Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

№                                                             гр. Асеновград, 14.12.2017г.                            

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД,  ІІІ  гр. с-в на двадесет и осми  септември  две хиляди и седемнадесета  година  в публичното заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

секретар СТЕЛА КАРАМАНОВА   като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело № 912  по описа за 2017г. и като обсъди:

 

               

             Предявен       иск          с правно основание чл. 439 вр.чл.124 ГПК.   

   Д.И.С. *** моли да бъде постановено   решение, с което да бъде прието за установено, че не дължи на Д.З.Б., с посочен адрес *** претендираната по изп.дело № 13/2015 г. сума, като погасена по давност. Твърди, че на основание изпълнителен лист по гр.дело № 2063/2011 г. на АРС е осъден да заплати на Д.З.Б. сумата от 12 200 лв., дължими по запис на заповед от 17.11.2008 г., както и 1650 лв. разноски по производството. На основание издадения ИЛ е било заведено изп. д. 13/2015г на ДСИ Иван Гочев, което впоследствие е било прехвърлено на ЧСИ Тодор Луков , като при него е образувано изп. д. 62/2015г. От ЧСИ Тодор Луков  ищецът получил съобщения за образуваното при него изп. дело, и в производството по него продали на търг няколко недвижими имота на ищеца. Твърди се да е изтекла погасителна давност на вземането по ИЛ, тъй като вземанията по ЗЗ се погасяват с тригодишна давност от падежа. На следващо място сочи, че първо ответникът е завел срещу ищеца  въз основа издадения ИЛ  изп д 218/2011г на ДСИ Иван Гочев,  по което последното изпълнително действие  е извършено на 20.12.2011г.   На 20.01.2015г  ДСИ Иван Гочев е издал постановление за приключване на производството по изп. д. 218/2011г  поради неизвършване на действия от страна на взискателя в продължение на две години, а след влизане в сила на постановлението на ДСИ е образувано  изп. д. 13/2015г, или второто изпълнително производство е образувано след изтичането на четири години и един месец от извършването на последното изпълнително действие на 20.12.2011г от взискателя. Ангажира събиране  на доказателства, претендира разноски.           

    Ответникът на изразява становище по иска.

    След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното :    На 08.11.2011г е издаден ИЛ  по ч.гр.д.2063/2011г на АРС в полза на Д.З.Б. срещу Д.  И.С. за сумата от 12 200лв, ведно със законната лихва от датата на издаване на ИЛ до окончателното плащане, както и за сумата от 1650лв разноски по производството.  Взискателят  Д.З.Б. е депозирал  до ДСИ при АРС молба за образуване на изп. дело въз основа издадения ИЛ, и в образуваното изп. 218/2011г на ДСИ при АРС е изискана информация от ТД на НАП гр. Пловдив,  относно регистрирани трудови договори, от ОД на МВР Пловдив сектор ПП и КАТ относно регистрирани МПС и от община Асеновград, сектор МДТ относно регистрирани недвижими имоти на името на длъжника в изпълнителното производство. До длъжника е изпратена ПДИ, връчена му на  07.12.2011г.  С молба от 20.12.2011г от взискателя е поискано налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника в  гр. Асеновград, ул. „Ангел Кънчев“ 11 ет.3 и до СВ при АРС е изпратена от ДСИ  записка за възбрана от 22.12.2011г.  Производството по изп. д 218/2011г на  ДСИ при АРС е прекратено с постановление от 20.01.2015г(в сила от 10.02.2011г)  на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК – поради  непоискани от взискателя изпълнителни действия в продължение на две години.  Въз основа депозирана от взискателя молба/27.01.2015г  е образувано изп. д. 13/2015г на  ДСИ при АРС , като на длъжника в изпълнителното производство е изпратена ПДИ(връчена му на 02.02.2015г) .  В същото изпълнително производство е присъединено и вземането на взискателя срещу длъжника по  ИЛ изд.  на 26.02.2015г  по гр.д.176/2012г на АРС. След постъпила от  взискателя молба  от 12.03.2015г, изп.д. 13/2015г на ДСИ е изпратено на ЧСИ Тодор Луков и образувано  на 17.03.2015г под № 62/2015г за продължаване на изпълнителните действия, а длъжникът е уведомен за   прехвърляне на  изп.дело.   В хода на изпълнителното производство при  ЧСИ  Тодор Луков      е   насрочен  опис  на недвижим имот собственост на длъжника на 22.04.2015г.

  Въз основа на така установената фактическа обстановка,  съдът прави следните изводи: Предявен    иск   с правно основание чл. 439 вр.чл. 124 ГПК  – за      признаване за установено, че ищецът не дължи сумата по ИЛ  по ч.гр.д.2063/2011г на АРС, въз основа на който е образувано изп.д.13/2015г на ДСИ при АРС, като погасена по давност.   Искът е допустим, при наличие на интерес от воденето му.

   Разгледан  по същество. ИЛ  по ч.гр.д.2063/2011г на АРС  е издаден въз основа   ЗИ издадена по реда на  чл. 410 ГПК за сумата от сумата от 12 200 лв., дължими по запис на заповед от 17.11.2008 г., както и 1650 лв. разноски по производството. Ето защо в настоящия случай е приложима кратката тригодишна давност. Въз основа така издадения ИЛ е образувано изп.д. 218/2011г по описа на ДСИ при АРС,  което е прекратено с постановление на ДСИ при АРС от 20.01.2015г.  Според дадените в т.10 на ТР №2/26.07.2015г. на ОСГК на ВКС   разяснения, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1  т.8 ГПК  по силата на закона, като без правно значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, а  новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, а не от датата на прекратяване на делото. В настоящия случай   последното действие на принудително изпълнение в образуваното  изп.д. 218/2011г на ДСИ при АРС е от  22.12.2011г. Т.е. към датата на образуване на изп.д. 13/2015г на ДСИ при АРС давността е била изтекла, а след изтичането й предприемане на действия на принудително изпълнение не биха могли да я прекъснат. Ето защо  предявеният от ищеца  отрицателен установителен иск е основателен и като такъв ще следва да се уважи.  

  Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1  ГПК ответникът следва да бъде осъден   да заплати на ищеца    разноски по производството в размер на 1554лв(съобразно представените доказателства за направени такива)  .  

             Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.З.Б. ЕГН **********, с посочен адрес *** , че Д.И.С. ЕГН ********** *** не му дължи      по изп.дело № 13/2015 г. на ДСИ при АРС  сумата от 12 200(дванадесет хиляди и двеста)лв, ведно със законната лихва от датата на издаване на ИЛ до окончателното плащане, както и   сумата от 1650(хиляда шестотин и петдесет)лв разноски по производството   по  ИЛ, изд.   по ч.гр.д.2063/2011г на АРС    

   ОСЪЖДА  Д.З.Б. ЕГН **********, с посочен адрес *** да заплати   на   Д.И.С. ЕГН ********** *** разноски производството в размер на 1554(хиляда петстотин петдесет и четири)лв.

          

              Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                       

                                           

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: