Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 27.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско
отделение, в публично съдебно заседание на дванадесет и
четвърти юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ
ДАНКОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. №
699 по описа за 2019 г. на Окръжен съд – Ловеч, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 189 от 24.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1902 по описа за 2018 г. на Районен съд – Ловеч, съдът
осъдил на основание чл. 45 от ЗЗД Л.Е.М. да заплати на П.В.В. сумата в размер
на 80,17 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди в жилище, находящо се
на адрес гр. Ловеч, ул. „Д-р Съйко Съев” № 15А, бл. „Кристал – 3”, ет. 7, ап.
28, вследствие на течове от баня в жилището на Ваньо С.И., находящо се на адрес
***, изразяващи се в паднала мазилка от тавана около две тръби в банята, ведно
със законната лихва, считано от 01.10.2013 г. до изплащане на вземането, като
отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 1 000 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъдил Л.М. да заплати на П.В. сумата от
16,03 лв., представляваща разноски в настоящото производството, съразмерно с
уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът осъдил П.В. да
заплати на Л.М. сумата от 367,93 лв., представляваща направени разноски в исковото
производството, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Първоинстанционният съд стигнал до това
становище, приемайки, че от събраните по делото доказателства се установява, че
единствената вреда следствие от поведението на ответната страна, а именно
поддържане на пода на банята в такова състояние, че попадащата върху него вода е
стигнала до тавана на В., е паднала мазилка от тавана на банята, с частична
ерозия на бетонната плоча, с обща площ от около 2 кв. м. С оглед на приетото
заключение по изготвената съдебно-техническа експертиза съдът приел, че
необходимото обезщетение за възстановяване на тази вреда е в размер на 80,17
лв. с ДДС. По отношение на искането за присъждане на обезщетение за лихва за
забава съдът приел, че такава следва да се присъди, считано от 01.10.2013 г.,
доколкото с извършения ремонт през 2013 г. ответната страна е преустановила
бездействието си. Що се касае до останалите вреди, констатирани в жилището на В.,
съдът приел, че за тях не се е установило да са причинени от действие или
бездействие на ответната страна.
Недоволен
от така постановения акт останал П.В., тъй като същият е незаконосъобразен,
необоснован и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила.
Сочи, че приетото заключение на вещото лице е необосновано и необективно,
поради което и крайните изводи на съда почиват на неправилни фактически
констатации. В тази насока сочи, че претендираните вреди в трите помещения,
част от неговото жилище – баня, спалня и тераса, са настъпили следствие от
поведението на М., а именно допуснат теч от банята ѝ и извършени СМР-та в
жилището ѝ. Моли така постановения съдебен акт да се отмени, като
исковата претенция се уважи изцяло.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпила насрещна жалба и
отговор на въззивната жалба от Л.М., с които се оспорва изложеното в жалбата.
Релевира, че В. не е доказал, че е собственик на имота и на движимите вещи в
него, както е останал недоказан моментът на настъпване на вредите. Твърди, че
претенцията се явява и неоснователна поради изтекла давност. Моли решението да
се отмени само в уважената част, като претенцията се отхвърли изцяло.
В.
се е възползвал от правото си по чл. 263, ал. 1 от ГПК и е подал отговор на
насрещната жалба, в който е уточнил, че нанесените му вреди са следствие от
извършен ремонт през 2016 г. в обитавания от Л.М. апартамент. По време на този
ремонт от тавана на банята му се откъртило парче, което повредило мивката, а наетите
от М. алпинисти при преустройството на терасата ѝ са изронили мазилката
на терасата му и изкривили металната конструкция. Моли насрещната жалба да се
остави без уважение.
В съдебно
заседание П. Величко се явява лично и с адв. П. ***, като се изразява
становище, че се поддържа изложеното в жалбата и отговора на насрещната жалба, доразвивайки
го с представените писмени бележки. Претендира направените съдебно-деловодни
разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Л.М. не се
явява лично, представлява се от адв. А.Ч. от САК, като оспорва жалбата и
поддържа изложеното в депозираната насрещна жалба, доразвивайки го с
представените писмени бележки. Претендира направените съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция, като представя списък по чл. 80 от ГПК.
От представените доказателства по гр.
дело № 1902 по описа за 2018 г. на Районен съд-Ловеч, като съобрази и
становището на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба и насрещната жалба са
подадени в срок и от лица, имащи правен интерес от обжалване. С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита, че решението на Районен
съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност
и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от
фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че същото е НЕПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от П. Величко с
искане Л.М. да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 1000 лв.,
представляваща нанесени му имуществени вреди на ползвания от него имот.
В
исковата молба се твърди, че от
С
уточняваща молба с вх. № 10465/09.10.2018 г. В. е посочил, че ведно с
обезщетението претендира и законната лихва, считано от 01.10.2013 г. до
окончателно изплащане на главницата.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Л.М., с който се
оспорват твърденията на ищеца за скъсана арматура на плочата в жилището му.
Твърди се, че сградата, в която се намират жилищата на страните, не е въведена
в експлоатация и че ищецът не е собственик на обособен обект в нея, в частност
на увреденото жилище.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за установено
следното:
Между П.В.В. и Е. С. В., от една страна,
и В.П. В., от друга страна, е постигнато съгласие за сключване на договор, по
силата на който първите двама даряват на втория следния собствен недвижим имот:
апартамент № 28, находящ се в гр. Ловеч, ул. „Д-р Съйко Съвев“ № 15, в сградата
на жил. бл. „Кристал 3“, на 7-мия етаж, със застроена площ от 81,72 кв. м.,
състоящ се от две спални, дневна, столова с ниша, баня, клозет, коридор,
тераси, при граници и съседи: двор, стълбище, В. В., двор, долу – Ц. К., горе –
Е. Г., заедно с таванско помещение № 17 и мазанско помещение № 4, заедно с
прилежащите му 3,15982 % ид. части от общите части на сградата и право на
строеж върху УПИ III, в кв. 4 по действащия подробен устройствен план на гр.
Ловеч, като дарителите си запазват пожизнено право на ползване върху дарения
имот, за което е издаден нотариален акт за дарение на недвижим имот № 31, том
I, рег. № 769, дело № 42/1998 г.
Процесното жилище се ползва от ищеца П.В.В.,
а намиращият се над него апартамент се обитава от ответника Л.Е.М.. Нейният
апартамент се намира на последния етаж от сградата. Покривът на сградата имал
течове, което налагало периодично да се събират пари за неговия ремонт, като
последният такъв в е извършен, когато ищецът бил домоуправител. В периода
2012-2014 г. Л.М. ремонтирала банята и кухнята на своето жилище. При този
ремонт тя приобщила терасата на кухнята към самата кухня, подменила старото
остъкления на терасата, изпълнявайки нова дограма от ПВЦ. Това се установява от
показанията на свидетелите П. Т. и Т. Т., които са съседи на страните, живущи в
същия жилищен блок.
По искане на В. във въззивното
производство са разпитани М.В. и И. И.. В периода юни-юли 2016 г. двамата
свидетели посетили апартамента на В., като забелязали, че в помещенията,
намиращи се над банята и терасата на апартамента му текат ремонтни дейности. На
двама свидетели им направило впечатление, че в банята на В. има паднали парчета
мазилка от тавана, точно над мивката, като според В. тя била счупена, а според
И. не. В. обяснил на В. и И., че тези вреди са настъпили от М., като същата му
била обещала, че, след като приключи с ремонта на апартамента си, ще ги
поправи. При излизането си на терасата на И. направило впечатление, че
козирката на терасата е изкъртена, което той отдава на извършените СМР-та на
горния етаж.
При оценката на така дадените показания
настоящата инстанция съобрази, че Т. и Т. се намират в съседски отношения със
страните, В.в приятелски отношения с В., а И. е бил нает от В. да извърши
ремонт в апартамента му. Следва да се посочи, че нито един от четиримата
свидетели не е бил пряк очевидец на извършването на СМР-та в дома на
ответницата, като наблюденията на И. и В. почиват на това, което са видели в
апартамента на ищеца и на това, което той им е казал. Съответно Т.и Т.са видели
извършеното в дома на ответницата, но не са присъствали на самия строително-ремонтен
процес и не са влизали в дома на В.. На следващо място съдът съобрази, че,
макар страните и двете свидетелки да обитават един блок, апартаментите на
последните се намират на сравнително отдалечено като етажи спрямо апартаменти с
№ 28 и 30. Отчитайки изложеното, съдът съобрази, че и четиримата свидетели са посочили,
че в апартамента на М., намиращ се над апартамента на В., са извършени СМР-та,
представляващи извършен ремонт в банята и трансформация на кухнята и терасата в
едно помещение. Информация за констатирани повреди в апартамента на В. дават
единствено свидетели В. и И.. Това е обяснимо, тъй като в показанията си Т.и Т.са
посочили, че не са влизали в банята, терасата и спалнята на апартамента на В.. Съдът
кредитира показанията на В. и И. касателно констатираните от тях повреди в
банята и на терасата на В., а именно в банята му имало паднали парчета от мазилката
на тавана, точно над мивката, мивката била счупена и козирката на терасата била
деформирана, доколкото посоченото от тях почива на непосредствените им
впечатления, добити при посещението на апартамента на В.. За прецизност следва
да се отбележи, че е налице и противоречие между показанията на двамата свидетели
по отношение на счупената мивка-според В. тя била счупена, а според И. не, като
последният сочи, че дори я използвал да си измие ръцете. Съдът кредитира
изложеното от В., доколкото то се потвърждава и от констатациите на вещите
лица. Що се отнася до изложеното от тях, че тези повреди са настъпили от
поведението на ответната страна, същото не следва да се кредитира, доколкото не
е било възприето непосредствено от тях, а се пресъздава информация, съобщена им
от ищеца. Касателно момента на извършване на ремонта в жилището на М. е налице
съществено противоречие между показанията на четиримата свидетели. Според Т.и Т.ремонтът
е извършен в периода 2012-2014 г., а според И. и В. това е станало в периода юни-юли месец 2016 г.
Съдебният състав приема изложеното от И. и В., доколкото те са възприели
непосредствено извършването на СМР в апартамента на ответницата и са били
по-конкретни в датировката.
В
първоинстанционното производство е била назначена съдебно-техническа експертиза
с вещо лице Е. Г., която е извършила оглед и на двете жилища – апартаментите на
ищеца и на ответника. Към изготвеното от нея заключение е приложен и снимков
албум. Вещото лице е констатирало, че в банята на ползвания от ищеца апартамент,
на две места по тавана е налице паднала мазилка с площ от около един квадратен
метър всяко, с нарушаване целостта на бетоновата плоча и лека корозия на
оголената арматура. Локацията и на двете места е около тръби, преминаващи през
плочата, като под едното от тях се намира мивка, която е счупена. От експерта
се допуска да е имало течове от горния етаж, които да са се случили назад във
времето, но след направения ремонт в банята на горния апартамент, не се
установяват актуални мокри петна по тавана на банята на ищеца. Таванът на
спалнята /детската стая/ на жилището на ищеца е облицован с гипсокартон без
конструкция, като е налице паднало парче с площ от около 6 кв. м. Причината за
падането му е залепването му върху тавана без да е прихванат към метална
конструкция. При огледа на същата стая на горния апартамент вещото лице е
констатирало, че в нея не са извършвани дейности, изискващи използване на силно
вибриращи машини и къртач, като по пода на същата стая е положен ламиниран
паркет, за чието полагане също не се ползват машини, предизвикващи вибрации. В
източния край на тавана на терасата на жилището на ищеца има подкожушено
латексово покритие, като причината за появата им е липсата на добро уплътнение
между металната дограма и тавана на терасата, при което в резултат на силни
ветрове, водата от дъждовете прониква отвън. Същата тераса на горния апартамент
е приобщена към кухнята, чрез затварянето ѝ посредством зид с тухли от
газобетон, изпълнен на мястото на парапета, и монтиране на ПВЦ дограма. Според
вещото лице това изпълнение няма наднормено натоварващо въздействие върху
плочата на терасата, поради влагането на олекотени материали (тухли от
газобетон), поради което то е изключено като причина за появата на петната по
тавана на терасата на ищеца. По тавана на горната тераса също се забелязват
петна от течове, които са стари и причината за появата им е липсата на добро
уплътнение преди ремонта. Според вещото лице стойността на ремонтните работи,
включваща труд и материали, които следва да се извършат за отстраняване на
констатираните вреди по апартамента на ищеца е 310 лв., без ДДС, която включва:
31,50 лв. – пердашена циментова замазка с фибри при ремонт /таван на баня/,
16,61 лв. – гипсова шпакловка по таван на баня, 18,70 лв. – боядисване с латекс
при ремонт /таван баня/, 90,16 лв. - доставка и монтаж на тоалетна мивка голям
формат, 75,03 лв. – гипсокартон по таван на спалнята, 64,82 лв. – боядисване с
латекс при ремонти /таван спалня/, 3,00 лв. – изстъргване боя от таван тераса,
24,86 лв. – боядисване с латекс при ремонти таван тераса.
В
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че от тавана около едната по-голяма
тръба се е откъснало парче от мазилката, като не е изключено това парче да е
счупило мивката, доколкото отворът се намира директно над мивката. Счита, че
падането на тавана в спалнята се дължи на некачествено изпълнение. Отрича да е
възможно тази повреда да настъпи при премахване тръбите за парно, доколкото
това става с използване на флекс, или при извършения ремонт в банята на
ответницата.
По
искане на В. във въззивното производство е била допусната тройна
съдебно-техническа експертиза с вещи лица С.А., Т.Л. и Л.С.. След извършен
оглед в жилищата на страните вещите лица са констатирали вреди в банята, спалнята
и терасата на обитаваното от В. жилище. В банята са установили паднала мазилка
от тавана в района на мивката, до вертикалната канализационна тръба с ф-50;
корозирала открита арматура; обрушване на мазилката околко две метални тръби
(лири за отопление); порцелановата мивка под това обрушване е счупена и не може
да се ползва; ботушът на мивката е с леко отчупване в горния край. Обрушванията
на таванската мазилка са в следствие от течове и ремонт, като към момента на
огледа не се забелязват течове и подмокряне на мазилката. В съдебно заседание
вещите лица са уточнили, че счупването на мивката и ботуша се дължи на
механично въздействие, като е възможно това да е станало по описания от ищеца
начин, а именно след падане на парче от мазилката на обрушения таван. При
извършения ремонт от М. общият вертикален щранг, който е част от ВиК
инсталацията на жилищния блок, след точката на отклонение на разпределителния
водопровод за апартамента на В., е подменен от М. с нови РР тръби 20 мм, с
дължина 2,3 мм, като същите тръби не са укрепени. Счупената мивка е заустена в
общия вертикален щранг PVC 50 мм, част от ВК
инсталацията на жилищния блок, като следствие от извършения ремонт, последният е
подвижен при упражняване на сила с ръка. В спалнята се установява отлепен и
паднал участък гипсова шпакловка на тавана в района на прозореца с размери
1,3/2,7 мм. Поради неравности в тавана в този участък е била направена
удебелена гипсова шпакловка, армирана с PVC мрежа,
което е довело до утежняване на шпакловката. Така констатираният дефект може да
възникне или от некачествено изпълнение (от само себе си) или от вибрации по
плочата. На терасата се констатира пукнато стъкло по късата страна на терасата
в североизточната ѝ част. По горния край на външната страна остъклението
е изпълнено с малка защитна козирка от ламарина за предпазване от дъжд. В
северния ъгъл козирката е леко деформирана и разместена, като не предпазва
ефективно. В този участък от тавана се забелязват следи от влага и подкожушено
латексово покритие. Според вещите лица при извършеното преустройство на горния
етаж е бил нарушен контура на дъждобранната поцинкована ламарина, което в
определени ситуации може да доведе до навлизане на вода по тавана на терасата
на ищеца. В същия момент вещите лица са подчертали, че при по-силен дъжд самата
конструкция на остъклението позволява влизането на вода. В съдебно заседание експертите
са пояснили, че е възможно констатираното пукнато стъкло да се получи при
работа на алпинисти.
При
извършения оглед в апартамента на ответната страна вещите лица са констатирали,
че имотът се намира над този на ищеца и разполага с идентично разпределение на
стаите. Експертите са установили, че в банята е извършен основен ремонт, като е
премахната вертикалната канализационна тръба с ф-50 мм. В спалнята е подменено
подовото покритие с ламинат и са премахнати две метални вертикални тръби на
отоплителната сградна инсталация. Същите тръби са премахнати и в апартамента на
ищеца. В кухнята е премахната прозоречната дограма към терасата и е извършено
остъкляване на същата с PVC дограма с
размери 3,00/1,20 м. В североизточната част на терасата е изпълнен Г-образно
зид от тухли „Итонг“, като същият е изпълнен върху бетоновата шапка на
парапета, които е стоманобетонов с височина 1,05 м. По пода на терасата е
изпълнена настилка с теракота, като нивото е изравнено с двете помещения –
тераса и кухня. Изравняването вероятно е извършено с циментова замазка около 4
см, върху която е поставена и теракотната настилка. Допълнителното натоварване
от нея и от „Итонг“ тухлите не са довели до недопустимо претоварване и
деформации в плочата на терасата и не са причина за спукване на прозореца в
апартамента на ищеца.
Според
вещите лица стойността на ремонтните работи, включваща труд и материали, които
следва да се извършат за отстраняване на констатираните вреди по апартамента на
ищеца е 753 лв. с ДДС, която включва: баня - почистване и грундиране на открита
армировка – 10 лв., пердашена циментова замазка – 31,50 лв.,гипсова шпакловка
на таван – 16,62 лв., боядисване с латекс – 18,71 лв., доставка и монтаж на
мивка и ботуш – 150,16 лв., измазване около водопроводна тръба – 7,88 лв.; ВиК
укрепване на канализационна тръба – 39,15 лв.; укрепване на водопровод РР 20
33,60 лв., спалня – отстраняване на шпакловка – 4,00 лв., гипсова шпакловка на
таван – 18,11 лв., боядисване с латекс – 69,72 лв., тераса – ремонт на
ламаринена козирка 80,00 лв., изтъргване на боя от таван – 3,00 лв., боядисване
с латекс – 24,87 лв., остъкляване – 11 лв., непредвидени разходи 10 % - 51,83 лв., печалба - 57,01 лв., ДДС –
125,43 лв.
Съдебният
състав кредитира изцяло заключението на тройната съдебно-техническа експертиза,
тъй като същото се подкрепя от останалите доказателства по делото, а именно
писмените такива и показанията на разпитаните свидетелите пред двете инстанции,
изготвено е от лица, разполагащи с експертни знания в съответната област и
почива на впечатления, добити след извършен оглед на място на жилищата на
страните. Следва да се посочи, че макар заключението по тройната съдебно-техническа
експертиза да е значително по-пълно, обстоятелствено и обосновано от
първоначално назначената експертиза, не са налице съществени разминавания между
заключенията по двете експертизи относно вида на вредите, констатирани в
жилището на В., и техния източник.
Със
заповед № 574/19.04.2018 г. на кмета на община Ловеч, по повод жалба от П.В.В.
и Е. С.В., е назначена комисия, на която е възложено да извърши оглед на място
и да осъществи административен контрол на извършения ремонт на терасата на
ответника. След извършване на проверката, комисията съставя констативен
протокол от 27.04.2018 г., с който се удостоверява липса на видими изменения и
деформации по стените на апартамента.
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените
факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно
релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:
Правната квалификация на исковата претенция на П.В. е чл. 45 от ЗЗД, като
за уважаване ѝ В. следва да докаже в условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1. че притежава вещно
право върху жилище, находящо се в гр. Ловеч, ул. „Д-р Съйко Съвев“ № 15, в
сградата на жил. бл. „Кристал 3“, на 7-мия етаж; 2. че ответната страна
притежава вещно право спрямо намиращия се над него апартамент № 30; 3. че с
поведението си – действие или бездействие, ответната страна е причинила вреди в
жилището на ищеца, а именно допуснат теч от нейната баня, достигнал до банята
на ищеца и извършен ремонт през 2016 г. на банята и терасата ѝ; 4. посочените
от ищеца вреди – обрушване на тавана на банята, падане на мазилата, счупване на
мивката и ботуша в банята, незакрепени общи вертикални щрангове на ВиК
инсталацията, пропадане на тавана в спалнята му, обрушване на тавана на
терасата му; 5. причинно-следствена връзка между поведението на М. и твърдените
от В. вреди; 6. вина, като вината се предполага до доказване на противното. С
оглед на направеното искане за присъждане на лихва за забава, считано от
01.10.2013 г., В. следва да докаже, че на тази дата е настъпил вредоносния
резултат. В тежест на ответника е да докаже направените от него възражения, а именно,
че В. не притежава вещно право спрямо обитавания от него апартамент, че е
настъпила погасителната давност и че сградата не е въведена в експлоатация.
По делото по безспорен начин се установи,
че П.В. е титуляр на вещно право на ползване върху процесния апартамент, а
именно апартамент № 28, находящ се в в гр.
Ловеч, ул. „Д-р Съйко Съвев“ № 15, в сградата на жил. бл. „Кристал 3“, на 7-мия
етаж, а ответницата е собственик на апартамент № 30. Двете жилища се намират в сграда
в режим на етажна собственост, едно над друго – апартамент № 28 на седми етаж и
апартамент № 30 на осми етаж. Съдебният състав споделя съждението на районния
съд, че като носител на ограниченото вещно право на ползване, ищецът е
легитимиран да претендира обезщетение за вредите по ползваното от него жилище.
На следващо място в жилището на П.В. се
установиха следните вреди: в банята – обрушване на мазилката по тавана около
метални тръби, корозирала открита арматура, изпаднала мазилка от тавана,
счупена мивка и ботуш, нуждаещи се от укрепване части от ВиК инсталацията; в
спалнята – отлепен и паднал участък от тавана с размери 1,3/2,7 м.; и тераса –
обрушване на латексовото покритие на тавана, пукнато стъкло, деформация на
козирката.
Както се и посочи и по-горе, за да се
присъди обезщетение за посочените вреди, следва да се установи, че те са
настъпили в следствие от поведението на ответницата Л.М.. В тази насока са
показателни заключенията на четиримата вещи лица по двете допуснати
съдебно-технически експертизи, които единодушно са приели, че част от констатираните в
банята на ищеца повреди- обрушване на мазилката по тавана около метални тръби, корозирала открита
арматура, изпаднала мазилка от тавана, счупена мивка и ботуш, са следствие
от допуснат теч от банята на М., който последователно е довел до навлажняване
на тавана на банята на ищеца, изронване на така навлажнената мазилка и
отчупване на парчета от нея, като едно от тези парчета, падайки, е счупило и мивката
и ботуша. Вещите лица и по двете експертизи в съдебно заседание са се
съгласили, че счупването на мивката и ботуша е следствие от механичен удар,
като е напълно възможно това да е станало по посочения от ищеца начин, а именно
от паднало парче от мазилката вследствие от навлажняването ѝ, доколкото
мивката се намира директно под мястото, откъде са се отчупили парчетата мазилка.
Съобразявайки заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, съдът
приема, че останалите констатирани вреди в банята на ищеца, а именно нуждаещи се от укрепване
части от ВиК инсталацията, също са следствие от поведение на М., изразило се
този път в действие – извършен ремонт на банята ѝ. Вещите лица са приели,
че при ремонта в банята на М., същата е сменила ВиК инсталацията си, което е
довело до нужда от укрепване на намиращата се в банята на В. инсталация.
С оглед кредитираното от въззивния съд
заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза обезщетението,
необходимо за възстановяване на тези вреда е в размер на 307,62 без ДДС,
респективно 369,14 лв. с ДДС. В посочената сума са включени разходите за
възстановяване на вредата – стойността на материалите и труд.
Що се касае до останалите констатирани
вреди в спалнята и на терасата в жилището на ищеца, въззивният състав счита, че
по делото не се установи същите да са следствие от поведение на Л.М.,
независимо дали става дума за твърдяното от В. действие, изразило се в
извършени СМР-та, или бездействие – допуснат теч в банята ѝ. Посоченото е
изводимо от експертните заключения по допуснатите съдебно-технически
експертизи, като вещите лица са изключили възможността констатираните в
спалнята на ищеца повреди – пропадане на таван, да са следствие на извършени
СМР-та в горния апартамент. Следва да се посочи, че в първоинстанционното производство
В. е сочил, че тази повреда е следствие от използвана тежка строителна техника
– къртач канго, а едва пред въззивната инстанция, че вредата е настъпила от
рязане на отоплителни тръби с флекс машина. По делото въобще не се установи в
жилището на М. да е ползвана къртачна техника, а още по-малко такава би била
нужна в помещение, в което е положен ламинат, какъвто е налице в спалнята на
ответницата. Така констатираната вреда не може да настъпи и при използване на
флекс по описания от В. начин, а именно за премахване на отоплителни тръби,
доколкото това устройство не създава силни вибрации. Отделно вещите лица са
посочили, че тези тръби действително липсват в двата апартамента, но не могат
да посочат дали въобще такива са били налични при завършване на сграда и ако са
били налични кога и по-какъв начин са били премахнати. Съдът акцентира, че в
заключенията си експертите сочат като причина за пропадането на тавана в
спалнята на жилището на В. некачественото му изпълнение. Според експертите
констатираните вреди в терасата на В. също не са следствие от поведението на М.
и по-конкретно от извършената трансформация на кухнята и терасата ѝ в
едно помещение. Обрушването на латексовото покритие се дължи на недоброто
уплътнение между морално остарялата дограма на ищеца и тавана на терасата. Така
при съответни метереологични условия посоченото е причина за навлизане на вода
и впоследствие за констатираното обрушване. Вещите лица не споделят твърдението
на В., че вследствие на извършената трансформация на терасата на М. е довела до
пропукване на плочата на терасата на В., образуване на дупка, от която терасата
му започнала да се пълни с вода. Не се установи и че пукнатото стъкло на
терасата е следствие от тази трансформация. Експертите са посочили, че това
напукване е възможно да е станало по описания за първи път във въззивното
производство от В. начин, а именно по време на работата на алпинисти, наети от М..
Но в тази насока липсват категорични доказателства. Аналогично е положението и
с деформацията на козирката, доколкото вещите лица са посочили, че тази повреда
отново може да настъпи при работа на алпинисти, но по отношение на тази вреда
съдът не дължи произнасяне, тъй като същата се претендира за първи път едва пред
настоящата инстанция.
П.В. е направил искане за присъждане на
обезщетение за забавено изпълнение върху вземането на обезщетение на вреди,
считано от 01.10.2013 г. Това обезщетение е с компенсаторен характер, като се
държи от момента на увреждащото действие по аргумент от чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Размерът на обезщетението не се определя при постановяване на решението, а се
изчислява в изпълнителния процес от момента на увреждането до плащането. В тази
връзка при основателност на иска за заплащане на обезщетение за вреди,
действията на съда относно вземането за обезщетение за забава, се ограничават
до това да посочи момента на увреждането. В процесния случай по делото не са представени
доказателства, от които да се установи по категоричен начин кога са настъпили
вредите. В тази насока съдът изцяло споделя съжденията на проверяваната
инстанция, че с извършване на ремонта в жилището на М., последната е
преустановила вредоносното си поведение. В същия момент съдебният състав не
споделя възприетото от първоинстанционния съд, че ремонтът е бил извършен през
2013 г. По делото се установи, че ремонтът е извършен в периода юни-юли 2016 г.
Следва да се посочи, че в исковата молба се сочи същия период, което съдът
приема като признаване на неизгоден за ищеца факт. С оглед на посоченото, съдът
приема, че началният момент, от който следва да се присъди обезщетение за
забава е 31.07.2016 г.
По възраженията на защитата на Л.М.:
Недоказани останаха твърдения на
ответната страна, че констатираните повреди се дължат на теч от покрива.
Действително от писмените доказателства се установи, че в жилищния блок са
извършвани СМР-та по покрива във връзка с течове, но вещите лица изключват
възможността така констатираните повреди в банята на В. да са следствие от тези
течове. Точно обратното, както се посочи и по-горе, вещите лица единодушно са
приели, че причината за повредите в банята на В. е поведението на М.. По делото
не се установи и повредите в банята на ищеца да са следствие от некачествено
изпълнение или от действия или бездействие на В. или трети лица.
Неоснователно е и възражението, че
ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за вреди по
обитаваното от него жилище. Съдът изцяло споделя съжденията на проверяваната
инстанция, а именно, че В. в качеството си на титуляр на ограничено вещно право
на ползване е легитимиран да претендира обезщетение за вредите по ползваното от
него жилище /в този смисъл Решение № 210 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
490/2009 г., на III ГО/. Неоснователно е и възражението за липса на
доказателства за законност на недвижимия жилищния блок, респ. за неговата
търпимост, и за въвеждане на сградата в експлоатация. Независимо от липсата на
доказателства за законния статут на строежа, до издаване на заповед за
премахването му, апартаментите в него са самостоятелни обекти на вещни права и
за тяхното увреждане може да се претендира обезщетение. Същият извод е валиден
при липса на удостоверение за ползване, чието правно значение се проявява
единствено върху правомерното ползване на недвижимия имот според
предназначението му, поради което то не се явява условие за възникване право на
обезщетение при причиняване вреди върху същия имот. Следва да се посочи, че в
съдебно заседание вещите лица са посочили, че сградата е въведена в
експлоатация и разполага с паспорт за конструкция на сградата.
По отношение на направеното възражение
за погасителна давност, съдът приема, че същото е направено едва в устните
състезания пред първоинстанциония съд, поради което и не следва да се обсъжда.
С оглед на гореизложеното, настоящият
съдебен състав приема, че исковата претенция на П.В. се явява основателна
единствено по отношение на констатираните вреди в банята на апартамента му на
обща стойност 369,14 лв. с ДДС - обрушване на мазилката по тавана около метални тръби,
корозирала открита арматура, изпаднала мазилка от тавана, счупена мивка и
ботуш, нуждаещи се от укрепване части от ВиК инсталацията, доколкото само
по отношение на тях се установи причинно-следствена връзка с поведението на Л.М.,
изразило се в допуснат теч от банята ѝ и извършени СМР-та в банята
ѝ. Доколкото по делото не се установи точен момент на настъпване на
вредите от допуснатия теч, обезщетението за забава следва да се дължи от
прекратяване на бездействието, тоест от приключването на ремонта в банята на М..
По делото липсват категорични данни за конкретна дата, поради което следва да
се приеме, че ремонтът е приключил на 31.07.2016 г., доколкото в тази насока са
и твърденията на ищеца.
На
база изложеното съдът счита, че въззивната жалба на П.В. се явява частично
основателна и следва да бъде уважена в тази ѝ част, като обжалваното решение
се отмени като неправилно по отношение на началния момент на присъждане на
лихвата за забава и за разликата над 80,17 лв. до 369,14 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от Л.М. спрямо обитавания от Величко
апартамент, като за разликата над тази сума претенцията се явява неоснователна и
решението следва да се потвърди.
По разноските:
С огледа изхода на спора – частична отмяна на
решението и частично уважаване на претенцията на ищеца над сумата от 80,17 лв.
до сумата от 369,14 лв.,
отговорността
за съдебно-деловодни разноски следва да се разпредели съобразно уважената,
респ. отхвърлена част. П.В. е
направил искане за присъждане на направените във въззивното производство
разноски в размер на 720 лв. – 450 лв. за депозит за вещо лице, 20 лв. –
депозит за свидетели и 250 лв. – адвокатско възнаграждение, и за направените такива
пред първоинстанционния съд в размер на 200 лв. – 50 лв. – държавна такса и 150
лв. – възнаграждение за вещо лице. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК искането му
следва да се уважи съобразно уважената част от иска, а именно за сумата в
размер на 339,60 лв. Л.М. е направила искане за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции в общ размер на 825 лв. – по 400
лв. адвокатско възнаграждение за всяка инстанция и 25 лв. – държавна такса за
насрещна жалба. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК искането следва да се уважи
съобразно отхвърлената част от иска, а именно за сумата в размер на 520,46 лв.
Така
мотивиран, Окръжен съд
- Ловеч на основание чл. 271, ал. 1, предл. 3 от ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 189 от 24.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1902 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Ловеч, в частта,
в която е отхвърлена претенцията на П.В.В. против Л.Е.М. за сумата над 80,17
лв. до 369,14 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
жилище, находящо се на адрес гр. Ловеч, ул. „Д-р Съйко Съев” № 15А, бл.
„Кристал –
ОСЪЖДА Л.Е.М.,
с адрес *** да заплати на П.В.В., с ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер
на 288,97 лв. /двеста осемдесет и
осем лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в жилище, находящо се на адрес гр. Ловеч, ул. „Д-р
Съйко Съев” № 15А, бл. „Кристал –
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 189 от 24.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1902 по описа за 2018
г. на Районен съд – Ловеч в останалата част.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л.Е.М. да заплати на П.В.В., с ЕГН **********,
сумата в размер 339,60 лв. /триста тридесет и девет лева и
шестдесет стотинки/, представляваща направени съдебно-деловодни разноски пред
двете инстанции съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.В.В.,
с ЕГН **********, да заплати на Л.Е.М., сумата в размер на 520,46 лв. /петстотин и двадесет лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща направени съдебно-деловодни разноски пред двете
инстанции съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ……………………..
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2…………….