№ 1011
гр. Варна , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100500727 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 271528/15.02.2021г. на ВРС,
подадена от В. ИВ. В., чрез адв. А.С., срещу Решение № 260171/25.01.2021 г. по гр. дело №
9306/2020г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от В. ИВ. В., ЕГН **********
от ****** срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, иск с правно основание чл.405 от КЗ за заплащане
на сумата от 19819 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно
договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица №
0307K6010188337/02.09.2019г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „******”
с ДК № *******, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба 7.08.2020г. до окончателното плащане.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
противоречащо на събраните по делото доказателства. Твърди се, че В.В. не е проявил груба
небрежност при управлението на МПС. Излага, че не е налице нито едно доказателство, че
при управлението на МПС ищецът е целял или допускал настъпването на ПТП. Наведени са
доводи, че въпреки неправилния избор на скорост, ищецът е управлявал технически
изправен автомобил. Жалбоподателят излага, че необосновано ВРС е установил релефа и
разрешената скорост на участък от републиканската пътна мрежа чрез google maps.
1
Необоснован и несъобразен с твърденията на страните е извода на ВРС, че произшествието
е настъпило и поради намалена видимост поради движение в тъмната част на денонощието.
Обстоятелството, че на ищеца е съставен акт за извършено нарушение по чл.25 и чл.20, ал.2
от ЗДвП не води до извод за проявена груба небрежност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество ЗАД "АРМЕЕЦ" АД, чрез ю.к.
Д.З., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излагат коментар на изложените в
нея оплаквания. Считат, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в
него мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при
правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. Твърди, че проявената
от ищеца груба небрежност се установява от събраните по делото доказателства, вкл. и
заключението на вещото лице по САТЕ. По същество счита решението на ВРС за правилно
и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и присъждане на
ю.к. възнаграждение.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се
представлява от адв. А.С. и адв. Н.В., които поддържат жалбата и молят да бъде уважена,
ведно с присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна не
изпраща представител.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на В. ИВ. В.
срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, за заплащане
на сумата от 19819 лева (след допуснато изменение на иска с протоколно определение от
13.01.2021г.), представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица №
0307K6010188337/02.09.2019г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил
„******”, ДК № *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба - 7.08.2020г., до окончателното й плащане. Ищецът твърди, че е закупил
процесния автомобил, след застраховането му по застраховка „Каско” на МПС, като
застрахователят е уведомен прехвърлянето съгласно добавък 1/27.12.2019г. към
застрахователната полица. На 11.05.2020г. в 00,42 часа при управление на л.а. „******” с
ДК № ******* от кв. Виница в посока „Аладжа Манастир“ ищецът е претърпял
произшествие поради движение със несъобразена с пътните условия скорост. В резултат на
произшествието автомобилът е напълно унищожен. Ищецът е направил искане за заплащане
на застрахователно обезщетение, но е последвал отказ, поради което предявява претенцията
си пред съда.
С писмен отговор застрахователят оспорва иска. Не се оспорва сключването на
2
валиден договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица №
0307K6010188337/02.09.2019г. Излага, че ищецът е управлявал застрахования автомобил с
несъобразена с пътните условия, релефа, условията за видимост и интензивност на
движението скорост, с което е нарушил правилата за движение по пътищата. Твърди се, че
условията при което се е осъществил настъпилия риск изключват застрахователното му
покритие, съгласно изричната клауза на т. 14.5 от ОУ на застрахователя, предвиждаща че не
се покриват щети на МПС, причинени от или вследствие на „груба небрежност“ от страна
на застрахования или трето ползващо МПС-то лице. Позовава се и на т.14.11 от ОУ според
която е изключено покритието на рискове, настъпили вследствие на грубо нарушаване на
техническите правила за експлоатация и неспазване на предписанията на компетентните
органи. На следващо място се позовава, че водачът на процесния автомобил не е изпълнил
задълженията си по договора, а именно - да спазва правилата за движение, да пази и ползва
застрахованото МПС с грижа на добър стопанин, както и да предприема всички обичайни и
разумни предохранителни мерки и действия за предпазване на застрахованото имущество.
Поради това и на основание т.50.9 от ОУ, застрахователят може да намали или да откаже
изплащането на застрахователно обезщетение. Оспорва се причинната връзка между
произшествието и претендираните вреди. Излага, че от размера на обезщетението следва да
се приспаднат запазените части от автомобила.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
Предявеният иск е с правно основание чл.405 от КЗ, съобразно която разпоредба
отговорността на застрахователя може да бъде ангажирана при осъществяването следните
предпоставки: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение между
страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното
застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира застрахователно
обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие; изпълнение на
задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован; уведомяване на
застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите
документи за неговото установяване.
Между страните не е налице спор, че към датата на ПТП процесния лек автомобил
3
„******”, ДК № ******* е бил застрахован в ответното дружество по застраховка „Каско”
на МПС, че ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, както и че последният
е отказал заплащането на застрахователно обезщетение.
От заключението на вещото лице Л.М. по приетата от първоинстанционния съд
съдебна автотехническа експертиза, ценено съвкупно с АУАН №174581/11.05.2020г. и НП
№20-0460-000301, се установява, че процесното ПТП е реализирано в тъмния отразък от
денонощието по път с множество завои, като при навлизане в предстоящ десен завой с
несъобразената с пътните условия скорост, застрахованият автомобил е излязъл от
траекторията си. Вещото лице е дало заключение, че механизма на настъпване на ПТП е
нарушаване на траекторията на движение на автомобила, поради нарасналите центробежни
сили, следствие на несъобразена скорост, водачът е изгубил контрол и се е блъснал в
крайпътните дървета в ляво от пътя. Според експерта причината за произшествието е
несъобразената скорост на движение за дадения участък. Скоростта на движението е била не
по-малко от 70 км/ч, тъй като завоят, в който е навлязъл лекият автомобил описва почти
деветдесет градуса. Вещото лице сочи, че скоростта, която не би нарушила устойчивостта на
автомобила при подобен участък е 45 км/ч.
Въззивният съд намира, че изводът за наличие или липса на груба небрежност в
поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на
всеки отделен случай. Приема се в съдебната практика, че груба небрежност при управление
на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към
настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата
за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди
застрахованото имущество.
В случая фактът, че водачът е наказан по административен ред за нарушаване на
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че при
управлението на автомобила същият е действал с груба небрежност. Нарушението по чл.20,
ал.2 от ЗДвП не се свързва с лимита на скоростта (установен в чл.21 ЗДвП), а с конкретни
пътни условия, които водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази (атмосферните условия,
релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозван товар,
характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост). Твърденията
на ответното дружество, че ищецът е управлявал автомобила с превишена скорост спрямо
максимално разрешената за пътния участък са общи и неконкретни. В отговора на исковата
молба застрахователят не е изложил конкретни твърдения за скоростта, с която се е движил
лек автомобил „******”, ДК № ******* към момента на ПТП, нито твърдения за наличието
на пътни знаци и/или маркировка сигнализиращи за наличието на опасен завой след
сравнително дългия прав участък от пътя. Не са изложени твърдения и относно разрешената
скорост за движение в процесния участък, нито за наличието на съответните пътни знаци.
Доказателства в тази насока ответникът не е посочил и представил.
4
Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като без
да уведоми страните предварително е извършил служебна справка в google maps, въз основа
на която е установил ограничения на скоростта по пътя Виница – Аладжа Манастир.
Извършването на такава служебна справка към момента на постановяване на решението
съставлява съществено процесуално нарушение. Освен това, въз основа на съдържащата се в
google maps информация не може обосновано да се приеме каква е била разрешената
скорост към датата на ПТП, респ. дали е имало поставени пътни знаци, установяващи
ограничения на скоростта.
При това положение не може еднозначно обосновано да се приеме, че избраната от
водача скорост на движение в конкретния случай е проява на груба небрежност и/или
нарушение на установените правила за движение по пътищата или за техническа
експлоатация на автомобила. Установените в случая данни за пътните условия в участъка на
движение (участък с минимално движение с оглед часа от денонощието) не налагат извод,
че движението на застрахования автомобил е било прекомерен и неоправдан риск,
застрашаващ сериозно неговото увреждане. Съществуването на други, екстремни условия
към този момент не е установено по делото от ответника като носител на доказателствената
тежест за това. Не са установени и други конкретни действия на водача при управлението на
автомобила, които и най-небрежният шофьор не би предприел при конкретната пътна
обстановка, които именно да са довели като резултат или поне да са допринесли в
значителна степен за увреждането на автомобила.
Ето защо, поддържаното във въззивното производство оплакване за допусната груба
небрежност от страна на водача към момента на произшествие на застрахования автомобил
се преценява като неоснователно. Застрахователя не установи твърденията си, че е налице
изключен риск, съгласно т. 14.5 и т.14.11 от ОУ, както и че има право да откаже
заплащането на застрахователно обезщетение на основание т.50.9 от ОУ.
По отношение на въпроса относно размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че
в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента
на застрахователното събитие, от която се приспада стойността на запазените части. В
разглеждания случай определената от вещото лице по САТЕ Александър Василев пазарна
стойност на застрахования автомобил към момента на ПТП е 21400 лева. Стойността, която
би била заплатена за автомобила от оторизиран търговец за разкомплектоване и продажба
на употребяваните резервни части е 2000 лева. Съставът на ВОС намира, че при съдебно
предявена претенция за заплащане на обезщетение, последното се определя по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието са
съизмерими с действителната стойност на автомобила – 21400 лева.
По изложените съображения като изходна величина за изчисляване на дължимото
5
застрахователно обезщетение следва да се използва стойността 21400 лева. От тази сума
следва да се приспадне стойността за която автомобилът може да бъде продаден – 2000 лева.
Сумата, която следва да се присъди на ищеца е 19400 лева. Поради това искът следва да
бъде уважен в този размер и отхвърлен за горницата над 19400 лева до 19819 лева.
Главницата от 19400 лева следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че като е отказал да присъди
обезщетение за претърпени имуществени вреди до размера от 19400 лева ВРС е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него поставено друго, с което
искът да бъде уважен за сумата от 19400 лева. В частта, в която искът е отхвърлен за
разликата над присъдените 19400 лева до претендираните 19819 лева решението на ВРС
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните, съобразно основателната
част от предявения иск на ищеца и отхвърлената и прекратената част – на ответника. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в
първоинстанционното произвдоство разноски, съразмерно с уважената част от иска, в
размер на 927.15 лева. В полза на адв. Н.В. В. се дължи адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определено към
датата на постановяване на решението на 1053.24 лева. В полза на ответното дружество
следва да се присъдят направените по делото на ВРС разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.3, ал.4 и ал.8 от ГПК в размер на 80.93 лева.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за заплащане на държавна такса,
съразмерно с основателната част от жалбата, в размер на 388 лева. В полза на адв. А.С. С. се
дължи адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр.
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определено към датата на постановяване на решението на 1100.80 лева. С
оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 вр. ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 4.23 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260171/25.01.2021 г. по гр. дело № 9306/2020г. по описа на РС
– Варна, в частта, в която е отхвърлен предявения от В. ИВ. В., ЕГН ********** от ******
срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, иск с правно основание чл.405 от КЗ за заплащане на
6
сумата от 19400 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба 7.08.2020г. до окончателното й изплащане, и изцяло в частта относно разноските,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на В. ИВ. В., ЕГН ********** от
****** сумата от 19400 лева (деветнадесет хиляди и четиристотин лева), представляваща
дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС,
сключен със застрахователна полица № 0307K6010188337/02.09.2019г. за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „******” с ДК № ******* в резултат на ПТП от
11.05.2020г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба
7.08.2020г. до окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260171/25.01.2021 г. по гр. дело № 9306/2020г. по
описа на РС – Варна, в частта, в която е отхвърлен предявения от В. ИВ. В., ЕГН **********
от ****** срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, иск с правно основание чл.405 от КЗ за горницата
над 19400 лева до претендираните 19819 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба 7.08.2020г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на В. ИВ. В., ЕГН ********** от
****** сумата от 1315.15 лева (хиляда триста и петнадесет лева и 15 стотинки),
представляваща разноски за първа и въззивна инстанции.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на адвокат Н.В. В., ЕГН **********
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1053.24 лева
(хиляда петдесет и три лева и 24 стотинки), на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на адвокат А.С. С., ЕГН **********
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1100.80 лева (хиляда и
сто лева и 80 стотинки), на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА В. ИВ. В., ЕГН ********** от ****** да заплати на
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, сумата от 85.16 лева (осемдесет и пет лева и 16 стотинки),
представляваща сторени в първоинстанционното и въззивното производство съдебно-
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
7
България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8