасен, е основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение;
3/ че застрахователят не дължи разноски по воденото дело, нито такива по
изпълнителното дело, както и лихви за забава върху главницата. Отказът ищеца
счита за незаконосъобразен, тъй като към процесното събитие е приложима нормата
на чл. 378, ал. 5 вр. §31 от ПЗР на КЗ (в
сила от 2016г), който свърза началото на давностния срок по регресния иск с
изплащането на обезщетението от делинквента към пострадалото лице. В
застрахователния договор не е предвидено посоченото от застрахователя
изключение. Обема на отговорността на застрахователя е законово регламентирана
и обхваща както лихвите за забава, така и разноските за водените съдебно и
изпълнително производства, тъй като застрахователят е уведомен от ищеца за
настъпилото събитие и е участвал в производството срещу него.
По изложените
съображения се иска осъждането на ответното дружество да заплати сумата от
151 759,93 лева – застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва и
разноските.
Ответникът
оспорва исковете. Твърди, че е налице основание за отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение, предвид задължителната сила на мотиви на влязлото
в сила решение на АС-Варна и установената в тях причина за настъпване на
събитието, което счита че съставлява неполагане на дължимата се грижа от
застрахования съгласно дефиницията на ОУ към застраховката. Твърди погасяване
на претенциите по давност, тъй като за него е приложим КЗ (отм.). Събитието
настъпва на 20.08.2013г и 5-годишния давностен срок изтича на 20.08.2018г.
Привличането на застрахователя в предходния процес е извършено на 12.09.2018,
т.е. след изтичане на давността.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
С оглед
твърденията на ищеца от носно момента на сключване на полицата, покрития риск,
настъпването на застрахователното събитие, вредите, в причинна връзка от него и
плащането на обезщетение от делинквента към пострадалото лице намира, че
отношенията се уреждат от чл. 229 КЗ (отм.).
При дадената от съда квалификация в тежест на ищеца е
да докаже: сключването на застрахователния договор; настъпване
на събитие, което е покрит риск по застраховката; че в причинна връзка от
настъпване на събитието за пострадалото лице настъпват имуществени и
неимуществени вреди в претендирания размер; че е привлякъл застрахователя във
водения срещу делинквента процес по прекия иск на пострадалото лице; че
застрахователят е уведомен за образуваното изпълнително производство спрямо
делинквента; че е изплатил обезщетение за настъпилите от събитието вреди на
пострадалото лице; евентуално настъпването на обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на давността.
В тежест на
ответника е да докаже способ за погасяване на задълженията и възраженията си за
неполагане на дължимата се грижа от застрахования.
За безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото са отделение, зачитайки и обвързващата
сила на мотивите по решение №34/11.03.2020г. постановено по в.гр.д. № 366/2019
на АС – град Варна:
1/ че, между „К.Б.И
Ю.Л. – клон София КЧТ“, и „О.М.К.– Варна“ ЕООД е сключена застраховка
гражданска отговорност с полица № ********** със срок на застрахователно
покритие от 25.05.2013г – 24.05.2014г и застрахователен лимит 5 млн.евро. на
събитие и съвкупност.
2/ че на
20.08.2013г на територията на Гранд Мол Варна настъпва инцидент, при който дете
на име С. Т.М.на възраст 3г и 11 месеца пада от втория етаж на
търговското-развлекателния център и понася наранявания.
3/ че
застрахователят е уведомен за инцидента с уведомление изх. №0094/21.08.2013г,
получено на 22.08.2013г, за което е образувана щета №0610054.
4/ че по преките
искове на пострадалото лице за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди в общ размер на 132226,22 лв. е образувано
гр.д. №1508/2018г по описа на ОС – Град Варна, в което производство като
помагач на страната на ответника е привлечено ответното дружество.
5/че с влязлото в
сила решение №34/11.03.2020г. постановено по в.гр.д. № 366/2019 на АС – град
Варна, ищцовото дружество е осъдено да заплати обезщетение за претърпените от
пострадалото лице имуществени и неимуществени вреди в размер на 82 226,22
лева, 5192,00 лева възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца за
две инстанции и 4149,00 лева държавни такси за производството.
6/че въз основа
на издадения изпълнителен лист от 31.03.2020 и на образуваното въз основа на
него изпълнително, на 02.04.2020г ищецът заплаща обезщетение на пострадалото
лице в общ размер на 147 308,51 лева, която сума е сбор от сумите по
решение №34/11.03.2020г. постановено по в.гр.д. № 366/2019 на АС – град Варна,
законна лихва върху главницата от 82 226,22 лева в размер на
55 523,53 лева за периода 20.08.2013 – 14.04.2020г; 9 558,75 лева разноски
за изпълнителното производство; 5192,00 лева възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца за две съдебни инстанции и 4149,00 лева
държавни такси за съдебните производства;
С оглед отделните
за безспорни между страните факти съдът приема че делото е установено, че в
срока на действия на сключения между страните застрахователен договор настъпва
застрахователно събитие, което е покрит риск. В причинна връзка от събитието за
пострадалото лице настъпват вреди имуществени и неимуществени на обща стойност
82 226,22 лева. Няма спор и че застрахованият заплаща на пострадалото лице
обезщетение за претърпените от него вреди, ведно със законната лихва за забава
и разноските за исковото и изпълнителното производства, за чието образуване застрахователя
е надлежно уведомен. С плащането на обезщетението ищецът се суброгира в правата
на удовлетворения пострадал срещу застрахователя по застраховката гражданска
отговорност до размера на платеното.
Възражението на ответника за недължимост на
застрахователното обезщетение поради наличие на основание за отказ от изплащане
на застрахователно обезщетение, съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.
211, т.2 КЗ (отм.) неизпълнението на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в
застрахователния договор дава възможност на застрахователя да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение. Неполагането на дължимата грижа може да бъде
основание за отказ, когато тя е свързана със запазване на застрахованото
имущество, намаляване на риска, намаляване на вредите или за отстраняване на
източниците на опасност, в съответствие с изричните предписания на
застрахователя. В случая в общите условия дължимата грижа е дефинирана, като
задължение за застрахования да вземе всички необходими мерки за поддържане на
всички помещения, обзавеждане, и инсталации в добро състояние. В общите условия
няма дефиниция на понятието „добро състояние“, а в словосъчетание с използвания
израз „поддържане“, съдът намира, че дължимата грижа, която страните са имали
предвид е техническото състояние на инсталациите. Относно последното, видно и
от мотивите към решението на АС-Варна, ескалаторът е бил в добро техническо
състояние и е функционирал нормално. Инцидента настъпва поради оставения
по-голям размер на просвета между ескалатора и етажното стъкло, което е способствало
преминаването на тялото на детето от външната страна на ескалатора. Последното
не е част от „доброто“ техническо състояние на ескалатора, поради което не
съставлява неизпълнение на дължимата грижа от страна на застрахования.
Следователно застрахователят дължи
застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 223, ал. 2 и ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение обхваща и мораторните лихви, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от
датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.), както и разноските по делата,
водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност,
когато е привлечен в процеса, в това число и разноските по изпълнителното дело.
Общия размер на дължимото се обезщетение възлиза на 151 759,93 лева, включваща: 1/ 80 000,00 лева – обезщетение за
претърпените от неимуществени вреди С. Т.М.в следствие на падането му на 20.08.2013г
на територията на Гранд Мол Варна от втория етаж на търговското-развлекателния
център; 2/ сумата от 54020,28 лева – обезщетение за забава плащането на
главницата за неимуществените вреди за периода 20.08.2013г – 14.04.2020г; 3/
сумата от 2226,22 лева – обезщетение за претърпените от С. Т.М.имуществени
вреди от инцидента на 20.08.2013г.; 4/сумата от 1503,25 лева - лихва за забава плащането на главницата за
претърпените имуществени вреди за периода 20.08.2013г – 14.04.2020г.; 5/ сумата
от 4149,00 лева държавни такси за исковото производство; 6/сумата от 5 192,00
лева – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на пострадалото
лице за две съдебни инстанции; 7/ сумата от 2200,00 лева – разноски за
изпълнителното производство и 8/ сумата от 7358,75 лева – такси по Тарифата към
ЗЧСИ
В
тежест на ответника е да докаже способ за погасяване на задължението.
Последният не твърди и не доказва плащане. Възражението за давност е
неоснователно. Давността за задължението по чл. 229 КЗ (отм.) е 5-години
съгласно § 31 от ПРЗ на КЗ и започва да тече от плащането на обезщетението от
застрахования. Плащането е извършено на 02.04.2020г и към 30.07.2020г срокът не е изтекъл.
Следователно исковете са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени.
С оглед
изхода на делото на ищецът следва да се присъдят и направените в
настоящото производство разноските за държавна такса /6070,40 лева/ и
юрисконсултско възнаграждение /450,00/.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„К.Б.И Ю.Л.“, Лондон, Великобритания, акционерно дружество учредено на
14.10.1983г и вписано в търговския регистър при Палатата на дружествата, К., с
регистрационен номер******и регистриран адрес: Плантейшън Плейс, *********чрез
„К.Б.И Ю.Л. – клон София КЧТ, ЕИК *******, съдебен адрес:*** да заплати на „О. М.-В.“ ЕООД, ЕИК*******и
адрес: град Варна, ул. *********Гранд Мол, ет.2, административен офис, както следва: на основание чл. 229 КЗ
(отм.) сумата от 151 759,93
лева, включваща: 1/ 80 000,00 лева – обезщетение за претърпените от С. Т.М.в
следствие на падането му на 20.08.2013г на територията на Гранд Мол Варна от
втория етаж на търговското-развлекателния център; 2/ сумата от 54020,28 лева –
обезщетение за забава плащането на главницата за неимуществените вреди за
периода 20.08.2013г – 14.04.2020г; 3/ сумата от 2226,22 лева – обезщетение за
претърпените от С. Т.М.имуществени вреди от инцидента на 20.08.2013г.; 4/сумата
от 1503,25 лева - лихва за забава
плащането на главницата за претърпените имуществени вреди за периода
20.08.2013г – 14.04.2020г.; 5/ сумата от 4149,00 лева държавни такси за
исковото производство; 6/сумата от 5 192,00 лева – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на пострадалото лице за две съдебни инстанции; 7/
сумата от 2200,00 лева – разноски за изпълнителното производство и 8/ сумата от
7358,75 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 09.04.2020г до окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 6 520,40 лева – разноски за настоящото
производство.
Решението може да се обжалва пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: