Решение по дело №858/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано по жалба от Х. М. М., [държава], с посочен по делото адрес: Харманли, чрез назначения особен представител, срещу Решение №2556/14.03.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречащо на материалноправни разпоредби и несъобразено с целта на закона. Не били налице предпоставките за издаване на обжалваното решение. Оспореният акт бил постановен при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с чл.8 и чл.9 ЗУБ, като административният орган не извършил актуална, адекватна и всеобхватна преценка относно приложението на всички предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 ЗУБ. Анализът на обстановката в [държава] бил формален и не кореспондирал както с личната бежанска история, така и с актуалната обстановка, поради което в хода на административното производство не били изяснени всички релевантни обстоятелства. През интервюиращия орган били изложени опасения относно живота и здравето на търсещия закрила, относно обстановката в страната и бъдещото положение, което все повече се влошавало. Търсещият закрила заявил, че напуснал страната заради войната. Основен фактор била военната обстановка, а не икономически или други причини. Органът неправилно не взел предвид, че не може сигурно да се пътува до конкретен регион на [държава], нито оспорващият да се установи там, тъй като бил налице обоснован страх от преследване. По силата на чл.4, пар.3, б.“а“ от Директива 2011/95/ЕС оценяването на молбата за международна закрила следвало да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата. Коментира се публикация в интернет от 07.03.2025г., в която се съобщавало за сблъсъци в Х. и А., при които били убити над 70 души, и се твърди, че с оглед обстановката в [държава], било налице основание по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ и същата отговаряла на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12 за съществуването на въоръжен конфликт. Сочи се също, че от административния орган не била извършена необходимата преценка , съобразно изискванията на §1, т.5 от ДР на Закон за закрила на детето. Обстоятелството, че търсещият закрила бил непълнолетен, го причислявало към категорията на уязвимите лица по смисъла на чл.30а от ЗУБ. Цитира се разпоредбата на чл.6а ЗУБ и се сочи, че в оспореното решение не била извършена преценка за най-добрия интерес на детето, тъй като не били изложени фактически твърдения относно подробно изследване на ситуацията в страната на произход по отношение на съществуващите рискове за нормалното физическо, психическо развитие и емоционално състояние, а формално било възпроизведено съдържанието на справката на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2024г. оспорващият депозира молба за международна закрила до ДАБ при МС на РБ – рег.№44496.

С Решение №4109/09.10.2024г. на Директор РПЦ Харманли е настанен в центъра чужденецът Х. М. М., [държава], като е взето предвид, че е непълнолетен. Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 09.10.2024г., както и покана от 09.10.2024г. за провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-1124 от 15.10.2024г. Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Харманли определил социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП Харманли да присъства при провеждане на интервюто с Х. М. М. в производство пред ДАБ по предоставяне на международна закрила.

С Решение №2555/16.10.2024г. на За Председател НБПП е назначен адвокат за предоставяне на правна помощ на Х. М. М. – под формата на представителство.

На 31.01.2025г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представеният по делото протокол – жалбоподателят заявил, че напуснал [държава] през месец май 2023г. и преминал нелегално в [държава] , където останал около една година, в дома на чичо си. Не ходил на училище в [държава] и не е подавал молба за регистрация. Напуснал [държава], защото се страхувал да не го хванат т. власти и да го депортират обратно в [държава]. Пристигнал в [държава] през месец октомври 2024г., нелегално. Заявил, че е роден и живял в [населено място], обл. Х., след това заедно със семейството си се местили на много места, но бил малък и не знаел кои били тези места. Напуснал [държава] от [населено място]. Живял там около един месец и напуснал [държава]. Семейството му в момента се намирало в район, в близост до Р. М.. Заявил, че е виждал военни действия, когато бил малък. Спомнял си, че бил в един магазин заедно с баща си и негов приятел, паднал взрив и приятелят на баща му паднал на земята. Имал и братовчед, който бил убит от нападенията. Не искал да се връща в [държава], защото сега в момента там било опасно. Хората, които управлявали в момента, били радикални и лоши. Били радикални и от страна на религията, имало клипове в интернет, от които се виждало как бесят хора. Заявил, че не е арестуван, нито осъждан в [държава]. Не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не е имал проблеми с официалната власт. Не отбил военната си служба и не бил търсен за мобилизация. В [държава] в момента се намирали родителите му, петимата му братя и едната му сестра. Те знаели, че се намира тук в [държава], чували се по телефона. Близките му не напуснали [държава], защото нямали нужните финансови средства. Той взел пари назаем, за да дойде тук. Не е членувал в политическа партия или организация. Работил като шивач и в кафенетата като общ работник. Разказал, че напуснал [държава], заради войната и опасната обстановка. Имало много отвличания и убиване на невинни хора. Опасявал се за сигурността си в [държава] и поради тази причина напуснал страната си. Не бил заплашван лично, нито семейството му, не било оказвано насилие спрямо него. Подал молба в [държава], защото знаел, че е добра страна, в която доста бързо може да получи статут и да направи събиране на семейство.

На проведеното интервю са присъствали чужденецът, неговият представител – адвокат, преводач, както и социален работник, за което заедно с провелия интервюто са поставени в протокола подписи от всички.

Изготвен е социален доклад от ДСП Харманли, подписан от наблюдаващия случая служител – л.21 и сл. При извършеното изследване детето не съобщава за специални потребности, няма установени такива и от социалния работник. Настанено е в сигурна зона с други деца. Поддържа връзка с близките си, които останали в [държава]. Установена е етническата принадлежност –арабин, по вероизповедание – мюсюлманин сунит.

Видно от становище на ДАНС – писмо рег.№М-223 от 08.01.2025г., няма възражение да бъде предоставена закрила на Х. М. М..

Със Становище от 06.03.2025г. интервюиращият предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. М. М..

С Решение №2556/14.03.2025г. на Председател на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ е отказано на Х. М. М. да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 04.04.2025г., и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него, в присъствието на представляващия го адвокат, преводач и длъжностно лице.

Жалбата срещу решението е подадена на 04.04.2025г.

Представена е Справка №МД-02-60/29.01.25г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава] към 29.01.2025г.

За проведеното с.з. от ДСП Харманли е представен Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/126-003 от 28.04.2025г., основаващ се на събраната информация след регистрация на сигнала за детето и проведеното интервю, като сочат, че се намира при осигурени добри битови условия. Събрани са данни за установено добро емоционално състояние и адекватно отговаряне на въпроси. При пребиваването в РПЦ поддържа връзка с близките си по телефона. Изрично е посочено, че семейството – родители и пет братя и една сестра, се намира в [държава]. Обсъжда се възникнал въпрос около участието на детето във видеоклип, който решил да направи и да изпрати на родителите си, за да му изпратят определена сума пари, тъй като имал нужда от повече пари за лични нужди. Затова решил да инсценира отвличане, което да бъде заснето на видео, за което му помогнали три деца от сигурната зона, с които бил в приятелски отношения, като в тази връзка самите деца сочат, че това е тяхно самостоятелно решение.

От ответната страна допълнително се представят актуални справки относно положението в [държава] - №МД-02-200 от 08.04.2025г. и №МД-02-77/03.02.2025г.

Жалбоподателят Х. М. М. не се явява в с.з., както и съдът счита, че изслушването пред съда би навредило на неговите интереси, доколкото са проведени неколкократни изслушвания от социалните работници, които са и представени пред съда, а пътуването извън сигурната зона би предизвикало ненужен стрес.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя, а жалбата е подадена в определения от закона 14-дневен срок, поради което е допустима. Изхожда от активно легитимирана страна – чрез назначения особен представител, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган, като между страните няма спор относно това. Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец, както и на неговия представител и определения по случая социален работник. В срока, предвиден в чл.75 от ЗУБ - в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред, Председателят на Държавната агенция за бежанците е взел решение, с което отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия закрила. Неоснователен е доводът на процесуалния представител на оспорващия, че при издаване на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед обсъдената бежанска история на оспорващия. Административният орган е преценил всички относими факти на молителя, свързани с държавата му на произход. С оглед обстоятелството, че търсещият закрила е непридружен непълнолетен гражданин, административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ Харманли за започналото административно производство с непълнолетния чужденец, от където е определен социален работник, който да вземе участие в производството по предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия. Назначен е и адвокат за процесуален представител на оспорващия и същата е присъствала при провеждане на интервюто, като така е гарантиран най-добрият интерес на детето.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са заявените от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите подробно са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Още повече, че самият кандидат не излага такива твърдения. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в [държава]. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. М. М..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Съгласно практиката на ВАС "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал.1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Обсъден е най-добрият интерес за детето, като липсват установени от органа, а и от съда, други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Най-добрият интерес на детето по смисъла на пар.1, т.5 от ДР на ЗЗД, във вр. с пар.1, т.11 от ДР на ЗУБ, също не налага предоставянето на статут. При преценката на "най- добрия интерес на детето" се вземат предвид неговото желание, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая жалбоподателят е извън страната по произход, като е предприето доброволно напускане на страната по произход, а неговите родители са в известност относно неговото местонахождение. В РБългария няма социална и семейна среда, която да го подкрепя, не владее български език. Родителите му са се грижили за него до предприетото отпътуване от страната по произход и са останали в [държава], като поддържат връзка с детето, докато то се установи понастоящем, както и при връзката явно детето получава напътствия и подкрепа. Правилно административният орган счита, че желанието и личните мотиви да живее в РБългария не могат да бъдат ценени като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като изложената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията, се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх. №МД-02-60/29.01.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно ситуацията в [държава], като е приел, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следвало да е изключително, каквото то не било. Не се установило спрямо кандидата да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава] той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] и частност с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят.

От информацията в приложените справки на Дирекция Международна дейност на ДАБ към МС се установява, че в [държава] е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава, като конфликтът се приема за такъв в застой. Отразено е, че макар да съществува риск за сигурността, свързаното с конфликта насилие е спорадично. Според справките в [държава] са регистрирани случаи на насилие. Тези случаи обаче не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в [държава], то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт.

Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо Х. М. М..

Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. Преди да напусне страната си, той е живял на същото място, където семейството е живяло, а изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Действително, след 27.11.2024г. и падане на режима на президента, обществено-политическата обстановка е променена. Бунтовниците и членовете на дотогавашното правителство работят за „плавен и бърз“ преход при прехвърлянето на властта. Още повече, че видно от актуалната справка от 08.04.2025г., въпреки многото проблеми пред дългосрочна стабилност в [държава] множество сирийски бежанци се завръщат там доброволно. Няма данни за предстояща мобилизация.

Административният орган не е нарушил чл.6а от ЗУБ във вр. с пар.1, т.11 от ЗУБ и пар.1, т.5 от ЗЗДт и е извършил преценка за интересите на жалбоподателя, както и изложил мотиви за причините да бъде отказана международна закрила. Личното положение на непълнолетния е преценено, като е обсъдена бежанската история с оглед и на общата обстановка в страната, като е съобразен висшия интерес на детето да бъде със семейството си, включително във връзка с възможността за благоденствие при евентуално връщане в страната на произход.

По изложените съображения съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. От информацията в справките за обстановката в [държава] следва извод, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава].

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. М. М., [държава], с посочен по делото адрес: Харманли, срещу Решение №2556/14.03.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.