Решение по дело №2044/2019 на Районен съд - Плевен

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

                                               26.11.2019г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на двадесет и шести ноември

Четиринадесети наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 2044 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                    ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

 

                    С Наказателно постановление № 19-0938-001413 от 30.03.2018 година на  **към ОДМВР-Плевен, с-р „ПП“ на И.В.И. с ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 300,00 лева и 2.) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за това, че на 17.03.2018г. около 11:25 часа на път втори клас №2-35, км. 18+501 до к-н „*“, движейки се в посока гр. Ловеч, като водач на лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № ***управлявал автомобила, след като няма валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа и не представил контролен талон към СУМПС, с което виновно нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.     

                    Недоволен от така наложените административни наказания е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление  като незаконосъобразно. В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради противоречие както с материалния, така и с процесуалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се продставлява.   

                    За ответната страна процесуален представител  не се явява и  не ангажира становище по основателността на жалбата.

                    Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:  

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 година на МВР.

         В АУАН с номер на бланката 1413 от 17.03.2018г. е отразено, че на 17.03.2018г. около 11:25 часа на път втори клас №2-35, км. 18+501 (кантон „*“), движейки се в посока гр. Ловеч, И.В.И. като водач на лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № ***управлявал посоченото МПС, след като няма валиден винетен стикер за движение по републиканската пътнамрежа и не представил талон към СУМПС.  Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в атакуваното по съдебен ред наказателно постановление и изцяло се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя К.К.А. и свидетеля В.С.В., чиито показания съдът приема с доверие, като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. От същите безспорно се установява, че на 17.03.2018 година при изпълнение на служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт актосъставителят А. и свидетелят В. извършили проверка на управлявания от жалбоодателя лек автомобил, при която констатирали извършени от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, а именно, че водачът управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Фаетон“, който нямал залепен винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа и не представил контролен талон към СУМПС. Актосъставителят и свидетелятите са категорични досежно факта, че АУАН е съставен в присъствие на нарушителя.   

В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 1413/17.03.2018 г., писмо рег. № 316р-17539/21.05.2018 г. ведно с наказателно постановление № 18-0938-001413/30.03.2018 г., копие от заповед рег. № 8121з-952/20.07.2017 г. на ***, справка за нарушител/водач.

Съгласно  чл. 139, ал.5 от ЗДвП, движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. От своя страна чл. 10 от Закона за пътищата, регламентира за преминаване по републиканските пътища, които са включени в транс европейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, въвеждането на винетна такса, заплащането на която такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок горепосочените пътища. Аналогични са и текстовете на Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок, в чл. 19, ал.1 и 2 от която е посочено, че ползването на републиканските пътища на РБ или на техни участъци от ППС, което не е снабдено с валидна винетка е административно нарушение и се санкционира по реда на чл. 179, ал.3 от ЗДвП. По арг. от чл. 3, ал.4 от Закона за пътищата, списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. С Решение № 945 от 01.12.2004 г., МС е утвърдил списъка на републиканските пътища (Приложение № 1) и е приел списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса (Приложение № 2). В случая безспорно се установява, че посоченият в акта и постановлението като място на извършеното нарушение – път втори клас №2-35, км. 18+501 е част от утвърдения списък на републиканските пътища, за ползването на които се събира винетна такса, т. е. за движението по него се дължи заплащането на винетна такса. Констатираната от проверяващите липса на винетен стикер означава, че жалоподателят не е изпълнил задължението си за заплащане на винетена  такса за движение по републиканските пътища.

При тази установеност на фактите, настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят И. е автор на нарушението, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. При определяне вида и размера на наложеното административно наказание, наказващият орган е съобразил приложимата санкционна разпоредба, съдържаща се в чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП и е наложил глоба в размер на 300,00 лева, кавото именно е предвиденото по вид и размер наказание от законодателя.

В чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП законодателят е установил задължение към водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Независимо, че АУАН и в НП  съдържат некоректно описание на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, тъй като вместо „не носи“ е използван израза „не представя“ контролен талон талон към СУМПС, то коментираното несъответствие е със стилистичен характери не представлява съществено нарушение на процесуални правила, което да обуславя отмяната на обжалваното НП. Това е така, защото смисълът, който е вложен, е един и същ: в хода на извършената полицейска проверка жалбоподателят не е представил контролен талон към СУМПС, т. е. налице е хипотеза, при която юридическият и житейски разум сочат, че не го е носил. Правнорелевантният аспект в случая е този, че независимо от използваната формулировка, това не се е отразило по никакъв начин на яснотата на описанието на административното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП, т.е. не е препятствало по никакъв начин възможността на нарушителя да научи за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Наказващият орган правилно е издирил и приложил съответаната санкционна разпоредба и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложил на И. административно наказание глоба в конкретно предвидения от законодателя размер, а именнно 10,00 лева.

Съдът намери, че в хода на административно-наказателното производство пред накзващия орган не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да затрудняват правото на защита на наказаното лице, респ. да обуславят отмяната на обжалваното по съдебен ред наказателно постановление

Реализиранитеот жалбоподателя нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от този вид, поради което не може да бъде обоснован извод за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че Наказателно постановление  № 19-0938-001413 от 30.03.2018 година на  **към ОДМВР-Плевен, с-р „ПП“  следва да бъде потвърдено като законосъобразно  от съда по реда на чл. 63 от ЗАНН. 

 

 Водим от горното, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

                  ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОРАЗНО на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 19-0938-001413 от 30.03.2018 година на  **към ОДМВР-Плевен, с-р „ПП“, с което на И.В.И. с ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания: 1.) на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 300,00 лева и 2.) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за извършени на 17.03.2018г. път втори клас №2-35, км. 18+501 до к-н „*“  нарушения по чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.    

                 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Регионален административен съд - Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :