№ 34
гр. Велико Търново , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000275 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 54/ 16.06.2020 г., постановено по т.д. № 149/ 2019 г. по
описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ като
неоснователен, предявения от ищцата Д. М. И., ЕГН **********, с адрес:
гр.Тетевен, обл. Ловеч, *********, срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район
Лозенец бул.”Черни връх” № 51 Д, иск с правно основание чл. 432 от КЗ, във
вр. с чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000 лева, претърпени от ищцата във връзка със смъртта на брат ѝ
Л. М. Щ., ЕГН **********, починал в резултат на ПТП на 27.08.2017 г. в с.
Брестница, обл. Ловеч, ведно със законната лихва от 29.05.2019 г. – датата на
уведомяване на застрахователя от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата; ОСЪДИЛ е ищцата да заплати на ответника разноски по
делото в размер на 880 лева.
Недоволна от постановеното Решение ищцата Д. М. И., ЕГН
**********, от гр.Тетевен, обл. Ловеч, чрез пълномощника адвокат Р. М. от
АК – гр. София, с адрес на кантората: гр. София, ********, е подала въззивна
1
жалба. Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат
се доводи за необоснованост, противоречие с материалния, процесуалния
закон и съдебната практика. Твърди се, че в хода на производството пред
първата инстанция безспорно са установени всички предпоставки от
фактическа и правна страна за уважаването на иска по чл. 432 от КЗ, поради
което неправилно първостепенният съд е приел, че от събраните по делото
гласни доказателства не може да се обоснове извод за съществуването на
изключително близка житейска връзка между ищцата и нейния брат. Излагат
се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния
съд да постанови Решение, с което да отмени обжалваното такова и уважи
иска до размер от 50 000 лева. Претендира се адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна ЗК
„ЛЕВ ИНС”, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез пълномощника
адвокат П. С. от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр. София, ул.
„Осогово” № 32-34, ет. 2, офис 02.01, е подала отговор. Изразено е становище
за неоснователност на въззивната жалба, като са изложени подробни
съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение
въззивната жалба и да постанови Решение, с което да потвърди изцяло
обжалвания съдебен акт. Претендират се направените разноски пред
въззивната инстанция.
Великотърновският Апелативен съд, като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена искова молба с вх. № 8309/
05.12.2019 г., от ищцата Д. М. И., ЕГН **********, от гр.Тетевен, обл. Ловеч,
чрез пълномощника адвокат Р. М. от АК – гр. София, с адрес на кантората: гр.
София, ********, срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец бул.”Черни
връх” № 51 Д, с правно основание чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД и с
цена на иска – 60 000 лева. В исковата молба се твърди, че по вина на И. Л. И.,
ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“, с рег.
№ С 92****, негова собственост, е причинена смъртта на Л. М. Щ. – брат на
ищцата. В резултат на движението с несъобразена скорост в населено място
водачът на лекия автомобил ударил пресичащото на пешеходна пътека
пострадало лице и причинил смъртта му. Към дата на ПТП процесният
автомобил е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното застрахователно дружество. Ищцата се явява увредено лице по
смисъла на КЗ и във връзка с ТР № 1/ 2018 г. по т.д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК
2
на ВКС и има право да получи обезщетение за смъртта на брат си, с когото се
е намирала в изключително близки отношения на привързаност, уважение,
взаимопомощ и обич, и имала изградена силна емоционална, и духовна
връзка. В резултат на смъртта му ищцата претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, като към момента на подаване на
исковата молба не е превъзмогнала загубата. Претърпените неимуществени
вреди ищцата оценява на сумата от 60 000 лева и иска от съда да осъди
ответника, да заплати тази сума, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на уведомяване на ответника до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се направените разноски и адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Пред Ловешкия Окръжен съд е било образувано т.д. № 149/ 2019 г. по
описа на съда.
С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил обстоятелствата,
че е налице валидно застрахователно правоотношение спрямо процесния
автомобил и че пред него е представена застрахователна претенция, като е
възразил срещу основателността на иска, излагайки доводи в тази насока.
С допълнителна искова молба и отговор на допълнителната искова
молба страните са доразвили първоначалните си доводи по правния спор.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба са представени писмени доказателства, допуснати и
приети от съда.
Видно от представеното с исковата молба удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки е, че пострадалият Л. М. Щ. е брат на ищцата.
С Присъда № 1/ 08.01.2019 г. по НОХД № 617/2018 г. на Ловешкия
Окръжен съд, състав на съда е признал подсъдимият И. Л. И., ЕГН
**********, от гр. София, за виновен в това, че на 27.08.2017 г., около 20:38
ч., в с. Брестница, обл. Ловеч, на ул. „Васил Левски“ № 167, при управление
на МПС – лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № С 92****, негова собственост,
нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като управлявал
лекия автомобил в населено място със скорост 75,2 км/ч., при разрешена за
категория „В“ – 50 км/ч., и по непредпазливост причинил смъртта на Л. М.
Щ., ЕГН **********, от с. Брестница, обл. Ловеч. Присъдата е влязла в сила
на 24.01.2019 г.
Видно от молба вх. № 7323/ 29.05.2019 г. е, че ищцата Д. М. И., чрез
пълномощника си адвокат Р. М., е отправила към ответното застрахователно
дружество извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от нея като резултат от смъртта на брат .
Липсват данни по делото застрахователят да се е произнесъл по претенцията в
3
срока по чл. 496, ал. 1от КЗ.
С оглед въведеното от отвеника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съдът е допуснал
изготвянето на комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза /КСМАТЕ/, като заключението на вещите лица д-р М. А. Г. и инж.
Н. С. К. е било изслушано в открито съдебно заседание на 03.06.2020 г., не е
било оспорено от страните и е било прието от съда.
По делото са били разпитани свидетелите Щ. Ч. М., П. Р. Л. и Д. М. Щ..
С оглед на така събраните доказателства и изградената въз основа на
тях фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните фактически и
правни изводи:
За да бъде уважен иска по чл. 432 от КЗ, следва да са налице елементите
от сложния фактически състав на деликтната отговорност, както и да е налице
валидно застрахователно правоотношение и особеното изискване на КЗ –
предявяване на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя,
като искът да е предявен от материално легитимирано лице.
Не е било спорно по делото наличието на валидно застрахователно
правоотношение, както и предявяването на писмена застрахователна
претенция спрямо застрахователя, които обстоятелства не са били оспорени
от ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.
С влязла в сила Присъда № 1/ 08.01.2019 г. по НОХД № 617/2018 г. на
Ловешкия Окръжен съд е установено престъпното деяние, в резултат на което
е починал Л. М. Щ.. На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно,
налице е деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което следва да се
ангажира отговорността на застрахователя.
Спорен между страните по делото е бил въпросът за материално-
правната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Според ТР № 1/ 2018 г. по т.д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
докладчик съдия Веска Райчева, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/
24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на постановлението е
4
уточнено, че сред най-близките на починалия са братя и сестри, като
формалната родствена връзка не е достатъчна, за да получат обезщетение, а
ще е необходимо вследствие на смъртта на близкия човек, преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основанието да се направи изключение от разрешението,
залегнало в цитираните по горе постановления, т.е. тези болки и страдания по
интензитет и времетраене следва да надхвърлят обичайните за такава
родствена връзка.
За да установи близките си отношение с пострадалия и причинените
неимуществени вреди от неговата смърт, ищцата е посочила двама свидетели,
допуснати от съда при режим на призоваване.
Свидетелят П. Р. Л. не е изложил в показанията си обстоятелства,
свързани с връзката, която пострадалият от процесното ПТП е имал приживе
с ищцата по делото.
От показанията на свидетеля Щ. Ч. М. се установява, че понастоящем
ищцата живее в гр. Тетевен, при баща си. Пострадалият също живеел при
своя баща. Двамата били в добри отношения. След като ищцата сключила
брак и заживяла в гр. Тетевен, често идвала при своя брат. Л. Щ. уважал
своята сестра и се хвалел, че тя му купува дрехи и полага грижи за него. Д. И.
не могла да повярва, че такъв инцидент се е случил с нейния брат. По думите
на свидетеля, към настоящия момент тя се чувства зле и тъгува за загиналия
си брат.
За установяване на обстоятелството къде е живял пострадалият Л. Щ.
преди смъртта си, живял ли е някога с ищцата Д. И. и в какъв период, както и
за отношенията помежду им, ответникът е посочил един свидетел, допуснат
от съда при режим на призоваване.
От показанията на свидетеля Д. М. Щ. – еднокръвен брат на
пострадалия Л. Щ., се установява, че към момента на процесното ПТП
ищцата живеела в гр. Тетевен, а пострадалият живеел при баща им в с.
Брестница. Отношенията между тях били много добри. Ищцата посещавала
периодично своя брат и му помагала като перяла дрехите му. Л. Щ. се радвал,
когато тя го посещавала. По думите на свидетеля, Д. И. приела новината за
смъртта на брат си много лошо, била в шок от случилото се. И понастоящем
тя често плаче за него.
Показанията на разпитаните по делото свидетели не съдържат
конкретни данни, от които съдът да направи преценка за връзката между
ищцата и починалия брат. Изложените от тях общи впечатления не могат да
удовлетворят изискванията за пълно и главно доказване на състоянието на
трайно създадена връзка и чувства между Д. И. и починалия в резултат на
процесното ПТП Л. Щ., нито на негативните изживявания, които загубата на
Л. Щ. е предизвикала у ищцата. Не са изложени конкретни впечатления от
5
ежедневието на лицата, за да може съдът да направи цялостен и обоснован
извод относно дълбоката емоционална връзка, заради съдържанието на която
ищцата търпи болки и страдания от смъртта на своя брат Л. Щ., които да
обуславят присъждането на обезщетение в претендирания размер. Така
коментираните гласни доказателства не са подкрепени и от други
доказателства за установяване на твърденията в исковата молба.
Следователно, макар и да е претърпяла неимуществени вреди от
смъртта на брат си, изразяващи се в болки и страдания, те не са в с такъв
интензитет и времетраене, за да обусловят присъждане на обезщетение в
полза на ищцата. По делото липсват данни, които да опровергават този извод
на въззивния съд.
По изложените съображения въззивният съд приема, че ищцата не е
материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на пострадалия Л. Щ., поради което предявеният от ищцата иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
До същия правен извод е достигнал и Ловешкият Окръжен съд, поради
което обжалваното Решение е правилно и следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
Ищцата е освободена, на основание чл. 83, ал. 1. т. 4 от ГПК, от
заплащане на държавни такси и разноски по делото, поради което не дължи
държавна такса за подаване на въззивната жалба.
Същата обаче дължи разноските, направени от насрещната страна във
въззивното производство. Същевременно, съобразно изложеното в мотивите
по т. 1 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по т.д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, само
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Въззиваемата страна е направила
искане за присъждане в нейна полза на сторените във въззивното
производство разноски, но по делото не са представени доказателства за
реално извършване на такива, нито списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С
оглед на това, не е налице основание за присъждане на разноски за
производството пред въззивната инстанция в полза на ответника по делото,
като направеното в този смисъл искане в отговора на въззивната жалба
следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
С оглед оставяне без уважение на подадената от ищцата въззивна
жалба, искането на процесуалния представител адвокат Р. М. за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да се
остави без уважение, като неоснователно.
Разноските следва да останат в тежест на страните така, както са
направени от тях.
6
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/ 16.06.2020 г., постановено по т.д. №
149/ 2019 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7