Решение по дело №1032/2013 на Районен съд - Девня

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 42/7.4.2014г., гр. Девня

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Девненски райoнен съд, ПЪРВИ СЪСТАВ в публичнo заседание на втори април през две хиляди и четиринадесета  гoдина, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

            при секретаря С.Г. катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 1032 пo oписа за 2013 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:

В подадената от Р.П.Р., ЕГН **********, искова молба се твърди, че с ответното дружество имал сключен трудов договор №146 от 21.06.2007 г., съгласно който изпълнявал длъжността „шофьор, специален автомобил” с шифър ТУ-ЕТМ/ЩУ-ЕЩТ/83242004, с място на работа в гр. Девня, обл. Варна. С допълнително споразумение с работодателя №146 от 28.12.2007 г. му било определено основното трудово възнаграждение 550 лв., считано от 01.01.2008 г. Твърди, че със заповед №151 от 11.03.2013 г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.325, т.1 от КТ, като до настоящия момент ответника не му е изплатил договореното трудово възнаграждение.

Предявени са от Р.П.Р., ЕГН **********, против „Лотос-Т 95” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Гоце Делчев” №142-142А, искове с правно основание чл.128 от КТ, за заплащане на неизплатени нетни трудови възнаграждения след допуснато от съда изменение на иска, както следва: за м. септември 2012 г. – 450,35лв., за м. октомври 2012 г. – 454,47 лв., за м. ноември 2012 г. – 449,38 лв., за м. декември 2012 г. – 446,82 лв., за м. януари 2012 г. – 444,08 лв., и за м. февруари 2012г. – 444,08 лв.

Претендира се заплащане на законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска-14.11.2013 г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените разноски.

           В едномесечния срок за отговор, ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото трудов договор № 146/2007г. Р.П.Р. е заемал длъжността „шофьор специален автомобил”, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 200 лв. при ответника „Лотос-Т 95” ООД, с място на работа гр.Девня.

Видно от представено копие от Допълнително споразумение към Трудов договор № 146 от 28.12.2007г. Р.П.Р. е заемал длъжността „шофьор специален автомобил”, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 550 лв. при ответника „Лотос-Т 95” ООД.

Със Заповед № 151/11.03.2013г. работодателя е прекратил трудовото правоотношение с ответника, считано от 11.03.2013г.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза приета от съда и неоспорена от страните, се установява че размера на неизплатеното трудово възнаграждение е както следва: сумата в размер на 450,35лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м. септември 2012 г., сумата в размер на 454,47лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2012 г., сумата в размер на 449,38лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2012 г., сумата в размер на 446,82 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м. декември 2012 г., сумата в размер на 444,08 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м. януари 2013 г. и сумата в размер на 444,08 лв., представляваща нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2013 г.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основното задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а основното задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената работа. В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя е да установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа . Ответникът не доказа да е изпълнил задължението си да му е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, поради което съдът намира предявените искове по чл.128 от КТ за основателни и те следва да бъдат уважени в предявените размери, които съвпадат със заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ.

На  основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати такса върху уважения размер по иска по чл.128 от КТ , сумата от 107,56 лв. , както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 100 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, но поради липсата на доказателства за извършването на такива, не се присъждат.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА „ЛОТОС-Т 95” ООД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „гоце Делчев” № 142-142 А, да заплати на Р.П.Р., ЕГН ********** ***, на основание чл.128 от КТ сумата в размер на 450,35 лв. (четиристотин и петдесет лева и 35 стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за м. септември 2012 г., сумата в размер на 454,47лв. (четиристотин петдесет и четири лева и 47 стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2012 г., сумата в размер на 449,38лв.(четиристотин четиридесет и девет лева и 38 стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2012 г., сумата в размер на 446,82 лв.(четиристотин четиридесет и шест лева и 82 стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за м. декември 2012 г., сумата в размер на 444,08 лв. (четиристетин четиридесет и четири лева и 08 стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за м. януари 2013 г. и сумата в размер на 444,08 лв. (четиристетин четиридесет и четири лева и 08 стотинки),, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2013г. , ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на ИМ в съда – 14.11.2013 г. до окончателното им изплащане.

           ОСЪЖДА „ЛОТОС-Т 95” ООД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „гоце Делчев” № 142-142 А да заплати по сметка на ДРС сумата от  107,56 лв. (сто и седем лева и 56 стотинки), както и сумата в размер на 100 лв. (сто лева), разноски от бюджета на съда, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 2-седмичен срок от датата, на която е обявено.

             Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: