Определение по дело №333/2018 на Административен съд - Монтана

O   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                        

                                    № 396 / 17.07.2018г.

 

Административен съд - М*** , І-ви състав в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:  

 

                                                                  Председател : О*** Е***

 

като разгледа Административно дело №333/2018г. по описа на Административен съд М*** , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по реда на чл.159, т.1 Административно процесуален кодекс (АПК)

 

Образувано е по повод жалба на Т*** И*** Д*** , Кмет на Кметство с.О*** , с която е оспорено писмо изх.№18066347/06.06.2018г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр.М*** , с което на основание чл.333, ал.1, т.3 от Кодекс на труда КТ) не е дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на П*** Н*** В*** .

Настоящият съдебен състав счита жалбата за НЕДОПУСТИМА при следните доводи:

Обжалваното писмо изх.№18066347/06.06.2018г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр.М*** , с което на основание чл.333, ал.1, т.3 от Кодекс на труда КТ) не е дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на П*** Н*** В*** не представлява административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Това е така, тъй като предварителното разрешение по  чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда не поражда право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя, а е условие (изискване) за неговото законосъобразно упражняване. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение се поражда от осъществения юридически факт - съкращаване на щата, намаляване обема на работата и други основания по КТ. То не зависи от преценката на инспекцията по труда дали уволнението ще бъде социално справедливо, т. е. правото на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя нито се поражда, нито се установява (признава), нито се констатира с даденото разрешение по  чл. 333, ал. 1 от КТ и съответно - не се отрича с отказа да бъде дадено разрешение. Това волеизявление не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, а е само елемент от фактическия състав по издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Изложеното налага извода, че в случая липсва годен за обжалване пред съд индивидуален административен акт по чл. 21 АПК – в тази насока константна практика на VI-то отделение на ВАС по аналогични дела като например Определение № 7501 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6408/2010 г., Определение № 9841 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7059/2012 г. и др. в тази насока.

Предвид гореизложеното на основание чл.159, т.1 Административно процесуален кодекс (АПК), като счете жалбата за недопустима, настоящият състав на Административен съд М***

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т*** И*** Д*** , Кмет на Кметство с.О*** , с която е оспорено писмо изх.№18066347/06.06.2018г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр.М*** , с което на основание чл.333, ал.1, т.3 от Кодекс на труда КТ) не е дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на П*** Н*** В*** .

         ПРЕКРАТЯВА производството по Адм.дело №333/2018г. по описа на Административен съд М*** .

         Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаване му на страните.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: