№ 2813
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело №
20231100502745 по описа за 2023 година
Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Длъжникът Г. Р. Т. обжалва отказа от 08.11.2022 г. на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 20198380406691, на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, като незаконосъобразен.
Излага доводи, че са налице законовите предпоставки за прекратяване на
производството по изпълнителното дело, тъй като подадената от взискателя молба с вх.№
01153/07-01-2022 г. е „антидатирана“ и с нея не е направено валидно искане, прекъсващо
давностния срок.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят е подал писмени възражения, с което
изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като липсват законови основания за
прекратяване на изпълнителното производство.
Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е
неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК
от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното дело, имащ правен интерес от
обжалване срещу валидно и подлежащо на обжалване действие сред изрично изброените в
разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от приложеното копие от изп.дело № 20198380406691 по описа на ЧСИ М.Б. с
1
рег. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС, изпълнителното производство е образувано
по молба с вх. №67027/27.11.2019 г. от„И.“ АД против Г. Р. Т. и „Ф.И.“ АД, възоснова на
изпълнителен лист издаден на 16.04.2015 г. от Районен съд Варна, на основание Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 3474/2015 г., с която длъжниците са
задължени солидарно да заплатят суми в полза на „И.“АД.
Жалбоподателят твърди, че от последното извършено изпълнително действие
вписване на възбрана върху недвижим имот на длъжника – 13.01.2020 г., до подаването от
взискателя на молба с вх.№ 22542/13.05.2022 г. за присъединяването му с друго вземане по
изп. лист от 27.04.2022 г. по т.д.№1146/2015 г. на ОС Варна, ТО, 5 с-в са изтекли повече от
две години. С молба с вх. № 50890 от 07.11.2022 г. длъжникът е поискал на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК да бъде прекратено изпълнителното производство. С обжалваното
постановление от 08.11.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството,
с мотиви, че с предходна молба с вх. № 01153/07.01.2023 г. взискателят е поискал
извършването на изпълнителни действия по делото и не е изтекъл период от време по-дълъг
от две години, в който да е бездействал.
От приложеното изпълнително дело № 20198380406691 е видно, че от взискателя
„И.“ АД е подадена молба с вх.№ 01153/07.01.2023 г., с която е поискал извършването на
изпълнителни действия запор на вземания по банкови сметки и сейфове в „Банка ДСК“,
както и справка и запор на вземания по банкови сметки и сейфове в други банки. Също така
е поискал да се присъедини същото към образуваното по изп.дело № 20208370409407, на
основание чл.456 от ГПК. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно
техническа експертиза, което съдът възприе като обективно, компетентно и неоспорено от
страните, се установи, че информационната система на ЧСИ дава автоматично входящи
номера на постъпил нов документ, като не позволява въвеждане ръчно на входящ номер и
дата. От същото е видно, че процесната молба е входирана в системата на 07.01.2022 г. и
стикерът е с 15, 13 часа, като е описан „молба за налагане на запор“, със същия подател и по
същото делото. Също така, че системата не осигурява възможност за въвеждане на корекции
от потребителя на автоматично генерираните номер и дата, нито на информацията за дата на
въвеждане на документ.
Останалите представени от жалбоподателя писмени доказателства относно това дали
взискателя „И.“ АД са знаели, или не, дали са разкрити банкови сметки на длъжника в
„Банка ДСК“ АД са неотносими. Още повече, че с молбата е поискано от съдебния
изпълнител да извърши и справки за всички банкови сметки и сейфове на длъжника във
всички банки, а не само да наложи запор на вземания към посочената банка.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства съдът приема, че молбата не е
„антидатирана“, каквито твърдения излага жалбоподателя и с нея е било отправено валидно
искане от взискателя за извършване на изпълнителни действия по делото преди изтичане на
двугодишния срок.
При тези данни и като съобрази доводите на страните съдът прие
следното:Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е предоставена процесуална
2
възможност на длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство. Основанията за прекратяване и приключване на
изпълнителното производство, са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
В случая не са налице основания по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство ex lege и осуетяващи реализацията на правото на взискателя.
Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на соченото основание е в
двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на изпълнително действие, като
тук следва да се имат предвид същинските изпълнителни действия, насочени към
удовлетворяване на вземането му. С изтичането на този срок се осъществява основанието за
прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба. Изтичането му
води до прекратяване на започналото изпълнително производство, но не и до погасяване на
материалното право, поради което след неговото изтичане може да започне ново
изпълнително производство.
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ) , като примерно
са изброени като такива: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Разяснено е още, че само когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и то по
силата на закона.
Съобразно съдебната практика по приложение на института на „перемцията“,
двугодишният срок започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение (включително доброволно, напр. при постигнато споразумение между страните),
т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно)
или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след
направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
осуетява неговото изпълнение. Перемция не настъпва дори тогава, когато след поискването
на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов
изпълнителен способ, но през това време се е осъществявал поискания от него предходен
изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност има ли
нужда от друг способ. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. Съдебният изпълнител не дължи по делото
действия, които не са били поискани от взискателя или от длъжника. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още е неудовлетворен),
или да не действа. За бездействието си обаче взискателят понася санкцията на закона и
прекратяване на изпълнително производство, по което не се правят никакви искания от
страните и не могат да се предприемат действия от страна на съдия изпълнителя.
По настоящето дело се установи, че с молба от 07.01.2023 г. взискателят е поискал
3
извършването на конкретно посочени изпълнителни действия (запор на вземания), както и
присъединяване на вземането към друго висящо изпълнително дело. Затова в случая не е
налице бездействие в продължение на предвидения в закона двугодишен срок по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК и не е осъществен фактическия състав на посочената разпоредба и
конкретното основание за прекратяване на изпълнителното производство.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с рег. № 56092 от 01.12.2023 г. от Г. Р. Т. с ЕГН **********
против отказа от 08.11.2022 г. на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение по изп.дело № 20198380406691 по описа на ЧСИ М. Б. с рег.№ 838 на КЧСИ и
район на действие Софийски градски съд, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като
неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4