Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 12
гр. Сливен, 10.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на двадесет и първи
януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при секретаря Радост Гърдева и
с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № 273 по описа на
СлОС за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Предявена
е искова молба от Гаранционен фонд София против М.Н.П., в която се твърди, че
ищецът е изплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер
на 76 686,94 лв. на Д.Н.Н., И.П.Т., И.А.К. и на Н.К.П. във връзка с ПТП,
настъпило на 06.12.2014г. в гр. Нова Загора.
Твърди
се, че по щета № 210350 от 2016 год. за причинени неимуществени вреди на Д.Н.Н.
ищецът Гаранционен фонд е определил и изплатил обезщетение в размер на
4 000 лв.
Твърди
се, че по щета № 210138 от 2016 год. за причинени неимуществени вреди на И.П.Т.
ищецът Гаранционен фонд е определил и изплатил обезщетение в размер на
1 656 лв.
По
щета № 210386 от 2015 год. за причинени неимуществени вреди, на И.А.К. ищецът
Гаранционен фонд е определил и заплатил сумата в размер на 16 800 лв.
По
щета № 210249 от 2015 год. за причинени неимуществени вреди на Н.К.П.
Гаранционен фонд е отказал изплащане на обезщетение. Н.К.П. не се е съгласил с
решението на Гаранционен фонд и е завел срещу него гражданско дело № 13613/2015
год. по описа на СГС. Твърди се, че въз основа на влязлото в сила решение, Н.К.П.
се е снабдил с изпълнителен лист и отправил покани за доброволно изпълнение към
Гаранционен фонд.
Въз
основа на поканите за доброволно изпълнение се твърди, че Гаранционен фонд на
28.12.2016 год. е изплатил сума в размер на общо 50 158.86 лв., включваща
40 000 лв. главница, 5 137,55 лв. законна лихва и 5 021,31лв.
разноски.
На
28.12.2016 год. се твърди, че Гаранционен фонд е изплатил въз основа на
влязлото в сила решение допълнително сума от 1600 лв. – държавна
такса по делото. Твърди се, че на 27.01.2017 год. Гаранционен фонд е изплатил
въз основана влязло в сила решение допълнително сума в размер на 2 472,08
лв. - разноски
по делото.
Ищецът
твърди, че е отправил покана до ответника М.Н.П. да възстанови платеното от
Гаранционен фонд, но същият до настоящия момент не е изпълнило задължението си.
Предвид
гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което осъди М.Н.П. да
заплати Гаранционен фонд исковата сума в размер на 76 686,94 лв.,
представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по заведените четири
броя щети, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски.
Исковата
молба е връчена редовно на ответника.
В
законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия се сочи, че предявеният
иск е допустим, но неоснователен. Твърди се, че след получаване на регресната
покана, ответникът е изпратил молба до Гаранционен фонд с искане за представяне
на платежни документи, банкови бордера и други, удостоверяващи плащанията,
претендирани в настоящото исково производство. Твърди се, че в процесното ПТП
са пострадали само две лица, а по делото се търси заплащане от ответника по
заведени четири щети. Освен това се твърди, че след осъществена връзка с
двамата пострадали Н.К.П. и И.А.К., същите са заявили, че не са получили такива
суми в претендираните размери. Твърди се, че от представените платежни
нареждания не става ясно какви суми са платени и на какво основание, и кой е
получил тези суми. Правят се доказателствени искания.
В
с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който
моли съда да постанови решение, с което изцяло уважи исковите претенции.
В
с.з. ответникът се представлява от процесуален представител по пълномощие,
който оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер.
От
фактическа страна се установява следното :
Съгласно
влязло в сила НП № 15-0306-000236/16.06.2015г. на началника на РУ – Нова Загора
виновен за възникналото на 06.12.2014г. ПТП е М.Н.П., който управлявал лек
автомобил „Пежо 106“ с ДК № *******, собственост на Я.М.Д. без сключена към
датата на ПТП ЗЗ „ГО“.
По
случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
179/06.12.2014г. на РУП Нова Загора. Образувано е ДП № ЗМ 795/2014г. на РУП
Нова Загора срещу М.Н.П. за престъпление по чл.343, ал.1, б.б вр. с чл.342,
ал.1 от НК, което е приключило на 20.04.2014г. с Постановление за прекратяване
на досъдебно производство поради желание на пострадалите.
Пострадали
при процесното ПТП са Д.Н.Н. /
22год./, И.П.Т. /21год/, И.А.К. /19год./ и Н.К.П..
При
Гаранционен фонд са образувани следните преписки :
Щета № 210350/02.11.2016г. по
която е определено обезщетение на пътника Д.Н.Н. в размер на 4000лева. Сумата като обезщетение
е изплатена по сметка на лицето на 05.12.2016г.
Щета № 210138/2016г. по
която е определено обезщетение на пътника И.П.Т. в
размер на 1656 лева. Сумата – обезщетение е изплатена по личната сметка на
лицето на 07.06.2016г.
Щета № 210386/17.12.2015г. по
която е определено обезщетение на пътника И.А.К. в размер на 16 800лева.
Сумата е изплатена на 12.01.2016г.
по сметка на лицето.
Щета № 210249/2015г. по
която е определено обезщетение за Н.К.П. в размер на 15 000лева; Поради
несъгласие с така определеното обезщетение, Н.К.П. е предявил срещу Гаранционен
фонд искова претенция пред СГС. Постановено е решение от 18.10.2016г. по гр.д.
№ 13613/2015г. на СГС, с което е определено обезщетение за неимуществени вреди
претърпени от Н.К.П. в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от 24.09.2015г. до окончателното изплащане. Издаден е изпълнителен лист
с дата 09.12.2016г.
С
това решение е осъден ГФ на осн. чл.38 от ЗА да заплати на процесуалния
представител адвокат М.Г., като пълномощник на ищеца Н.К.П., сумата за адвокатско
възнаграждение в размер на 1730 лева, както и държавна такса по сметка на СГС в
размер на 1600лева.
Държавната
такса е заплатена от ГФ на 28.12.2016г. по сметка на СГС в размер на
1 600лева.
Образувани
са две изпълнителни дела № 20167870400421 и № 20177870400021 по описа на ЧСИ М.Д.
рег. № 787 в КЧСИ.
По
изпълнително дело № 20167870400421 на 28.12.2016г. е доброволно изплатена
главница в размер на 40 000лева, лихва в размер на 5 137.55лева и
съдебни разходи в размер на 5 021.31 лева.
По
изпълнително дело № 20177870400021 са доброволно изплатени съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение и изпълнителни разноски в общ размер 2 472.08
лева.
Ищецът
Гаранционен фонд е изпратил на 04.02.2020г. до ответника М.Н.П. регресна покана
за възстановяване на изплатените суми като обезщетение за виновно причинени
неимуществени вреди на пострадалите при процесното ПТП. Поканата е получена с
обратна разписка, връчена на 13.02.2020г.
По
делото е изискана справка от ЧСИ М.Д. рег. № 787 в КЧСИ във връзка с
извършените плащания по двете изпълнителни дела № 20167870400421 и №
20177870400021.
От
справката е видно, че по изп.д. № 20167870400421 на Н.К.П. е изплатена сума в
размер на 45 137.55 лева, прадставляваща главница и изтекла законна лихва.
На 28.12.2016г. е заплатена и сумата в размер на 5021.31 лева,
представляваща изпълнителни разноски по
делото в размер на 1436лева и разноски към ЗЧСИ в размер на 3585.31 лева –
сумите са посочени в изпратената на 14.12.2016г. покана за доброволно
изпълнение до ГФ.
По
изп. дело № 20177870400021 по описа на ЧСИ М.Д. рег. № 787 в КЧСИ е изплатена
сума в размер на 1730 лева, представляваща възнаграждение на адв. М.Г.,
присъдено със съдебно решение по гр.д. № 13613/2015г. на СГС. На 27.01.2017г. е
заплатена и сумата изпълнителни разноски по делото в размер на 516 лева, както
и разноски към ЗЧСИ в размер на 226.08 лева – сумите са посочени в изпратената
на 20.01.2017г. покана за доброволно изпълнение до ГФ.
Назначената
по делото ССчЕ установява извършените и описани по – горе плащания от
Гаранционен фонд по дати, основание и размер.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът даде
вяра на заключението по ССчЕ, като изготвено от компетентно и добросъвестно
вещо лице.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :
Предявената
искова претенция с правно
основание чл. 558, ал.7 от КЗ е
допустима, с оглед
активната и пасивна
легитимация по нея, както и
предмета на същата.
След изплащане на
обезщетението Гаранционния фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера
на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
Разгледана по същество исковата
претенция се
явява основателна. Налице
са всички изискуеми законови предпоставки за уважаване на претенцията.
Съгласно чл. 557
от КЗ Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди,
вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на
територията на република България и е причинено виновно от незастраховано МПС.
Тази отговорност на Фонда е гаранционно – обезпечителна, като целта на
законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач МПС
пътнотранспортно произшествие, да получи справедливо обезщетение, което да бъде
равностоен еквивалент на всички претърпени щети.
Представени са
доказателства за
настъпилите вследствие на извършеното престъпление неимуществени вреди, както и
размера на обезщетението, който е изплатен от ищеца Гаранционен фонд. В конкретния случай
обезщетението е изплатено от ищеца - Гаранционен фонд, тъй като
ответника е бил виновен за ПТП водач на МПС, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
По делото безспорно се
установи, че ищецът Гаранционен фонд е изплатил обезщетение за причинените вреди,
както следва :
Щета № 210350/02.11.2016г. по
която е определено обезщетение на пътника Д.Н.Н. в размер на 4000 лева. Сумата като
обезщетение е изплатена по сметка на лицето на 05.12.2016г.
Щета № 210138/2016г. по
която е определено обезщетение на пътника И.П.Т. в
размер на 1656 лева. Сумата – обезщетение е изплатена по личната сметка на
лицето на 07.06.2016г.
Щета № 210386/17.12. 2015г. по
която е определено обезщетение на пътника И.А.К. в размер на 16 800лева.
Сумата е изплатена на 12.01.2016г.
по сметка на лицето.
По изп.д. № 20167870400421 по
описа на ЧСИ М.Д. на Н.К.П. е изплатена сума в размер на 45 137.55 лева,
представляваща главница и изтекла законна лихва, присъдени съгласно съдебно
решение по гр.д. № 13613/2015г. на СГС. На 28.12.2016г. е заплатена и сумата в
размер на 5021.31 лева, представляваща изпълнителни разноски по делото в размер на
1436лева и разноски към ЗЧСИ в размер на 3585.31 лева – сумите са посочени в
изпратената на 14.12.2016г. покана за доброволно изпълнение до ГФ.
По изп. дело № 20177870400021 по
описа на ЧСИ М.Д. рег. № 787 в КЧСИ е изплатена сума в размер на 1730 лева,
представляваща възнаграждение на адв. М.Г., присъдено със съдебно решение по
гр.д. № 13613/2015г. на СГС. На 27.01.2017г. е заплатена и сума за изпълнителни
разноски по делото в размер на 516 лева, както и разноски към ЗЧСИ в размер на
226.08 лева – сумите са посочени в изпратената на 20.01.2017г. покана за
доброволно изпълнение до ГФ.
На
28.12.2016г. е заплатена от ГФ държавната
такса по сметка на СГС, дължима по гр.д. № 13613/2015г. на СГС в размер на
1600лева.
Така
общия размер на изплатените суми както като обезщетения на пострадалите, така и
като съдебни и изпълнителни разноски възлиза в размер на 76 686.94 лева.
До този размер е предявената искова претенция и същата следва да бъде уважена
изцяло, като основателна и доказана по размер.
Ответникът е бил поканен да
възстанови дължимата сума с регресна покана, връчена на 13.02.2020г. но същия не е сторил това.
Възражението на
ответника относно изтекла погасителна давност за предявеното вземане е
неоснователно. Към момента на предявяване на исковата претенция не е изтекла
общата 5 /пет/ годишна давност, считано от изплащане на определените
обезщетения, поради което вземането на ГФ като кредитор по регресното вземане
не е погасено, а дължимо от ответника.
Основателна се
явява и акцесорната претенция като следва да бъде присъдена и законната лихва
върху присъдената главница, считано от предявяване на исковата молба
13.04.2020г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото,
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
направените по делото разноски от ищеца – държавна такса 3 067.48 лева и възнаграждение на
вещо лице 280 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА М.Н.П. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.С., ул.“Г.И.“ № * сумата в общ
размер на 76 686.94 лева, представляваща изплатено обезщетение на
пострадалите при ПТП възникнало на 06.12.2014г., по щета № 210350/02.11.2016г.; Щета № 210138/2016г. ; Щета № 210386/17.12.2015г. и Щета № 210249/2015г., включително съдебни
разноски по гр.д. № 13613/2015г. на СГС и изпълнителни разноски по изп.д. № 20167870400421 и по изп.д. №
20177870400021 по описа на ЧСИ М.Д.
с рег. № 787 в КЧСИ, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от 13.04.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М.Н.П. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.С., ул.“Г.И.“ № * сумата в размер
на 3347.48 лева - деловодни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :