Р Е Ш Е Н И Е
№280
гр.Шумен, 12 Декември 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:
М. Маринов
Членове:1.Р. Хаджииванова
2.С. Стефанова
при секретаря Т. Кавърджикова като
разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №177 по описа за 2019 год. на
ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №61/21.01.2019 г., постановено
по гр.д.№781/2018 г., Районен съд - гр.Шумен е уважил предявения от А.В.П.,
конституирана като ищец поради настъпила в хода на делото смърт на ищеца Й.В. ***-
Юнион Комерс“ ООД, ЕИК иск, като е прогласил недействителността по отношение на
ищцата на договор за покупко - продажба на недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор № 32158.88.44 с площ от 13227 кв.м., трета категория, в
местността „*“, с трайно предназначение на територията земеделска, начин на
ползвани нива по КК на с.И.община Ш., при съседи: № 32158.88.47, № 32158.88.98,
№ 32158.88.43, № 32158.88.59, № 32158.88.41, а според договор за доброволна
делба, №7, том , peг.№ /11.06.2004г. на
PC Шумен: нива с площ от 13,228 дка, трета категория, в местността „*“, имот №
088044, в землището на с. И. , общ.Ш.по
плана за земеразделяне, при граници и съседи: № 088041 - нива, № 088059 -
полски път, № 088043 - нива, № 000378 - полски път, № 088047 – нива ,
обективиран в Нотариален акт № 163, том , рег. № , дело № /2013 г.
нотариус с рег. № на НК , с район на
действие РС Шумен, сключен между Й.В. А.като продавач, представлявана от
пълномощник А. .В.К., преупълномощен от пълномощника В.В.З. ***- Юнион Комерс“ ООД
като купувач, от друга страна, поради липса на представителна власт и
потвърждение от продавача на основание чл.42, ал.2 ЗЗД. Ответникът е осъден да заплати
деловодни разноски на ищеца в размер на 700 лева, както и държавна такса върху
уважения иск в размер на 50 лева. Решението е постановено при участието на
трети лица- помагачи на страната на ответника- В.В.З. и А. .В.К..
Недоволен от така постановеното решение останал ответника,
като обжалва изцяло решението на районния съд. Сочи, че районният съд се е
произнесъл по недопустим иск, тъй като за ищцата липсва правен интерес от
водене на настоящото производство. Първоначално искът на ищцата бил съединен с
ревандикационен иск, но след като разбрала, че имотът е продаден от ответното
дружество на трето лице, насочила претенцията за предаване владението на имота
срещу него чрез образуване на друго производство и продължила да поддържа иска
по чл.42 от ЗЗД. След като решението по настоящото дело нямало да има СПН
спрямо приобретателя на имота и ответник по ревандикационния иск, то ищцата ще
следва да установява правата си срещу него в образуваното производство, поради
което ищцата нямала правен интерес да води настоящото. Освен това излага, че в
петитума на исковата молба е претендирано сделката да бъде прогласена за
недействителна относно ищцата, а тя би могла да бъде само висяща, не и
относително недействителна. Изтъква, че съдът е приел, че е сезиран с иск за
прогласяване на висяща недействителност, в какъвто смисъл са и изложените в
атакуваното решение мотиви, а в диспозитива се е произнесъл по иск за
прогласяване на относителна недействителност. Навежда доводи за допуснати
нарушения на процесуалните правила, свързани с ненадлежно призоваване и
връчване на книжа на третото лице помагач В.В.З.. Изразява становище за
неправилност на решението като сочи, че доколкото ответното дружество не е било
страна по делото, с което е унищожена упълномощителната сделка, то решението по
това дело няма СПН спрямо него и след като ищецът не е предявил иск за
унищожаване на упълномощителната сделка в настоящото производство, искът е
недоказан. Моли решението да бъде обезсилено, евентуално отменено като бъде
постановено друго, с което искът да се отхвърли.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага съображения, че жалбата е
неоснователна, а решението правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова
претенция подадена от Й.В. ***-Юнион Комерс“ООД. Поради настъпилата в хода на делото смърт на ищеца Й.В. А. , съдът е заличил починалия
ответник на основание чл.227 от ГПК и е конституирал като ищец по делото законния
ѝ наследник А.В.П. с ЕГН с **********. В исковата молба Й.В. А.излага, че след смъртта на сина си Й.В.Й., починал
на 05.01.2013 г. наследила недвижим имот – поземлен имот с идентификатор №
32158.88.44 с площ от 13227 кв.м., трета категория, в местността „*“, с трайно
предназначение на територията земеделска, начин на ползвани нива по КК на с.И.община Ш., при съседи: №
32158.88.47, № 32158.88.98, № 32158.88.43, № 32158.88.59, № 32158.88.41, а
според договор за доброволна делба, №7, том , peг.№ /11.06.2004г. на PC
Шумен:
нива с площ от 13.228 дка, трета категория, в местността „*“, имот № 088044, в
землището на с. И. , общ.Ш.по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: № 088041 - нива, № 088059 - полски път, №
088043 - нива, № 000378 - полски път, № 088047 - нива. С договор за покупко-продажба, обективиран в НА №
163, том , рег. № , дело № /2013 г. нот. с рег. № на НК А.А., на 21.03.2013 г.
ищцата, действаща чрез пълномощника си В.В.З., по пълномощно с нот. заверка на
подписите №757 и удостоверено съдържание № 758 от 07.02.2013 г., акт 10, том на нот. рег. № , действащ чрез преупълномощеният А. .В.К., по
пълномощно с нотариална заверка на
подписите № 1914 и удостоверено съдържание № 1915 от 22.02.2013 г., акт 48, том на нотариус рег. №, продал на ответното
дружество гореописания недвижим имот. Окръжен съд Варна с Решение
№458/07.04.2016 г. по гр. дело № 2154/2013 г., потвърдено с решение №
151/13.10.2016 г. по в.р.д. №253/2015 г. на ВнАС и Определение №397/31.10.2017
г. по ЧГД № 1387/2017 г. на ВКС, влезли
в сила на 21.12.2017 г., унищожил упълномщителната сделка, обективирана в
пълномощно с рег. № 757 от 07.02.2013 г. на нотариус с рег. № на НК с район на
действие РС Девня поради измама. Предвид горното счита, че и процесния договор
е недействителен, като сключен без представителна власт, и моли да бъде
прогласен за такъв на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден
да му предаде владението върху имота, както и да бъде осъдено да му заплати
обезщетение за ползването на имота, считано от датата на съдебното решение за
унищожаване – 21.06.2017г., в размер на по 50 лева за декар, до влизане в сила
на решението. След указания на съда за изправяне на констатирани нередовности в
исковата молба, ищецът е заявил, че оттегля осъдителните претенции – за връщане
на имота и за обезщетение. Ответникът е депозирал отговор, с който
оспорва иска по подробно изложени съображения, и е поискал на негова страна да
бъдат привлечени като помагачи В.В.З. и А. .В.К., което искане съдът е уважил.
Третото лице - помагач А. .В.К. е депозирало отговор, с който оспорва
предявения иск по изложени съображения.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С
договор за покупко-продажба сключен на 21.03.2013г., обективиран в Нотариален
акт № 163, том , рег. № , дело № /2013 г. нотариус с рег. №на НК А.А., с район
на действие ШРС, Й.В. А., чрез пълномощника си В. В.З., по пълномощно с нотариална заверка на
заверка на подписите № 757 и удостоверено съдържание № 758 от 07.02.2013 г.,
акт 10, том І на нотариус , рег. № на НК, с район на действие РС –Девня
(пълномощно №758/2013г. ), действащ чрез преупълномощеният А. .В. К., по
пълномощно с нотариална заверка на подписите №1914 и удостоверено съдържание №
1915 от 22.02.2013 г., акт 48, том І на нотариус, рег. №на НК, с район на
действие РС-Варна (пълномощно №19174/2013г. ) е продал на ответното дружество
процесния имот. С Решение №677/7.05.2014 г. на ОС - Варна по гр. д. № 2154/2013 г. са отхвърлени
множество предявени от ищцата искове, включително и за унищожаване на горната
упълномощителна сделка. Този съдебен акт е обезсилен частично и делото е
върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане е постановено Решение № 458
от 7.04.2016 г. на ОС - Варна по гр. д. № 2154/2013 г., с което съдът е
постановил, че унищожава упълномощаването
извършено с пълномощно с рег.№ 757/2013г., поради измама, състояща се във въвеждане
и поддържане на заблуждение, че се подписва договор за продажба на МПС, а не
пълномощно за разпореждане с имущество. Решението е обжалвано , в резултат на
което е постановено Решение № 151 от 13.10.2016 г. на ВнАС по в. гр. д. №
253/2015 г., с което е потвърдено решението на ВОС в частта, касаеща
унищожаването на упълномощителната сделка по пълномощно №758/2013г. С
Определение №1197/21.12.2017г. на ВКС по гр.д.№2539/2017г. на IV г.о.,
решението на ВнАС не е допуснато до касационно обжалване.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи: На първо место е необходимо да се посочи, че правният интерес на
ищеца да предяви установителния иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД не отпада, с
последващо прехвърляне на имота от приобретателя, и възможността да води
ревандикационен иск срещу последния владелец. Несъстоятелно е да се отрича
интереса на страната, която дори и да има иск срещу трето лице, желае да се
прогласи недействителността на сделката, след което от една страна ще обори
транслативния вещноправен ефект на всички последващи сделки, а от друга ще
създаде сигурност в правния мир като се заличат последиците от висящо
недействителната сделка. Съдът е бил сезиран с иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД и се е
произнесъл по всички правно релевантни факти включени във фактическия състав на
нормата с диспозитив, прогласяващ недействителността, в съответствие със закона
и задължителното му тълкуване, дадено с ТР №5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС
по т.д.№ 5/2014 г.. След като упълномощителната сделка е била унищожена, следва
да се приеме, че пълномощника е действал без представителна власт, доколкото
уважаването на конститутивния иск има обратно действие и се счита, че
унищожената сделка не е съществувала към момента на сключването и, поради което
и преупълномощеното лице също не е притежавало правата, които преупълномощителя
му е предоставил, и продажбата е недействителна, тъй като е сключена от лице,
действуващо като представител на собственика, без да има представителна власт. И
от заведените искове, и от поведението на ищцата е явно, че тя не е желаела да
потвърди висящо недействителната сделка, а е заявила отказа си от
потвърждаване, предявявайки порока и пред съда, с което възможността за
трансформация е отпаднала окончателно. Ето защо предявения иск следва да бъде
уважен. Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният
съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.
На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски във въззивното производство в размер на 1000 лева, съобразно представения списък за разноски и ангажираните доказателства за направата им. Възражението за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съобразно представената по делото данъчна оценка на имота за 2018г., цената на иска е 2333,07 лева, и минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.6 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 600 лева. Платеното от ищцата възнаграждение не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и не превишава два пъти минимално установения размер.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №61/21.01.2019 г., постановено по
гр.д.№781/2018 г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.
ОСЪЖДА „Бул-Юнион Комерс“ООД, ЕИК, да заплати на А.В.П.
с ЕГН сумата от 1000 лева /хиляда
лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.