Решение по дело №593/2019 на Административен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............

 

град Шумен,10.01.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                               Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при участието на секретаря Р. Хаджидимитрова и с участието на прокурор П. Вълчев от Окръжна прокуратура-град Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 593 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството по делото е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, образувано въз основа на искова молба от «Комплексен онкологичен център – Шумен» ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя д-р С.К. против Национална агенция за приходите - гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, ЕИК *********, представлявана от изпълнителния директор Г.Д., с правно основание чл. 203 и сл. във връзка с чл. 128, ал.1, т. 6 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ с цена на иска 3043,20лв. В исковата молба се релевират доводи, че ищецът е претърпял вреди вследствие водено производство по оспорване на Наказателно постановление № 398503-F449708/16.01.2019г. на Директора на ТД на НАП – Варна, във връзка с обжалването му е било образувано ВАНД № 863/2019г., по описа на ШРС, като съдебното решение № 340/05.06.2019г., постановено по цитираното дело е обжалвано с касационна жалба от ищеца, по което е образувано КАНД №241/2019г., по описа на ШАдмС. С решение №279/28.10.2019 г. ШАдмС е отменил Решение № 340/05.06.2019г. по ВАНД № 863/2019г., по описа на ШРС и е отменено обжалваното НП.

Ищецът в настоящото производство е бил надлежно представляван по образуваните съдебни дела, във връзка с обжалване на НП, а именно по ВАНД № 863/2019г. е заплатената сума е в размер на 1521,60лв., с ДДС  за адвокатски хонорар, както и по КАНД № 241/2019г. по описа на ШАдмС, съответно за процесуално представителство – адвокатски хонорар в размер на 1521,60лв., с ДДС, или общо претърпените вреди от ищеца в настоящото производство са определени в размер на 3043,20 лв.

С оглед гореизложеното ищецът е отправил искане до съда да постанови съдебен акт, с който да осъди ответника да заплати сумата от 3043,20лв., представляваща причинена вреда, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Претендират се сторените в настоящото производство разноски.

Ответната страна, НАП-София, не се явява и не изпраща представител.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на исковата молба, поради което предлага същата да бъде уважена.

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

  С Наказателно постановление № 398503– F449708/16.01.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП - Варна на «Комплексен онкологичен център – Шумен» ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя д-р С.К. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 24603,00 лева на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ. С Решение № 340/05.06.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 863/2019г. по описа на съда е потвърдено Наказателно постановление № 398503– F449708/16.01.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП - Варна. Пред районния съд, ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат П.П., ШАК. Било заплатено възнаграждение за оказана защита и процесуално представителство, за което е приложено Пълномощно от 14.05.2019 г. между същите страни и Договор за правна защита и съдействие с номер №00000940096 за платена сума в размер на 1268.00 лв. с отразяване плащане по банков път. Издадена е фактура № 531от 05.07.2019 г., в която сумата е включена с начислен ДДС, която е заплатена по банков път, видно от платежно нареждане от 29.05.2019 г. Съдебният акт бил обжалван пред ШАС. Образувано е КАНД № 241/2019 г. по описа на ШАС, по което с Решение №279/28.10.2019 г. касационният състав отменил Решение № 340/05.06.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 863/2019г. по описа на съда и Наказателно постановление № 398503– F449708/16.01.2019г. на Директора на ТД на НАП – Варна. Пред Шуменския административен съд, ищецът се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат П.П., ШАК. Било заплатено възнаграждение за оказана защита и процесуално представителство, за което е приложено Пълномощно от 05.07.2019 г. между същите страни и Договор за правна защита и съдействие с номер №********** за платена сума в размер на 1268.00 лв. с отразяване плащане по банков път. Издадена е фактура № 549от 06.12.2019 г., в която сумата е включена с начислен ДДС, която е заплатена по банков път, видно от платежно нареждане от 23.12.2019 г.

Сторените разноски са предмет на исковата претенция по настоящото съдебно производство.

   При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Налице е отменено Наказателно постановление, с което на на «Комплексен онкологичен център – Шумен» ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя д-р С.К. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 24603,00 лева на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ.

На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища. Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено Наказателно постановление от Директора на ТД на НАП – Варна, следователно при спазване правилата за функционална и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд – град Шумен.

Разпоредбата на чл.205 от АПК изисква ответникът да е юридическо лице. Предявеният иск е насочен срещу НАП - София, която е юридическо лице. Съгласно т.5 от ТР №3/22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д. №3/2004г. териториалните поделения – териториалните данъчни дирекции не са самостоятелни юридически лица и не могат да бъдат надлежни ответници по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. Съгласно Закона за НАП (чл.2, ал.2, чл.4, ал.2 и чл.6, ал.1) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр.София, ръководи се от изпълнителен директор и се състои от централно управление и териториални дирекции. Или териториалните дирекции не са юридически лица, за да са ответници по предявения иск.

Следователно, НАП-гр. София е юридическото лице, в чиято структура се намира административно-наказващият орган, издал наказателното постановление. Съобразно правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.    

Отмяната на НП касателно наложената санкция в размер на 200.00лв. изцяло, като властнически акт на административен орган, представлява материално правното основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на причинените на ищеца щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

 За да се ангажира отговорността по чл.1 ,ал.1 от ЗОДОВ трябва да са установени следните предпоставки: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление; да са били претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.             

  В настоящия казус, съдът приема, че отмененото наказателно постановление представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ,ал.1 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. От този незаконосъобразен акт ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството при обжалването му в размер на 300 лева. Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и настоящият, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, за което по настоящото производство са представени неоспорими доказателства. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатски хонорар и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка, оспорващият притежава правото да ангажира адвокатска защита във всички фази на оспорване на акта и да направи за нея разходи, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност, а именно да е налице причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно по съответния ред и заплатената във връзка с неговото обжалване сума за адвокатско възнаграждение. В този смисъл са и мотивите в Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г., според което неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие.

  Съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. на ВАС, съгласно което спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да се присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, а именно да е обоснован и справедлив, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300.00лв. В настоящия казус договореният и заплатен размер, съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в минималния размер за подобни дела.

 Изложеното мотивира съда да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 3043.20 лв. за двете съдебни инстанции, съответно за всяка съдебна инстанция по 1268.00лв., която с ДДС възлиза на 1521.60 лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в производство по издаване и обжалване на наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.      

  По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството, в т.ч. внесената държавна такса и възнаграждението за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска.

С оглед изхода на спора основателно се явява, своевременно направеното искане от страна на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, доказани общо в размер на 25.00 лева - заплатена държавна такса и 531.60 лева адвокатско възнаграждение.          

С оглед на гореизложеното, съдът,

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, представлявана от изпълнителния директор да заплати на «Комплексен онкологичен център – Шумен» ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя д-р С.К., сумата 3043.20 лв.  /три хиляди и четирдесет и три лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено с Решение №279/28.10.2019 г. по КАНД 241/2019 г. по описа на ШАС Решение № 340/05.06.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 863/2019г. и Наказателно постановление № 398503– F449708/16.01.2019г., издадено от Директора на ТД на НАП – Варна, с което на «Комплексен онкологичен център – Шумен» ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя д-р С.К. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 24603,00 лева на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, представлявана от изпълнителния директор, да заплати на «Комплексен онкологичен център – Шумен» ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** сумата  556.60 лв.  /петстотин петдесет и шест лева и шестдесет стотинки/ лева  разноски по делото.

 

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

 

                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: