Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 32

гр. София, 21.02.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в закрито заседание на двадесет и първи февруари  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Янкова търг. д. № 228 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл.376, ал.1 от ГПК.

            Ищецът „С.” ЕООД ***0741 е предявил против А.Н.Г. с ЕГН ********** обективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.288 от ТЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 31 902.00 лева, представляваща дължима сума по договор за паричен заем от 09.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на сумата.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че на 09.07.2019г. е сключил с ответника договор за паричен заем, по силата на който предоставил на ответника сумата в размер на 31 902 лева. Излага, че сумата била предадена на заемателя на 09.07.2019г. Сочи още, че съгласно договора, заемателят се задължил да върне предоставената му в заем парична сума в срок от един месец, считано от подписване на договора. Ищецът поддържа, че към момента на предявяване на исковата молба предоставената в заем парична сума не му е върната.

            С оглед на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 31 902.00 лева, представляваща дължима сума по договор за паричен заем от 09.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

Препис от исковата молба и доказателствата, съгласно разпореждането на съда от 10.09.2019г. са изпратени на ответника, с указанията по чл.367-370 от ГПК. Видно от приложената по делото разписка за връчено съдебно съобщение същите са редовно връчени на ответника на 20.09.2019г.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК,  ответникът не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по исковете.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представеният по делото договор за заем от 09.07.2019г., че ищцовото търговско дружество и ответникът са сключили договор за заем на парична сума в размер на 31 902.00 лева, със срок на връщане на последната най-късно до 09.08.2019г. Представената по делото разписка от 09.07.2019г. удостоверява реалното предаване на паричната сума.

Липсват данни по делото ответникът да е заплатил задълженията си към ищцовото дружество и в сроковете по процесния договор.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от ЗЗД.

Същите са допустими, като предявени от надлежна страна.

Разгледани по същество предявените искове са основателни.

Настоящият съдебен състав приема, въз основа на събраните доказателства по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, изразяващо се в договор за заем за сумата от 31 902.00 лева.

Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен в момента, когато въз основа на постигнато между страните съгласие едната страна даде, а другата - получи в заем пари. В случая е направено твърдение от ищеца за дадени от него и получени от ответника пари в заем. Това твърдение се установи в производството от представения по делото договор за заем от 09.07.2019г. Последният всъщност установява постигнатото съгласие между страните за облигационната връзка, а разписката към него, установява реалното получаване на претендираната сума от ответника. Според разпоредбата на чл.154 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В този смисъл ищецът установи твърденията си, че е дал на ответника сумата от 31 902.00 лева, а последният е поел задължението да му я върне до 09.08.2019г.

Не се установи по делото /не се наведоха твърдения, нито се представиха доказателства/ от страна на ответника, че е изпълнил задължението си, което е поел с договора за заем, а именно да върне получената в заем парична сума до датата 09.08.2019г. Не се установи и след тази дата ответникът да е върнал заетата от ищеца  парична сума.

Предвид на горното предявеният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите за сумата в размер на 31 902.00 лева, представляваща главница по договор за заем от 09.07.2019г. се явява основателен и подлежащ на уважаване.

Основателността на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, предпоставя и основателност на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца и законната лихва върху претендираната главница, за периода от датата на предявяване на исковете – 09.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид на всичко изложено и доколкото ответникът, в съответствие с възложената му доказателствена тежест, не установи плащане на процесните си задължения, а и не твърди такова, предявените обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от ЗЗД са доказани по основание и размер, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 31 902.00 лева, представляващи главница по договор за заем от 09.07.2019г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 С оглед изхода на спора ответникът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ще следва да заплати на ищеца сумата от 3026.08 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски - държавна такса за водене на съдебното производство и адвокатско възнаграждение.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА А.Н.Г. с ЕГН ********** да заплати на „С.” ЕООД ***0741, сумата от 31 902 /тридесет и една хиляди, деветстотин и два/ лева, представляваща главница по договор за заем от 09.07.2019г., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А.Н.Г. с ЕГН ********** да заплати на „С.” ЕООД ***0741, сумата от 3026.08 лева, представляваща направени по делото съдебни разноски - държавна такса за водене на съдебното производство и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок, считано от 21.02.2020г.

            Препис от същото да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: