РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№1505/7.8.2020г.
гр.
Пловдив 07.08.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав,
в открито
съдебно заседание на девети юли 2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ БОТЕВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора МИРОСЛАВ
ХРИСТЕВ, като
разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 1299 по описа на Административен
съд – Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания.
Производството
по делото е образувано по повод касационна жалба от
, ЕГН **********,***, чрез процесуалния
му представител адв. А., против Решение № 335 от 28.02.2020г., постановено по АНД № 7969/2019г. по описа на Пловдивски
районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № АО-07-08-69#1 от 13.11.2019 г.,
издадено от Кмета на Община Кричим, с което на И.А.Р. на
основание чл. 232, ал. 5, т. 1 от Закона за устройство на територията
е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2 000 лева за нарушение по чл. 232,
ал. 5, т. 1 от Закона за устройство на територията, като е намален размера на административното наказание „глоба“
на 1 000 лева и е потвърденно
Наказателното
постановление в останала му
част.
Касаторът
претендира сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира възнаграждение за адвокат.
Прокурорът счита касационната жалба за основателна.
Касационната
инстанция, след като провери
правилността на постановеното
решение, предвид наведените
в жалбата касационни
основания и въз основа на доказателствата
по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана
по същество за основателна.
На касатора И.Р. е било наложено административно наказание
глоба за това, че в срока за доброволно
изпълнение не е изпълнил влязла в сила Заповед № РД-02-09-353/ 21.09.2017 г. на
Заместник-кмета на община Кричим, с която на основание чл. 225а, ал.1 и ал.2
във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж.
Прието е и от административнонаказващия орган, и от районния съд, че тази
заповед следва да се квалифицира като писмено нареждане за премахване на
незаконен строеж по смисъл на чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, съответно
неизпълнението й води до налагане на предвидената в тази норма административна
санкция.
Настоящият съдебен състав
не кредитира този довод, тъй като същият е в явно противоречие със закона.
Съгласно
чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, наказва се
с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание, лице, което не изпълни писмено нареждане на контролен орган,
издадено в рамките на неговата компетентност или на лицето, упражняващо
строителен надзор, да спре, да премахне, да възстанови или да поправи строежи
или части от строежи.
Цитираната
норма е императивна, поради което не може да бъде тълкувана разширително
и изолирано от останалите разпоредби на закона, още повече, че в случая същата
е и административнонаказателна. В тази връзка следва
да се посочи, че ЗУТ ясно разграничава актовете, които контролните органи имат
правомощия да издават и тези актове са заповеди, предписания и нареждания.
Аргумент в тази насока е чл. 221, ал. 4 от закона, според която заповедите, предписанията и нарежданията
на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, издадени в рамките
на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за които се отнасят.
При това положение, след
като законът е предвидил административно наказание единствено за неизпълнение
на нарежданията на контролен орган или на лицето, упражняващо строителен
надзор, недопустимо е чрез разширително тълкуване,
заповедите на такива органи да се приравняват на нареждане по смисъл на чл.
232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.
Казано с други думи след
като неизпълнението на заповед за спиране,
премахване, възстановяване или поправяне на строежи или части от
строежи, не е обявено за наказуемо с административно наказание в обсъжданата
норма, то процесното деяние (неизпълнение в срока за
доброволно изпълнение на влязла в сила заповед, с която на основание чл. 225а,
ал.1 и ал.2 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж), по аргумент от чл. 6 от ЗАНН, не може да бъде
квалифицирано като административно нарушение по чл. 232, ал. 5, т. 1 от ЗУТ.
Ако законодателят искаше
да обяви за наказуемо освен неизпълнението на писмените нареждания на
контролните органи и неизпълнението на издадените от тях заповеди, то със
сигурност това щеше да е изрично предвидено, така както е предвидено например в
чл. 237, ал. 2, т. 6 от ЗУТ (според която кметът на общината налага имуществена
санкция в размер от 1 000 до 10 000 лв. на юридическо лице или на едноличен
търговец, собственици на строеж или поземлен имот, неизпълнили заповед по чл. 195, ал. 5 и създали
непосредствена опасност за здравето и живота на други лица).
Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в
настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява
неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен, като наред с това се
постанови и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
При този изход от спора на касатора
следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на 420
лв., сума представляваща реално платено адвокатско възнаграждение за един
адвокат за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във
връзка с чл. 143 от АПК.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен
съд, ХХII касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 335 от 28.02.2020г.,
постановено по АНД №
7969/2019г. по описа на Пловдивски районен
съд, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № АО-07-08-69#1 от 13.11.2019 г., издадено
от Кмета на Община Кричим.
ОСЪЖДА Община Кричим, да заплати на И.А.Р., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата в размер на 420/четиристотин и двадесет/ лева.,
представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :