№ 2075
гр. Варна, 20.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. А. В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20223100502500 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:39 часа се явиха:
Въззивниците М. А. И. и И. А. И., редовно призовани, представляват се от адв. В.
Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна С. И. П., чрез законния си представител В. Т. Г. - П.А,
редовно призован, представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Третите лица – помагачи К. И. А. – Б.А, К. Р. Б. и А. Р. Б. , редовно призовани, не
се явяват, представляват се от адв. Й. С., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ –
ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. А. И. и И. А. И. срещу Решение № 2602
от 03.08.2022г. по гр.д. № 9898/2021г. по описа на ВРС, XХVI-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с
която на основание чл. 108 от ЗС по предявения от С. И. П. с ЕГН **********,
представляван от своите родители и законни представители И. С. П. с ЕГН ********** и В.
Т. Г. – П.а с ЕГН ********** иск срещу въззивниците е прието за установено в отношенията
между страните, че С. И. П. с ЕГН ********** е собственик на 1/13 ид.ч. от подземен гараж,
целият с площ от 300.10 кв.м., находящ се на подземен етаж в сграда с идентификатор
10135.1504.46.2, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1504.46 по КККР на гр.
Варна, с площ по скица от 360 кв.м., с административен адрес: гр. Варна, бул. „Сливница“ №
87, която идеална част е обособена за ползване на площ от 12.50 кв.м. /наименована като
„гаражна клетка № 10“/, ведно с 10.58 % ид.ч. от маневреното хале, както и 7.6923 % ид.ч.
от общите части на подземния паркинг, както и 1.0356% ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху поземления имот, като въззивниците са осъдени да предадат на
С. И. П., чрез неговите родители и законни представители владението върху така описаните
идеални части от недвижимия имот. Решението е постановено при участието на К. И. А. с
ЕГН **********, К. Р. Б. с ЕГН ********** и А. Р. Б. с ЕГН **********, в качеството им на
трети лица помагачи на страната на ответниците.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на решението, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон,
както и необоснованост. Оплакванията са обосновани с доводи, че неправилно съдът е
основал решението си на тълкуване на волята на завещателя да дари конкретен имот,
независимо от описанието му в текста на завещанието. Волята на завещателя подлежи на
тълкуване, единствено когато тя е неясна. В конкретния случая тази воля е ясно изразена –
гараж № 10 на бул. „Сливница“ № 87, поради което същата не подлежи на тълкуване.
Поради строго формалния акт на завещателното разпореждане, преценката на съда е
ограничена от писмения текст, който в случая е ясен и не се нуждае от тълкуване. В
завещанието е описан обект, който не представлява самостоятелна вещ, не е годен обект на
завещателно разпореждане, поради което ищецът не е придобил гараж № 10, нито идеални
части от подземен гараж на твърдяното основание. Завещателното разпореждане от
25.12.2012г. е нищожно поради невъзможен предмет. Не е налице законодателна уредба,
уреждаща местата за паркиране като самостоятелен обект на правото на собственост. Преди
приемане на ал. 3 на чл. 37 от ЗУТ /Обн. в ДВ бр. 101/22.12.2015г. регламентация на
2
паркоместата липсваше въобще. Към настоящия момент чл. 37, ал. 3 от ЗУТ предвижда в
сграда в режим на ЕС, необходимите места за паркиране да се осигуряват с инвестиционния
проект в паркинг – гараж, със статут на самостоятелен обект в сградата; паркинг-гараж, със
статут на обща част в сградата и отделни места за паркиране със статут на принадлежност
съответните самостоятелни обекти в сградата. Към момента на изготвяне на завещанието,
нито към момента на открИ.е на наследството /01.01.2015г./, такава разпоредба не е била
действаща. При всички положения обаче паркоместата не са уредени като самостоятелни
обекти, като годен предмет на разпоредителни сделки. Поддържат също, че съдът не е
обсъдил възражението за качеството им на трети добросъвестни лица, придобили възмездно
спорния имот на основание договор за покупко продажба от 27.08.2019г., преди вписване на
завещанието в СВп – Варна. Завещанието е обявено на 25.05.2015г., а вписано в СВп –
Варна на 04.11.2019г. Към момента на придобИ.ето въззивниците, като трети добросъвестни
лица е нямало как да узнаят за завещанието в полза на ищеца. Поради тези съображения
отправили искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да се
отхвърлят с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата, С. И. П., действащ лично и със съгласието на законните си
представители, оспорва доводите в нея. Поддържа, че правилно ВРС е приел, че волята на
завещателя, обективирана в завещанието е била да завещае процесния обект – идеална част
от самостоятелен обект в сграда – подземен паркинг, като тази идеална част е била описана
кратко като „гаражна клетка № 10“, доколкото завещателят бил юрист. Като е тълкувал
волята на завещателя в този смисъл, поради известна непрецизност, ВРС е процедирал
правилно и достигнал до правилни правни изводи. Тази воля на завещателя е установена и
от събраните пред ВРС гласни доказателства. Завещанието поради това е валидно и е
произвело правен ефект. Отправил искане поради изложеното, решението в обжалваната
част да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Въззивна жалба срещу решението на ВРС в същата част е постъпила и от третите
лица помагачи на страната на ответниците – К. и К. Б.и.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната част по аналогични съображения на изложените в първата жалба.
Отправеното искане е за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на предявените
искове.
В отговор на жалбата С. И. П., действащ лично и със съгласието на законните си
представители, оспорил съображенията в нея с доводи, обосноваващи правилност и
законосъобразност на решението.
АДВ. Б.: Поддържам въззивната жалба на доверителите ми. Оспорвам отговора.
Нямам възражения по доклада.
3
АДВ. Д.: Оспорвам въззивните жалби. Поддържам отговорите на двете жалби. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. С.: Поддържам нашата въззивна жалба. Оспорвам тази на въззивниците. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски. Възразявам
за прекомерност на възнаграждението на другата страна.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. С.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Възразявам за прекомерност на платеното от другата страна възнаграждение.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на разноски и
доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
АДВ. Д.: Направеното възражение за прекомерност считам за неоснователно. Видно
от първата фактура посочената сума от 1320 лв. е с включен ДДС и е за адвокатско
възнаграждение за първата жалба от М. И. и съпруга й, определен по старата наредба.
Другата фактура е за възнаграждение по втората жалба на третите лица и също е с включен
ДДС, но вече по новата наредба за 2040 лв. Хонорарът на колегата също е в такъв размер,
който е минималният размер.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б.: Моля да отмените първоинстанционното решение в частта, в която е
признато за установено по отношение на М. И. и И. И., че С. П. е собственик на имота и ги
4
осъжда да му предадат владението. Първоинстанционното решение е неправилно и издадено
в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано и моля да го отмените
в тази част.
АДВ. Д.: Моля да приемете, че обжалваното решение е правилно, постановено
съобразно събраните доказателства и приложимия материален закон, както и не са
допуснати процесуални нарушения. Подробни доводи съм изложил в отговорите на
въззивните жалби, които моля да обсъдите в решението си. Моля за присъждане на разноски
за защита по двете въззивни жалби. По делото не беше установено от ответната и
подпомагащата страна, че завещателят е имал друга воля относно предмета на завещаното.
Страните приеха за безспорно и този факт не се оспори, че завещанието касае процесния
имот, формулиран по този начин. Ответниците, с титула за собственост, с който се
легитимират, описанието на имота е направено по същия начин, както в завещанието,
поради което считам, че техните доводи са неоснователни.
АДВ. С.: Моля да отмените първоинстанционното решение и постановите ново, с
което да уважите жалбите. Моля за присъждане на разноски за двете инстанции.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9:47 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5