№ 169
гр. Харманли, 06.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20245630100304 по описа за 2024 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от А. Ю.
К. с ЕГН ********** от с.Шишманово, общ.Харманли, обл.Хасково, чрез адв.
Н. К.а от АК-Хасково против О. ЕИК......, гр.Харманли, пл. Възраждане №1, с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът през 1990г. се заселил в село
Шишманово, общ. Харманли, обл. Хасково, като закупил и станал
собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 83377.213.732 по КК и
КР на село Шишманово общ.Харманли обл.Хасково, одобрени със Заповед
№РД-18-349/06.02.2018г. на ИД на АК, находящ се в местността „ЧЕШМЕ
ДЕРЕ“, незастроен, целият с площ от 1 102 кв.м., с трайно предназначение:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по
предходен план 000732, при съседи: 83377.21.3.4, 83377.888.9901.
Ищецът твърди, че имотът бил във негово владение и никога не бил
владян от никой друг. Само той осъществявал явно, спокойно и непрекъснато
владение върху процесния имот до сега и винаги бил обработван,
стопанисван и поддържан от него. Единствено той го обработвал и прибирал
плодовете от него, както и всички подобрения в имота били извършвани от
него.
Ищецът твърди, че никога не е имало каквито и да е претенции и
спорове от трети лица за този имот, който не бил одържавяван или
отчуждаван и не включван в ТКЗС. Нито той, нито лицето, от което закупил
имота били членове на ТКЗС и имал правото да притежава земеделска земя за
лично ползване в размер на имота. Имотът не подлежал и на възстановяване
1
по реда на ЗСПЗЗ. Процесният имот никога не бил заявяван за
възстановяване, не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго
основание и спрямо него не следвало да се прилага разпоредбата на чл. 19 от
ЗСПЗЗ. В приложното поле на тази разпоредба попадали само земеделски
земи, които подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не били
заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са
останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи,
които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях
земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.
10 от ЗСПЗЗ.
Ищецът твърди, въпреки това в момента имотът бил записан без да е
налице законово основание за това като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и
собствеността му се оспорвала от ответника - О..
Ищецът счита, че не било налице никакво основание имотът да се
счита собственост на общината, въпреки това при справка установил, че
процесният имот бил записан като собственост на ответника — Община
Харманли , което пораждало правния му интерес от предявяване на
настоящата искова претенция, че той е собственик на имота, който владеел.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на О. с адрес: град Харманли, пл. „Възраждане”№1 с БУЛСТАТ
......, представлявана от МИК - Кмет, че ищецът е собственик по давностно
владение и покупка на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 83377.213.732 по КК и КР на село Шишманово,
общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-349/06.02.2018г.
на ИД на АК, находящ се в местността „ЧЕШМЕ ДЕРЕ“, незастроен, целият с
площ от 1 102 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план 000732,
при съседи: 83377.21.3.4, 83377.888.9901.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника по делото Община Харманли.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Н. К.а от АК – Хасково, която поддържа исковата
претенция, излагайки подробни съображения за това при анализ на събраните
в хода на съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови решение,
с което да уважи предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата
за основателна и доказана. Претендира разноски по делото съобразно
представен списък.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, се представлява
от юрисконсулти ГХ и ЕИ които молят да се отхвърли исковата претенция,
като считат същата за недоказана при условията на пълно и главно доказване.
Претендират разноски в минимален размер.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
2
доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представената скица на поземлен имот №15-179352-
22.02.2024г. на поземлен имот с идентификатор 83377.213.732, издадена от
АГКК Хасково е записан като собственост на ответника О..
От Удостоверение за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение №2
от ЗМДТ, издадено на А. Ю. К. е посочен вид на имота „земя“ с
идентификатор 83377.213.732, с данъчна оценка 3646.30лева.
Съгласно заключението на вещото лице имотът описан в исковата
молба е напълно идентичен (по местоположение, ориентация, форма и площ)
с поземлен имот с идентификатор 83377.213.732 по КК и КР на село
Шишманово, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-
349/06.02.2018г. на ИД на АК, находящ се в местността „ЧЕШМЕ ДЕРЕ“,
незастроен, целият с площ от 1 102 кв.м., с трайно предназначение:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по
предходен план 000732, при съседи: 83377.21.3.4, 83377.888.9901.
Също така в заключението на вещото лице се посочва, че по КиРП от
1929г., имотът е нанесен като южната част от дворно място с планоснимачен
номер 168-с предназначение нива. По КиРП от 1991г. имотът е нанесен като
южната част от дворно място с планоснимачен номер 223-с предназначение
дворно място. По КККР от 2018г. е нанесен като поземлен имот с
идентификатор 83377.213.732 с площ от 1 102 кв.м., с трайно предназначение:
урбанизирана, територия и начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява също, че имота не е включван в кооперативни блокове, няма
проведени реституционни процедури за него, не е отнеман, не е бил заявяван
за възстановяване, не е бил одържавяван, отчуждаван и възстановяван.
Процесния имот не е бил актуван като общинска или държавна собственост.
От събраните по делото гласни доказателствени следства, чрез
разпита на свидетеля Мустафа Якуб Заид се установява, че мястото на ищеца
се намирало в края на селото до язовира. Познавал бащата на ищеца с когото
били израсли заедно от деца. Мястото било заградено, сеели се зеленчуци,
марули, плодове, лехи за тютюн и в момента пак било заградено. Той бил от
1982г. в с. Шишманово, а те били от преди това в селото, през 70-те години.
Мястото било тяхно, на баща му или по скоро на дядото на ищеца. После вече,
както си го работели, започнали да казват, че имат проблеми. Посочва, че
мястото е заградено с мрежа и циментови блокчета от много години,
обработва се от А., а преди това от майка му и баща му. В момента имало
сушилни за тютюн, имало техника. На север от мястото било селото, а мястото
граничело с мястото където била и къщата на А. и дворното място, т.е.
мястото, което е извън границите на селото, граничи с техния селски имот.
Оградено с телена мрежа, циментови колове. Имало голяма метална врата,
3
доста широка. Влизала си тяхна си техника и си работят. Нямали спор за
имота, който граничел на север със собствения му имот, а на юг от мястото
имало язовир и ниви.
От разпита на свидетеля А. Мустафов А.ов се установява, че ищецът
постоянно си работел имота, който бил залепен до неговия имот. Посочва, че
откакто го помни, все се обработвал този имот. Най-напред неговите родители
го обработвали, а сега той. Посочва, че бил роден през 1974 г. и от дете помни
имота, за който нямало спорове. Имотът бил с квадратура 1 дка, ограден с
мрежа, имало врати и А. го ползвал за оранжерии.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са
обективни, житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи
с останалите доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с
това свидетелите пресъздават личните си и преки впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е
необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъда установени
следните материални предпоставки /юридически факти/: правен интерес от
предявяването на установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право
на собственост на ищеца от ответника и правото на собственост върху
процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.
В случая правният интерес от предявяването на процесния
положителен установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищецът
твърди, че е собственик на основание давностно владение и покупка поземлен
имот с идентификатор 83377.213.732 по КК и КР на село Шишманово,
общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-349/06.02.2018г.
на ИД на АК, находящ се в местността „Чешме дере “, незастроен, целият с
площ от 1 102 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план 000732,
при съседи: 83377.21.3.4, 83377.888.9901.
По делото е безспорно установено, че ищецът през 1990г. се заселил в
с.Шишманово и закупил и станал собственик на процесния имот.
Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като
основателен.
Ищецът се легитимира като собственик на процесния поземлен имот
въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, като твърди, че
повече от 10години и до настоящия момент имотът се е владеел от нея явно,
спокойно, несъмнително и непрекъснато.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на
собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
4
време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и
владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Правната последица придобиване на вещното право е нормативно свързана с
тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче
фактът на владение е необходимо в обективната действителност да са се
породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за
имуществата, за собствеността и сервитутите (отм.) ), а именно: да е
постоянно – фактическата власт върху вещта и държането й като своя да
нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато –
в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81
ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и
за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено
с насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е
установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus
possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus
domini rem sibi habendi). При държането фактическата власт се упражнява за
друг държателят, който няма намерение да свои вещта.
Законодателят е установил оборима презумпция в полза на
владелеца, според която владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС. Тази презумпция има действие
спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават
или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен да я
приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя
го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то
съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея,
както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се
размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по
несъмнен начин, че към настоящия момент наследодателя явно, спокойно,
несъмнително и непрекъснато е владял имота. Владението му е било
постоянно и не е било прекъсвано – имотът е обработван, както посочиха и
5
свидетелите, че ищеца е стопанисвал имота. Няма данни и не се установява
владението да е било прекъснато и друг да е демонстрирал такова.
След като се установява упражняването на фактическата власт върху
вещта от ищеца и предвид липсата на осъществено от ответника обратно
доказване по силата на оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС следва, че е
налице и намерението за своене, тоест доказано е наличието на двата елемента
на владението – обективния и субективния.
За да се приеме, че в полза на наследодателя и наследниците му е
възникнало правото на собственост въз основа на наследство и изтекла
придобивна давност, е необходимо владението да е осъществявано през
определен период от време и същото да не е спирано или прекъсвано.
В периода на владение на имотите не се установява наличието на
законова забрана за придобиването им по давност. Съгласно чл. 86 от ЗС не
може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или
общинска собственост. Такива забрани се съдържат още в чл. 29, т. 4 от ЗСГ
(отм.), както и в чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се
възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ.
По отношение на горепосочените законови забрани за придобиване
по давност съдът счита, че по делото не са налице данни процесните имоти
някога да са били държавна или общинска собственост, или земя със статут на
кооперативно земеползване, поради което не са съществували законови
пречки за придобиването им по давностно владение. Няма никакви
доказателства по делото процесните имоти да са били одържавени по реда на
чл. 12 ЗСГ. Освен това липсват и каквито и да е доказателства по делото, че
имотите са били земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно
образование. Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя
такива доказателства, които да изключат правата на ищеца, което е в негова
доказателствена тежест. Съгласно решение № 21 от 04.02.2011 г., постановено
по гр. д. № 1327 по описа за 2009 г. на ВКС, II г. о. при предявен иск за
установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим
имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки
се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за
осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи тежестта
да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила
спорното право, съответно наличието на пречки за осъществяване
придобивното основание на ищеца. В аналогичен смисъл е и постановеното
решение № 798 от 16.11.2020 г., постановено по гр. д. № 3303 по описа за 2008
г. на ВСК, I г.о.
По делото липсват доказателства имотите да са били кооперирани по
силата на членствено правоотношение, да са били одържавявани - например
съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗСГ (отм.), да са били отнемани фактически, предвид
което същите са запазили статута си на частна собственост и са владени в
реални граници, поради което следва да се приеме, че такива имоти не
6
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и
основание да бъдат включени във фонда на земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ и да се
считат за общинска собственост. В този смисъл е и заключението по приетата
по делото съдебнотехническа експертиза.
Следва да се отбележи също, че разпоредбата на § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, разглеждана във връзка с § 4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира
прекратяване правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на
граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет и на Министерския съвет. А съгласно § 4к, ал. 1, вр. ал. 6 от
ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В хода
на настоящото производство от страна на ответника не се ангажираха никакви
доказателства обосноваващи извода, че процесните имоти са били
предоставени за ползване и че същите попадат в приложното поле на § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. След като не е доказано, че имотите попадат в приложното
поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не може да придобие правото на собственост
върху тях на това основание.
Ето защо следва да се приеме, че няма пречка за процесния период в
полза на наследодателя и наследниците му, в това число и на ищеца да е текла
придобивна давност, доколкото нито една от законовите забрани не е
приложима за процесните имоти.
Предвид доказаното давностно владение върху имота от страна на
ищеца, изразяващо се в продължило повече от десет години явно,
непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическата власт върху
тях, при това с намерение за държане на имота като свой собствен съгласно
чл. 79 от ЗС и чл. 68, ал. 1 от ЗС, съдът следва да приеме за доказано
придобиването правото на собственост върху имотите на основание давностно
владение от страна на ищеца.
Предвид крайния изход от правния спор право на разноски има
ищецът. Съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер
на 1030,00 лева, представляващи сбор от 50,00 лева държавна такса, 500 лева
адвокатско възнаграждение, 480,00 лева възнаграждение на вещо
лице.Претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в
размер на 500,00 лева е под минималния размер определен в чл.7, ал.5, вр. ал.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което следва да се присъди вцялост.
Така мотивиран и на основание чл.235,ал.5,вр. ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О., ЕИК:......, с
адрес гр.Харманли, пл. ......, че А. Ю. К. с ЕГН ********** от с.Шишманово,
общ.Харманли, обл.Хасково е собственик по давностно владение на Поземлен
7
имот с идентификатор 83377.213.732 по КК и КР на село Шишманово,
общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-349/06.02.2018г.
на ИД на АК, находящ се в местността „ЧЕШМЕ ДЕРЕ“, незастроен, целият с
площ от 1 102 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план 000732,
при съседи: № 83377.21.3.4, № 83377.888.9901.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК О., ЕИК:......, с адрес
гр.Харманли, пл. ...... ДА ЗАПЛАТИ на А. Ю. К. с ЕГН ********** от
с.Шишманово, общ.Харманли, обл.Хасково сума в размер на 1030,00 лева,
представляваща направените по делото разноски.
УКАЗВА на А. Ю. К. с ЕГН ********** от с.Шишманово,
общ.Харманли, обл.Хасково да отбележи съдебното решение в шестмесечен
срок от постановяването му, в противен случай вписването на исковата молба
губи действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8