Присъда по дело №4758/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 176/11.07.2022 г., постановена по НОХД №
4758/2022 г. по описа на СРС, НО, 15 –и състав

Производството е образувано по внесен от Софийска районна
прокуратура в СРС обвинителен акт срещу Г. С. Х. за извършено
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за това, че на 01.07.2021 г. около 15:20
часа в гр. ...., ж.к. „СВ.Т.“ по ул. „В.“, с посока на движение от ул. „Р.“ към ул.
„М.“ и до бл. .........., в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление – с наказателно постановление № 18-
4332-017067/10.09.2018 г., издадено от Началник Група в ОПП-СДВР, влязло
в законна сила на 21.01.2021 г., е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „М.“, модел „.........“ с рег. № ............., без съответно
свидетелство за управление на моторно превозно средство – престъпление по
чл. 343в, ал. 2 от НК.
Делото е разгледано по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК.
По искане на подсъдимия Г. С. Х. и неговия защитник, съдът допусна
предварително изслушване и съдебно съкратено следствие по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК, като подсъдимият призна фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а съдът постанови, след извършена проверка, че
самопризнанието му се подкрепя от доказателствения материал, събран в
хода на досъдебното производство, както и че ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства по фактите.
В съдебно заседание представителят на СРП – прокурор Д., поддържа
така внесения обвинителен акт, като счита, че обвинението е доказано
безспорно от събраните в съдебната и досъдебната фаза на процеса
доказателства. Намира, че с поведението си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2
от НК. По отношение индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 /една/ година, което да бъде редуцирано с 1/3, чието изпълнение да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /години/, като на същия
бъде наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба“ в
минимален размер.
Защитникът на подсъдимия Х. – адв. А.А., счита, че предвид реда на
разглеждане на делото по чл. 371, т. 2 от НПК, са събрани доказателства по
обвинението с правна квалификация по чл.343в, ал.2 от НК, като пледира за
прилагане спрямо подсъдимия на разпоредбата на чл. 78а от НК, респективно
последният да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ в минимален размер.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Г. С. Х. признава фактите и
обстоятелствата, описани във фактическата част на обвинителния акт, дава
1

съгласие да не се събират доказателства по тях. В хода на съдебните прения
поддържа защитника си. В последната си дума моли съда да му бъде
наложена „глоба“.
Съдът, като анализира събраните в хода на съдебното следствие
доказателствата и като съобрази доводите и възраженията на страните,
намери за установено следното:
Подсъдимият Г. С. Х. е роден на .............. в гр. ...., .............., ..........., ........,
...., ..... (...), живущ в гр. ...., ж. к. „СВ.Т.“, бл. 3....., ЕГН **********.
На 01.07.2021 г. около 15:20 часа в гр. ...., ж.к. „СВ.Т.“ обвиняемият Г.
С. Х. управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „М.“,
модел „.........“ с рег. № ............. по ул. „В.“, с посока на движение от ул. „Р.“
към ул. „М.“. По същото време и на същото място свидетелите Х.А.Е. и
Е.К.К., служители на 03 РУ-СДВР, назначени като патрул при същото
полицейско управление, решили да извършат проверка на водача, като му
подали сигнал за спиране на горепосочения адрес и до бл. ........... При
проверката свидетелите Е. и К. установили, че Г. С. Х. управлявал автомобила
без свидетелство за правоуправление на МПС.
За извършеното от водача нарушение на ЗДвП, на място бил изпратен
свидетелят Д.И.З. - служител при „ОПП“ – СДВР, който съставил на
подсъдимия Х. Акт за установяване на административно нарушение серия GА
№ 424894/01.07.2021 г. за извършено нарушение на чл. 150, ал.1 от ЗДвП.
При извършената проверка било установено, че подсъдимият Г. С. Х. е
неправоспособен водач – води се на отчет в ОПП-СДВР, имал е издадено
свидетелство за управление на МПС, но е загубил правоспособността си с
отнемането по-рано на всички негови контролни точки, респективно е
управлявал автомобила на инкриминираните дата и място, както без
съответно свидетелство за правоуправление, така и в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за правоуправление с наказателно
постановление № 18-4332-017067/10.09.2018 г., издадено от Началник Група
в ОПП-СДВР, влязло в законна сила на 21.01.2021 г.
Наказателното постановление било връчено на 13.01.2021 г. лично на
подсъдимия Х..
Изложената от съда фактическа обстановка се установява след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
приобщени към доказателствения материал на делото по реда на чл.373, ал. 2
от НПК, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, а именно: протоколи
за разпит на свидетелите Д.И.З. (л. 23 от ДП), Х.А.Е. (л. 24 от ДП), Е.К.К. (л.
25 от ДП); както и на писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283
от НПК, а именно: справка картон на водача (л. 10 - 13 от ДП), АУАН №
428265 от 11.07.2018 г., заповед № 13611 от 12.08.2011 г. на зам.началник
отдел „Пътна полиция“ при СДВР за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП (л. 7 от ДП), Наказателно
2

постановление № 18-4332-017067 от 10.09.2018 г., издадено от Началник
Група към СДВР, „Пътна полиция“ (л. 6 от ДП), АУАН № 424894 (л. 5 от
ДП), справка съдимост и бюлетини за съдимост, писмо изх.№ Ц220022-178-
0015409/27.06.2022 г. на старши публичен изпълнител към ТД на НАП - .... (л.
30 от СП).
В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на
свидетелите Д.И.З., Х.А.Е. и Е.К.К., като намира същите за обективни,
непротиворечиви и последователни, като свидетелите депозират показания
относно факти, които лично са възприели. От показанията на полицейските
служители съдът извлече информация досежно обстоятелствата около
извършената проверка. Заявеното от същите намира опора в останалия
доказателствен материал, поради което съдът им се довери напълно.
Настоящото производство протече по реда на съкратено съдебно
следствие, поради което и на основание чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият Г.
С. Х. направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като даде съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Съдът, при преценката на самопризнанието, намери, че следва да го
обсъди и анализира с останалите доказателства по делото, предвид косвената
му характеристика, като счита, че същото се подкрепя от събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради което
обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
Съдът кредитира приобщените по надлежния процесуален ред писмени
доказателства, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото
и спомагат за обективното и цялостно изясняване на същото. От приобщената
по делото справка картон на водача, със съответните приложения, се
установяват множеството извършени от подсъдимия Г. С. Х. нарушения на
правилата за движение по пътищата, вследствие на които същият е бил лишен
от правото на управлява МПС. От наказателно постановление № 18-4332-
017067 от 10.09.2018 г., издадено от Началник Група към СДВР, „Пътна
полиция“, се установява, че подсъдимият Х. е бил наказан по
административен ред за управление на МПС без съответната
правоспособност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият Г. С. Х. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.
За да отговори на един от основните въпроси, поставени в чл. 301, ал. 1
от НПК, а именно - дали има извършено деяние и ако има, то подсъдимият ли
е неговия автор, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени
средства, върху които се гради приетата за установена фактическа обстановка
в обвинителния акт.
От обективна страна по делото безспорно се установи, че с наказателно
3

постановление № 18-4332-017067 от 10.09.2018 г., издадено от Началник
Група към СДВР, „Пътна полиция“ подсъдимият е бил наказан по
административен ред за управление на МПС без съответната
правоспособност. По делото несъмнено се доказа, че на 01.07.2021 г. около
15:20 часа в гр. ...., ж.к. „СВ.Т.“ по ул. „В.“, с посока на движение от ул. „Р.“
към ул. „М.“ и до бл. .......... подсъдимият Г. С. Х. е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „М.“, модел „.........“ с рег. №
............., когато бил спрян за проверка от изпълняващите служебните си
задължения полицейски служители при 03 РУ – СДВР.
Престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК засяга обществените
отношения, осигуряващи транспорта. Престъплението е формално, тъй като
законодателят не е предвидил настъпване на общественоопасен резултат. От
обективна страна предпоставка за ангажиране на наказателна отговорност е
наличието на предходно административно наказване на дееца за същото
деяние, което не е изиграло своята възпираща роля. В настоящия случай това
се явява наказването му с наказателно постановление № 18-4332-017067 от
10.09.2018 г., издадено от Началник Група към СДВР, „Пътна полиция“.
Подсъдимият Х. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението,
като е управлявал МПС, без да притежава СУМПС, като това е извършено в
посочения в закона срок – едногодишен, считано от наказването му по
административен ред. Субект на престъплението може да бъде или само
неправоспособен водач на МПС или правоспособен водач, който е загубил
изцяло правоспособността си, поради отнемане на пълния брой контролни
точки. Безспорно се установи в настоящия случай, че подсъдимият Х. е
изгубил придобитата правоспособност да управлява МПС и към 01.07.2021 г.
същият не е възстановил правото си да управлява МПС.
От субективна страна подсъдимият Г.Х. е действал с пряк умисъл –
съзнавал е, че е неправоспособен водач, както и че вече е бил наказван за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, съзнавал е, че
управлява МПС без необходимата правоспособност в едногодишния срок от
наказването му по административен ред, като е предвиждал
общественоопасните последици на своето поведение и пряко ги е целял.
След като прецени тежестта на деянието и данните за подсъдимия съдът
прие, че са налице всички материалноправни предпоставки за освобождаване
на подсъдимия Г. С. Х. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. За приложението
на чл. 78а от НК е необходимо предвиденото в разпоредбата на особената
част наказание да бъде „лишаване от свобода“ до три години или друго по-
леко такова. За извършеното от подсъдимия Х. престъпление по чл. 343в,
ал.2, вр. ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до
три години и глоба от 500 до 1200 лева.
Втората, предвидена в закона предпоставка е деецът да не е осъждан за
престъпление от общ характер и спрямо него да не е прилагано
4

освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. В тази връзка, подсъдимият отговаря на изискванията по чл. 78а
ал. 1 б. "б" НК – не е осъждан за престъпление от общ характер (поради
настъпила реабилитация) и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК към
момента на извършване на деянието. Тази предпоставка се явява налице, тъй
като независимо от осъждането на Г.Х. по НОХД № 2680/2010 г. по описа на
РС, НО, 112 състав и НОХД № 5404/2010 г. по описа на СРС, НО, 22 състав,
наложените му наказания „лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца,
са били отложени на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 /три/
години, в рамките на който изпитателен срок лицето не е извършило друго
престъпление, поради което да следва да изтърпи отложеното наказание,
респективно и към датата на извършване на инкриминираното деяние –
01.07.2021 г. за обвиняемия Х. е настъпила реабилитация по право по чл. 86,
ал. 1, т. 1 НК. В действителност, на плоскостта на изследване съдимостта на
дееца към 01.07.2021 г., правнозначим интерес представлява отбелязаното под
пункт 2 в справката за съдимост на Г. С. Х. – НОХД № 5404/2010 г. на РС,
НО, 22 състав, по което обвиняемият е осъден освен на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, така и на наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева. В тази връзка, от изисканата и приложена по делото
справка от публичен изпълнител към ТД на НАП – .... се установява, че в
Дирекция „Събиране“ на ТД на НАП – .... е налице задължение по НОХД №
5404/2010 г. на РС – ...., за което на 04.02.2014 г. срещу Г. С. Х. е образувано
ИД № **********/2014 г., като по делото не е започнало принудително
изпълнение поради липса на активи.
В Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017
г., ОСНК е разгледан въпросът допустима ли е реабилитация, когато е
образувано изпълнително производство, но наложеното наказание глоба по
чл. 37, ал. 1, т. 4 НК не е изпълнено и кога настъпва тя. В текста на чл. 82, ал.
5 от НК е изключено действието на абсолютната давност по отношение на
наказанието глоба при образувано изпълнително производство. Важно е да се
отбележи, че то може да се образува само за изискуемо вземане – такова,
което не е вече погасено поради изтекла в сроковете по НК обикновена или
абсолютна давност, т.е. изпълнителното производство следва да е образувано
преди изтичане на две години от влизане на присъдата в сила или три години,
ако междувременно давността е спирана или прекъсвана, напр. с издаване на
изпълнителен лист. Законодателят е въвел отрицателна предпоставка –
изпълнително производство, която препятства прилагането на правилата за
абсолютната давност. С факта на образуването му глобата не променя своята
същност на наказание, наложено с влязла в законна сила присъда,
следователно аргументите за възможността осъденият, неизтърпял
наказанието си, да се реабилитира след последователно изтичане на
давностния срок и срока за реабилитация са валидни и в този случай.
5

Изключването на тригодишния срок по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК не
означава, че е изключена възможността за погасяване изпълнение на
наказанието глоба поради изтекла абсолютната давност изобщо, а създава
временна законова пречка абсолютната давност да тече докато съществува
изпълнително производство за събирането й. След отпадане на тази пречка
сроковете по чл. 82, ал. 1, т. 5 и по чл. 82, ал. 4 вр. ал. 1, т. 5 от НК
продължават да текат. Разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК дерогира само
абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при
образувано изпълнително производство. По този начин се постига справедлив
баланс, от една страна, с въвеждането на мерки за засилена защита на
фискалния интерес, а от друга, с ограничаване на възможността държавните
органи да се ползват от тях, когато забавеното събиране на глобата се дължи
на бездействието им. Образуването на изпълнително производство по своята
същност е действие, което прекъсва давността, т.е. от осъществяването му
започва да тече нов 2 годишен срок. Ако в този срок не се предприемат
никакви изпълнителни действия, наказанието глоба става неизпълнимо по
принудителен ред на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК. В случая последното
действие по изпълнението е било на дата - 04.02.2014 г., и по своята същност
това е последното действие, което е прекъснало давността, т. е. след тази дата
е започнал да тече нов 2 – годишен срок /чл. 82, ал. 3 НК, вр. с ал. 1, т. 5 НК/.
Доколкото след 04.02.2014 г. не са били предприети никакви изпълнителни
действия, наказанието глоба е станало неизпълнимо по принудителен ред на
дата – 04.02.2016 г., на основание чл. 82, ал. 1, т. 5 НК. От тази дата е
започнал да тече едногодишния срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, който за
обвиняемия е изтекъл на 04.02.2017 г., поради което няма пречка да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК за процесното
деяние.
Останалите предпоставки за приложение на чл. 78 от НК предвиждат от
престъпленията да не са настъпили имуществени вреди и не са причинени
тежка телесна повреда или смърт, като подсъдимите не са се намирали в
пияно състояние, нито под въздействието на наркотични вещества или техни
аналози. Не са налице и множество престъпления, като деянията не са
осъществени спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата
му.
Съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, когато съдът
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и вместо това налага
административно наказание „глоба“ същата е в размер от 1000 до 5000 лева.
При индивидуализация на административнонаказателната отговорност на
подсъдимия Х., като обстоятелства, които смекчават вината му, съдът отчете
обстоятелството, че същият е съдействал на органите по разследването, както
и е изразил самокритичност към извършеното. С оглед констатирания превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и с оглед тежестта на
извършеното съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено
административно наказание в минимален размер, а именно - 1000 лева, което
6

според съда ще постигне целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК,
като въздейства поправително и превъзпитателно спрямо него и ще го
мотивира да спазва законите и да не извършва противоправни деяния.
Мотивиран от изложеното от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	176
Дата:	11 юли 2022 г.
Съдия:	Симона Иванова Углярова

Дело:	20221110204758
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 април 2022 г.

Присъда по дело №4758/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите