№ 703
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно
административно наказателно дело № 20221100600270 по описа за 2022
година
Производството е по реда на гл. XXI НПК.
С решение № 20191659/29.09.2021 г., постановено по НАХД № 11348/2020 г.
по описа на СРС, НО, 8 състав обвиняемата С. П. П. е призната за виновна по
повдигнатото обвинение за това, че около 19:40 часа на 22.10.2019 г. в гр. София. при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Субару“, модел
„Аутбек“, рег. № ****, по бул. „Джеймс Баучер“ с посока на движение от ул. „Св.
Наум“ към бул. „Черни връх“ нарушила правилата за движение по пътищата , визирани
в ЗДвП, а именно: чл. 50, ал. 1 ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“, като при поставен за посоката на движение пътен знак Б1 от ППЗДвП
/Пропусни движещите се по пътя с предимство/ предприела навлизане на
кръстовището и маневра „завиване на ляво“ по бул. „Черни връх“, като не пропуснала
движещия се по път с предимство по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул.
„Арсеналски“ към ул. „Околовръстен път“ мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦМХ
500А“ с рег. № **** и реализирала пътно транспортно произшествие с него, в резултат
на което по непредпазливост причинила на водача на този мотоциклет – М.В.Б. с ЕГН:
**********, средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на голямопищялната
кост на лявата подбедрица“, което е довело до трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок повече от тридесет дни – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
1
„б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 и
ал. 4 НК и чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК и чл. 343г във вр. с чл. 343 във вр. с чл. 2, ал. 1 НК е
освободена от наказателна отговорност, като е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева и административно наказание
„лишаване от право на управление на МПС“ за срок от (1) една година.
На основание чл. 59, ла. 4 НК съдът е зачел времето, през което обвиняемата П.
е била лишена от правото да управлява МПС по административен ред.
Със същия съдебен акт обвиняемата С. П. е осъдена да заплати в полза на
държавата направените по делото разноски, а именно по сметка на СРС сумата в
размер 520,00 лв., както и по сметка на СДВР сумата в размер на 336,00 лв.
Срещу решението на районния съд е подадена въззивна жалба от адв. С. Н. –
САК, в качеството на упълномощен защитник на обвиняемата С. П.. В иницииращия
съдебното производство акт се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на първоинстанционното решение. Моли се въззивната инстанция да
отмени решението на СРС и да постанови ново, с което да признае обвиняемата П. за
невиновна по повдигнатото ѝ обвинение.
В открито съдебно заседание защитата поддържа депозираната въззивна жалба
по съображения за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения,
свързани с част от доказателствения материал. Сочи, че досъдебното производство е
образувано с първо действие по разследването, а именно оглед на местопроизшествие,
извършено от полицейски инспектор без да му е възложено такова действие от
разследващ полицай по реда на чл. 218 НПК. Твърди се, че изготвените към огледа
скица, фотоалбум и констативен протокол също са изготвени не по съответния
процесуален ред. Според защитата обжалваното решение е немотивирано, доколкото
районният съд не е изразил становището си по направените възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани със събирането на доказателства. Моли
въззивната инстанция да отмени първоинстанционния акт поради допуснати
съществени процесуални нарушения и да върне делото за ново разглеждане от друг
състав, респ. да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с която да
оправдае обвиняемата по повдигнатото ѝ обвинение.
В открито съдебно заседание прокурор при Софийска градска прокуратура
счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното решение да бъде потвърдено
като правилно. По отношение на възражението на защитата сочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 194, ал. 4 НПК органите на МВР могат да извършват действия по
разследването при условието на чл. 212, ал. 2 НПК, какъвто е и настоящият случай.
В своята лична защита обвиняемата С. П. поддържа казаното от своя защитник,
като излага и собствени доводи, а именно, че според нея мотористът не се е движил
със съобразена скорост.
В предоставена ѝ последна дума моли да бъде оправдана.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и след служебна проверка
на правилността на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Обвиняемата С. П. П. е родена на **** г. в гр. София, ЕГН: **********,
българка, български гражданин, с висше образование, неосъждана, понастоящем
отглежда детето Н.М. (роден на **** г.) и ползва отпуск по майчинство. Същата е
правоспособен водач на МПС, като притежава свидетелство за правоуправление с №
********* за категория „В“ със срок на валидност до 20.02.2029 г.
2
На 22.10.2019 г. около 19:40 часа обвиняемата С. П. управлявала моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „Субару“, модел „Аутбек“, с рег. № ****,
като се движела в лявата пътна лента по бул. „Джеймс Баучер“ с посока на движение
от ул. „Св. Наум“ към бул. „Черни връх“.
В същото време свидетелят М.В.Б. управлявал мотоциклет марка „Хонда“,
модел „ЦМХ 500А“ с ДК № ****, като се движел по път с предимство в лявата пътна
лента по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул. „Арсеналски“ към ул.
„Околовръстен път“. На седалката зад него се намирала свидетелката С.Й..
В района на кръстовището с бул. „Джеймс Баучер“ свидетелят Б. намалил
скоростта на движение, тъй като имал намерение да извърши маневра „завиване на
ляво“ в посока на движение към ул. „Св. Наум“, за което подал сигнал на останалите
участници в движението с ляв пътепоказател (ляв мигач). В това време и въпреки
постановения за посоката на движение пътен знак „Б1“ от ППЗДвО („Пропусни
движещите се по пътя с предимство“), обвиняемата С. П. предприела навлизане в
кръстовището и маневра „завиване на ляво“ по бул. „Черни връх“, като не пропуснала
движещия се по пътя с предимство по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул.
„Арсеналски“ към ул. „Околовръстен път“ мотоциклетист. В резултат на действията
настъпило пътно-транспортно произшествие с участници обвиняемата П. и свидетеля
Б., при което мотоциклетът частично се завъртял под предната част на управлявания от
нея лек автомобил и паднал на дясната си страна заедно със свидетелите Б. и Й..
Вследствие на удара левият крак на свидетеля бил заклещен между двете МПС. За
случилото се свидетелката Й. подала сигнал на ЕЕН 112.
На мястото на инцидента пристигнали екипи на полицията и на Център за
спешна медицинска помощ, който транспортирал пострадалия М. Б. до ВМА – МБАЛ
София. Вследствие на ПТП на свидетеля Б. били причинени следните травматични
увреждания: счупване на лявата подбедрица - голямопищялна кост диафизарно, както
и хематом на лявото коляно. По отношение на същия било проведено оперативно
лечение – метална остеосинтеза.
Досъдебното производство е образувано при условията на чл. 212, ал. 2 НПК –
със съставянето на протокол за първото действие по разследването, а именно оглед на
местопроизшествието.
Според експертното заключение по извършената СМЕ в резултат на
настъпилото ПТП на пострадалия М. Б. са причинени следните травматични
увреждания: счупване на лява подбедрица – голямопищялна кост диафизарно, както и
контузия с хематом на лявото коляно.
В хода на досъдебното производство е изготвена КВАТЕ, посредством която се
установява, че обвиняемата П. е привела в движение управлявания от нея лек
автомобил, след което е осъществила спиране. Скоростта на мотоциклета при
извършване на маневрата и към момента на удара е била от порядъка на 20 км/ч., а
опасната му зона за спиране при конкретните пътни условия и скорост е около 9,00 -
10,00 м. Водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара, считано от момента, в който лекият автомобил „Субару“ е навлязъл в
траекторията му. Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при
добра видимост, сухо платно за движение и работещо улично осветление. Причина за
настъпването на сблъсъка между двете превозни средства е субективното поведение на
обвиняемата П., която при поставен за посоката пътен знак Б1 е предприела
навлизане в кръстовището и маневра „завиване на ляво“, като не е пропуснала
3
движещия се по път с предимство мотоциклет. Обвиняемата е могла да предотврати
произшествието, ако преди да започне маневрата е пропуснала движещия се по път с
предимство водач на моторно превозно средство и едва след това да продължи.
Видно от заключението на вещото лице по извършената допълнителна КВАТЕ,
мотоциклетът е подал сигнал с ляв пътепоказател за извършване на маневрата от
разстояние 44,00 – 67,00 м.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
следните доказателствени източници: гласни доказателствени средства: показания на
свидетелите М. Б., С.Й.; Ю.Т. и Н.М., С.Д., писмени доказателствени средства:
протокол за оглед на местопрoизшествие, ведно с със скица и фотоалбум към него;
способи за доказване: експертните заключения по извършените съдебномедицинска
експертиза, КВАТЕ и допълнителна КВАТЕ; писмени доказателства: констативен
протокол № К – 630/22.10.2019 г., свидетелство за съдимост, медицинска
документация, представена от ВМА – МБАЛ София и др.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е положил
необходимите процесуални усилия за попълване на доказателствената маса с
достатъчен обем доказателствени източници за изясняване на обстоятелствата,
включени в предмета на доказване, като при обсъждането им са спазени правилата на
формалната и житейската логика и не е допуснато превратно или едностранчиво
тълкуване на доказателствената съвкупност в съответствие с разпоредбите на чл. 13,
чл. 14 и чл. 107 НПК. В мотивите на обжалвания съдебен акт решаващият съд по ясен и
недвусмислен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си
убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за
тяхното установяване. Приетата от първия съд фактическа обстановка е резултат от
верен прочит на данните, установени по надлежен ред с годни доказателствени
източници и проверени чрез съответните законови способи. Самостоятелната
преценка на доказателствената съвкупност не дава основание да се изведе извод за
незаконосъобразна нейна интерпретация от страна на контролирания съд, която да е
повлияла за неправилно формиране на съдийската воля. В дейността на
първостепенния съд не се констатират нарушения на съдопроизводствените правила,
които да опорочават оценъчната му дейност по начин, че да съставлява основание за
ревизиране на първоинстанционния съдебен акт, предмет на съдебния контрол. В тази
връзка въззивният съд не споделя доводите на защитата досежно липсата на мотиви на
атакувания съдебен акт. Действително районният съд е допуснал пропуск при
обсъждане на възраженията на защитата касателно процесуалната годност на част от
доказателствения материал. Съдебната практика обаче е категорична, че липсата на
мотиви, към която се приравнява и формалното мотивиране на съдебните актове, е
налице само когато съдът не е изложил мотиви относно фактическите и правните
изводи по повдигнатото обвинение или тези мотиви са дотолкова непълни и неясни, че
не дават възможност на контролиращата инстанция да провери правилността на
формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. В случая въззивната
инстанция не счита, че първостепенният съдебен акт страда от подобни пороци, които
да са довели до накърняване правото на защита на обвиняемата и да налагат отмяна на
постановеното решение. Отделно от това, защитата е направила същите възражения и в
производството пред Софийски градски съд, като в хода на изложението втората
инстанция дава собствени надлежни отговори на тези оплаквания, в резултат на което
и констатираната липса на отговори е преодоляна.
При формиране на своите фактически констатации районният съд правилно е
4
дал вяра на свидетелските показания на двамата очевидци на деянието - С.Й. и М. Б.,
който се явява и пострадал. Свидетелката Й. дава пълна, последователна, логична и
вътрешно непротиворечива информация за времето и мястото на инкриминираното
деяние, метеорологичните условия и състоянието на пътната настилка, посоката на
движение на двете МПС, управлявани от свидетеля Б. и съответно от обвиняемата С.
П., поставения пътен знак на бул. „Джеймс Баучер“, указващ, че пътят е без
предимство, липсата на поставена светофарна уредба на кръстовището, предприетата
от свидетеля Б. маневра и разположението на лекия автомобил, управляван от
обвиняемата, последвалия удар между двете МПС, както и причинените на свидетеля
Б. вследствие на сблъсъка травматични уреждания. Показанията на свидетелката Й.
кореспондират с тези, депозирани от свидетеля М. Б., който потвърждава, че се е
движел по бул. „Черни връх“ – по път с предимство, а обвиняемата П. е управлявала
лекия си автомобил по бул. „Джеймс Баучер“, че двете МПС се намирали на
кръстовището между двата булеварда, като той искал да извърши маневра „завиване на
ляво“, поради което намалил скоростта на движение и сигнализирал с подаване на ляв
мигач. Съвпадение в съдържанието на двете гласни доказателствени средства има и
относно механизма на настъпване на ПТП и получените наранявания. От техните
показания безспорно се установява, че съприкосновението между двете МПС е
реализирало между предницата на лекия автомобил и дясната страна на мотоциклета,
при което от падането и тежестта на мотоциклета свидетелят Б. получил фрактура на
лявата подбедрица.
Двамата свидетели описват идентично сблъсъка между процесните МПС, като
пострадалият Б. споделя повече детайли, което е житейски обяснимо, тъй като именно
той е управлявал мотоциклета и като водач на превозно средство е нормално да е бил с
повишено внимание към пътната обстановка и останалите участници в движението,
отколкото един пасажер, какъвто се явява свидетелката Й., съответно в неговото
съзнание са намерили отражения повече обстоятелства от заобикалящата
действителност. При преценката на достоверността на посочените гласни
доказателствени средства съдът съобрази близките отношения между двамата
свидетели, както и че свидетелят Б. се явява пострадало лице. В тази връзка следва да
се има предвид, че тези обстоятелства не обуславят изначално извод за явна
заинтересованост на който и да е било от тях, а предпоставят единствено да бъдат
анализирани с по-голяма степен на критичност. Предвид тяхната еднопосочност и
корелация с другите доказателствени източници районният съд обосновано ги е
кредитирал и за втората инстанция не възниква съмнение, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, поради което им се доверява за установяване на
релевантните за предмета на делото обстоятелства.
Липсват основания за дистанциране от показанията на полицейските служители
– свидетелите Н.М., С.Д. и Ю.Т.в, като се отчете служебното им качество и
изхождащата от това незаинтересованост. Събраните гласни доказателствени средства
са в достатъчна степен пълни, ясни и точни. От сходното съдържание на показанията
им се извлича конкретни данни за приблизителното време на настъпване на ПТП,
участниците в него, видимостта и състоянието на пътната настилка, вида и
индивидуализиращите белези на двете МПС, физическото състояние на свидетеля Б.,
който е бил контактен, но с причинена телесна повреда, налагаща транспортирането
му до лечебно заведение. Показанията на служители на реда кореспондират помежду
си, както и с обсъдените по-горе гласни доказателствени средства, като в своята
съвкупност представляват достатъчно стабилна доказателства опора, позволяваща
5
формиране на еднозначни изводи по правно релевантните факти.
Както правилно е приел районният съд, от експертното заключение по
извършената съдебномедицинска експертиза се установява вида и механизма на
причинените съставомерни травматични увреждания на пострадалия Б., които
категорично реализират медико-биологичния признак „трайно затруднение
движенията на крайниците“, в частност на левия долен крайник, за срок повече от 30
дни. СМЕ, ведно с приобщената по делото медицинска експертиза, подкрепя
твърденията на двамата очевидци касателно механизма на ПТП, които заявяват, че
вследствие на удара мотоциклетът е паднал на дясната си страна, при което левият
крак на свидетеля Б. бил заклещен между мотоциклета и лекия автомобил.
Втората инстанция кредитира заключението на вещите лица по КВАТЕ и
допълнителна КВАТЕ, тъй като ги намира за обективни и обосновани, както и за
компетентно изготвени въз основа на научен подход, отговарящ в пълнота на
поставените задачи. Според първото заключение на КВАТЕ причина за настъпване на
ПТП се явява субективното поведение на обвиняемата, която е имала обективна
възможност да предотврати удара, като преди да навлезе в кръстовището и да
предприеме маневра „завиване на ляво“, е следвало да пропусне движещия се по път с
предимство мотоциклет и едва след това да продължи, съобразявайки се с останалите
участници в движението. От заключението на допълнителна КВАТЕ се установява, че
мотоциклетистът е подал сигнал с ляв пътопоказател за извършване на маневра от
разстояние 44-67 м. Разпитан в хода на съдебното следствие пред първата инстанция,
вещото лице заявява, че в един момент двамата водачи не са имали видимост един към
друг, но приближавайки към мястото на удара тази видимост се открива. Вещото лице
допуска възможността и в предходен момент свидетелят Б. да е имал видимост към
лекия автомобил, управляван от обвиняемата П., но счита, че тъй като се е движел по
път с предимство не е имало необходимост да реагира. Обвиняемата П. се е движела в
условия на пътен знак Б1 и преди да извърши маневрата е трябвало да пропусне всички
движещи се по път с предимство, респ. ако няма видимост, не е следвало да я
предприема.
По отношениe на възраженията относно липсата на доказателствена годност на
протокола за огледа на местопроизшествието, ведно със скица и фотоалбума към него,
както и констативния протокол, ползвани от вещите лица при изготвяне на двете
автотехнически експертизи, съдът ги намира за неоснователни. Тезата на защитата се
аргументира с обстоятелството, че досъдебното производство е образувано с първо
действие по разследването, а именно оглед на местопроизшествие, което е извършено
от полицейски инспектор без да му е било възложено по реда на чл. 218, ал. 1 НПК, т.е.
не по съответния законов ред.
При систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 194, ал. 4 във вр. с чл. 193
НПК се извежда извода, че при определени условия полицейските служители на МВР
имат качеството на разследващ орган и съответно разполагат с компетентност да
извършват дадени процесуално-следствени действия. Цитираната разпоредба
предвижда две независими една от друга хипотези, при наличието на която и да е от
тях органите на реда могат да прилагат способи за доказване, какъвто несъмнено е и
огледа на местопроизшествие, а именно 1. когато им е възложено от прокурора,
следовател или от разследващ орган (хипотезата, визирана от защитата) и 2. при
предпоставките на чл. 212, ал. 2 НПК. В случая досъдебното производство е
образувано на основание чл. 212, ал. 2 НПК – със съставянето на протокола за първото
действие по разследването. Несъмнено съответното процесуално-следствено действие
6
е извършено като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства.
Предвид мястото на извършване на деянието – кръстовището, където се пресичат бул.
„Черни връх“ и бул. „Джеймс Баучер“, е едно от най-натоварените пътни връзки в
столицата. Индиция за засиления трафик е обстоятелството, че непосредствено след
настъпване на инцидента е възникнала необходимост от преместване на мотоциклета,
за да не пречи на нормалното движение на останалите МПС. Следователно първото
действие по разследването е било извършено при наличие на неотложност и е било
гаранция за събиране и запазване на доказателства, необходими за изясняване на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. На следващо място, огледът е
извършен в присъствието на две поемни лица, което е гаранция за упражнен
граждански контрол върху законосъобразността на действието. Съставен е на мястото
на произшествието, подписан е от всички участващи лица, без направени искания,
бележки и или възражения от тях.
При така изложените съображения съдебният състав счита, че протоколът за
оглед на местопроизшествие е съставен при условията и реда на НПК, поради което
представлява годно писмено доказателство средство. По силата на чл. 194, ал. 4, пр. 1
НПК полицейските служители са компетентни да извършат действия по разследването
и без изрично възлагане (възлагане е предвидено за действия по разследването, извън
предвидените в чл. 212, ал. 2 НПК). В тази връзка огледът е извършен от полицейски
инспектор, който се явява компетентен разследващ орган съобразно разпоредбите на
чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 4, предл. 1 във вр. с чл. 212, ал. 2 НПК, защото по
естеството си е било неотложно действие по разследването, непосредствено следващо
получаването на съобщението за факта на престъпното посегателство (в този смисъл
Решение № 91/14.06.2016 г. по н.д. № 344/2016 г. на ВКС, I НО).
Въззивният съд кредитира останалите писмени доказателства, като
първостепенният съд правилно е ползвал при изграждане на своите фактически и
правни изводи в качеството им на допълващи и изясняващи фактическите
обстоятелства по делото.
При така установената фактическа страна, идентична на приетата от районния
съд, Софийски градски съд достигна до същия като първата инстанция правен извод,
че с действията си обвиняемата С. П. е осъществила всички признаци от обективна и
субективна страна на престъплението с правна квалификация по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, а именно, че около 19:40 часа на 22.10.2019 г. в
гр. София. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка
„Субару“, модел „Аутбек“, рег. № ****, по бул. „Джеймс Баучер“ с посока на
движение от ул. „Св. Наум“ към бул. „Черни връх“ нарушила правилата за движение
по пътищата , визирани в ЗДвП, а именно: чл. 50, ал. 1 ЗДвП „На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство“, като при поставен за посоката на
движение пътен знак Б1 от ППЗДвП /Пропусни движещите се по пътя с предимство/
предприела навлизане на кръстовището движещия се по пътя с предимство и маневра
„завиване на ляво“ по бул. „Черни връх“, като не пропуснала движещия се по път с
предимство по бул. „Черни връх“ с посока на движение от бул. „Арсеналски“ към ул.
„Околовръстен път“ мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦМХ 500А“ с рег. № **** и
реализирала пътно транспортно произшествие с него, в резултат на което по
непредпазливост причинила на водача на този мотоциклет – М.В.Б. с ЕГН:
**********, средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на голямопищялната
7
кост на лявата подбедрица“, което е довело до трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок повече от тридесет дни.
Обект на посегателство са обществени отношения, свързани със
законосъобразното осъществяване на транспортната дейност, което включва в себе си
безопасността на движение на МПС, гарантираща охраняване на конституционно
признатите права на отделната личност относно нейния живот, телесна
неприкосновеност и собственост.
Обвиняемата С. П. е годен субект на престъплението. Към датата на извършване
на деянието е била пълнолетна, като по делото липсват данни същата да е страдала от
временно или продължително заболяване, което да е довело до качествени отклонения
в психическото функциониране, които да са засегнали психическата годност да
осъществява действия под контрола на съзнанието си, т.е. същата е разбира свойството
и значението на извършеното и е ръководила волево постъпките си.
В доктрината и съдебната практика единодушно е прието, че нормата на чл. 343
във вр. с чл. 342 НК е бланкетна и съдържанието ѝ се запълва от конкретно нормативно
установени правила за движение по пътищата. В случая е повдигнато обвинение за
нарушаване на чл. 50, ал. 1 ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства, от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“. От обсъдения по-горе доказателствен материал категорично се
установява, че обвиняемата П. е осъществено изпълнително деяние, тъй като се е
движела по път без предимство и е предприела маневра без преди това да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците е движението, доколкото, макар да е била
длъжна, не е пропуснала движещият се по път с предимство мотоциклетист.
Престъплението е резултатно и е довършено с настъпване на съставомерния
вредоносен резултат. Налице е пряка причинна връзка между несъобразяването с
цитираната правна норма, реализираното ПТП и причинената съставомерна вреда. От
двете автотехнически експертизи се установява, че причина за сблъсъка между двете
МПС е субективното поведение на обвиняемата П., която, макар да е била длъжна да
пропусне водача на другото моторно превозно средство, е предприела на свой ред
маневра, в резултат на което управляваният от нея лек автомобил се е ударил в
мотоциклета. Видно от заключението на СМЕ, вследствие на това неправомерно
стълкновение на свидетеля Б. е причинено травматично увреждане – счупване на
лявата подбедрица, довело до трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, което представлява средна телесна повреда по см.
на чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е извършено при смесена форма на вината.
Обвиняемата П. умишлено е нарушила правилата за движение по пътищата, а по
отношение на съставомерния вредоносен резултат – по непредпазливост
(самонадеяност). Същата умишлено не е спазила правилата за движение по пътищата, в
частност разпоредбата на чл. 50 ЗДвП, като е съзнавала, че се движи по път без
предимство и преди да предприеме маневра следва да пропусне движещите се по пътя
с предимство водачите на МПС, предвиждала е, че навлизайки в кръстовището и
предприемайки маневра без преди това да се съобрази с останалите участници в
движението, нарушава това правило за поведение, но е била безразлична към това.
Обвиняемата е съзнавала, че извършвайки маневра по посочения начин, време и място,
без да съобразява движението си по пътното платно с останалите участници, в частност
с водачите на МПС, движещи се по път с предимство, би могла да предизвика ПТП,
8
като е предвиждала възможното причиняване на телесна повреда на друго лице, но е
мислила, че може да го предотврати.
С оглед изложените правни съображения настоящият съдебен състав намира, че
първата инстанция е изследвала и установила всички обстоятелства, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемата П. в осъществяването му.
Възприетата от СРС правна квалификация е правилна и съответна на установените
фактически положения. Налице е пълнота на доказателствения материал, като
съобразно чл. 378, ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 305, ал. 3 НПК районният съд е обсъдил
комплексно събраните доказателства, доказателствени средства и способи за
доказване, както и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил
фактическите си констатации. Ето защо въззивният съд счита обжалваното решение за
законосъобразно и обосновано.
По отношение на индивидуализация на наказанието контролираната
инстанция законосъобразно е приела, че са налице условията на чл. 78а НК, като е
освободила обвиняемата от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“. Предвидена санкция за инкриминираното деяние е „лишаване от
свобода‘ за срок до три години или пробация. Към датата на извършването му
обвиняемата П. не е била осъждана за престъпление от общ характер и спрямо нея не е
бил прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Изпълнено е и последната предпоставка по чл. 78а, ал. 1,
б. „в“ НК, доколкото от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди,
които да подлежат на възстановяване. В случая не е налице някоя от хипотези по ал. 7,
която да обуслови забрана за приложението на глава VIII, раздел IV от общата част на
НК.
Относно размера на наложеното административно наказание „глоба“
настоящият съдебен състав споделя изводите на първостепенния съд, като счита
същото за съответно на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на
личността на дееца, а също така е от естество да постигне целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 НК. Действително налице са смекчаващи отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало (доколкото факта на неосъждане за
престъпление от общ характер е основание за прилагането на института, уреден
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 НК, посочената необремененост следва да се отнесе само
по отношение на престъпленията от частен характер) и семейното положение на
обвиняемата, която е родител на малолетно дете, които адекватно са били взети
предвид от първия съд при определяне на санкцията в размер, ориентиран към
минималния. Тяхната относителна тежест е била съобразена от първата инстанция в
рамките на съвкупността от обстоятелствата с влияние върху избора на размера на
глобата. При индивидуализацията на наказанието не може да не бъдат отчетени
причинените вследствие на виновното поведение на обвиняемата П. допълнителни,
макар и несъставомерни вреди (нараняванията по тялото на свидетеля Б. – контузия с
хематом на лявото коляно).
Що се отнася до приложението на чл. 343г във с чл. 37, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 78, ал.
4 НК наложеното наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
(една) година, въззивният съд намира основание да ревизира първоинстанционното
решение в тази му част. Обстоятелството, че обвиняемата П. е майка на малолетно
дете, което почти ежедневно налага ползване на МПС за транспорт, разходки и пр.,
мотивира втората инстанция да намали размера на наказанието от 1 (една) година на 6
(шест) месеца. Съдебният състав намира, че кумулативно определената санкция от
9
„глоба“ в размер на 1,500 ( хиляда и петстотин) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца е съобразена както с положителните, така и
с отрицателните характеристики на личността на автора на престъплението, съответно
е на преследваните от закона цели за индивидуална и генерална превенция, поради
което се явява справедливо.
Законосъобразно е произнасянето на първия съд относно приложението на чл.
59, ал. 4 НК.
По разноските:
Съобразно правилото на чл. 189, ал. 3 НК районният съд законосъобразно е
възложил в тежест на обвиняемата П. направените по делото разноски.
При цялостната служебна проверка на първоинстанционното решение втората
инстанция не намира други основания, налагащи изменение или отмяна на съдебния
акт, поради което и с оглед изложените съображения постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 1 и
чл. 338 НПК, Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 20191659/29.09.2021 г., постановено по НАХД №
11348/2020 г. по описа на СРС, НО, 8 състав, като НАМАЛЯВА размера на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ от 1 (една) година на 6 (шест)
месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10