ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 517 10.02.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: десети февруари две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 187 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.418, ал.4, вр. чл.417, т.10 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Х.Б.А. ***, подадена чрез пълномощник адв.Росиана Василева, против Разпореждане № 25992/06.12.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 10235/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено подаденото от Х.Б.А. заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника М.Д. ***, за заплащане на сумата от 5 000 лв., дължима по запис на заповед от 31.10.2018 г., с падеж 03.01.2019 г., ведно със законната лихва от 05.12.2019 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски общо от 510 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, като се счита за неправилен извода на съда, че е налице неяснота относно страните по твърдяното менителнично правоотношение. Според жалбоподателя, издаденият запис на заповед бил редовен от външна страна документ, съдържаш реквизитите по чл.535 ТЗ, като посочената в обжалваното разпореждане неяснота произтичала от факта, че М.Д., като издател на записа на заповед, се е подписала над текста за издател. В тази връзка се сочи, чев ценната книга няма поръчител и затова няма подпис на такъв, като издателят собственоръчно е написал имената си и се е подписал, а от текстовата част на документа става ясно кой е неговият издател, поради което не може да се направи извод за съмнение в какво качество Д. е подписала документа. Сочи се също, че жалбоподателят-заявител е подписал записа на заповед, без да е указано в какво качество подписва ценната книга, като в чл.535 ТЗ няма изискване за подпис на поемателя. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане.
Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.4 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по ч.гр.д.№ 10235/2019 г.
по описа на БРС е образувано по подадено от Х.Б.А. заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК против М.Д.Д., за заплащане на сумата от 5 000 лв., дължима по запис
на заповед от 31.10.2018 г, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 05.12.2019 г. до окончателното плащане, както и направените в
заповедното производство разноски общо от 510 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Към заявлението е приложен оригинал на документа, озаглавен „запис на заповед”, издаден на 31.10.2018 г. в гр.Бургас, с който М.Д.Д. безусловно се е задължила със същия запис на заповед да заплати сумата от 5 000 лв. на Х.Б.А., на падежа 03.01.2019 г. и с място на плащане гр.Бургас. След текста е записано „поръчител: М.Д.Д., ЕГН ….“ и е положен подпис от лицето, а под това записване е посочено „издател: Х.Б.А., ЕГН ….“ и е положен подпис от лицето.
С обжалваното
разпореждане от 06.12.2019 г. районният съд е отхвърлил подаденото заявление,
като е приел, че е налице неяснота относно страните по твърдяното менителнично
правоотношение, тъй като посоченият в текста на документа издател го е подписал
като поръчител, а посоченият в текста поемател е подписал документа като негов
издател. При това, съдът е приел, че представеният запис на заповед е нищожен и
въз основа на него не могат да бъдат издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист при условията на чл.417 ГПК, поради което е отхвърлил
заявлението.
Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно и
законосъобразно, като напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд
на основание чл.278, ал.4, вр. чл.272 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК, за да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на някой от документите по чл.417 ГПК, съдът следва да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Настоящата инстанция намира, че представеният „запис на заповед”, на който се основава вземането на заявителя, не е редовен от външна страна документ и не отговаря на изискванията на чл.417 ГПК, до какъвто правилен извод е стигнал и районния съд. С оглед абстрактният характер на записа на заповед, за да е редовен от външна страна същият задължително следва да съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.535 ТЗ, чието наличие е абсолютно условие за неговата действителност и за провеждане на менителничния му ефект. Съгласно разпоредбата на чл.536, ал.1 ТЗ документ, който не съдържа някой от задължителните реквизитите, посочени в чл.535 ТЗ, не е запис на заповед. Характерен белег на записа на заповед е, че издателят и платецът по него са едно и също лице, т.е. платецът по записа на заповед може да бъде единствено и само неговият издател. Предвид това, един от абсолютно задължителните реквизити по чл.535 ТЗ е наличието на подпис на издателя върху записа на заповед, който издател, в съответствие с чл.538, ал.1 ТЗ задължително следва да бъде платецът на дължимата сума.
Неоснователни са доводите в жалбата, че районният съд неправилно приел наличие на неяснота относно страните по процесното менителнично правоотношение. В случая, обаче, представеният към заявлението документ с описаните в него реквизити не представлява запис на заповед и не може да бъде изпълнително основание по чл.417, т.10 ГПК, тъй като липсва задължителния реквизит по чл.535, т.7 ТЗ. В процесния документ, озаглавен „запис на заповед”, за издател е посочен Х.Б.А. и е положен негов подпис, а в съдържанието на документа за платец е посочена М.Д.Д., която се е подписала като поръчител на задължението. Така предприетият начин на изготвяне и подписване на записа на заповед е недопустим и противоречи на строго формалния му характер, тъй като за издател на записа се е подписал заявителя Х.Б., който видно от съдържанието на документа, има фигурата на поемател. Липсата на подпис на платеца М.Д. в качеството й на издател на процесната ценна книга лишава документа от посочения в чл.535, т.7 ТЗ задължителен реквизит и съответно го превръща в документ, който не е запис на заповед (чл.536, ал.1 ТЗ), поради което същият не представлява едностранна менителнична сделка и не поражда задължение за лицата, които са го съставили и подписали.
Допуснатите пороци в реквизитите на процесния запис на заповед са от такова естество и значение, че влияят на действителността на същия. Подписаният документ не притежава реквизитите на запис на заповед и е нередовен от външна страна, тъй като е подписан от две лица, в противоречие с правната природа на записа на заповед, който е едностранна сделка, като издателят и платецът в процесния документ са различни лица, което е в противоречие с отличителните черти на записа на заповед. В случая е налице една първоначална нищожност на процесната ценна книга, установена с нейното създаване, водеща до липса на валидно възникнало менителнично правоотношение, поради което въз основа на този документ не може да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по чл.418 ГПК. Ето защо, представеният документ не е редовен от външна страна и не представлява годно извънсъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.417, т.10 ГПК, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че депозираната частна жалба е неоснователна и не следва да се уважава, а поради съвпадане на изводите на настоящия съд с тези на първата инстанция, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание
чл.418, ал.4 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 25992/06.12.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 10235/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.