Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 44
18.01.2023 г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1055 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на М.Х.Х. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, , против Решение №1012-26-430-1 от 14.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Неправилно било приложено материалното право относно незачитането на трудовия стаж за времето от 10.10.1973 г. до 01.11.1975 г. – 02 г. и 22 дни – период на отбиване на редовна военна служба, като действителен стаж. Излага се довода, че нормата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето на посочения период като трудов стаж следвало да бъде направено съгласно нормативната уредба, действала към момента на полагането му. Обжалваното решение установявало, че безспорният доказан действителен трудов стаж на жалбоподателя бил 14 г., 01 м. и 25 дни (без включване на незачетения стаж от редовна военна служба), като при правилното му зачитане щяло да се удостовери наличието на повече от 15 години общ трудов стаж.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на ТП на НОИ – Хасково с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя от датата на придобиване на правото.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№2113-26-850 от 06.06.2022 г., подадено до Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково, жалбоподателят М.Х.Х. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като приложил съответните документи, включително Трудова книжка №72/01.07.1971 г. и Военна книжка №198817/11.06.1985 г. В заявлението декларирал, че не получава друга пенсия, че няма осигурителен стаж, придобит в друга държава, както и че имената М.Х.Х. и М. А. М. са негови имена.
Изготвени
са Опис на осигурителния стаж на М.Х.Х., съгласно представените документи, като
е изчислен общ стаж – 15 г., 01 м. и 28 д. от III категория, 01 г., 00 м., 19 д. от II категория и всичко стаж, превърнат
към III категория – 16
г., 05 м. и 22 д., от които 02 г., 00 м. и 22 д. – по Военна книжка
№198817/11.06.1985 г., на длъжност срочнослужещ, за периода 10.10.1973 г. –
01.11.1975 г. – наборна служба, като е посочено, че към дата на заявлението 06.06.2022
г. лицето има навършена възраст 68 г., 4 м. и 2 д.
С Разпореждане №**********/2140-26-959/29.09.2022 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1 – 3; чл.69б, ал.2 и 5 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Х.Х..
В разпореждането е прието, че съгласно чл.69б, ал.2 от КСО, на Х. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като лицето има навършена възраст 68 г., 04м., 02 дни, но няма 15 г. осигурителен стаж по условията на втора категория труд, а има 01 г., 00 м., 19 дни, и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 84.
Посочено е също, че Х. не отговаря на условията и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1 – 2 от КСО, тъй като има навършена възраст 68 г., 04 м. и 02 дни, но няма изискуемия се стаж 39 г. и 02 мес., а има 16 г., 05 м. и 22 дни.
Отказът за отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО е обоснован с това, че заявителят има навършена възраст 68 г., 04 м. и 02 дни, но няма изискуемия 15 години действителен осигурителен стаж, а има такъв от 14 г., 01 м. и 25 дни. Позовавайки се на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, пенсионният орган е изключил стажа за периода на редовна военна служба – от 10.10.1973 г. до 01.11.1975 г., с продължителност 02 г., 00 м. и 22 дни, като е посочил, че зачетеният стаж на редовна военна служба не е действителен осигурителен стаж.
Разпореждане №**********/2140-26-959/29.09.2022 г. е получено от М.Х.Х. на 30.09.2022 г. срещу подпис в Разписка от упълномощено лице, пълномощното на което е част от административната преписка.
В срока по чл.117, ал.2 от КСО с жалба вх.№1012-26-430 от 05.10.2022 г. М.Х.Х. оспорва пред Директора на ТП на НОИ – Хасково Разпореждане №**********/2140-26-959/29.09.2022 г., по съображения, че неправилно било приложено материалното право относно отказа да се зачете като действителен трудов стаж времето на редовна военна служба.
С процесното Решение №1012-26-430-1 от 14.10.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково, е отхвърлена жалбата на М.Х.Х. срещу Разпореждане №**********/2140-26-959/29.09.2022 г., издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
Административният орган изцяло е възприел мотивите на Ръководителя на „ПО“ за отказа да отпусне ЛПОСВ на лицето на основание чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1 – 2 от КСО. Допълнително е направил и анализ на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като е посочил, че тя се отличава съществено от предходните две алинеи на чл.68 от КСО. Взел е предвид, че посочената разпоредба използва две понятия – „осигурителен стаж“ и „действителен стаж“, а според легалната дефиниция на последното, дадена в текста на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, под „действителен стаж“ следва да се разбира действително изслуженото: 1) време по трудово или служебно правоотношение; 2) времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт; 3) времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Административният орган е приел, че за действителен осигурителен стаж се зачита само времето, през което лицето е упражнявало трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за осигуряване. Изложил е мотиви, според които въпреки, че с различни разпоредби законодателят е приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, същите не могат да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Посочил е, че осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби, бил: времето на наборната военна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица; времето след 01.01.1996 г., през което родител или осиновител е полагал постоянни грижи за дете – инвалид до навършване на 16-годишна възраст и т.н. Съобразено с дефиницията на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, за изброените хипотези очевидно било характерно, че това е време, признато за осигурителен стаж, без реално да е упражнявана трудова дейност, докато под „действителен стаж“ според §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО законодателят имал предвид точно обратното – наличието на осигурително правоотношение, произтичащо от реалното упражняване на трудова дейност. Въз основа на изложеното, административният орган е възприел становището на Ръководителя на ПО, че зачетеният стаж за времето на редовна военна служба на заявителя не е действителен осигурителен стаж и на същия не се следва пенсия и по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението няма 15 години действителен осигурителен стаж.
Решението е съобщено на М.Х.Х. чрез адв.Ч., на 19.10.2022 г., съгласно представеното Известие за доставяне.
Жалбата
срещу решението е депозирана на 31.10.2022 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където
е заведена с вх.№1012-26-430-2 от същата дата.
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, с правен интерес от търсената защита, и е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити.
Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.
Решението е несъответно на материалния закон.
В случая е безспорно, че съгласно чл.69б, ал.2 от КСО, на лицето не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, съответно, с оглед размера на придобития от жалбоподателя стаж, превърнат към трета категория, че за същия не са налице изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1 – 2 от КСО.
Спорът се отнася до това дали са налице предпоставките за отпускане такава при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. През 2022 г. изискуемата възраст е навършена 66 години и 10 месеца, каквато жалбоподателят има към датата на подаване на заявлението.
В случая Ръководителят на „ПО“ не е зачел, респ. административният орган не е приел, че стажът на М.Х.Х. от 02 г., 00 м. и 22 дни, положен на редовна военна служба за периода от 10.10.1973 г. до 01.11.1975 г., представлява действителен такъв по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО, поради което зачетеният като действителен стаж на жалбоподателя възлиза на 14 г., 01 м. и 25 дни.
Възражението на оспорващия е, че зачетеният му като осигурителен стаж, положен на редовна военна служба, следва да се приеме и за действителен такъв, което твърдение изцяло се споделя и от съда.
Съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
За процесния период от 10.10.1973 г. до 01.11.1975 г., е приложим текстът на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 г., обн.Изв. бр.5 от 17.01.1958 г., отм.ДВ бр.21 от 17.03.2000 г., в сила от 01.01.2000 г.). Съгласно чл.81 от ППЗП (отм.), в приложимата редакция (изм.ДВ бр.102 от 1967 г.), зачита се за трудов стаж от III категория времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.
Установява се по делото, а и не е спорен фактът, че от 10.10.1973 г. до 01.11.1975 г. жалбоподателят е бил на редовна военна служба в частите на Българската армия.
Статусът на жалбоподателя е бил уреден съгласно текста на чл.9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (обн.Изв. бр.13 от 14.02.1958 г., отм.ДВ бр.112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г.), според която норма, военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба – свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса – запасни. Следователно срочно служещите от войнишкия състав са на действителна военна служба, което означава действителен осигурителен стаж.
По силата на чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, жалбоподателят е бил задължен да изпълнява наборна военна служба, а това е трудова дейност, свързана с отбраната на страната, чието зачитане за осигурителен стаж от трета категория е изрично регламентирано. Става дума за време, през което лицето е работило по друго правоотношение по смисъла на § 1, т.12 от Допълнителни разпоредби на КСО.
Действащата към момента на подаване на заявлението за пенсия разпоредба на чл.9, ал.7 от КСО (изм.ДВ бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изрично предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл.44, ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.
При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за непризнаване на периода на редовна военна служба за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, както неправилно е приел административният орган. (В този смисъл е и трайната практиката на ВАС, изразена в Решение №12301 от 01.12.2021 г. по адм.дело №8191/2021 г.; Решение №14805 от 01.12.2020 г. по адм.дело №6666/2020 г.; Решение №12404 от 07.10.2020 г. по адм.дело №6255/2020 г.; Решение №15601 от 18.11.2019 г. по адм. дело №2021/2019 г.; Решение №15587 от 13.12.2018 г. по адм.дело №13944/2017 г., Решение №2553 от 19.10.2017 г. по адм.дело №8645/2016 г.; Решение №9097 от 08.07.2020 г. по адм.дело №890/2020 г.; Решение №12110 от 30.09.2020 г. по адм.дело №11381/2019 г. и др.)
Като е отказал да зачете стажа на жалбоподателя на редовна военна служба за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона, и оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково е постановено в несъответствие с материалноправните разпоредби.
След признаването за действителен осигурителен стаж на придобития такъв за периода на редовна (наборна) служба за времето от 10.10.1973 г. до 01.11.1975 г., действителният осигурителният стаж на жалбоподателя безспорно надвишава 15 години, което налага извода, че същият е придобил право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
По изложените съображения оспореното решение следва да се отмени, а преписката следва да се върне на административния орган при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващия за присъждане на разноски по делото. От ответника своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се споделя, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание. В тази връзка, доколкото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие №77/30.09.2022 г. е в размер на 550 лева, същото следва да се намали до минимално предвидения размер по чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложима към посочената дата редакция (ДВ бр.68 от 2020 г.), а именно – 350 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-430-1 от 14.10.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********/2140-26-959 от 29.09.2022 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по подаденото от М.Х.Х. Заявление вх.№2113-26-850/06.06.2022 г., съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, като му определя 14-дневен срок от получаване на решението.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, Териториално поделение – Хасково, да заплати на М.Х.Х., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: