№ 1714
гр. София, 26.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С. И. У.
като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело
№ 20221110213736 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
248, ал. 1 ГПК.
Същото е инициирано по молба на въззивника С. Т. И., чрез адв. С. П. –
АК П., с която се иска изменение на Решение № 927 от 23.02.2023 г.,
постановено по НАХД № 13736/2022 г. по описа на СРС, НО, 20-и състав, в
частта за разноските, като се осъди въззиваемата страна Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на въззивника адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от още 240,00 лева, съобразно изхода на делото.
В предоставеното право на отговор не е постъпило възражение или
становище от насрещната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“.
След преценка на данните по делото и доводите на молителя, съдът
намира от фактическа и правна страна следното:
С Решение № 927 от 23.02.2023 г. по описа на СРС, НО, 20-и състав,
съдът е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата, № ********** – МРРБ - Агенция „Пътна
инфраструктура“, в който е посочено, че на 29.03.2022 г. в 19.02 ч. е
установено нарушение с ППС - лек автомобил „С. К.“ с рег. № *****, с
технически допустима максимална маса 2010, със собственик/ползвател С. Т.
И. ЛНЧ **********, в Столична община, за движение по път А-1 км 0+472, с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
1
като за това ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата, което е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 6
от Закона за движение по пътищата, установено с устройство № 20011,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 0+472,
поради което и на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата е наложена глоба в размер на 300 лева /като е посочена
Банка /БНБ/, банков код и банкова сметка за заплащане на глобата/, и е
вписано, че независимо от това се дължи и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, съобразно категорията на ППС - в размер
на 10,00 лева.
С решението съдът се е произнесъл по въпроса за разноските по делото,
касаещи такива за адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено
процесуално представителство на въззивника, чието присъждане е поискано
изрично в ангажирана по делото молба, като е присъдил сумата от 120,00
лева, респективно е оставил без уважение претенция за разликата над
присъдената сума до пълната претендирана такава от 360,00 лева.
Представени са в производството и относими документи, а именно – договор
за правна защита и съдействие от 04.10.2022 г., видно от който уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева е изплатено изцяло и в
брой при подписване на договора, пълномощно и списък на разноските по чл.
80 ГПК.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на молителя и
прецени данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
2
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само
по молба на заинтересованата страна. В разглеждания случай, въззивникът в
производството е релевирал своевременно искане за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение, като е представено и
доказателство за разходването им.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е
предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски
по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.
3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право
на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен
/ал. 4/.
С оглед на така установеното – осъществено процесуално
представителство и направено искане за присъждане на разноски в размер на
360,00 лева, за разходването на които са представени надлежни
доказателства, искането за изменение на решението в тази му част е
основателно. По делото липсва от страна на въззиваемата страна релевирано
възражение за прекомерност на претенцията за разноски на въззивника, като
3
настоящият състав намира, че служебно редуциране на същите е неправилно.
Отделно от това, претендираният размер на адвокатското възнаграждение е в
минималните размери, предвидени в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения на въззивника в производството С. Т. И.
следва да се присъди сумата в размер на още 240 лева за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 927 от 23.02.2023 г., постановено по НАХД №
13736/2022 г. по описа на СРС, НО, 20-и състав В ЧАСТТА за разноските,
като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на С. Т. И.,
ЕГН **********, с адрес в гр.П., ж.к.“******“ ******, сумата от още 240,00
(двеста и четиридесет) лева – адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4