№ 1380
гр. Пазарджик, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Г.
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело №
20215220104106 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415
ГПК от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул. „Панайот
Волов“№29, етаж 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав
Бориславов Янакиев- в качеството им на управители, срещу С. Т. Г., ЕГН-
********** от гр. Пазарджик, ул. ........................................, обл. Пазарджик.
В подадената искова молба се твърди, че ищецът е подал Заявление по
чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение. Срещу издадената заповед е било подадено възражение
от длъжника, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД възниква правен
интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството
срещу него.
Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед
за изпълнение е подписан Договор за паричен заем №5587030 от 05.02.2020 г.
между „Вива Кредит" ООД като Заемодател и С. Т. Г., ЕГН-********** като
Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския
кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят
1
удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на което
Заявлението и настоящата искова молба се подават от името на ищеца е
сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 04-
ти януари, 2021 г. между „Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата на
който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е
задължил да предостави на ответника сума в размер на 3000.00 лева, под
формата на паричен заем. С подписването на договора, С. Т. Г. удостоверява,
че е получил от Заемодателя заемната сума от 3000.00 лева, за което е
подписан Разходен касов ордер от 05.02.2020г. Заемателят се е задължил да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 5661.60 лева, ведно с договорната лихва на 30
двуседмични погасителни вноски за 60 седмици, всяка в размер на 188,72 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане). Твърди се, че по договора за паричен заем, ответникът не е
изпълнил задълженията си, като не е извършвал плащания и дължи главница
в размер на 3000.00лв.
За ползването на предоставената сума, ответникът дължи и начислена
договорна лихва в размер на 774.60лв. за периода от 19.02.2020г. до
31.03.2021г. Сочи се, че ответникът е трябвало да заплати цялата дължима
сума в срок до 31.03.2021г. , но не го е сторил , поради което дължи и
мораторна лихва в размер на 216.09лв.
Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните
вземания срещу С. Т. Г.: 3000.00 лв. - главница; 774.60 лева – договорна
лихва, 216.09 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендират се направените съдебни разноски. Сочат се доказателства.
2
Правят се доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника. В съдебно заседание, ответникът се представлява от
адв. П., който оспорва иска както по основание,така и по размер, оспорва и
дължимостта на сумите.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за
паричен заем №5587030 от 05.02.2020г., на посочената дата, между „Вива
Кредит" ООД (заемодател), от една страна и С. Т. Г., ЕГН-********** от гр.
Пазарджик (заемател) от друга, е подписан Договор за паричен заем
„Стандарт“ № 5587030 от 05.02.2020г. за отпускане на паричен заем в размер
на 3000.00лв. Заемателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 30
двуседмични погасителни вноски за срок от 60 седмици, всяка от които
вноски в размер на 188.72 лв., като първата вноска следвало да бъде
направена в срок до 19.02.2020 г., а последната - в срок до 31.03.2021 г.
Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на
заемодателя в края на периода,с включена такса за експресно разглеждане,
била в размер на 5661.60 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема
– 40.32% и годишен процент на разходите на заема – 49.37%. Сумата, предмет
на горепосочения договор, е била изплатена от заемодателя, с което „Вива
Кредит" ООД е изпълнил задължението си по него, като договорът има силата
на разписка за предадената, съответно получена сума.
Заемополучателят С. Т. Г., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.
........................................, обл. Пазарджик не е извършвал плащания по
договора, респ. не са били представени доказателства за извършването на
такива.
От приетите по делото доказателства се установява, че на 01.12.2016 г.
между „Вива Кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК-********* е бил сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл.
3
99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 04.01.2021г., по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
„Вива Кредит" ООД е упълномощил „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК-********* да уведоми от името на „Вива
Кредит" ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани , съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г., включени в което и да е подписано Приложение №1
между страните , което е станало неразделна част от Рамковия договор за
цесия.
Предвид изложеното е било изпратено Уведомление за извършеното
прехвърляне на вземания /приложено по делото/ до ответника С. Т. Г.. По
делото не са били представени доказателства, от които да е видно дали
ответникът Г. е получил пратката и на коя дата се е случило това.
Тъй като ответникът Г. не е изпълнил задълженията си към ищцовото
дружество, последното /видно от приложените по делото материали по частно
гражданско дело №3173/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик/ е
пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез
подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело
№3173/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1747 от
14.09.2021г. Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение е било
подадено възражение от страна на длъжника, на ищцовото дружество била
указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което
било сторено от ищеца.
По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на
фактическата обстановка.
В хода на производството по настоящото дело , съдът е допуснал
извършването на съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението по
която, в периода от 05.02.2020г. до 04.01.2021г. от страна на ответника не са
постъпвали суми за погасяване на заема. След 04.01.2021г. / датата на
прехвърляне на задължението/ не са налице доказателства, от които да е
4
видно, че ответникът е извършил някакви погашения по предоставения
паричен заем. Предвид изложеното, неплатените от длъжника суми са в
размер на 3000.00лв. – главница,774.60 лв. – договорна лихва, неустойка в
размер на 1257.90лв. /която не се претендира от ищеца в настоящото
производство/. Законната лихва за забава е в размер на 216.09лв. Сумите по
претендираните вземания не са били платени от ответника, като няма
извършени плащания по договора за заем.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е
допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение, подадено от длъжника възражение , и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск
за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е
установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.д. №3173/2021г. по описа на РС-
Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване
на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице
съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск
с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от
установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да
установи съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните
доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден в
законоустановения срок, и основателен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че на
05.02.2020г. е бил сключен Договор за паричен заем №5587030 от
05.02.2020г., между „Вива Кредит" ООД (заемодател), от една страна и С. Т.
Г., ЕГН-********** от гр. Пазарджик (заемател) от друга, по силата на който
на ответника е бил отпуснат паричен заем в размер на 3000.00лв. Заемателят
5
се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 30 двуседмични погасителни
вноски за срок от 60 седмици, всяка от които вноски в размер на 188.72 лв.,
като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 19.02.2020 г., а
последната - в срок до 31.03.2021 г. Общата дължима сума, която следвало да
бъде върната по сметка на заемодателя в края на периода,с включена такса за
експресно разглеждане, била в размер на 5661.60 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент по заема – 40.32% и годишен процент на разходите на заема –
49.37%. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от
заемодателя, с което „Вива Кредит" ООД е изпълнил задължението си по
него, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно
получена сума.
Сумата, предмет на горепосочения договор, е била изплатена от
заемодателя, като то своя страна, заемополучателят Г. не е извършвал
плащания, което обстоятелство не се оспорва от ищцовата страна, а и се
установява от извършената експертиза.
От приетите по делото доказателства се установява, че на 01.12.2016 г.
между „Вива Кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК-********* е бил сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл.
99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 04.01.2021г., по силата на който
вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
По настоящото дело ищецът обосновава правото си да претендира
процесната сума от факта, че е придобил вземането по договора за паричен
заем от „Вива кредит” ООД съгласно договор за продажба и прехвърляне на
вземания. За да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника
по процесния договор за паричен заем, в тежест на ищеца е да установи
осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден
договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето. В
случая процесното вземане е предмет на договора за продажба и прехвърляне
на вземания, видно от приложение № 1 към него, а спорен е единствено
въпроса доколко извършената цесия е противопоставима на длъжника, ако
ответната страна поддържа, че той не е бил надлежно уведомен за нея. С
6
исковата молба е било представено от ищеца уведомително писмо, изходящо
от него, в качеството му на цесионер, както и в качеството му на
пълномощник на цедента. По делото обаче ищцовото дружество не е
представило доказателства, от които да е видно, че това писмо е достигнало
до длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Не се установява ответникът да е получил
пратката лично, не е била представена и обратна разписка в тази насока. При
това положение следва да се приеме, че ответникът не е бил уведомен
надлежно за извършената цесия преди подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК от страна на ищцовото дружество.
Дори да се приеме, че цесията не е била съобщена надлежно на
ответника, няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването
като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за
извършената цесия. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по
реда на чл.290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Обстоятелството, че ищецът в
настоящото производство няма качеството на банкова институция, не
опорочава извършеното прехвърляне на вземания. Поради отсъствие на
специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде
уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника, когато изходящото от цедента уведомление
е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение
към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о.
Поради това съдът приема , че ищецът разполага с материалноправна
легитимация като кредитор по договора за потребителски кредит по силата на
договор за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен.
7
На следващо място Съгласно трайно установената съдебна практика на
ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и
др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва
да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и
т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен
лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
инкорпориран в самия договор. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора,
което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на
договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран
документ, като същите се съдържат в договора.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
„Вива кредит“ ООД представлява финансова институции по смисъла на
чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира
следното:
По отношение на главницата: с исковата молба се претендира главница
в размер на 3000.00 лева. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на
8
факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът
приема, че ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за
заем в размер на 3000.00 лева. Падежът и на последната вноска за главница е
изтекъл на 31.03.2021 г., поради което и цялата сума е изискуема. Размерът на
дължимата главница се установява от приетите по делото доказателства, ,вкл.
погасителният план, който съдържа информация за размера, ,броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.Искът се явява
основателен до пълния предявен размер. В тази връзка се явява и основателна
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на
входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 08.09.2021 г.
до окончателното плащане.
По отношение на възнаградителната лихва: Претендира се договорна
лихва в размер на 774,60 лева за периода от 19.02.2020 г. до последната
погасителна вноска 31.03.2021 г. По договора е предвиден фиксиран годишен
лихвен процент от 40.32 %. Няма пречка страните да уговорят договорна
надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до
който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството
- срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва
спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както
и автономията на волята. В съответствие с принципа за свобода на
договаряне, страните двустранно са уговорили размерът на дължимата
възнаградителна лихва. За ответника в настоящото производство е била
налице детайлна информация относно начина на определяне на лихвения
процент, вида и размера на задължението . Размерът на договорната лихва за
целия период на договора е съответен на насрещната престация на кредитора.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни
твърдения и доказателства не са ангажирани от ответника. Неблагоприятните
последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за
ответника, поради което съдът приема, че ответникът дължи лихва в общ
размер на 774,60 лева за периода от 19.02.2020 г. до последната погасителна
вноска 31.03.2021 г.
До този извод води и заключението по съдебно-счетоводната
експертиза,изслушана от съда. Видно от експертното заключение, в периода
от 05.02.2020г. до 04.01.2021г. от страна на ответника не са постъпвали суми
9
за погасяване на заема. След 04.01.2021г. / датата на прехвърляне на
задължението/ не са налице доказателства, от които да е видно, че ответникът
е извършил някакви погашения по предоставения паричен заем. Предвид
изложеното, неплатените от длъжника суми са в размер на 3000.00лв. –
главница,774.60 лв. – договорна лихва, неустойка в размер на 1257.90лв.
/която не се претендира от ищеца в настоящото производство/. Законната
лихва за забава е в размер на 216.09лв., която също следва да се присъди на
ищцовото дружество.
Сумите по претендираните вземания не са били платени от ответника,
като няма извършени плащания по договора за заем.
Съдът кредитира експертното заключение като обосновано и
компетентно изготвено. Анализът на гореописаните доказателства води до
извод за основателност и доказаност на предявеният иск.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника, основаващи се на
претърпени от него здравословни проблеми, които за съжаление не го
освобождават от задължението му да върне посочените суми на кредитора.
Съдът е дал възможност на ответника да ангажира доказателства във връзка с
твърденията му за погасяване на част от дължимите суми, които твърдения
останаха недоказани в хода на производството. Тези твърдения се
опровергават по категоричен начин и от заключението на вещото лице, което
съдът е приел като неоспорено от страните.
Не се ангажираха каквито и да е доказателства в подкрепа на
твърденията на ответника за наличието на договор за застраховка, който да
обезпечи заема.
По отношение на разноските:
При този изход на спора , на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер
на 220.00 лв. и депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на
200.00лв. Съдът намира, че на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение от 100.00лв. за заповедното производство , а при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение за исковото
производство следва да бъде 200.00 лева.
По този начин общият размер на разноските на ищеца за исковото и
10
заповедното производство възлизат на 720.00лв.
Воден от горното, Районен съд- Пазарджик,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, бул. „Панайот Волов“№29, етаж 3,
представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов
Янакиев- в качеството им на управители, срещу С. Т. Г., ЕГН-********** от
гр. Пазарджик, ул. ........................................, обл. Пазарджик, положителни
установителни искове, че С. Т. Г., ЕГН-********** дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК-*********, следните суми,
произтичащи от Договор за паричен заем №5587030 от 05.02.2020г., сключен
между С. Т. Г., ЕГН-********** и „Вива Кредит" ООД: сумата от 3000.00
лева /три хиляди лева /, представляваща незаплатена главница по Договор за
паричен заем №5587030 от 05.02.2020г.; сумата от 774.60 лева /седемстотин
седемдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща договорна
лихва за периода 19.02.2020г. до 31.03.2021 г., както и сумата от 216.09лв.
/двеста и шестнадесет лева и девет стотинки/, представляваща лихва за
забава, дължима за периода от 20.02.2020г. до 24.08.2021г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпването на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумите , за които суми е била издадена Заповед №1747 от
14.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
3173/2021г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА С. Т. Г., ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.
........................................, обл. Пазарджик , да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. „Панайот Волов“№29, етаж 3, представлявано от
Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев- в качеството им
на управители, сумата от 720.00 лв. /седемстотин и двадесет лева / за
сторените от ищеца разноски по гр.дело №4106/2021г. по описа на РС-
Пазарджик и по ч.гр.дело №3173/2021г. по описа на РС-Пазарджик, на осн.
чл.78,ал.1 ГПК
11
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12