Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 04.07.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.състав, в публично заседание на 30
юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря М.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3326 по описа за 2014г., за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.7 и сл. от Закон за
защита срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от Д.Й.В. в която твърди, че с ответника
живеели на семейни начала от 21 години и имали общо пет деца. Преди осем месеца
се разделили и оттогава тя живеела в къщата на сина си в същото село – Х., в
който живеел и той. На 23.05.2014г. в 22,30ч. молителката се прибирала с дъщеря
си, когато ответникът я срещнал на пътя и я набил, като постоянно я заплашвал,
че ще я убие. Поради упражнения спрямо нея акт на домашно насилие, моли съдът
да постанови решение, с което спрямо ответника да бъдат наложени мерките за
закрила по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.
Ответникът
И.Х.М. в съдебно заседание взема становище за неоснователност на молбата, но
признава, че на посочената дата е ритнал молителката по крака.
Ñúäúò, êàòî
ïðåöåíè
ñúáðàíèòå
ïî äåëîòî äîêàçàòåëñòâà,
ïðèå çà
óñòàíîâåíо от
ôàêòè÷åñêà страна
следното:
Ответникът и ищцата живеели
на съпружески начала от 21 години в дома му в с.Х. и заедно имат родени пет
деца. Поради честите побои, които молителката получава от ответника, през
м.август 2013г. същата го напуска и се премества да живее в къщата на сина си в
същото село. И. В. иска тя да се върне при него и на 23.05.2014г. около 23ч.
вечерта той среща на улицата В. и дъщеря им Е.. Отново моли молителката да се
върне в къщи, но тя отказва и тогава той я рита с крак по тялото. Детето се
развиква и В. си тръгва. След инцидента молителката е изплашена, страхува се
ответникът да не й посегне отново и за да отиде до някъде винаги е придружавана
от дъщеря си или от приятелката си – свид.Г.Г.
Изложената фактическа
обстановка се установява събраните по делото гласни доказателства и обясненията
на страните, дадени на основание чл.176 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Молбата е подадена от лице,
което твърди, че е пострадало от домашно насилие и срещу лице, което е било във
фактическо съпружеско съжителство /чл.3, т.2 ЗЗДН/ и в преклузивния срок по
чл.10, ал.1 от Закона, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Доказателствата
по делото сочат, че на 23.05.2014г. спрямо Д.В. е извършен акт на физическо
насилие по смисъла на чл.2 от Закона. Същата е била ударена от ответника поради
отказа й да се върне отново при него.
С оглед на
изложеното съдът намира, че молителката следва да се определи като лице,
пострадало от домашно насилие и следва да издаде заповед за защита. Съдът
намира исканите мерки за защита за основателни, като с оглед интензитета на
упражненото насилие, тези забрани следва да бъдат за период от 1 година. На
същия, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН следва да бъде наложена и глоба в
минималния предвиден размер от 200лв.
В тежест на
ответника е държавната такса по делото по сметка на РРС в размер на 50лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.12 и сл. от ЗЗДН, вр.чл.5,
ал.1 ЗЗДН, следните мерки за защита от домашно насилие над Д.Й.В., ЕГН **********,***,
от страна на И.Х.М.,***:
ЗАДЪЛЖАВА И.Х.М.,***:
1. Да се
въздържа от извършване на домашно насилие над Д.Й.В., ЕГН **********;
2. Да
приближава пострадалото лице Д.Й.В., ЕГН **********, жилището й, находящо се в с.Х.,
обл.гр.Р., ул.”М.Л.”№6, както и местата й за социални контакти и отдих, за срок
от една година от постановяване на съдебното
решение.
НАЛАГА на И.Х.М.,***, ГЛОБА в размер на 200 лева.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита по реда на чл.15, ал.2 ОТ ЗЗДН, в която се впишат
последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА И.Х.М.,***, да плати по сметка
на РРС държавна такса по делото в размер на 50 лв.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: /п/