№ 156
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря М. АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110206531 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 536/2021/06.04.2022 г., издадено от Димитър Стефанов Димитров - директор
на ТД Митница София,
на „ИН ТАЙМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Искър“, ул. Неделчо Бончев № 41, представлявано от управителите Женя
Атанасова Белопитова, Райко Николов Белопитов и Атанас Райков Белопитов, действащи
заедно и поотделно,
за това, че на 09.03.2020 г. в съоръжения за временно складиране №
BGTSTBG005800-2019-EZD49037, находящи се в гр. София, п. к. 1592, ул. Неделчо Бончев
№ 41, „ИН ТАЙМ“ ООД, ЕИК *********, в качеството си на титуляр на разрешението, като
не е уведомило митническото учреждение по обезпечението BG005800 – ТУ Югозападна
(понастоящем Митница София) и митническото учреждение на поставяне на стоките под
режим BG005800 – МБ Летище София, че с подаването на декларация за временно
складиране № 20BG005100187505U1, референтният размер на обезпечението по Разрешение
№ BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 вече не е на ниво, което да е достатъчно за покриване
на държавните вземания за стоките под временно складиране, е нарушило разпоредбите на
чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), вр. чл. 156 от Регламент за изпълнение
(РИ)2015/2447 и така е осъществило състава на чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ),
вр. чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 156 от РИ 2015/2447, поради
което на „ИН ТАЙМ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева.
1
Постановлението е обжалвано в срок от „ИН ТАЙМ“ ООД, чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъкват множество допуснати съществени
процесуални нарушения при провеждане на административно-наказателното производство.
Не била посочена ясно датата на твърдяното нарушение, като липсвало обосновка защо
АНО приемал датата на подаване на декларацията (09.03.2020 г.) като дата на
осъществяване на самото нарушение. АНО е разполагал с информация, че размерът на
обезпечението е бил надхвърлен още към 28.07.2021 г., поради което е следвало да издаде
АУАН в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, но вместо това АУАН е бил издаден
едва на 01.12.2021 г. На дружеството били издадени 22 АУАН-а, в които бил посочен
доклад, който не бил действителния. В тази връзка АНО неправилно смитал, че се касаело за
техническа грешка, доколкото същата била допусната многократно. Не ставало въобще ясно
как било установено превишаването на референтния размер. Цитирала се справка, но не
ставало ясно каква била тя, дали тя била от електронната система за мониторинг на
обезпечението, съществуваща в Митница София, и дали същата отговаряла на изискванията
за мониторинг на обезпечението съгласно чл. 89, § 6 от МКС и чл. 157 от РИ 2015/2447.
Излагат се и множество аргументи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
като се акцентира на обстоятелството, че нарушението било с продължителност едва три
дни и дружеството действало добросъвестно като поискало от Митници София увеличение
на размера на обезпечението много преди самата Митници София да поиска предоставянето
на справки в тази връзка. Във връзка с цитирания от АНО чл. 156 от РИ 2015/2447 се
отбелязва, че митническите органи не били изпълнили реципрочното задължение да
уведомят дружеството, когато обезпечението не било достатъчно, на основание чл. 97 от
МКС. Чл. 157 от РИ 2015/2447 също предвиждал задължение на митническите органи да
извършват мониторинг на референтния размер на обезпечението. В с. з. се допълва, че в
рамките на съдебното следствие било безспорно установено, че Агенция „Митници“ не
разполагала с изискуемата по чл. 157 от Регламент № 2447/2015 г. „Система за следене на
референтния размер на обезпечението в реално време“. Установило се от свидетелските
показания, че техническото средство, което е било използвано за установяване на
превишаването било екселска таблица. Не ставало ясно какви били критериите и метода,
който служителите използвали при извършването на изчисленията, съответно
установяването на превишаването на размера. Не било възможно да бъде установено
административно нарушение от митнически характер със средство, което очевидно
противоречало на Европейския регламент, без да се спазва единен стандарт за цялата
територия на страната. Задължението на дружеството да уведоми Агенция „Митници“ за
превишаване на референтния размер на обезпечението произлизало единствено и само, ако е
имало такова превишаване. Моли се и за присъждане на направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли атакуваното
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Данните, които са били
използвани за определяне на надвишаване на референтния размер на обезпечението, били
2
представени от самото дружество - жалбоподател, като същото е имало предостатъчно
време да се запознае с тях, преди да ги предостави. Тези данни се въвеждали в екселски
таблици, които се ползвали от много служители в Агенция „Митници“. Митническите
органи нямали задължението на уведомяват икономическите оператори за надвишаването на
референтният размер на обезпечението, тъй като те осъществявали мониторинг. Това
следвало от разпоредбите на чл. 156 от Регламент № 2447/2015 г., относно определения
референтен размер, съгласно който разрешението следвало да гарантира, че размерът на
обезпечението, който можел да стане дължим, не надвишава референтния размер.
Дружеството, като икономически оператор, следвало само да следи свободния размер на
обезпечението и да уведоми незабавно митническото учреждение по обезпечението, когато
референтния размер вече не е на равнище, което да покрива евентуалните вземания. Спазен
бил срока по съставяне на АУАН в законоустановения срок в чл. 34 от ЗАНН, тъй като
данните, върху които се позовавал актосъставителя били на база извършен мониторинг от
Агенция „Митници“ за определен период от време, касаещ подавани митнически
декларации в определения период от време от страна на икономическия оператор.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на
поисканото адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съобразно
разпоредбите на чл. 230 и чл. 231 от ЗМ и видно от приложеното по преписката заверено
копие на Заповед № ЗАМ-1091/32-246841/02.08.2021 г. на директора на Агенция
„Митници“, във връзка с компетентността на Димитър Стефанов Димитров - директор на ТД
Митница София да издава НП за нарушения на ЗМ); налице е в достатъчна степен
съответствие между текстовата част на АУАН и НП; нарушените законови разпоредби са
посочени в АУАН и НП по непротиворечив начин, тоест не се констатират нарушения по
чл. 42 и 57 от ЗАНН.
По-конкретно и във връзка с възраженията за допуснати процесуални нарушения
съдът счита следното:
Датата на нарушението е посочена по достатъчно ясен начин - 09.03.2020 г., което е
датата на подаването на декларация за временно складиране № 20BG005100187505U1 и на
която дата се твърди, че е бил надвишен разрешеният референтен размер на обезпечението.
Дали тази дата е определена правилно от АНО е въпрос по същество.
Съдът счита, че АУАН от 01.12.2021 г. е издаден както в рамките на тримесечния
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, спрямо датата на откриване на нарушителя, така и в рамките
на субсидиарния двегодишен срок, специално приложим спрямо митническите нарушения
(съгласно чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН), спрямо датата на твърдяното нарушение
(09.03.2020 г.). Това е така, доколкото тримесечният срок започва да тече от момента, в
който контролните органи са разполагали с нужния обем информация, необходим за извод
за наличие или не на административно нарушение, неговите конкретни параметри, правна
квалификация и извършител. В този смисъл, вярно е, че релевантната информация е била
3
подадена от наказаното дружество по електронен път на 28.07.2021 г., но мониторингът на
контролните органи е приключил с доклад № 32-286394/08.09.2021 г. и от дата 08.09.2021 г.
започва да тече тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, който в
случая е спазен.
Действително между АУАН и НП има две несъответствия, свързани с противоречиво
посочване на периода на осъществената проверка (в АУАН – 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г., а
в НП – 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г.), както и доклада, въз основа на който се правят изводи
за извършено нарушение (в АУАН е посочен доклад № 32-187330 от 14.06.2021 г., а в НП -
доклад № 32-286394/08.09.2021 г.), но същите не могат да бъдат окачествени като такива от
съществен характер, който сериозно да е накърнил и препятствал адекватното упражняване
на правото на защита. Преди всичко и двете противоречия не засягат съставомерни
елементи от изпълнителното деяние на посочената като нарушена разпоредба, а принципен
период на проверката и част от доказателствата, какъвто е докладът. Отделно от това, тези
несъществени противоречия, представляващи незначителна нередовност на АУАН, са били
отстранени от АНО по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, за което АНО се е мотивирал
достатъчно обстоятелствено в НП.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Въз основа на резолюция на директора на ТД Митница София върху докладна
записка с рег. № 32-201683/25.06.2021 г. на началника на отдел „Митническа дейност“,
митнически служители от отдел „Митническа дейност“, сектор „Митнически разрешения и
процедури“ при ТД Митница София, сред които актосъставителя Н. А. и св. Р. М.,
извършили проверка на „ИН ТАЙМ“ ООД, ЕИК *********. Резултатите от проверката
обхващали периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и били обективирани в доклад № 32-
286394/08.09.2021 г.
От така осъществената проверка било установено, че съгласно Разрешение за общо
обезпечение на митнически задължения, които биха могли да възникнат в съоръжения за
временно складиране № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186, за проверявания период на „ИН
ТАЙМ“ ООД било разрешено да предостави общо обезпечение в размер на 30 000 лева,
равен на 30 % от референтния размер, възлизащ на 100 000 лева, за операции в съоръжения
за временно складиране.
По повод изискана от дружеството информация в деловодството на ТД Митница
София по електронната поща постъпила информация от „ИН ТАЙМ“ ООД с рег. № 32-
221423/12.07.2021 г., съдържаща справки с данни за размер на публични държавни
вземания, обезпечени към момента на поставяне на стоките в съоръжения за временно
складиране. С ново електронно писмо с рег. № 32-242839/28.07.2021 г. „ИН ТАЙМ“ ООД
предоставило на проверяващите нови справки, които следвало да се считат за окончателни,
поради открита техническа грешка в предходното писмо от 12.07.2021 г.
При въвеждане на така предоставените данни от 28.07.2021 г. в справка,
изчисляваща референтния размер на обезпечението, било установено, че на 09.03.2020 г.
дружеството подало декларация за временно складиране № 20BG005100187505U1, по която
публичните държавни вземания от ДДС възлизали на 204, 69 лева. Към посочената дата
свободният размер на обезпечението бил по-малък от размера, необходим за обезпечаване
на тази митническа декларация и с подаване на същата бил превишен разрешения
референтен размер на обезпечение с 5, 52 лева. Превишаването продължило до 12.03.2020
г., като за въпросния период размерът на необезпечени публични държавни вземания
варирал от 5, 52 лева до 108 322, 87 лева.
4
При извършена справка в деловодната система на Агенция „Митници“ било
констатирано, че „ИН ТАЙМ“ ООД не било уведомило митническото учреждение по
обезпечението BG005800 – ТУ Югозападна (понастоящем Митница София) и митническото
учреждение на поставяне на стоките под режим BG005800 – МБ Летище София, че с
подаването на декларация за временно складиране № 20BG005100187505U1, референтният
размер на обезпечението по Разрешение № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 вече не е на
ниво, което да е достатъчно за покриване на държавните вземания за стоките под временно
складиране.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетеля, участвал в проверката Р. М.,
както и от приложените по преписката и допълнително приобщени на съдебното следствие
писмени доказателства: доклад № 32-286394/08.09.2021 г.; справки в табличен вид,
предоставени с електронно писмо с рег. № 32-242839/28.07.2021 г.; докладна записка с рег.
№ 32-201683/25.06.2021 г. на началника на отдел „Митническа дейност“; Разрешение №
BGTSTBG005800-2019-EZD49037 от 15.04.2019 г., ведно с разпечатка от СУМР и
извлечение от информационната система; разрешение № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186
от 21.03.2019 г., ведно с разпечатка от СУМР и извлечение от информационната система и
писмо вх. № 160893/02.08.2022 г., съдържащо справка „Екселска таблица“, изготвена по
повод декларация от 09.03.2020 г. и справки от „Системата за предоставяне на информация
за управленски цели от митническите и акцизни документи“ (МИС3А) – налични на оптичен
носител.
Гласните доказателства са в достатъчна степен подробни, логични, необорени и
вътрешно непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите
кореспондират и на писмените доказателства, като в съвкупност с тях допринасят за
установяване на фактическата обстановка.
Съдът не кредитира представените от дружеството – жалбоподател писмени
доказателства на съдебното следствие – два броя решения за изменение на разрешение за
общо обезпечение от 24.06.2022 г. и 05.02.2022 г., ведно с анекс, доколкото същите нямат
отношение към датата на твърдяното нарушение и констатираните в тази връзка
обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, безспорно е доказано, че с подаването
на декларация за временно складиране № 20BG005100187505U1 от 09.03.2020 г. в
съоръжения за временно складиране № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186, находящи се в
гр. София, п. к. 1592, ул. "Неделчо Бончев" № 41, „ИН ТАЙМ“ ООД, в качеството си на
титуляр на разрешението, не е уведомило митническото учреждение по обезпечението
BG005800 ТУ Югозападна (понастоящем Митница София) и митническото учреждение на
поставяне на стоките под режим BG005100 - МБ Летище София, че с подаването на
декларация за временно складиране № 20BG005100187505U1, референтният размер на
обезпечението по Разрешение № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 вече не е на ниво,
което да е достатъчно за покриване на държавните вземания за стоките под временно
складиране.
Съгласно чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета за създаване на МКС, титулярът на разрешението е длъжен да изпълнява
задълженията, произтичащи от него и да уведомява незабавно митническите органи за всяка
промяна, настъпила след издаване на разрешението, която може да повлияе върху
продължаването на действието му или върху съдържанието му. В изпълнение на
разпоредбите на чл. 156 от РИ (ЕС) 2015/2447 относно определения референтен размер,
титулярят на разрешението следва да гарантира, че размерът на обезпечението, който може
5
да стане дължим, не надвишава референтния размер и следва да уведоми незабавно
митническото учреждение по обезпечението, когато референтният размер вече не е на
равнище, достатъчно за покриване на неговите операции. Това задължение на титуляра на
разрешението е независимо от самостоятелните и съвсем различни задължения на
митническите органи по мониторинг, въведени с чл. 157 от РИ 2015/2447. Бездействието на
митническите органи по навременен мониторинг не освобождава титуляра на разрешението
от задълженията му по чл. 156 от РИ (ЕС) 2015/2447.
Нарушението е формално по своята същност и се явява довършено на датата на
подаване на декларация за временно складиране № 20BG005100187505U1 от 09.03.2020 г.,
към която дата свободният размер на обезпечението е бил по-малък от размера, необходим
за обезпечаване на тази митническа декларация, чрез бездействие - с липсата на незабавно
уведомяване за факта на надвишаване.
Неоснователни са аргументите на жалбоподателя за неясно използвани методи по
установяване на превишаване на обезпечението – чрез „екселска таблица“, какъвто метод не
бил предвиден в РИ (ЕС) 2015/2447 и Регламент (ЕС) № 952/2013. Следва да се има предвид,
че при проверката не са установени нови или неизвестни факти, свързани с превишаването
на размера на обезпечението с декларация за временно складиране № 20BG005100187505U1
от 09.03.2020 г. Проверяващите са ползвали изцяло данни, предоставени от самото
дружество „ИН ТАЙМ“ ООД, поради което констатациите за превишение на размера на
обезпечението и неговите параметри са били напълно известни на дружеството –
жалбоподател. Няма факти, които да сочат, че проверяващият екип е интерпретирал
неправилно тези данни. В тази връзка използването на „екселски таблици“ не може да се
счита за метод, който не установява факта на превишението. Още повече, че дружеството не
излага конкретни аргументи кои от констатациите счита са неверни, а единствено излага
възражения за използвания метод, което, според Съда, е изцяло самоцелно. На последно
място, няма спор, че дружеството не е уведомило митническите власти за превишението.
Съдът обаче счита, че са налице предпоставки случаят да бъде третиран като
«маловажен» по смисъла на действащата към момента на изготвяне на настоящия съдебен
акт дефинитивна разпоредба на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН («"Маловажен случай" е този, при
който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния
вид“). В тази връзка съдът следва да посочи, че законодателят не е предвидил изключването
на определен вид засегнати обществени отношения от приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Някои нормативни актове (като КТ например) въвеждат специални разпоредби за
маловажните случаи, но такива няма в ЗМ, поради което няма пречка разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН да намери приложение при засегнатите и регулирани със ЗМ обществени
отношения. Още повече, когато административното нарушение е формално и, съответно, по-
леко по вид от такова с настъпили вредни последици за държавния фиск. Неслучайно
относимата обща санкционна разпоредба на чл. 238, ал. 1 от ЗМ предвижда за процесното
нарушение едни от най-ниските административни наказания.
Наред с горните аргументи за смекчаващи обстоятелство (формално нарушение, от
което не са произлезли вредни последици), съдът следва да посочи, че няма данни за други
подобни нарушения от същия вид, извършени от „ИН ТАЙМ“ ООД, поради което
настоящото следва да се счита за първо. Не може като отегчаващо обстоятелство да се
приеме факта, че на една и съща дата срещу дружеството са били издадени 24 АУАН-а,
доколкото наличието на осъществено административно нарушение се доказва с влязло в
сила НП, а не със започнати административно-наказателни производства. До приключване
6
на съдебното следствие данни за друго влязло в сила НП срещу дружеството не са
представени.
Най-отчетливото смекчаващо обстоятелство обаче е, че нарушението е продължило
едва три дни (до 12.03.2020 г., както изрично е подчертано и в атакуваното НП) и
последиците от него са били отстранени по инициатива на „ИН ТАЙМ“ ООД. Нещо повече,
отстраняване на последиците от формалното нарушение се е осъществило близо една година
и девет месеца преди издаването на АУАН от 01.12.2021 г. за въпросното нарушение.
Самото издаване на АУАН такъв дълъг период от време след заличаване на всички
последици от нарушението (и по инициатива на нарушителя) определено неглижира и
обезсмисля целите на административните наказания, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Те са били
постигнати със закъснялата проверка и с изготвянето на АУАН и не е било необходимо
последващо издаване на НП.
Гореизложеното дава основание на въззивната инстанция да отмени атакуваното НП,
поради маловажност на случая, като същевременно приложи новата и действаща към
момента на изготвяне на настоящото решение разпоредба на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН,
даваща правомощия на съда да отмени наказателното постановление и да предупреди
нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Това е
така, доколкото в ПЗР на ЗИДЗАНН от 2020 г. не са предвидени особени правила за влизане
в сила на процесуалните норми, но по силата на ограничителното препращане, съдържащо
се в чл. 84 от ЗАНН, приложение следва да намери чл. 3 от НПК, съгласно който
разпоредбите на НПК се прилагат от влизането им в сила и за процесуалните действия,
които предстоят по незавършени наказателни производства.
Доколкото приложението на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН касае
отменително по своята същност решение, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно по аргумент на
действащата към датата на изготвяне на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, както и списък за
разноски и фактура, жалбоподателят „ИН ТАЙМ“ ООД е заплатил на Адвокатско дружество
Т., Т.а и съдружници хонорар в размер на 360 лева, който се явява напълно съобразен с
разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, в полза на „ИН
ТАЙМ“ ООД следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лева, платими от Агенция „Митници“.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 536/2021/06.04.2022 г., издадено от Димитър Стефанов Димитров
- директор на ТД Митница София, на „ИН ТАЙМ“ ООД, ЕИК *********, поради
„маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като ПРЕДУПРЕЖДАВА
нарушителя „ИН ТАЙМ“ ООД, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Агенция „Митници“ да заплати
на „ИН ТАЙМ“ ООД сумата от 360 (триста и шестдесет) лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8