№ 36
гр. Раднево, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20215520200135 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0327-000732 от 14.01.2021 г. на
Началник РУ Раднево към ОДМВР – Стара Загора, с което на ЯН. Й. СТ., ЕГН **********,
от град ххххххх на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.179, ал.1,т.5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и
необосновано и моли същото да бъде отменено. Релевира доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването му. Оспорва и отразената фактическа
обстановка. Представя както писмени така и гласни доказателства.
Районна прокуратура гр. Стара Загора – Териториално отделение гр. Раднево –
редовно и своевременно призовани, в съдебно заседание не се представлява и не излага
становище по жалбата.
Въззиваемата страна- ОД на МВР Стара Загора, РУ Раднево, редовно призована за
съдебно заседание, не изпраща представител. Представят становище, като твърдят, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди. Претендират юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
1
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.06.2020г. около 06.30часа в община Раднево, на път втори клас №57-около 100
метра източно от разклона за село Даскал Атанасово, в посока изток, като водач на лек
автомобил БМВ Х3 с рег.№ СТ хххх Я.С. предприела маневра изпреварване. При
изравняването си с автобус Сетра СЗ 15 с рег № СТ ххххх, управляван от П. ГЬ. П. същия
навлязъл в лентата за изпреварване, където вече се намирал автомобила на С., при което
предизвикал ПТП. Настъпил удар между страничната дясна част на автомобила и лява част
на автобуса. След настъпилия удар автобусът се прибрал в лентата си за движение и
автомобила продължил, като на първата отбивка- преди Раднево, отбила и тогава С. се
обадила на съпруга си/св.С., за да съобщи за случилото се.
Съдът дава вяра на съставения протокол за ПТП, на обясненията на С., показанията
на С., макар и косвени, на тези на В., както и на показанията на Г.С.- която е всъщност
единствения свидетел очевидец на инцидента.
За съда остана неясно защо контролните органи са дали вяра на показанията на
другия шофьор на автобус-К., при положение, че същия започва разказа си с обяснението,
че не е видял никакъв удар между автобуса на П. и колата на С.. Всички останали негови
обяснения, че идвала кола/която дори не може да идентифицира, както и колата на С., като я
нарича „черна”/ в насрещната лента за движение и т.н. съдът не кредитира. Елементарната
човешка логика налага извода, че не е възможно да се запомни всеки един незначителен
детайл, всяка кола, с която се разминава и цялата пътна обстановка от Стара Загора до
Раднево. Още повече, че К. не е възприел самото ПТП, поради което и няма причина да му
заостри вниманието-съдът не дава вяра на показанията му. Самите му показания
противоречат на всички останали, а освен това са и вътрешно противоречиви. Той говори и
за друго място на извършеното- визира точно разклона за Даскал Атанасово, като дори П.
посочва, че се е случило след разклона на правия участък /около 100 метра след него/.
Необяснимо е как и защо този свидетел К. е записан в акта като очевидец и на неговите
показания е дадена вяра, а на показанията на С., която е абсолютно незаинтересована от
изхода на делото, и е единствената възприела ПТП-то непосредствено- не. Обстоятелството,
че скоростта на автобуса не била увеличена според данните от тахографската шайба по
никакъв начин не установяват ненавлизане в лентата за насрещно движение. Дори самият П.
заявява, при снетите сведения, приложени по делото в приложената справка за извършена
проверка по жалбата на С., че за малко е загубил управлението на автобуса и поради това е
2
настъпило ПТП. Не е задължително за настъпването на удара да е предприета маневра
изпреварване. Достатъчно е навлизане в лентата за насрещно движение, без да се увери, че
няма друго МПС, което да изпреварва в момента. Тази фактическа обстановка е отразена и в
протокола за ПТП, който е съставен между страните и подписан от тях. В него П. е поел
вината за ПТП-то. Незнайно защо след това се издава акт с абсолютно различна фактическа
обстановка, като дори е отразено неправилно, че лентата е била непрекъсната- т.е. марК.ката
е била от типа М1-единична непрекъсната линия, което също не отговаря на истината.
Пътната марК.ка на мястото на инцидента е прекъсната линия, участъка е прав и нищо не
забранява изпреварването. Освен, че тези факти са служебно известни на съда, същите са
отразени изключително прецизно и протокола за ПТП, съставен между С. и П..
За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бланков № 0704274 от 12.12.2020 г., с който актосъставителят
квалифицирал нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. След като се запознал със
съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал, като вписал в АУАН възражение, че не
е съгласна с констатациите в акта. В хода на съдебното дирене при непосредствения разпит
на свидетелите и най-вече на Г.С., съдът се убеди, че точно П. е предизвикал ПТП-то, с
навлизането в лентата за насрещно движение, като за момент изгубил управлението на
автобуса. Именно това е и причината според съда той да напусне местопроизшествието.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя С. на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал.1, т.5 ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от
ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от гласните доказателства – показанията на актосъставителя А.В. и свидетеля Г.С., от
обясненията на С., донякъде и от показанията на съпруга й С., както и от събрани по делото
писмени доказателства. Всички останали разпитани по делото свидетели с нищо не
допринесоха за изясняване на фактическата обстановка.
Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като същите са
последователни и непротиворечиви, кореспондират както с нанесените щети по двете МПС-
та, така и с отразеното в протокола за ПТП. В хода на административното и съдебното
производство, жалбоподателят ангажира доказателства, оборващи констатираната в акта
фактическа обстановка, факта на извършване на нарушението и вината за извършването му.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
По делото не се събраха категорични и безспорни доказателства за извършено от
жалбоподателя административно нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената
законова норма водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
3
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От доказателствата по
делото се установява, че С. е спазила необходимата дистанция между нейния автомобил и
автобуса, намиращ се непосредствено пред нея, и преди да започне маневрата се е убедила,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат пред и зад нея,
като се е съобразила с тяхното положение, посока и скорост на движението. Това не е
сторено от П., който е предизвикал ПТП и съответно материални щети и по двете МПС-та.
С оглед на наличните доказателства по делото и предвид липсата на такива, които да
подкрепят обратната теза, съдът прие за безспорно установено, че няма извършено
нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП от С..
С оглед липсата на нарушение неправилно е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал.1, т. 5
ЗДвП. Наказващият орган е наложил административно наказание във фиксиран от закона
размер от 200 лева.
С оглед извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав, намира, че при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното наказателно постановление не са спазени изискванията, визирани в чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Налице са формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализираното на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са
допуснати съществени процесуални нарушения, едното от които, че няма свидетел очевидец
на нарушението, които водят до опорочаване на производството. Основателно е
становището на жалбоподателя, че описаната фактическа обстановка в АУАН е неправилна.
Съдът вземайки предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, че страните имат
право на присъждане на разноски по АПК, както и направеното възражение за
прекомерност- на основание чл.63, ал.4 ЗАНН, съдът присъди в полза на жалбоподателката
разноски в минимален размер – 100 лева, като счита, че делото не е с фактическа и правна
сложност, които да налагат по-високо възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0327-000732 от 14.01.2021 г. на
Началник РУ Раднево към ОДМВР – Стара Загора, с което на ЯН. Й. СТ., ЕГН **********,
от град хххххххх на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.179, ал.1,т.5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на ЯН. Й. СТ., ЕГН **********, от град
хххххххх сумата от 100 лева, представляваща размера на направените разноски за
възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
5