№ 12
гр. Видин , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ ГО в публично заседание на
осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина Д. Николова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Нина Д. Николова Гражданско дело №
20201320101608 по описа за 2020 година
Предявеният иск е с правно основание 49, ал.1 от СК, със съединени искове за предоставяне
упражняване на родителски права и местоживеене на дете, ползване на семейно жилище,
издръжка, лични отношения, фамилно име.
Подадена е искова молба от И. Г. М. от гр.Видин против М. М. М. за прекратяване
на брака с развод по вина на ответника, предоставяне упражняването на родителските права
върху роденото от страните дете В.И. М., за издръжка на детето, местоживеене на същото и
режим на лични отношения с майката. Сочи се ,че страните сключили граждански брак през
2006 г., от който имат едно родено дете- В.. С течение на времето ответницата се отчуждила
от ищеца, а напоследък и от детето. Започнала да се държи лошо с ищеца, да проявява
агресивност, да крещи без повод или по незначителен такъв, да употребява обидни,
неприлични и вулгарни изрази. В началото на 2019г. напуснала семейното жилище. След
многократни увещания и разговори се върнала след десет месеца отсъствие, но поведението
и не се променило. През април 2020г. отново напуснала жилището и отишла да живее при
майка си.Отначало приемала да разговаря по телефона, после отказала разговори, спряла да
търси и детето и да се интересува от ищеца и от детето.
Исковата молба, заедно с приложенията на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена
на ответника за отговор, която е подал такъв в срок. Сочи се, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ищеца. Излага, че ищецът отчуждил детето от
ответницата, като го е обсебил и манипулирал. Заплашва и гони ответницата , от което
същата изпитва страх за живота и здравето си. Сочи , че от 2016г. ищецът се вманиачил във
фитнес заниманията си и във външния си вид. Започнал да взима добавки, започнал да става
1
по-нервен и избухлив и влаимоотношенията се влошили. Появила се параноична ревност у
ищеца, по негово настояване ответницата се подложила на детектор на лъжата, от 2018г.
упражнявал над ответницата системен психологически тормоз, искал да контролира всичко,
заплашвал я, че ако се опита да му вземе детето или имуществото, ще я убие. Живеели в
негов апартамент, като прз 10.2019г. извикал майка си в апартамента, започнал да нервничи
и да се заяжда, да обижда ответницата , хванал я за шията и казал да се маха .Двамата с
майка му я изгонили, за което ответницата подала жалба. След като ищецът обещал , че това
няма да се повтори, ответницата се върнала. На 07.04.2020г. ищецът отново вдигнал същия
скандал. Отново започнал да я обижда, заплашил, че ще я хвърли от терасата, и ответницата
започнала да вика за помощ. След пристигане на органите на полицията , ответницата
отишла при майка си. На 09.07.2020г. ищецът отишъл пред дома на майката на ответницата
отново със заплахи и ругатни, за което майка и подала жалба. Предявен е насрещен иск за
прекратяване на брака с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
вина на ищеца, предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от
страните дете, за издръжка на детето, местоживеене на същото и режим на лични
отношения с бащата. Ищецът е отговорил, като сочи, че никога не е упражнявал нито
физическо , нито психическо насилие, както и не е манипулирал детето.
По делото са събрани свидетелски показания , писмени доказателства, изслушано е
детето и родителите, изслушано е заключението на съдебно психологическа експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба , отговора на
същата, и съобразявайки представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните са сключили брак с Акт за граждански брак 92 от 13.05.2006г. в гр.Видин,
от който имат родено дете- В.И. М. с ЕГН: **********.
По делото са разпитани свидетелите А.-майка на ответницата, М. -майка на ищеца,
които съдът прецени с оглед близката родствена връзка със страните по делото и ги прецени
съобразно допълването и съответствието им с останалия събран доказателствен материал, и
свидетелят Тодоров.
Свидетелят А. излага, че причината за раздялата на страните е, че ищецът много тормози
ответницата , поради което тя живее със свидетелката. Преди четири години като направили
залат аза фитнес, ищецът се променил , станал агресивен, не се разбирали , карал се, гонили
ответницата с майка му. Ищецът дошъл и там през 07.2020г, карал се на двете, казали м ,че
ще ги убие , да се махат от града. Довел и детето, казал и пред В. ,че свидетелката ще целува
дъщеря си студена.Показвал среден пръст, псувал , хвърлял с камъни по
кучетата.Свидетелката подала жалба. И двата пъти, когато ответницата напускала
жилището, е защото ищецът я е тормозил прихически. Ответницата се обаждала на дедето,
но ищецът взимал телефона и казвал, че детето не иска да я вижда, и я мрази.От раждането
2
на В. до 2020г. ответницата се е грижила за нея. Майката я водела на училище, после
излизали на разходка, сведетелката и съпругът и закарвали често ответницата и детето до
детската градина. Ответницата е много грижовна и всеотдайна като майка, не се карала, не
повишавала тон. Ищецът ходел на работа, после на фитнес.Ответницата не е работила
защото е гледала детето, което често боледувало. Има условия за отглеждане на детето
според свидетелката , същата заявява и че ще помага в грижите.По време на празниците за
Коледа и Нова година, свидетелката и съпругът и отишли на Коледа ,за да се видят. В. не
искала да ги вижда , не искала да говори с тях, затворила се в спалнята.Била е свидетел
няколко пъти, в които ответницата е търсила детето.
Сведетелката М. сочи, че раздялата е настъпила защото ответницата има претенции за
всичко и каквото тя каже, това трябва да се случи в семейството. Егоизмът и безчувствието
на ответницата породили неприятностите в семейството. Скандалите били от нищо,
ответницата казвала ,че е тормозена , че не е неин дом и ще си тръгне. Като се скарат,
единият или другият викали свидетелката зда ги помирява. Поводите били незначителни,
лекомисленото поведение на ответницата, което засягало честта на ищеца, на когото
приятели казвали, че виждат ответницата с други мъже в интимни разговори. Ответницата
повишавала тон, и физически и вербално нападала ищеца, ставала агресивна, когато реши,
че е обидена. Ответницата гледала детето, защото ищецът работел на две места. Преди
четири години, страните работели във фитнеса, а детето било при свидетелката, тя го
гледала, цяло лято. Ответницата идвала до вратата и не влизала вътре, детето я молело, цяло
лято не го погледнала. След раздялата ищецът се грижи за детето, а свидетелката и
семейството и помагат. Един –два пъти ответницата търсила детето по телефон, детето е
обидено, унизено, срамува се от нея. Има условия ищецът за отглеждане на детето. То
смята, че това е домът му. Ищецът има фитнес клуб, работи от 08.00 до 22.00 ч., заедно с
още едно момче. Когато е на работа , свидетелката поема грижите за детето.
Свидетелят Тодоров излага, че повече от 10 години познава страните, с ищеца са приятели,
свестен човек винаги му е помагал. Нормални били в началото отношенията, но след като
ищецът направил залата се променили. Изглеждал притеснен, казвал,че иа семейни
проблеми, карали се, не се разбирали, имал подозрения, че ответницата имала връзки с
мъже, получавал анонимни обаждания, което го потискало. Не е конфликтен.
По реда на чл.15 Закона за закрила на детето, детето В. е изслушано в съдебно
заседание. Излага, че знае за какво е спорът между родителите и, иска да живее с баща си. За
Коледа и Нова година била при майка си и това били най-кошмарните празници, отишла
само за да угоди на баща си. Когато си тръгвала майка и казала на В. да се тръшка , да
повръща, тя си тръгва отворила прозорец и започнала да крещи“Помощ , бият ме“, като
никой не и правел нищо, В. и баща и били в другия край на стаята.Майка и от най-малкото
започвала да вдига скандали и да казва , че ще си тръгне. Харчела моного за себе си, за
прически, купувала си био –храни, а за тях- боб или каквото има. Баща и казал да спре,
защото за тях не остава , и майка и заплашила,че ще си тръгне. Когато била за празниците
3
при майка си, тя контролирала с кого си пише, питала постоянно дали си пише с баща си,
дърпала телефона от ръцете и.Първо говорела против баща и, после започнала да мълчи и да
не и обръща внимание изобщо. В. заявява, че не иска да я вижда изобщо, защото от малка е
виждала , че се радва на други деца ,а на нея се кара.Не иска да си оправя отношенията с
майка си, много е обидена, не може да живее с нея, не иска да и прости по никакъв начин,
никога. Не може да се сближат. Когато са с баща и свирят заедно , говорят на английски,
помага и с домашните работи, което майка и не прави от 3 клас, защото не може. В.
изгубила връзка с нея, тя не я разбира.Когато В. си говори с нея тя еу винаги сърдита, не и
идва от сърцето да общува с нея, няма чувства. Когато е вкъщи, майка и гледа или телефона
или в една точка, не иска да играят, не споделя нищо.Много пъти присъствала на техни
караници.майка и миела чинии и те винаги били мръсни, баща и чисти, готви някакви
вкусни работи. Баща и никога не е гонил майка и. Когато майка и си тръгва приема това
много трудно- започва да и се гади, изпада в паника, но на нея не и пука. Те я спират , но тя
си събира багажа и вика полиция без основателна причина, от нищо си тръгва, от един
малък спор. Много обича баща си и иска да живее с него. Отношенията с майка и са
непоправими, ако майка и искала да се оправят, щеше да поиска, а тя не го прави. На нея и
няма доверие, вижда къде е желана. Майка и не я защитава, не прави нищо за нея, обаждала
се на майка си и и казавала да се върне, а тя я блокирала. Един път се обадила от непознат
номер, който В. не знаелаи затова не вдигнала. С баща и не си говорят за майка и, защото тя
отбягва темата, а и той не иска. Знае , че трябва да ходи при майка и, но без преспиване,
защото тя не иска да уважи желанието и да спи сама, а иска да спят двете.Не иска да говори
и с родителите на майка и.Те постоянно я лъжат.Родителите на баща и са учители по
български и лителатура, подготвят я за по-сериозни тестове, класни и контролни работи,
както и за кандидатстване в английската гимназия.
От изложението на назначената съдебно психологическа експертиза се правят
изводи, че родителят , който полага грижи по отглеждане и възпитание на детето към
настоящия момент присъства като значим възрастен в живота му. Наблюдава се адекватно
формирана привързаностдетето се доверява на бащата, демонстрира, че неговите нужди са
посрещнати от страна на възрастния.Показва отзивчивост към бащата, родителя
демонстрира зачитане личността на дететои загриженост към потребностите му, няма
дистанцираност, детео проявава поведение на сигурна привързаност.Отношенията са на
взаимност, детето се чувства сигурно и защитено. По отношевние на майката детето
проявава отношение на несигурна привързаност, чувства се несигурно в присъствието и
,защото си е тръгвала от нея. Оставането с майката детето описва като задължение и заявява,
че престоя я кара да се страхува, че ще изгуби баща си. Заявява, че е обидена на майка си.
Съществува риск за детето, ако не се нормализира конфликта между родителите. Детето
изпитва негативни чувства към майка си в отговор на конфликтната раздяла на родителите,
в която е въвлечено. Възприема мястото си в семейната система като несигурно. Има прояви
на отчуждено поведение спрямо майката, които са свързани и с чувството на обида и
застрашеност за психичната цялост на фона на преживяване на раздялата между родителите
4
като изоставяне. Отчита се и липса на амбивалентност в чувстват акъм майката, което
потвърждава извода заз отчуждено поведение. Неосъзнато детето смята, че така няма да
предаде бащата. Препоръчително е според вещото лице, да се насърчава контакта с майката,
позитивното общуване и стимулиране на връзката. Така ще се нормализира образа, че
„всеки има добри и лоши страни“. Във връзка с определяне режима е необходимо да се
преиграе чувството в детето, че то няма да изостави единия родител, когато се среща с
другия. С оглед зачитане най-добрия интерес на детето ,подходящия режим следва да
съобрази нуждите на сдетето с принципа, че за порастването детето се нуждае от опора в
двамата си родители.
В производството е изготвен социален доклад от О”ЗД” при Д”СП”Видин, в който се
сочи, че са проведени срещи с родителите, към момента основани гржи за детето полага
бащата, подпомаган от разширеното семейство.Подсигурени са основните потребности на
детето. Жилищните условия и при двамата родители са подходящи за отглеждане на дете.
Ответницата към момента е безработна, в процес на търсене на работа, финансово я
издържат родителите и. Ищецът е трудово зает в семейната фирма – фитнес зала „Спортен
клуб-Панония“ , с месечен доход от около 500.00 лева.Финансово се подпомага и от
родителите си. В. е ученичка в пети клас на ОУ „Иван Вазов“ Видин през учебната
2020/2021г.По данни на класния ръководител В. е отличничката на класа., няма забележки и
отсъствия.Бащата поддържа връзка и се интирисува от развитието и в учебен план. Пред
социалния работник В. споделила, че се чувства много добре с баща си, нищо не и липсва,
иска да продължи да живее при него, където е отраснала.Между детето и бащата има
изградена силна емоционална връзка. За майка си говори съвсем спокойно.
В социалния доклад се предлага по преценка на съда прилагане на разпоредбата на чл.138а,
ал.3 СК.
Излушани са страните в съдебно заседание, като ищецът заявява, че ответницата е
безотговорна и детето няма да израсне като добър човек при нея. Няма против детето да се
вижда с майката, и е готов, ако В. иска да живее с майка си. Излага, че е високо образован и
можещ. Ответницата няма отношение към това семейство, не се чувства част от него,
гледала вяло детето, вината за разстройството на брака е изцяло нейна, искала да води
безгрижен живот, отказвала да работи. Ответницата сочи, че е по-подходящия родител,
защото е по-уравновесена, и трезвомислеща, не е арогантна не обижда хората. Смята, че
ищецът е неподходящ родител, тъй като е агресивен, зъл, манипулиращ, видимо
неуравновесен човек, заплаха за околните. Детето и казало, че ищецът я нарекъл боклук.
Агресивен е и към други хора, има жалба срещу него.
Видно от преписка вх.№ 178600-12489/2019г. от ответницата е подадена жалба от
17.10.2019г., за съдействие да си вземе документи, до които ищецът отказва достъп, ,
Преписка вх.№ 178600-7841/2020г по описа на РУ Видин, е образувана по жалба от
свидетелката А., поради това, че ищецът отишъл в дома и и заплашвал семейството и и
5
дъщеря и- ответницата по делото с убийство, за което е предупреден по реда на чл.65 ЗМВР.
Преписка вх.№ 178600-7531/2019г. е образувана по жалба от 25.06.2019г.на Е.В.А. затова, че
ищецът гонил децата на жалбоподателката и ги заплашвал, както и самата жалбоподателка.
Предупреден по реда на чл.65 ЗМВР.
По отношение за наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака:
Установява се от събраните доказателства, а и се не се спори, че е налице отрицателно
състояние на брачната връзка, която е напълно и окончателно разрушена. Не съществуват
взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение и доверие, приятелски
отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за
обезпечаване на благополучието на семейството, а вместо тях са налице отношения на
неразбирателство, враждебност, омраза, подозрения, обвинения, страх, на неизпълнение на
морални и правни съпружески задължения. Формално съществуващата брачна връзка
окончателно е опразнена от нейното дължимо според закона и морала, необходимо
вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността
между съпрузите е напълно унищожена, като са разкъсани всички духовни и физически
връзки между тях, а от брака е останала само юридическата връзка. Настъпила е обективна
невъзможност за продължаване –на брака - това би било безсмислено, неоправдано, би
представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка, по-
нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо -
то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за преодоляване и без възможност за
възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между
съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за
укрепване и заздравяване на брака. След като бракът е безполезен от гледна точка на
обществото, самите съпрузи и детето, ненужно е неговото изкуствено запазване поради
което, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, същият следва да се прекрати.
По отношение на вината, по който въпрос Съдът следва да се произнесе при
направено искане от страните, съгласно чл.49, ал.3 от СК, приема, че не се установи
наличието на изключителна вина за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство
на брака на една от страните. Не се установява по категоричен начин от събраните
доказателства върху ответницата да е упражнявано физическо насилие - липсват
медицински документи, както и показания на лица, които съдът да кредитира изцяло. По
отношение вината на ищеца за упражняване на психически и емоционален тормоз, налице са
противоречиви доказателства, като в този смисъл са събрани показнията на майката на
ответницата, които противоречат на изложеното от детето и останалите свидетелски
показания. От приложените преписки се установяват подадени жалби срещу ищеца за липса
на достъп до документи /от ответницата/ , за закани с убийство / от свидетелката А./, чиито
показания са дадени в производството, но не кореспондират с обясненията на детето и
останалия доказателствен материал. По отношение на жалбата ,подадена от трето лице, в
настоящото производство не могат да се коментират сведенията от лицата, тъй като не са
6
свидетелствали по реда на ГПК пред настоящата инстанция.
По отношение на изключителната вина на ответницата също не се събраха
доказателства. По отношение на показанията на свидетелите М.- майка на ищеца,
обясненията на страните, обясненията на детето, които свидетелстват за отношенията между
страните, характера на ответницата, нейната пасивност и липса на желание за общуване,
съдът им дава вяра, но с оглед създадените отношения на напрежение, неразбирателство,
липса на комуникация между страните, намира, че не може да се направи извод за
изключителна вина за разстройството на брака и липса на лични и родителски качества, а
по-скоро последица от натрупания ежедневен стрес и емоционалното състояние на
ответницата в среда, в която чувства, че е подценявана, без разбиране и опора. Показанията,
в частта за интимни срещи на ответницата съдът не обсъжда, тъй като такива основания
като предмет на производството не са въведени от ищеца. Дълбокото и непоправимо
разсройство на брака, съдът приема, че е настъпило в резултат на различните характерови
особености на съпрузите, възпитание и личностни качества, отношението им към партньора
и семейството, липса на доверие и взаимност.
По отношение упражняването на родителските права:
В настоящия случай, в който способността за възпитание на двамата родители не е
оспорвана сериозно, за благото на детето е изключително важно, то да може да живее в
хармонични отношения с двамата родители и да не се разкъсва от принудата за единствена
принадлежност и страх да не загуби и другия родител . По отношение на двамата родители
са налице обстоятелствата, визирани в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74
г., Пленум на ВС , които съдът преценява при решаване на въпроса за предоставяне
упражняването на родителските права, включващи необходимостта от правилно отглеждане
и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за
общественополезен труд – израстването на детето като хармонична личност и добър
гражданин, запазване на материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище,
битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му. При
анализирането на обстоятелствата, касаещи интереса на детето, съдът намира, че
предоставянето на родителските права на бащата следва от заключението на вещото лице,
обясненията на детето и родителите, свидетелските показания. С оглед създадените
взаимоотношения на отчужденост от майката и нейните родители, предоставянето на
родителските права на майката, би поставило детето в изключителен психоемоционален
стрес, с рязка смяна на местоживеенето, ежедневието, близките от разширеното семейство.
По отношение на режима на лични отношения с майката, и с оглед защита на
интересите на детето и с цел преодоляване на възникналия конфликт във функциониране на
връзката родител-дете с майката, който създава емоционален и психологичен дискомфорт на
детето и оказва вредно въздействие за личностното , социално и психологическо му
развитие, видно от заключението на вещото лице и доклада на ДСП Видин съдът намира, че
7
следва да се осигури постепенно и сигурно възстановяване на връзката с майката. С оглед
горното, упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата, който да
продължи да полага грижи по отглеждане и възпитание на детето в познатата му среда. На
майката следва да се предостави режим на лични отношения, съобразен със
съществуващото положение, но и осигуряващ възможността за трансформиране на
нарушената връзка в нормално функционираща такава, и създаване на комфортна и
хармонична емоционална и психологическа среда за детето , в която и двамата родители да
имат активна роля в живота му, както повелява чл.18 от Конвенцията за правата на детето,
въвеждащ принципа ,че двамата родители носят обща отговорност за отглеждането и
развитието на непълнолетното /зависимо/ , дете. В конвенцията липсва разграничение на
хипотезите дзали родителите са в брак , във фактическо съжителство, или е постановен
развод, респ. не съжителстват съвместно.
Горното не означава обаче, че при промяна в обстоятелствата, при задълбочаващи се
прояви на родителско отчуждение и невъзможност за възстановяване на нормално
функционираща връзка родител-дете не би могло да се иска и промяна в режима на лични
отношения или упражняване на родителските права, съгласно приетото в Постановление №
1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС. Съгласно чл.59 , ал.3 СК определянето
на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период
или на дни, в които родителят може да вижда и взема детето, включително през училищните
ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. С
Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС се разяснява, че с
решението по упражняването на родителските права съдът е длъжен, предвид
обстоятелствата на конкретния случай, които са от значение за интересите на децата, да
определи подходящи лични отношения между децата и родителите, като начинът и формата
на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни. Поддържането на
личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, по начало трябва да става в неговото местожителство или
местопребиваване в зависимост от това, къде живее родителят, който упражнява
родителските права. В настоящия случай съдът намира, че следва да е налице преходен
период, като през първия месец от влизане в сила на решението, следва да се осъществяват
лични отношения в присъствието на бащата, първата и трета събота и неделя на месеца , от
10.00 до 16.00 ч., без преспиване. Този режим, с цел яснота и предотвратяване на конфликти
между страните следва да се приложи в първия пълен месец след влизане на решението в
сила, както и за времето от влизане в сила на решението до началото на първия пълен
месец. Вторият месец личните отношения следва да се разширят, в първата и третата събота
и неделя от месеца от 10.00ч. до 18.00 ч. без преспиване , и без присъствието на бащата,
третият месец следва да са първата и третата събота и неделя от 10.00ч. на съботния ден до
18.00ч. на неделния ден с преспиване. След този преходен период следва да се определи
разширен режим на лични отношения , като детето се взима от майката всяка първа и трета
седмица от месеца, от 18.00ч. на петъчния ден до 18.00ч. на неделния ден, а при наличие на
8
повече от четири съботни и неделни дни в съответния месец, и в единия или двата почивни
дни в седмицата, извън определените в първа и трета седмица, които не съвпадат с
официални празници. Контакти следва да се осъществява през първите 5 дни на зимната и
пролетната училищни ваканции, през половината от Коледните и Новогодишни празници,
като всяка четна година контактите са през Коледните, нечетна – през Новогодишните
празници, рождените и именните дни на детето и Великденските празници – всяка нечетна
година, на рожденият ден на майката, както и 45 дни през лятото , които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата.
Относно издръжката, която се дължи на детето , установи се в производството, че
същото живее при своята баща, който полага фактическите грижи по отглеждане и
възпитание. При тези фактически обстоятелства, Съдът намира, че са налице условията на
чл.143, ал.2 от СК, предвид текста на разпоредбата, че родителите дължат издръжка на
своите непълнолетни деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Тази издръжка е безусловна и се дължи независимо от
доходите на родителя. По делото се установи, че майката е безработна към датата на
последното заседание по делото, а бащата е с доходи около 500.00 лева, като се изключат
периодите на ограничения с оглед епидемията от Ковид-19. Не се твърди и не се установи
ответницата да е осигурявала издръжка на детето до момента, както и за процесния минал
период от пет месеца след раздялата на страните. Същата е необходима за задоволяване на
базови ежедневни потребности на детето от храна, облекло, отопление, както и нуждите на
неговата възраст от средства във връзка със задоволяване на индивидуалните физически,
интелектуални и емоционални нужди.
При определяне размера на издръжката Съдът се съобрази с разпоредбата на чл.142 ,
ал.1 от СК, а именно, че размерът на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите му, както и с разпоредбата на 142, ал.2 СК относно
минималния размер на издръжката, равна на една четвърт от минималната работна заплата,
която за 2021г. съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г. е в размер на 650.00 лева, като приема, че
за цялостната издръжка на детето В. са необходими месечно по 300.00 лева, от които
ответникът ще следва да бъде осъдена да заплаща по 162.50 лева месечно, а остатъкът ще
следва да се осигурява от бащата на детето.
Относно издръжката за минало време, за периода 06.04.2020г.- 17.09.2020г. и предвид
разпоредбата на чл.142 , ал.1 и 2 от СК и ПМС № 350/19.12.2019 г.и изложеното по-горе
относно нуждата на детето и възможностите на родителя, Съдът приема, че ответницата
следва да заплати 770.00 лева.
При определяне размера на дължимата издръжка, Съдът взе предвид възрастта на
детето, поискания и минималния нормативно установен размер, и обстоятелството, че
основните грижи по отглеждането и възпитаването се полагат от бащата, от които грижи
ответницата е освободена. Относно възможността на ответника да дава издръжка в
9
посочения размер, Съдът приема, че размерът е съобразен с доходите в страната и
потребностите на детето.
На основание чл. 138а, ал.3 от СК, и съгласно изготвения социален доклад, съдът
следва да определи ползване на задължителни социални услуги от родителите, заедно с
детето за повишаване на родителския капацитет и за възстановяване на нормално
функционираща връзка между майката и детето.
Разноските в производството следва да се понесат от страните както са направени на
основание чл.329 ГПК. Държавната такса върху присъдения размер на издръжката следва да
се плати от ответника.
Воден от горните съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбокото му и непоправимо разстройство
гражданският брак между И. Г. М., ЕГН: ********** и адрес гр.Видин, ж.кВ.Л., бл.2, вх. Г,
ап.19 и М. М. М., ЕГН:********** и адрес гр.Видин, ул.М-В- №58, сключен с акт за
граждански брак № 92 от 13.05.2006г., съставен в гр. Видин, по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Видин, ж.кВ.Л.,
бл.2, вх. Г, ап.19 на И. Г. М. с ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното си
фамилно име М..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото
от страните И. Г. М., ЕГН: ********** и адрес гр.Видин, ж.кВ.Л., бл.2, вх. Г, ап.19 и М. М.
М., ЕГН:********** и адрес гр.Видин, ул.М-В- №58 дете - В.И. М. с ЕГН: ********** на
бащата - И. Г. М., ЕГН: ********** и определя местоживеенето на детето при същия на
адрес гр. Видин, ж.кВ.Л., бл.2, вх. Г, ап.19 .
ОПРЕДЕЛЯ лични контакти на майката М. М. М., ЕГН:********** и адрес
гр.Видин, ул.М-В- №58 с детето В.И. М. с ЕГН: ********** , която има право да вижда и
взема детето при себе си за времето, както следва: първият пълен месец от влизане в сила
на решението, и за времето от влизане в сила на решението до началото на първия пълен
месец – първа и трета събота и неделя на месеца , от 10.00 до 16.00 ч., без преспиване, в
присъствието на И. Г. М., ЕГН: **********. Вторият месец – първа и трета събота и неделя
от месеца, от 10.00ч. до 18.00 ч. без преспиване , и в отсъствието на бащата. Трети месец -
първа и трета събота и неделя от 10.00ч. на съботния ден до 18.00ч. на неделния ден с
10
преспиване. След този период - първа и трета седмица от месеца, от 18.00ч. на петъчния ден
до 18.00ч. на неделния ден, а при наличие на повече от четири съботни и неделни дни в
съответния месец, и в единия или двата почивни дни в седмицата / извън определените в
първа и трета седмица/, които не съвпадат с официални празници, както и първите 5 дни на
зимната и пролетната училищни ваканции, през половината от Коледните и Новогодишни
празници, като всяка четна година контактите са през Коледните, нечетна – през
Новогодишните празници, рождените и именните дни на детето и Великденските празници
– всяка нечетна година, на рожденият ден на майката, както и 45 дни през лятото , които да
не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. Лични контакти могат да се
осъществяват и по всяко друго време, след предварително уговаряне между родителите.
След осъществяване на личините контакти детето се връща от майката по местоживеенето
му.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН:********** и адрес гр.Видин, ул.М-В- №58 да заплаща на
детето В.И. М. с ЕГН: ********** , чрез неговия баща и законен представител И. Г. М.,
ЕГН: ********** месечна издръжка в размер 162.50 лева, считано от 18.09.2020г до
изменение, отпадане или прекратяване на основанието за заплащането и, която издръжка се
дължи до края на месеца ,за който се отнася, ведно със законната лихва при забава за всяка
просрочена вноска,
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН:********** и адрес гр.Видин, ул.М-В- №58 да заплати на
детето В.И. М. с ЕГН: ********** , чрез неговия баща и законен представител И. Г. М.,
ЕГН: ********** издръжка за периода 06.04.2020г.-17.09.2020 г. в размер 770.00 лева,
ведно със законната лихва при забава, считано от предявявяне на иска до окончателното
издължаване.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН:********** и адрес гр.Видин, ул.М-В- №58 да заплати на
бюджета на съдебната власт ДТ върху размера на издръжката общо 264.80 лева.
ОПРЕДЕЛЯ по отношение на М. М. М., ЕГН:********** и адрес гр.Видин, ул.М-В-
№58 и И. Г. М., ЕГН: ********** ползване на задължителни социални услуги, заедно с
детето детето В.И. М. с ЕГН: ********** за повишаване на родителския капацитет и за
възстановяване на функционираща връзка между майката и детето. Препис от решението да
се изпрати на Дирекция“Социално подпомагане“ Видин за изпълнение в тази част, за което
да се уведоми РС Видин.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
12