Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр. София,
05.02.2018
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Галина Ташева
Мл.
съдия : Анета Илчева
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия З. И. гр. д. № 2212/2017 г. по описа на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.), вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК.
С решение № 193/16.02.2017 г. по гр. д. № 2241/2016 г.
на І ГО на ВКС е отменено предходното решение № 8721 от 18.12.2015
г. по в. гр. д. № 14031/2013 г. на
СГС и делото е
върнато за ново разглеждане на друг състав, като е прието, че
въззивното решение е постановено в противоречие е трайно установената практика на
ВКС, включително ППВС № 1/1953 г., която изисква съдът да мотивира своя акт,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка е доводите и
възраженията на страните и да посочи кои релевантни за спора факти приема за
доказани или недоказани и какви правни изводи следват от тях.
С решение от 09.05.2006 г. по гр. д. № 11572/2006 г. на СРС, 24 с - в е отхвърлен главният иск, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) предявен от „М." ЕООД, ЕИК ******** срещу К.И.Л., ЕГН ********** и Б.Б.Л. с ЕГН **********, с който се иска да бъде установено по отношение на двамата ответници, че същите не са собственици на следния недвижим имот, а именно: имот с идентификатор 68134.4300.31 с площ от 2 196 кв. м., при съседи: имоти с идентификатори 68134.4300.641, 68134.4300.174, 68134.4300.36, 68134.4300.35 и 68134.4300.32, който имот е идентичен с поземлен имот № 31, кв. 1 а по плана на местност „Юбилейна гора“ - О.К., идентичен с поземлен имот пл. № 31, кв. 107 Б по плана на гр. София, местност „О.К.", идентичен с имот пл. № 31, к.л. № 376 с площ от 2230 кв.м., при съседи по скица: имоти пл. №№ 32, 35, 36 и УПИ ІІ - 74, кв.107 б.
С решението е оставено без уважение искането с правно основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) за отмяна на нотариален акт № 197, дело № 1210/1992 г., нотариален акт № 136, дело № 14000/07.06.1993 г. и нотариален акт № 131, дело № 14196/10.06.1993 г.
Със същото решение е отхвърлен и насрещният иск, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), предявен от К.И.Л., ЕГН ********** и Б.Б.Л. с ЕГН ********** срещу „М." ЕООД, ЕИК ********, с който се иска да бъде установено че ответникът по насрещния иск не е собственик на реална част от 2 000 кв. м. от описания по – горе недвижим имот, предмет на първоначалния иск (в диспозитива на решението не е отбелязано, че предмет на иска е реална част от имота, при допусната очевидна фактическа грешка).
Без уважение е оставено искането, с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), за отмяна в частите относно процесния имот на нотариален акт № 094, дело № 363/2004 г. на нотариус Д.Г.с peг. № 048 на НК, нотариален акт за замяна на недвижим имот № 129, дело № 43666/97 г. и нотариален акт от 16.06.1994 г., дело № 1805/1994 г.
Решението е постановено при участието на „Б.-И."
ООД и М. И.Т. (починала на 24.08.2014 г. и заместена в производството от
наследника си по закон Е.И.Т. - трети лица - помагачи на страната на К.И.Л. и Б.Б.Л..
Въззивни жалби срещу решението в частите, в които
исковете им са отхвърлени са подали и двете страни в производството.
Ищецът „М.-***" ЕООД е депозирал бланкетна
въззивна жалба, в която се обжалва решението поради неправилността му и се иска
отмяната му. Доколкото не е посочено в каква част се обжалва решението,
въззивният съд намира, че жалбата е насочена срещу решението в частта, в която
е отхвърлен предявеният от него главен иск. Не се излагат конкретни доводи за
незаконосъобразност на решението. Моли да се отхвърли въззивната жалба на
насрещната страна и в тази част решението да се остави в сила. Моли да му се
присъдят разноски за двете инстанции.
Жалбоподателите К.И.Л. и Б.Б.Л. оспорват жалбата на ищеца.
Поддържат, че жалбата би била недопустима ако се иска отмяна на решението по
насрещния иск, тъй в частта, в която е отхвърлен насрещният иск тази страна
няма интерес от обжалване. В останалата част я считат за неоснователна. Излага
са доводи, че СРС правилно е приел, че по делото не е установена пълна
идентичност между претендирания от ищеца „М.-***“ ЕООД имот, предмет на
нотариалния му акт за собственост и съдебно - спогодителния протокол от
16.07.1958 г., въз основа на който праводателките на ищеца (наследници на Д.М.)
се легитимират като собственици на този имот. Според СТЕ имотите не могат да се
идентифицират категорично поради липса на кадастрални линии на дяловете на
двата спогодителни протокола, липса на графични данни и на описание на
границите на имота към момента на делбата, както и на разписни книги за тях. По
делото не са представени документи, въз основа на които да се извърши
съпоставка на актовете за собственост и движението на собствеността на съседните
имоти, за да са направи извод за идентичността. Молят да се потвърди решението
в оспорената от ищеца част.
Във въззивната жалба на К.И.Л. и Б.Б.Л., чрез
представителя им, се оспорва посоченото по - горе решение в частта, в която
насрещният иск е отхвърлен, като е отхвърлено и искането им по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Излагат се съображения за неправилност на решението в тази част и
постановяването му при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. За
да отхвърли иска СРС е приел, че не се установява пълна идентичност между
претендирания от ищеца „М.“ ЕООД имот, предмет на нотариалния му акт за
собственост и съдебно - спогодителния протокол от 16.07.1958 г., въз основа на
който праводателките на ищеца (наследници на Д.М.) се легитимират като
собственици на този имот. Този извод на съда по същество е правилен, но обосновава единствено неоснователност на
главния отрицателен установителен иск. Твърдят, че посоченият мотив е неправилен
относно отхвърляне на насрещният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) на К. и Б. Л..
Изводът на СРС не може да доведе до неоснователност на иска само на това
основание, поради което отрицателният насрещен иск неправилно е отхвърлен.
Молят да се отмени решението в тази част и да се уважи насрещния иск. Претендират
се разноски за двете инстанции.
Жалбоподателят „М.-***“ ЕООД не взема становище по
жалбата на ответната страна.
Третото лице - помагач „Б.-И.“ ООД взема становище, че
жалбата на К.И.Л. и Б.Б.Л. е основателна,
а жалбата на ищеца „М.-***“ ЕООД по същество е неоснователна. Съдът не е
направил правилна преценка на събраните пред СРС доказателства.
Третото лице - помагач - Е.И.Т., конституирана на
основание чл. 120 ГПК (отм.) на мястото на починалата в хода на процеса М. И.Т.,
иска решението на първата инстанция да се остави в сила.
Софийският градски съд, като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното
:
Двете жалби са подадена в срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирани за това страни и са допустими
за разглеждане.
Предмет
на разглеждане в производството са били два отрицатнелни установителни иска за
собственост на недвижим имот по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) – главен и насрещен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), положителна абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на установителните искове е наличието на
правен интерес от провеждане на производството. СРС е изложил подробни
съображения по въпроса за наличието на интерес на страните от водене на такива
искове за собственост.
Настоящият
състав намира за необходимо да отбележи само за пълнота, че предявяването на
иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) предпоставя нарушение на право или установяване
наличието или липсата на конкретно правоотношение спрямо определено лице. За да съществува интерес от установителния иск, за
който съдът следи служебно, като предпоставка за допустимостта му, е необходимо да се оспорва претендираното от
ищеца право или да се претендира отричаното от него право. (в
посочения смисъл решение № 446 от 06.01.2011 г. по гр. д. №
475/2009 г., г. К., І Г. О. на ВКС).
Наличието на правен интерес се преценява конкретно,
въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при
оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Според разрешението дадено в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.
№ 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, „допустимо е предявяване на установителен иск срещу лице, което владее чужд имот. Това би довело до спиране, а
уважаването на иска - до прекъсване на течащата в полза на същото лице
придобивна давност (чл.
116, б. „б“ ЗЗД). Макар и ответникът да не бъде
осъден да върне фактическата власт върху имота, изтеклият до прекъсването
давностен срок губи правното си значение. Правен интерес от предявяване на установителен иск има и владеещият
собственик, когато страните спорят за пространствените предели на правото на
собственост. Допустим
е и установителен иск от съсобственик срещу владеещите имота ответници. С него
ищецът ще прекъсне придобивната давност в тяхна полза и установи ли, че е
съсобственик, ще започне да владее имота чрез тях (чл. 31, ал. 2 ЗС), като може да търси обезщетение
за ползването на своята част от имота, без да има интерес лично да ползва имота
и поради това да го държи. Правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят за обема на
притежаваните права върху общата вещ“.
В контекста на изложеното въззивният съд споделя изводите
на СРС, които са съобразени с трайната практика на съдилищата и ВКС по въпроса
за интереса, в смисъл, че правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за собственост е налице, както когато отричането на
собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има
преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни
права на ищеца, така и когато ищецът, който владее имота и разполага с
документ, легитимиращ правата му, избира защита в по - ограничен обем,
отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на
правния спор.
Доколкото с първоначалният отрицателен установителен
иск се цели да се отрече правото на собственост на ответниците върху спорния
имот, а с насрещният отрицателен установителен иск - правото на собственост на
ищците върху спорния имот, за всяка от страните е налице правен интерес от водене
на отрицателен установителен иск за собственост срещу другата страна. Той произтича
от претендирането от страна на ответниците на отричаното от ищеца право и
обратно.
По
този въпрос освен това са изложени подробни съображения и при постановяване на
определение на ВКС № 234/03.05.2012 г., по гр. д. № 185/2012 г. по настоящото
дело, с което е отменено предходното частично прекратяване на делото поради
недопустимост на насрещния отрицателен установителен иск.
Във
връзка с доказването на материалноправната легитимация на всяка от страните в
производството и възраженията им срещу правата на насрещната страна върху
имота, въззивният съда намира за установено следното :
Между страните не е спорно, че братятаК., Д., А. и И.П.М.
са наследници на П.М.М..
Пред СРС е установено, че по гр. д. № 3681/1957 г. на Софийски
народен съд е извършена делба между братятаК., Д., А. и И.П.М., за имоти
притежавани в съсобственост от тях по силата на наследяването от баща им П.М.М.,
както и имоти, притежавани в съсобственост от тях по силата на сделки - покупко
- продажби.
Съгласно съдебно - спогодителен протокол от 16.07.1958
г., вписан вх. рег. № 6547/13.08.1958 г., № 99, том III, по посоченото гр. д. №
3681/1957 г., в дял II на Д. П.М.се
дава и той получава в собственост
следния недвижим имот: нива и ливада
заедно с дворно място намиращи се в местността „Барите - под Табако“, София, образуващи
общо място от около 9 дка, при съседи : жп линия, път, наследници наК. П. М.,
Братя П. М. и Б.С..
Съгласно същия протокол, в дял IV се дава на И. П.М.и той получава в съсобственост следния
недвижим имот: ливада и нива образуващи
едно общо място от около 9 дка, находящо се в местността „Барите" - София
при съседи : път, А. П. М., братя Н.В.
Г., Братя К. и Цв. и Сл. Г..
От сравнението на местонахождението и съседите на
двата имота в м. Барите е видно, че имотът поставен в дял на Д.М. е с различно
местоположение и съседи от този, поставен в дял на другия брат - И. М..
По следващо гр.
дело № 3449/1959 г. на Софийски народен съд, на което основават легитимацията
на праводателя си ответниците по първоначалния иск – К. и Б. Л., е
извършена още една делба между братята И., Д. и А. П. М. и Е.К.М.а, М.К.М.а и М.К.ов
М., последните трима в качеството им на преки наследници на починалия братК. П.М.,
за имоти притежавани в съсобственост от тях по силата на сделки – покупко -
продажби.
Със съдебно - спогодителен протокол от
24.09.1959 г., по посоченото гр. д. № 3449/1959 г., вписан вх. рег. №
7385/30.09.1959 г., № 14, том I, дял II се дава на Д. П.М.и той получава в
собственост недвижим имот: част от ливада, сега овощна градина, находящо се в
землището на София - Горна Баня, в местността „Садене“ с пространство от два
декара, при съседи: И. П.М., Братя К., А. П.М.и наследници В.К..
В дял I се дава на И.
П.М.и той получава в съсобственост недвижим имот: източната част от ливадата, сега овощна градина, находящ се в землището
на София - Горна Баня, в м. „Мливарски
път – Садене“ с пространство от два
декара, при съседи: В.Г., М.П., наследници В.К. и Д. П.М..
Видно от удостоверение № 299/03.07.1991 г. на ТКЗС кв.
Суходол, И. П.М.е приет за член - кооператор на бившето ТКЗС Горна Баня през
1958 г. Имот по протокол от 1958 г. по
гр. д. № 3681/57 г. целият от 9 дка в местността „Барите“ (от който двамата
братя Д. и И. М. са получили дял по делбата по гр. д. № 3681/1957 г.), не е
попадал в блок на ТКЗС и е изключен от фонда на обработваемата земя на стопанството.
С протокол от 26.01.1994 г. на среща между членовете
на ПК О.К. и наследниците на рода Братя М. - М. А. М., Д. И. М., Е. М.а М.а, Р.Г.М.а
и М. И.Т. са уточнени границите и местонахожденията на имотите в землището на О.К.
(бивше с. Горна Баня), собственост на четиримата братя земеделски стопани. В
протокола изрично е прието и страните, които са го подписали са постигнали
съгласие, че имотите на наследниците на Д.М. са в м. „Барите“, к. л. 376, пл. № 966 част от около 12 дка и к. л. 376 пл. № 937. Според същият
протокол, имотите на наследниците на И. М. се намират на к. л. 399, пл. № 469,
пл. № 588, пл. № 468, като не е уточнена местността, в която се намират имотите.
Протоколът е подписан и от третото лице помагач М. И.Т.
(починала в хода на производството) и по същество съставлява частен документ,
който може да се цени като косвено доказателство за установяване на неизгодните
за страната факти, които удостоверява.
С протокол от 06.12.1993 г. на ОбПК „О.К.“ и във
връзка със заявление на М. И.Т. от 07.06.1993 г., което е приложено по делото,
по повод заявен от тази наследница на И. М. отказ от издадена скица и въвод във
владение на имот нива от 9, 930, находяща се в м. „Барите“, к. л. 376, изцяло е
отменено решение № 44-ГБ от 30.06.1993 г. на ПК О.К. и всички други
предварителни такива издадени на името на наследници на И. П.М.. Този протокол
също е връчен на М. И.Т. срещу подпис.
Автентичността на двата писмени документа, относно
подписите положени от М. М., М. Т., Р.М.а, Е. М.а и Д.М. е оспорена, поради
което пред СРС е открито производство по оспорване по реда на чл. 154 ГПК (отм.).
Във връзка с оспорването е прието заключението на
съдебно - почеркова експертиза, от което се установява, че подписите в изследваните
протоколи са положени
от М. Т., Р.М.а, Е. М.а и Д.М.. Единствено подписът, в
протокола от 26.01.1994 г., не е положен от М. А. М., от чието име изхожда.
Заключението не е оспорено от страните в
производството. Съдът го намира за компетентно и го кредитира изцяло.
Съгласно удостоверение за наследници № 1268/23.09.1997
г. на СО, район Възраждане, третото лице помагач М. И.Т. (починала в хода на
процеса), е законен наследник и правоприемник
на И. П.М..
От удостоверение
за наследници № 2160/03.12.1991 г. на СО, район Възраждане се установява, че след
смъртта на своя баща Г.Д.М., лицата Б.М.Л.и
Р.Г.М.а са наследници по реда на чл.
10, ал. 1 от ЗН на Д. П.М..
По материалноправната легитимация на ищеца „М.-***“
ЕООД по първоначалният иск и като съобрази приетите пред СРС доказателства,
въззивният съд намира за установено следното :
С констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот по наследство № 130, дело № 1805/1994 г. Б.М.Л.и Р.Г.М.а са признати за
собственици на основание наследство на следните имоти : 1. неурегулирано дворно място, представляващо имот пл. № 36, к. л. 376 по неодобрения
кадастрален план на м. „Барите 2 част“, м. „Под Табано“, София, ул. „********заснет
през 1978 г., цялото с площ от 2 410 кв. м., при съседи: път, имот с пл. №№ 35,
31 - собствено и 174 от същия квартал, както и 2. неурегулирано дворно място, представляващо имот пл. № 31, к. л. 376 по неодобрения
кадастрален план на гр. София, кв. „О.К.", м. „Барите" - „Под
Табано", заснет през 1978 г.,
цялото с площ от 2 230 кв. м., при съседи: имоти пл. №№ 32, 186, 74,
36-собствен, и 35 от същия квартал.
С нотариален
акт за замяна на недвижими имоти № 129, дело № 43666/1997 г. Б.М.Л.и Р.Г.М.а
прехвърлят правото на собственост върху гореописаните
два имота на М.И.Г., действащ като едноличен търговец с фирма „М.-***-М. Г.“
и съпругата му М.Д.Г.. Последните двама съответно с нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 094, дело № 363/29.12.2004 г. на нотариус Д.Г.с peг. № №
048 на НК, прехвърлят правото на собственост върху тези имоти на ищеца „М.“
ЕООД.
Във връзка с материалноправната легитимацията на ищци
по насрещния иск К. и Б. Л. (ответници по главния), пред СРС се установява
следното:
С нот. акт за продажба на недвижим имот № 197, дело №
1210/1992 г. лицето М. И.Т. (наследник на И. П.М.) е продала на „Б.И.“ ООД следния
недвижим имот : 2 000 кв. м., съставляващ реална част от имот с пл. № 31, к. л. 376,
терен извън регулация по плана на гр. София, ж. к. „О.К., местност „Барите“,
при съседи на продаваемата част: В.Г., М.П., наследници на В.К. и на Д.М. и при
съседи на целия имот: имот пл. № 30 а, имот пл. № 36.
За да продаде имота по нот. акт № 197/1992 г. М. Т. се
е легитимирала като собственик на имота въз основа на : нот. акт № 144/1932 г.
, нот. акт № 82/1937 г., както и със
съдебно - спогодителен протокол от 24.09.1959 г. по гр. д. № 3449/1959 г. на
СНарС, вписан вх. рег. № 7385/30.09.1959 г., № 14, том I и като
правоприемник на един от поделилите се братя И. П.М., което обстоятелство вече
беше изяснено по - горе.
С нотариален акт за продажба № 136, дело № 14000/1993
г. от своя страна „Б.И.“ ООД продава описания по - горе имот на Б.К.Л., който
от своя страна го продава на баща си - ответника в настоящото производство К.И.Л.
с нот. акт № 131, дело № 14196/1993 г. Не е спорно между страните, че имотът е
придобит от ответника по време на брака му с Б.Б.Л. в режим на СИО.
Във връзка с основният спорен въпрос между страните, е
именно : дали спорният имот е идентичен с имот, поставен в дял на И. П.М.–
наследодател на праводателите на ответниците по главния иск или с имот, получен
от неговия брат Д. П.М.- наследодател на праводателите на ищеца по главния иск
по силата на сключените между братя М. спогодби за делба през 1958 и 1959 г.,
пред СРС е прието заключението на СТЕ, което не е оспорено от страните.
От заключението се установява, че не са налице
достатъчно данни, от които би могло да се направи категоричен извод за наличие
на идентичност между имот пл. № 31, к. л. 376 и имота от 9 дка, м. „Барите - Под табано“. Установява се, че имот пл. № 31 е
нанесен в кадастралния план през 1977 г. или 1978 г., като в скиците е
отбелязано, че същият е с площ от 2 230 кв. м. Липсват кадастрални данни, по
които да се идентифицират имотите и по двете делби приложени по делото.
При справките извършени в ДАГ при СО, най - старият
открит кадастрален план е този изработен през 1956 г. Границите и
планоснимачния номер на имот 966 са зачертани в кадастралния план, като върху
него са отбелязани и нанасяни имоти с други планоснимачни номера, което
затруднява изключително много определянето на точните граници на имота към 1956
г. Поради липса на кадастрални данни за дяловете по двата съдебно - спогодителни
протокола и при малкото наличини данни в разписния списък към плана,
идентификацията на имотите описани в тях върху плановете е сложно.
В приетата пред СРС допълнителна СТЕ не се променят
първоначалните изводи на основната СТЕ относно липсата на идентичност на
имотите. В него отново се приема, че не са налице достатъчно данни, от които да
се направи извод за идентичност между имот пл. № 31 на кад. лист 376 и имота от
9 дка в м. Барите, под Табано, който е бил предмет на делбата между
наследодателите на първоначалните собственици - Д.М. и И. М., съгласно съдебно -
спогодителен протокол от 16.07.1958 г., по гр. д. № 3681/1957 г.
По спорните факти пред СРС са събрани и гласни
доказателства – чрез показанията на свидетелитеК. А.С., Е.Г.И.и Д. Н.Г.. Съдът
ще обсъди показанията им във връзка със защитното възражение за придобивна давност,
направено от К. и Б. Л..
При така установените по делото фактически
обстоятелства, от правна страна по исковете въззивният съд намира следното :
Доказателствената
тежест за установяване на собствеността върху имота, съгласно общото правило на
чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), лежи върху всеки от ищците по основния и насрещен
отрицателен установителен иск, като ответниците по всеки от исковете могат да
им противопостави всички свои правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Всяка от страните следва да докаже фактите, на които се позовава.
По главния отрицателят установителен иск
по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), съдът намира следното :
За
да обоснове правото си на собственост върху процесния имот, главният ищец „М.-***“
ЕООД се позовава на придобИ.е на имота посредством покупко – продажба по нот.
акт № 094/29.12.2004 г., след придобИ.ето по замяна от собствениците на имота Р.М.а
и Б.Л., които са наследници на неговия първоначален собственик - Д.М., който го
е придобил посредством спогодба по съдебна
делба с протокол
от 16.07.1958 г., по гр. д. № 3681/1957 г.
Доколкото се оспорва обстоятелството, че наследодателя
на прехвърлителките Д.М. е бил собственик на имота, следва да се обсъдят
възраженията на ответниците в тази посока. При проследяване собствеността на
имота от наследодателя на прехвърлителките на ищците съдът намира, че от
обсъдените доказателства по делото се установява, че съгласно съдебно - спогодителен
протокол от 16.07.1958 г., по гр. д. №
3681/1957 г., вписан вх. рег. № 6547/13.08.1958 г., № 99, том III, в дял II на Д. П.М.е предоставен в
собственост следния недвижим имот : нива
и ливада заедно с дворно място намиращи се в местността „Барите-под Табако“,
София, образуващи общо място от около 9 дка, при съседи: жп линия, път,
наследници наК. П. М., Братя П. М. и Б.С..
Видно от
документите, представени при издаване на констативния нотариален акт за
собственост по наследство № 130, дело № 1805/1994 г. в полза на
преките наследници на Д.М. – праводателките на ищците – Б.Л. и Р.М.а, те са
обосновали легитимацията на наследодателя си като собственик на имота, именно
на делбата извършена по гр. д. № 3681/1957 г. на СРС, Кирковски район.
На следващо място, видно от удостоверение №
299/03.07.1991 г. на ТКЗС кв. Суходол, чиято доказателствена стойност не е
опровергана в хода на производството, целият имот от 9 дка, находящ се в
местността „Барите“, предмет на протокола за
делба от 1958 г. по гр. д. № 3681/57 г., не попада в блок на ТКЗС и е
изключен от фонда на обработваемата земя на стопанството. Следователно, по
отношение на този имот не намират приложение нормите на ЗСПЗЗ, касаещи
възстановяването в полза на бившите собственици на имота и не подлежи на
обсъждане въпроса дали последния е възстановен на наследниците на одържавения
бивш собственик.
Косвено доказателство, макар и с по – ниска
доказателствена стойност, в посока, че Д.М. е притежавал описаните по - горе имоти в м. „Барите“,
к. л. 376, пл. № 966 част от около 12 дка и к. л. 376 пл. № 937, съставлява и протокол от 26.01.1994 г. от срещу на
членовете на ПК „О.К.“ и наследниците на рода Братя М. - М. А. М., Д. И. М., Е.
М.а М.а, Р.Г.М.а и М. И.Т.. В този протокол, подписан от изброените лица, са
уточнени границите и местонахожденията на имотите в землището на О.К. (бивше с.
Горна Баня), собственост на четиримата братя - земеделски стопани. Протоколът е
оспорен от насрещната страна по реда на чл. 154, ал. 3 ГПК (отм.) и след открито
производство по оспорването му, от приетата пред СРС СПЕ е установена безспорно
автентичността на документа, относно подписите положени от М. М., М. Т., Р.М.а,
Е. М.а и Д.М.. След като протоколът е подписан и от М. И.Т. (първоначалната
прехвърлителка на ответниците, участвала като трето лице помагач по делото), по
същество той съставлява частен документ, който разполага с доказателствена
стойност относно неизгодните за тази страна факти, които удостоверява. Тези
факти са, че имот пл. № 966, к. л. 376 от кадастралния план, от около 12 дка е
бил собственост на Д.М..
Независимо от липсата на категорични данни за
идентичност на имотите, предмет на спора, СТЕ е установила все пак, че имот пл.
№ 31 е нанесен в кадастралния план през 1977 г. или 1978 г. с площ от 2 230 кв.
м. Вещото лице, при съпоставка на кадастралните и регулационни планове на
местността е установило, че границите съгласно
КП и РП на ПИ 31 са : от север ПИ № 32, от изток – ПИ № 36, от юг – УПИ ІІ –
74, и от запад – път.
При съпоставка с всички документи за собственост, въз
основа на които се легитимират ищците по главния иск, в това число : нот.
акт № 130, дело № 1805/1994 г., нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
129, дело № 43666/1997 г., с който Б.М.Л.и Р.Г.М.а прехвърлят правото на
собственост на М.И.Г., действащ като едноличен търговец с фирма „М.-***-М. Г.“ и
съпругата му М.Д.Г. и нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот № 094,
дело № 363/29.12.2004 г. на нотариус Д.Г.с peг. № № 048 на НК, с които последните прехвърлят правото на
собственост на ищеца „М.“ ЕООД, съдът констатира, че е налице идентичност между
посочените в нотариалните актове граници на процесния имот пл. № 31, к. л. 376 по неодобрения кадастрален план на гр. София,
кв. „О.К.", м. „Барите" - „Под Табано", заснет през 1978 г., който
е описан с площ 2 230 кв. м., при съседи: имоти пл. №№ 32, 186, 74, 36-собствен
и 35 от същия квартал, съгласно първия нотариален акт, съответно : ПИ № 31, с площ 2 230 кв. м., при граници по скица
: ПИ № 186, ПИ № 32, ПИ № 35, ПИ № 36 и УПИ ІІ -74, в м. Барите – Под Табано, в
последващите актове.
Видно е, че
е налице съвпадение на повече от един иднивидуализиращи белези на имота – по площ, местност, съседи поне от три
страни.
Предвид
изложеното, съдът намира, че по делото се установява придобИ.е на имот пл. № 31, к. л. 376 от 2230 кв. м. по
неодобрения кадастрален план на гр. София, кв. „О.К.", м. „Барите" -
„Под Табано" от 1978 г. от наследодателя на прехвърлителите на ищците чрез
изброените по - горе придобивни способи, поради което следва да се приеме, че
имотът е валидно прехвърлен на ищеца по главния иск „М.-***“ ЕООД и той се
легитимира като негов собственик.
Ответниците
са направили възражение за придобИ.е на имота по давност от последния
приобретател на имота по нот. акт № 131/10.06.1993 г., за покупка на имота - К.Л..
Както е приел и СРС, възражението е заявено като
защита на ответниците срещу предявения от първоначалния ищец отрицателен
установителен иск – т. е. като възражение, изключващо правото на собственост на
ищеца по този иск.
Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 Г., ОСГК на ВКС, „придобивната давност е способ за
придобИ.е на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок
от време. Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния
елемент вещта да се държи като своя“.
Обективният елемент на владението -
упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният
елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение.
Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличие на намерение да се свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт
чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с
чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез
процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в
гражданския оборот и т. н. До момента, в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се
придобие и правото на собственост.
В обобщение на
изложеното следва, че по същество, фактическият състав на придобивната давност върху
недвижим имот - чл. 79 от ЗС, включва
осъществяване на
фактическо господство над имота, с намерение той да се свои - т.
е. осъществяване
на владение върху него, както и изтичане на определен от закона срок, през който е
продължило осъществяването на фактическата власт -
съответно 10 г.
при недобросъвестно и 5 г. при добросъвестно владение. Следва
да се установи, пълно и главно, упражняване в определен период от време по - дълъг от 5 или
съответно 10 години
на фактическа власт върху имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, при демонстриране на поведение на собственик (animus).
Доказването на
посочените предпоставки е в тежест на ответниците Л., които са противопоставили
придобИ.ето по давност на имота като защитно възражение по главния иск. Те е следвало да установят – пълно и главно, че са
осъществявали владение върху имота необезпокоявано, явно и с намерение за
своенето му от закупуването - 10.06.1993 г. насетне до завеждане на делото - 23.05.2006
г.
Извод в посока, че
ответниците са владели явно, необезпокоявано и непрекъснато имота без
противопоставяне ищеца по главния иск, не може да се направи от изслушаните по
делото свидетелски показания.
От една страна, свидетелятК. С. установява, че знае
имота от преди 25 години и го е ползвал, като плащал наем на И. М., а след
смъртта му на съпругата му. Свидетелят установява, че от около 5 - 6 години (разпитът
му е проведен на 13.10.2008 г.) имотът е собственост на ответника К.Л., който
постоянно вижда в имота. Свидетелят поддържа, че продължава да ползва имота
като го коси и плаща наем на ответника Л.. Според свидетеляА.С., преди
ответникът К.Л. да купи имота, свидетелят го е ползвал под наем от М. М.а, а
преди това от баща й И. М.. Според свидетеля, имота на К. *** и има още два
парцела, като единият е празен, а другият е застроен и е на М. Г..
Свидетелят Е.И.установява, че имотът се намира на ул.
„Обиколна“ и „Монтевидео“, малко по - навътре от пътя, както и че той е
съдействал на М. Т. да продаде имота на „Б.И.“. Свидетелят С.Т.Т.установява, че
имотът е закупен от фирмата „Б.И.“ с цел да бъде построен колбасарски цех, но
тъй като фирмата имала финансови затруднения, продала имота на брата на И.-Божидар,
той го прехвърлил на баща си.К. Лабмрев.
От друга страна, свидетелят Д. Г., дава показания, че
процесният имот от 10 г. е собственост на М. Г.. Свидетелят прави този извод от
факта, че след закупуването на имота от Г., той е участвал в почистването на
хумуса като служител на ищеца „М.“ ЕООД. Имотът бил почистен през 1998 г. и
когато е купен не е имало ограда.
Отделно от изложеното, по отношение на имота са налице
действия от страна на ответниците по насрещния иск по снабдяване с констативен
нотариален акт № 130/1994 г., замяна на имоти с нот. акт № 129, дело №
43666/1997 г., покупко - продажба на недвижим имот с нот. акт № 094, дело №
363/29.12.2004 г., с които правото на собственост се прехвърля на ищеца „М.-***“
ЕООД.
При така
предприетите действия от страна на ответниците по насрещния иск, дори да се
приеме, че е имало владение от ищците, осъществено чрез държане на имота от
други лица (според свидетелите, те са го ползвали под наем), продължило през
определен период от време преди завеждане на делото, то не е било явно и
несмущавано. От обсъдените доказателства - писмени и гласни, не може да се обоснове категоричен извод, че ответниците К.Л. и Б.Л., са владели имота явно и
необезпокоявано като свой, с намерение да го придобият в рамките на повече от
10 години преди предявяване на иска 23.05.2006 г., което намерение е
противопоставено на ищеца „М.“ ЕООД.
По насрещния отрицателен установителен иск на
ответниците по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), съдът намира следното :
За да
обосноват правото си на собственост върху 2 000 кв. м., съставляващи
реална част от процесния имот, ищците по насрещния иск са се позовали на
последователни сделки за продажба на имота, както следва - през
1993 г. ответникът по първоначалния отрицателен установителен иск К.И.Л., ищец по
насрещния, е закупил от своя син Б.К.Л. недвижим имот с площ 2 000 кв. м, представляващ реална част от
имот пл. № 31, кад. лист 376 - извън регулация по плана на гр. София, кв. „О.К.“.
Този имот продавачът е придобил по договор за покупко - продажба от 1993 г.,
сключен с „Б.И.“ ООД. От своя страна, последното дружество е закупило имота
през 1992 г. от М. И.Т., която е наследник на И. П.М., починал през 1973 г.
Горните
факти се установяват от писмените доказателства и не са спорни между страните. Спорно
е обстоятелството дали с първата разпоредителна сделка М. Т., като наследник на
И. М., се е разпоредила с имот, който е бил собственост на наследодателя й или
не, респективно – дали имотът е станал нейна собственост по наследствено
правоприемство. Ответникът по насрещния иск „М.-***“ ЕООД (ищец по главния) е направил
изрични възражения, че процесния имот е попаднал в дела на наследодателя на
техните прехвърлители - Д.М., още при сключване на спогодбата по съдебната
делба през 1958 г., а не в дела на брат му И. М., наследодател на първата
прехвърлителка на имота в полза на ищците по насрещния иск - М. Т..
Преценявайки писмените доказателства по спора и
установените с тях факти, въззивният съд констатира, че за продажбата на имота
по нот. акт № 197/1992 г. М. Т. се е легитимирала като собственик на имота, въз
основа на : нот. акт № 144/1932 г., нот. акт № 82/1937 г., както и със съдебно - спогодителен протокол от 24.09.1959 г. по
гр. д. № 3449/1959 г. на СНарС, като правоприемник на един от поделилите се
братя И. П.М., което беше изяснено по - горе.
При внимателен анализ
на местонахождението и съседите на имотите, предмет на делбата, от който
прехвърлителката М. Т. е извела правата си, съдът установи обаче, че въз основа
на съдебната спогодба по гр. д. №
3449/1959 г. на СНарС, наследодателят на М. Т. - И. П.М., е получил в дял I и
в собственост следния недвижим имот: източната част от ливадата, сега овощна
градина, находящ се в землището на София
- Горна Баня, в м. „Мливарски път - Садене" с пространство от два декара,
при съседи: В.Г., М.П., наследници В.К. и Д. П.М..
Следователно, с нот. акт от за продажба на недвижим
имот № 197, дело № 1210/1992 г. М. И.Т. (като наследник на И. П.М.) не е могла да продаде на „Б.И.“ ООД част
от 2 000 кв. м., съставляващ реална част от имот с пл. № 31, к. л. 376,
местност „Барите“, при съседи на продаваемата част, както са описани в акта : В.Г.,
М.П., наследници на В.К. и на Д.М. и при съседи на целия имот: имот пл. № 30 а,
имот пл. № 36.
При просто сравнение на съседите на имотите по
нотариалния акт № 197/1992 г. и тези по съдебната спогодба по гр. д. №
3449/1959 г., легитимираща наследодателя на М. Т. - И. М., съдът прави заключение,
че посочените в нотариалния акт съседи на реалната част от имота, съвпадат
изцяло със съседите на имота съгласно съдебната спогодба. От друга страна
обаче, със спогодбата, в дял на наследодателя на прехвърлителката на
ответниците по главният иск – И. М. е поставен съвсем друг недвижим имот, в
друга местност : източната част от
ливадата, сега овощна градина, находящ се в землището на София – с. Горна Баня, в м. „Мливарски път - Садене"
с пространство от два декара.
Очевидно става
въпрос недвижим имот, които не се намира в м. Барите“, както е описано в
нотариалния акт за продажба. Заключението, което настоящият състав прави при
оценка на тези данни е, че М. Т. е продала имот, който не е станал собственост
на нейния наследодател И. М., съгласно посочения като основание за собственост спогодителен
– протокол спогодителен протокол от 24.09.1959 г. по гр. д. № 3449/1959 г. на
СНарС. Грешката идва от обстоятелството, че в акта за продажба са описани
съседите на имота, съгласно този спогодителен протокол, но в действителност, така
описаните съседи напълно кореспондират със съседите на съвсем друг имот, а
именно : източната част от ливадата, сега
овощна градина, находящ се в землището на София - Горна Баня, в м. „Мливарски
път - Садене" с пространство от два декара, които в действителност е
придобит в собственост на наследодателя на първоначалната прехвърлителка И. М.
по цитираната в нотариалния акт съдебна спогодба. Точно този имот е получен от И.
М. по делбата по гр. д. № 3449/1959 г., на която се е позовала прехвърлителката
М. Т. в първия нотариален акт за продажба № 197, дело № 1210/1992 г.
Следва да се отбележи, че И. М. (наследодателя на
първоначалната прехвърлителка М. Т.) действително е получил и земи в м. Барите,
но това е станало на друго правно основание, а не на това на което се позовава М.
Т. в н. акт за продажба на недвижим имот № 197, дело № 1210/1992
г.
Със съдебно - спогодителен протокол
от 16.07.1958 г., по гр. д. № 3681/1957 г. в дял IV на И. М. е поставен следния
имот : ливада и нива, образуващи едно
общо място от около 9 дка, находящо се в местността „Барите" - София при
съседи: път, А. П. М., братя Н.В.Г.,
Братя К. и Цв. и Сл. Г.. Сравнението на съседите на имота, получен от И.
М. в м. Барите отново показва, че те са изцяло различни от посочените в
нотариалния акт за продажба от 1992 г.
Тъй като от заключенията на СТЕ е установява, че не са
налице никакви други данни за съседите на имота, съдът намира, че посочените в
първичните документи, въз основа на който се легитимират праводателите на
страните, са релевантните за спора.
Само за
пълнота, следва да се отбележи, че по отношение легитимацията на М. Т., като
собственик на имот, по наследство от И. М., важи казаното относно
доказателствената стойност на протокола подписан между част от първоначалните
собственици и последващи наследници на братята М. на 26.01.1994 г. В този
протокол, чиято автентичност е била установена чрез приетата пред СРС СПЕ, е
постигнато съгласие, относно имотите, собствени на наследниците на Д.М. в
местността Барите, както и на тези на наследниците на И. М..
При направените изводи в съвкупност, съдът приема, че по
насрещният отрицателен установителен иск ищците, не са установили
собственически права, които да
отричат правата на ответниците по този иск. Като го е отхвърлил СРС е
постановил законосъобразен акт по този иск. Доколкото
крайните изводи на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, макар и по
допълнително изложени съображения, оспореното решение следва да се остави в
сила в тази част, като постановено при правилно приложение на материалния
закон.
При този изход по насрещния иск, решението следва да се потвърди и в частта, в която е оставено без уважение искането, с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), за отмяна на нотариален акт № 094, дело № 363/2004 г. на нотариус Д.Г.с peг. № 048 на НК, нотариален акт за замяна на недвижим имот № 129, дело № 43666/97 г. и нотариален акт от 16.06.1994 г., дело № 1805/1994 г.
По исканията на ищците по главния иск - за отмяна по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) на нотариалните актове, по силата на които ответниците са придобили права върху имота, съдът намира следното : С решението е оставено без уважение искане за отмяна на нотариален акт № 197, дело № 1210/1992 г., нотариален акт № 136, дело № 14000/07.06.1993 г. и нотариален акт № 131, дело № 14196/10.06.1993 г.
Въззивният съд намира решението в тази част за законосъобразно постановено по следните съображения :
Всички
посочени нотариални актове са конститутивни, с тях са извършени последователни
покупко – продажби на имота.
С ТР № 3 от 29.11.2012 г. по т. д. №
3/2012 г., ОСГК на ВКС е възприето становището, че на отмяна по реда на чл.
431, ал. 2 ГПК (отм.), подлежат само
констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот и тези, които са издадени по обстоятелствена проверка. С оглед
обстоятелството, че с констативните нотариални актове се констатира право на
собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими, при
уважаване на иск за собственост с предмет установяването на принадлежността на
същото това право, издаденият констативен
нотариален акт следва да се отмени.
В същото време ВКС е приел, по
задължителен за съдилищата начин, че доколкото нотариалният
акт, с който се удостоверява извършването на правни сделки с вещни права върху
недвижими имоти (продажби,
замени, дарения), е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни
правни последици, той не подлежи на отмяна по реда на чл.
431, ал. 2 ГПК (отм.).
По принцип, сделките с чужди имоти
не са недействителни, но вещнотранслативното действие на
сделката настъпва само тогава, когато праводателят е титуляр на
вещното право, което
прехвърля. Ако той не притежава това право, няма да
настъпи вещнопрехвърлителният ефект на прехвърлянето.
По тази причина, в цитираното по – горе ТР № 3/29.11.2012 г. ВКС приема,
че правата на трети лица не се засягат от последицита на такава сделка. Последиците на
сделката в този случай са облигационни и относителни (само между страните по сделката) - по аргумент
от чл. 21 ЗЗД. Самата сделка е действителна и поражда права и задължения между страните така,
както е уговорено в нея. Според
цитираното ТР, „нотариалният акт, обективиращ тази сделка, има значение на форма на
действителност и е елемент от фактическия състав, от който възникват
последиците на удостоверената правна сделка, като в това се изразява
конститутивният му ефект. Формата за действителност трябва да бъде запазена, предвид бъдещо
реализиране на права, произтичащи от неизпълнението на валидния договор, който
не е произвел транслативен ефект“. Поради изложеното, отмяната на такъв конститутивен нотариален акт по реда на чл. 431, ал. 2
ГПК (отм.) (чл. 537, ал. 2 ГПК нов), е недопустимо.
Като съобрази задължителното тълкуване
дадено от ВКС по поставения въпрос, въззивният съда приема, че конститутивните нотариални
актове, както следва : н. акт. № 197, дело № 1210/1992 г.,
нот. акт № 136, дело № 14000/07.06.1993 г. и нот. акт № 131, дело №
14196/10.06.1993 г., за извършване на последователни правни сделки – продажби
на имота от ищците по насрещния иск, не подлежат на отмяна по реда на чл. 431,
ал. 1 ГПК (отм.).
По разноските по делото : С оглед изхода от спора и
направеното искане, право на разноски имат ищеца по главния иск по чл. 97, ал.
1 ГПК (отм.) – „М.-***“ ЕООД, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.). Съгласно доказателствата
за реално направени разноски, в полза на този ищец следва да се присъдят следните
разноски : за СРС – 391, 50 лв. за държавна такса и 150 лв. – за вещо лице.
Пред СРС не са представени доказателства за реално заплащане на уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., поради което такова не се
присъжда в полза на ищеца по главния иск.
В полза на
главния ищец следва да се присъдят и разноски за въззивното обжалване, за които
има доказателства да са направени реално, както следва: 195, 69 лв. за държавна
такса и 1 000 лв. за адвокат.
Така
мотивиран СГС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 09.05.2006
г. по гр. д. № 11572/2006
г. на СРС, 24 с – в,в частта, в която е отхвърлен главният иск, с
правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) предявен от „М.“ ЕООД, ЕИК ********,
че К.И.Л., ЕГН ********** и Б.Б.Л. с ЕГН ********** не са собственици на следния недвижим имот : имот с идентификатор
68134.4300.31 с площ от 2 196 кв. м., при съседи: имоти с идентификатори
68134.4300.641, 68134.4300.174, 68134.4300.36, 68134.4300.35 и 68134.4300.32,
който имот е идентичен с поземлен имот № 31, кв. 1 а по плана на местност
„Юбилейна гора“ - О.К., идентичен с поземлен имот пл. № 31, кв. 107 Б по плана
на гр. София, местност „О.К.", идентичен с имот пл. № 31, к.л. № 376 с
площ от 2230 кв.м., при съседи по скица: имоти пл. №№ 32, 35, 36 и УПИ ІІ - 74,
кв. 107 б, и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание чл.
97, ал. 1, ГПК (отм.), предявен от „М.“ ЕООД, ЕИК*******, че К.И.Л., ЕГН **********
и Б.Б.Л. с ЕГН ********** не са
собственици на следния недвижим имот, а именно : имот с идентификатор
68134.4300.31 с площ от 2 196 кв. м., при съседи: имоти с идентификатори 68134.4300.641,
68134.4300.174, 68134.4300.36, 68134.4300.35 и 68134.4300.32, който имот е
идентичен с поземлен имот № 31, кв. 1 а по плана на местност „Юбилейна гора“ - О.К.,
идентичен с поземлен имот пл. № 31, кв. 107 Б по плана на гр. София, местност „О.К.",
идентичен с имот пл. № 31, к.л. № 376 с площ от 2230 кв.м., при съседи по
скица: имоти пл. №№ 32, 35, 36 и УПИ ІІ - 74, кв. 107 б.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 09.05.2006 г. по гр. д. № 11572/2006 г. на СРС, 24 с – в в частите, в които е отхвърлен насрещния иск, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), предявен от К.И.Л., ЕГН ********** и Б.Б.Л. с ЕГН ********** за установяване, че „М." ЕООД, ЕИК ******** не е собственик на реална част от 2 000 кв. м. от описания по - горе подробно недвижим имот, предмет на първоначалния иск (при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, където не е отбелязано, че предмет на иска е реална част от имота), както и в частите, в които е оставено без уважение искането, с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), за отмяна в частите относно процесния имот на нотариален акт № 094, дело № 363/2004 г. на нотариус Д.Г.с per. № 048 на НК, нотариален акт за замяна на недвижим имот № 129, дело № 43666/97 г. и нотариален акт от 16.06.1994 г., дело № 1805/1994 г.
ОСТАВЯ в сила решение от 09.05.2006 г. по гр. д. № 11572/2006 г. на СРС, 24 с - в и в частта, в която оставено без уважение искането, за отмяна на нотариален акт № 197, н. д. № 1210/1992 г., нотариален акт № 136, дело № 14000/07.06.1993 г. и нотариален акт № 131, дело № 14196/10.06.1993 г., на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)
ОСЪЖДА К.И.Л., ЕГН ********** и Б.Б.Л.
с ЕГН **********, със съдебен адрес ***А. да заплатят на „М." ЕООД, ЕИК ********,
с адрес ***, офис 5, чрез адв. Д., на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.)
разноски по делото, както следва : за СРС – 391, 50 лв. за държавна
такса и 150 лв. – за вещо лице, а за СГС - 195, 69 лв. за държавна такса и
1 000 лв. за адвокат.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Б.-И." ООД ЕИК********и
Е.И.Т., ЕГН ********** (конституирана
на 24.08.2014 г. в производството като наследник по закон на М. И.Т.) - трети
лица - помагачи на страната на К.И.Л. и Б.Б.Л..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.