РЕШЕНИЕ
№ 1801
Кюстендил, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - I състав, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВАН ДЕМИРЕВСКИ |
При секретар ИРЕНА СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВАН ДЕМИРЕВСКИ административно дело № 20257110700306 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 68 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискриминация/.
Образувано е по жалба на ЕТ „Р. Н. “, със седалище и адрес на управление в [населено място] дол, [улица], представляван от собственика и управител Р. С. Н., чрез пълномощника си адв. С. и жалба от И. Й. Т., чрез пълномощника си адв. Г., против Решение № 158/02.05.2025 г. на Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ на Република България, с което установява, че Началникът на Затвора [населено място] , не е извършил дискриминация по признак „лично положение“ и „обществено положение“ по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискриминация спрямо И. Й. Т. и е оставил без уважение жалба с вх. № 44-00-3127/30.08.2023 г., допълнена с вх. № 44-00-3355/26.09.2023 г. на КЗД, подадени от И. Й. Т. срещу Началника на Затвора [населено място] .
Твърди, че е дискриминиран по признаци „лично положение“ и „обществено положение“ по чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. какъвто счита, че е конкретният случай, Смята, че фактите и обстоятелствата не са изследвани изцяло, всеобхватно и задълбочено от определения състав на КЗД и по тези съображения обективира искане за положително произнасяне по подадената жалба, като бъде отменено оспореното решение. Претендират се разноски по делото. В същият смисъл е и жалбата на ЕТ „Р. Н. “. Също претендира разноски по делото.
Ответникът – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалният си представител гл. юр. Б., в писмено становище - отговор представено по делото, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Релевират се доводи за това, че КЗД е осигурила пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред нея производство, обсъдила е докказателствата по приписката, спазила е законовите изисквания и е постановила правилно решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Началникът на Затвора [населено място] , чрез процесуалния си представител К., моли жалбите да се отхвърлят и решението на КЗД да се остави в сила като законосъобразно.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството по административна преписка № 253/2023 г. по описа на КЗД по реда на чл. 50 т. 1 е образувано с разпореждане [номер] от 29.09.2023 г. на П. на КЗД по жалба с вх. № 44-00-3127/30.08.2023 г., допълнена с вх. № 44-00-3355/26.09.2023 г., подадена от И. Й. Т. срещу Началника на Затвора [населено място] .
На основание чл. 55 от ЗЗДискриминация е проведено проучване от Петчленен разширен заседателен състав на КЗД, в което са изискани становища, информация и писмени доказателства, описани по – долу.
Резултатите от проведеното административно производство са обективирани в Решение № 158/02.05.2025 г. на Петчленен разширен заседателен състав към КЗД, с което е установено, че Началникът на Затвора [населено място] , не е извършил дискриминация по признаци „лично положение“ и „обществено положение“ по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискриминация спрямо И. Й. Т. и е оставил без уважение жалбите му.
По делото са приети като доказателства писмени такива, вх. № 2541/08.07.2025 г.; вх. № 2728/22.07.2025 г.; вх. № 3088/12.09.2025 г.; вх. № 3124/16.09.2025 г., вх. № 3482/10.10.2025 г. и вх. № 3498/13.10.2025 г., съгласно текста.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената жалба:
Видно от представената по делото обратна разписка, оспореното решение е съобщено на жалбоподателя Т. на 09.05.2025 г., чрез адв. Г., а жалбата срещу него е заведена в деловодството на КЗД с вх. № 44-00-1988/28.05.2025 г. /приложен пощенски плик с печат от 22.05.2025 г./, като и на заинтересована страна ЕТ „Р. Н.Р. “ на 09.05.2025 г., чрез адв. С., а жалбата срещу него е заведена в деловодството на КЗД с вх. № 16-20-436/27.05.2025 г. /приложен пощенски плик с печат от 20.05.2025 г./, т.е. в законовоустановения 14 – дневен срок, подадена от лица с правен интерес срещу акт подлежащ на съдебно оспорване и настоящият състав, счита че подадената жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Жалбата е предявена пред компетентния административен съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя.
По основателността на подадената жалба:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на неговата власт съгласно чл. 65 т. 1 - 3 във връзка с чл. 48 ал. 2 т. 3 връзка с чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискриминация – специализиран по материя петчленен разширен заседателен състав към КЗД. На основание чл. 64 ал. 1 от ЗЗДискриминация „решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него“, което изискване в настоящия казус е изпълнено, като не е налице и особено мнение на член от състава по смисъла на чл. 64 ал. 2 от закона, а същото е подписано единодушно от петчленен състав. Оспореното решение е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗДискриминация.
Не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на процедурата пред КЗД в съответствие с разпоредбите на глава Четвърта, раздел Първи от ЗЗДискриминация, съгласно приложените доказателства по делото.
В изпълнение на чл. 55 от ЗЗДискриминация КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становищата на участниците в производството. Органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните факти за случая, при съблюдаване на правилото на чл. 9 от ЗЗДискриминация за разпределение на доказателствената тежест в производството по защита от дискриминация. Съгласно чл. 59 ал. 3 от същия закон на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните доказателства и да изразят своето становище. В изпълнение на чл. 60 – 63 от ЗЗДискриминация е насрочено и проведено открито заседание, за което страните са били призовани и са изслушани техните становища и поисканите от тях доказателства.
Не е налице и незаконосъобразност на решението в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, каквито са твърденията на жалбоподателите.
За да се квалифицира нарушаването на правото на равно третиране като пряка дискриминация, нормата на чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискриминация изисква неравното третиране да бъде основано на един или повече от обективните признаци, посочени изчерпателно в тази разпоредба. Законът не разглежда всяко неравно третиране като дискриминация, за което следва да се ангажира отговорността на нарушителя. Поставянето на едно лице в неравнопоставено положение, в сравнение с други лица, когато не се дължи на някой от признаците посочени в чл. 4 ал. 1 от закона, не съставлява дискриминация и за подобно третиране не следва да се носи отговорност.
Съгласно чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискриминация, пряка дискриминация е всяко по – неблагоприятно третиране на лица на основата на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа привадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, по признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
За да е налице дискриминационно третиране на юридически лица, то това поведение трябва да е насочено към техните членове, които са физически лица. С разпоредбата на чл. 3 ал. 2 от ЗЗДискриминация ясно са обозначени субектите, попадащи в тази хипотеза и императивно е регламентирано, че юридическите лица могат да бъдат дискриминирани, но само по определени признаци по отношение на техните членове или заетите в него лица. Тези признаци са установени по чл. 4 ал. 1 от закона. Изброените подробно в чл. 4 ал. 2 от закона дискриминационни основания са характерни единствено за физически лица, тъй като с оглед на правния им статут ЮЛ не могат да бъдат разглеждани в този им аспект.
Противно на твърдяното в жалбите, решаващият състав на КЗД правилно и обосновано е приел, че не е налице дискриминация по отношение на Т. и твърдяното от него не може да се квалифицира като характеристика свързана с някой от защитените признаци по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискриминация, присъщи за физическите лица – те характеризират конкретна личност или група личности и ги обособяват по отношение на други физически лица или групи физически лица. В случая, не е налице хипотезата – дискриминация по някой от защитените признаци, присъщ на физическите лица – членове на юридическото лице или на физическите лица, полагащи труд в рамките на юридическото лице – работодател. С оглед определената в чл. 9 от ЗЗДискриминация доказателствена тежест, по делото се установява, че дружеството – жалбоподател, както и физическото лице в административното производство пред КЗД, не са представили необходимите доказателства които да доказват, че е налице дискриминация на такова физическо лице, отговарящо на горните критерии. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на закона, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна, каквито в конкретният случай не са налице.
Твърденията на Т., че е бил лишен от възможността да работи чрез клауза на договор, за който той се явява трето лице не могат да се приемат за основателни. Договорът между ЕТ и Началникът на Затвора [населено място] не засяга пряко и непосредствено правото на труд на Т.. В договора отсъства поименно назоваване на лишени от свобода или криминално проявени. Налице е общо условия към търговеца, предоставяйки услугата, да не използва работна сила на определени субекти, които отговарят на отрицателното условие, т.е. всички криминално проявени са поставени при едни и същи условия. В този смисъл не е налице неравно третиране по признак „лично положение“ по смисъла на чл. 4 ал. 1, вр. с чл. 26 от ЗЗДискриминация за Т., тъй като същият е бил подчинен на едно общо правило за всички шофьори на фирмата. Нужно е наличието на пряка и доказуема връзка между защитения признак и поведението на ответната страна, за което се претендира, че представлява акт на дискриминация. Не всеки спор, междуличностен конфликт и дори не всяко неравно третиране може по дефиниция да се счита за акт на дискриминация - налице следва да са три кумулативни обстоятелства, а именно: има ли неравно третиране; има ли защитен признак и неравното третиране случило ли се е на основата на защитения признак.
В производството по установяване на дискриминация, за да възникне за отговорния за твърдяното нарушение на принципа на равно третиране задължение да доказва – пълно и главно спазването му, е необходимо лицето, което твърди, че е дискриминирано да докаже наличието на факти, които дават основание да се направи обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак. Необходимо е да съществуват доказателства, които са достатъчна индикация, че между съпоставите лица, които са и които не са носители на защитения признак, е налице неравенство, за да може да се презумира, че именно защитения признак е причината за неравенството.
Изхождайки от горното, настоящият състав на съда намира, че не са налице сочените в жалбите пороци. Административният орган като е оставил без разглеждане подадените жалби е постановил законосъобразен административен акт и съдът ще ги отхвърли.
На основание чл. 143 от АПК с оглед изхода на делото, представените доказателства и своевременно направеното искане, съдът ще присъди разноски по настоящето дело на ответника в рамките на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 172 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на И. Й. Т. и ЕТ „Р. Н.. “, с посочени по – горе адреси и седалище, чрез процесуалните си представители адв. Г. и адв. С., против Решение № 158/02.05.2025 г. на Петчленен разширен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация на Република България.
ОСЪЖДА И. Й. Т. и ЕТ „Р. Н. “, да заплатят солидарно на Комисията за защита от дискриминация на Република България, с адрес: [населено място] ***, [улица], сумата от 100 /сто / лева дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
| Съдия: | |