№ 3643
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509193 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЗАД Д.Б.: Ж. и з.“ АД,
ответник пред СРС, срещу решение № 7742 от16.05.2023 г., постановено от
СРС, 159-ти състав по гр.д.№ 19632 по описа за 2022 г., с което претенциите
на ищеца срещу ответника /въззивник/ с правно основание чл.411 КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД са били уважени.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СРС,
решение. Счита, че били допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в
необсъждане на събраните по делото доказателства и по-конкретно
свидетелските показания, както и не била допусната повторна съдебно-
автотехническа експертиза. Това довело до грешен извод относно механизма
на ПТП и оттук до неправилно решение. Ако бил обсъдил тези доказателства,
СРС щял да достигне до извода, че вина за ПТП има водача на автомобил
„Микро компакт кар Смарт“, а не водача на автомобил марка „Мерцедес“,
който бил застрахован при ответника. В случая именно последният водач се
1
движел по път с предимство, а не този, който бил застрахован при ищеца.
Това се потвърждавало от показанията на свидетеля С.Х..
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение и вместо това да постанови друго, с което иска по чл.411 КЗ да бъде
отхвърлен, както и акцесорния по чл.86, ал.1 ЗЗД, или да намали дължимото
обезщетение при условията на съпричиняване. Претендира разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- „Д.з.“
АД, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Налице били всички
предпоставки за уважаване на иска по чл.411 КЗ. Доводите за допуснати
нарушения били неоснователни. Изводите на съда били правилни и в
съответствие със събраните по делото доказателства, вкл. заключението на
съдебно-автотехническата експертиза и показанията на свидетелите. От
същите се установило, че вина за ПТП има водача на МПС марка „Мерцедес“
С.Х., който бил започнал навлизане в кръстовище с равнозначни пътища без
да се съобрази с движещия се вдясно на него по пътя с предимство лек
автомобил „Микро компакт кар Смарт“. В този смисъл било и отразеното от
вещото лице, чието заключение било изготвено след изслушването на
свидетелите; вещото лице сочело, че дясностоящия е с предимство. От
събраните по делото писмени доказателства, вкл. заключението на САТЕ по
безспорен начин се установило, че към датата на ПТП – 17.01.2019 г.
процесното кръстовище било нерегулирано, т.е. касаело се до равнозначни
пътища. Сочи, че водача на МПС „Микро компакт кар Смарт“ се движел
законосъобразно – с ниска скорост по път с предимство при съобразяване с
видимите и правилно движещи се по пътя участници в движението. Това
било потвърдено и от показанията на свидетелката М.Х.. Че МПС,
управлявано от Х. се движело вдясно от МПС, управлявано от свидетеля Х.,
се установявало и от показанията на последния. Представеният от СО писмен
документ представлявал само проект за организация на движението; същият
нямал и характер на официален документ поради което не следвало да се
кредитира; липсвали данни същият да е бил осъществен към датата на ПТП.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 25.05. 2023 г.
2
Въззивната жалба е подадена на 07.06.2023 г./по пощата/, т.е. същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
Спорно по делото е какъв е механизма на ПТП и оттук чия е вината
за настъпването на същото.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че ПТП
е настъпило на неурегулирано кръстовище. Водачът на МПС, застрахован при
ищеца, бил дясностоящ и затова бил с предимство. Представеният от СО
писмен документ, представлявал проект, който бил съгласуван като такъв на
03.02.2005 г. От снимковия материал към САТЕ било видно, че към датата на
ПТП на нито една от четирите улици нямало поставени пътни знаци, нито
имало маркировка, регулираща движението на кръстовището в кв.“Княжево“,
ул.“Дамяница“, от ул. „Любляна“ посока бул. „Цар Борис Трети“. Съдът не е
кредитирал показанията на свидетеля К. в частта, в която същият сочел, че се
е движел по път с предимство и по принцип имало знак, тъй като това не се
потвърждавало от събраните по делото доказателства. От друга страна
свидетелят не сочел, че към датата на ПТП е видял, че има знак, че е на път с
предимство. Затова следвало да се направи извод, че такъв знак не е имало и
свидетеля бил нарушил правилата за движение като не бил спрял на
неурегулирано кръстовище и не бил пропуснал движещия се вдясно от него,
автомобил. Индиция за това било и, че свидетелят сочел, че с периферното си
зрение е видял, че другия автомобил идва отдясно, което водело до извода, че
3
той изобщо не е погледнал надясно, а направо бил минал през кръстовището.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
предпоставките:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да са налице
предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил, причинени от
застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване на ПТП,
причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
Видно от съдържанието на отговора по исковата молба от страна на
ответника е наведено възражение, че изключителна вина за ПТП има водача,
застрахован при ищеца, респ., че е налице съпричиняване. Твърди, че
водачката на МПС, застраховано при ищеца била нарушила чл.20 от ЗДвП,
тъй като била навлязла в кръстовището, както и на чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй
като при предприемане на маневрата не се била убедила, че не създава
опасност за останалите участници в движението, които се движат пред нея,
както и не се била съобразила с положението, посоката и скоростта на
движение на лек автомобил марка „Мерцедес“.
В случая от страна на участниците в ПТП е бил съставен двустранен
констативен протокол /л.8 по делото пред СРС/, което е допустимо в рамките
на закона, тъй като няма пострадали лица, в ПТП участват само две превозни
средства, няма увредено друго имущество, освен процесните МПС-та, като и
двете МПС-та са в състояние да се движат на собствен ход след
произшествието, и двамата водачи не са употребили алкохол и упойващи
вещества.
4
Видно от съдържанието на протокола за ПТП, водачът на МПС, рег. №
СА **** ТР, марка „Микро компакт кар Смарт“, е посочила, че идва отдясно
на кръстовището; водачът на МПС марка „Мерцедес“, рег.№ ОВ **** АХ не е
попълнил данни относно посоката си на движение.
Нито един от водачите не е признал вина за ПТП.
В показанията си свидетеля С. К. /а не Х./ също сочи, че автомобила
марка „Микро компакт кар Смарт“ се е движел вдясно от него: „намираше се
в мое дясно“. Свидетелят твърди, че се е движел по път с предимство, но не
може да каже дали към датата на ПТП е имало пътен знак, указващ това. При
самото навлизане в кръстовището е видял другата кола. След ПТП е спрял, за
да провери дали всичко е наред с жената и е видял, че в колата има и бебе,
виж л.74 по делото пред СРС.
При разпита си свидетелката М.Х., л.99 от делото пред СРС, същата е
посочила, че е претърпяла процесното ПТП. С детето й тръгнали до магазина
на ъгъла на ул.“Войводина могила“ и ул.“Дамяница“. Кръстовището било
неурегулирано; отнето й било предимството на дясностоящия. Свидетелката
сочи, че от няколко месеца /разпита се извършва на 13.02.2023 г. /
кръстовището вече е регулирано, защото там често се отнема предимството.
Там има мост и никой не спира и Общината най-после решила да сложи
знаци. Когато е станало ПТП е нямало знаци нито от едната, нито от другата
страна. Свидетелката сочи, че е спряла преди да мине на кръстовището и се
огледала. Погледнала, нямало кола и тръгнала, но последвал удара. Същият
настъпил преди да навлезе изцяло в кръстовището. Движела се с много ниска
скорост, защото тъкмо била тръгнала.
Този механизъм на ПТП се установява и от заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-
автотехническа експертиза, а именно: лекия автомобил марка „Микро
компакт кар Смарт“ се движи по улица „Войводина могила“ и на
кръстовището с улица „Дамяница“ предприема маневра наляво. По същото
време лек автомобил “Мерцедес“ се движи по улица „Дамяница“ и на
кръстовището преминава направо. Водачът не пропуска движещи се отдясно
на него автомобил „Микро компакт кар Смарт“, който с предната си част го
удря в страничната задна част. Видно от снимковия материал на мястото на
ПТП, към датата на реализирането му, няма монтирани пътни знаци и
5
маркировка, регулиращи движението на кръстовището, виж л.117 от делото
пред СРС. От техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП е
непропускането от водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“, рег. № ОВ
**** АХ, на движещия се отдясно лек автомобил марка „Микро компакт кар
Смарт“, рег. № СА **** ТР. Към момента на удара скоростта на движение на
двете МПС-та е била ниска – 10 км/ч за лекия автомобил „Смарт“ и 20 км/ч за
лекия автомобил „Мерцедес“. При изслушването си вещото лице изрично е
заявило, че при липсата на регулиране на кръстовището към датата на ПТП,
дясностоящия е с предимство.
Налага се извод, че в случая водачът на автомобила, застрахован при
ответника е нарушил правилото за предимство на дясно стоящия, което е
довело до настъпването на ПТП.
Въззивната инстанция като съобрази разпоредбата на чл.202 ГПК,
начина на изготвяне на допуснатата САТЕ, както и отговорите на поставените
въпроси с нарочно определение, четено в закрито заседание на 29.08.2023 г.
прие, че не са налице предпоставките на чл.201 ГПК за допускане на повторна
съдебно-автотехническата експертиза.
Следователно правилно е възприет механизма на ПТП, от
първоинстанционния съд.
Възражението на ответника за съпричиняване остана недоказано.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД въззивната жалба не съдържа никакви
доводи поради което по арг. от чл.269 ГПК съдът не следва да излага мотиви.
Налага се извод, че обжалваното решение е правилно и като такова
ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
процесуално представителство - юриск.възнаграждение, което съдът определя
на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв.
6
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7742 от16.05.2023 г., постановено от СРС, 159-
ти състав по гр.д.№ 19632 по описа за 2022 г.,изцяло.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.: Ж. и з. АД ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“****, да заплати на "Д.з." АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****,
сумата в размер на 100 лв.- разноски за юриск.възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7