Присъда по дело №10/2025 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 3
Дата: 28 януари 2025 г.
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20252200200010
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 януари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 3
гр. С., 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Яница С. Събева Ченалова
СъдебниАндон Ат. А.

заседатели:Диана Г. Иванова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
и прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Наказателно дело от
общ характер № 20252200200010 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. С. А. - роден на 02.05.2001 г. в гр. С., живущ
в гр. С., ул. „Б.“ № 61, български гражданин, с начално образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 20.09.2024
г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление, използвал платежен
инструмент – дебитна карта № ....., издадена от „В.“, К.В., без съгласието на
титуляря Х. Б. Х., ЕГН **********, като извършил 2 бр. картови трансакции
на ПОС-устройство в хранителен магазин, намиращ се в гр. С., бул. „Б.М.“ №
23, за сума в общ размер на 27,60 и деянието не съставлява по-тежко
престъпление, поради което и на основание чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК
във връзка чл.54 и чл. 58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да
изтърпи при първоначален СТРОГ режим и ГЛОБА в размер на 55,20 лева
(петдесет и пет лева и двадесет стотинки).
ПРИЗНАВА подсъдимия С. С. А., с установена по делото самоличност,
за ВИНОВЕН в това, че на 20.09.2024 г. в гр. С., в условията на повторност,
отнел чужди движими вещи – пари в размер на 150,00 лева, от владението на
1
Х. Б. Х., ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 195
ал.1 т.7 вр. чл. 194 ал.1 от НК във връзка чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА ГОДИНА, което
да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 23 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия С. С. А. едно
общо наказание, а именно – ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален СТРОГ
режим.
На основание чл.23 ал.3 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието ГЛОБА
в размер на 55,20 лева (петдесет и пет лева и двадесет стотинки).
Вещественото доказателство – 1 бр. оптичен носител CD-Р 700 МВ,
съдържащ запис от 20.09.2024 г., след влизане на присъдата в сила ДА СЕ
УНИЩОЖИ като вещ без стойност.
ОСЪЖДА подсъдимия С. С. А., с установена по делото самоличност, да
заплати по сметка на ОД на МВР-С. сумата от 126,07 лв. (сто двадесет и шест
лева и седем стотинки), представляваща направените в хода на досъдебното
производство разноски.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
– Б. в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 3 от 28.01.2025 г. по НОХД № 10/2025 г. по описа на
Окръжен съд – С.

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна
прокуратура – С. обвинителен акт по досъдебно производство № 1332/2024 г.
по описа на РУ на МВР - С., вх.№ 1579/2024 г., пор.№ 170/2024 г. на Окръжна
прокуратура – С. срещу С. С. А. по обвинения за престъпление по чл.249, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК и престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 от
НК.
В производството пред настоящата инстанция подсъдимият призна
всички факти и обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. При наличие предпоставките на чл. 371, т.2 и сл. от НПК,
съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното
самопризнание от подсъдимия, без да събира доказателства относно фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде ход на
съдебното следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК.
В ход по същество представителят на Окръжна прокуратура – С.
поддържа обвинението, така както е било повдигнато и предявено с
обвинителния акт. Подчертава изяснените по безспорен начин фактически
обстоятелства, изложени в обвинителния акт и признати от подсъдимия, от
които се установяват извършените престъпления, техния механизъм и
авторството. Претендира подсъдимият да е осъществил от обективна и
субективна страна двете престъпления, за които му е повдигнато обвинение и
пледира същият да бъде признат за виновен. Наказанията, според прокурора,
следва да бъдат определени към минималните предвидени в закона размери.
За престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК предлага да се
определи наказание лишаване от свобода в размер на две години лишаване от
свобода и глоба в размер на 55,20 лв., представляваща двойния размер на
изтеглената от банковата карта сума – 27,60 лв. След редукцията по чл.58а,
ал.1 от НК за това престъпление да се наложи наказание една година и четири
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба в размер
на 55,20 лв. За извършената кражба прокурорът предлага да се определи
наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде
намалено с 1/3 при условията на чл.58а, ал.1 от НК и да се наложи наказание
лишаване от свобода в размер на една година. След определяне на наказанията
за всяко едно от престъпленията, на основание чл.23 от НК, претендира да се
определи едно общо наказание на подсъдимия в размер на по-тежкото от
двете.
Защитникът на подсъдимия – адв. А.А. от АК С., приема за установена
фактическата обстановка в обвинителния акт, която изцяло е призната от
подсъдимия. Подчертава признатата вина от подсъдимия още в досъдебното
производство, оказаното съдействие, изразеното съжаление за извършеното,
тежкото му семейно и материално положение, които определя като
1
смекчаващи вината обстоятелства. Моли наказанията му да се определят към
минималния размер и да намалят с една трета, съгласно разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК.
Подс. С. С. А. се съгласява с изложеното от защитника си и изразява
съжаление за извършеното. Моли за минимално наказание.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, преценени по отделно и в съвкупността им, като съобрази
самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства
за тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – С. приема за установени
фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс. С. С. А. е осъден с присъда № 105/28.06.2023 г. по НОХД
№1418/2022 г. на Районен съд – С., влязла в сила на 14.07.2023 г. за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК, поради което е извършил
кражбата, предмет на повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1, т.7 във вр.
чл.194, ал.1 от НК, при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от
НК.
Подс. С. А., с прякор „Х.“ живеел в гр. С., кв. „Н.“, ул. „Б.“ № 61.
Същият не работел, общувал с лица от криминалния контингент, бил
криминално проявен като извършител на кражби.
На 19.09.2024 г. срещу 20.09.2024 г., в гр. С., след полунощ, подс. С. А.
се разхождал в кв. „Н.“. Минавайки покрай дома на свид. Х. Б. Х., намиращ се
на ул. „Б.К.“ № 28А, около 03.00 часа на 20.09.2024 г., подсъдимият видял, че
входната врата на къщата е леко отворена и решил да влезе вътре, за да
извърши кражба. По това време свид. Х. Х. и съпругата му свид. И.В. Х.а били
в дома си, но спели, поради което не усетили подс. С. А., който успял да
проникне в къщата през незатворената входна врата. Подсъдимият минал по
коридора и влязъл в една от стаите, където видял, че на масата в помещението
са оставени две портмонета, които решил да вземе. В едно от портмонетата
била оставена сума в размер от 150 лева - една банкнота с номинал 50 лева и 5
бр. банкноти с номинал 20 лева. Парите били на свид. Х. Х., който вечерта на
19.09.2024 г. ги дал на съпругата си, за да ги прибере в портмонето си. В
другото портмоне, което било портфейла на свид. Х. Х., се намирали
документи за самоличност и дебитните карти на пострадалия.
След като взел портмонетата, подс. С. А. излязъл навън, отворил ги в
двора пред къщата, взел от едното паричната сума в размер от 150 лева, а от
портфейла на свид. Х. Х. взел една от дебитните му карти, а именно дебитна
карта № ....., издадена от „BARCLAYS BANK“, К.В.. Изхвърлил портмонетата
в двора пред къщата на свид. Х. Х. и тръгнал с намерение да похарчи
откраднатите пари и да използва отнетата банкова карта. Непосредствено след
това обвиняемият отишъл в казиното, намиращо се в кв. „Н.“, където изиграл
откраднатите от дома на свид. Х. парични средства.
2
На 20.09.2024 г., около 07.30 часа сутринта, подс. С. А. отишъл в
хранителен магазин, стопанисван от ТД „М.К.“ ООД, намиращ се в гр.С., бул.
„Б.М.“ № 23, с намерение да използва откраднатата дебитна карта за покупка
на стоки. Подсъдимият решил да закупи една кутия цигари „Д.ф“, на стойност
6,90 лева, за да провери дали в картата има наличност. За целта той подал
дебитната карта на свид. К. И., който бил на работа в търговския обект. Свид.
И. не се усъмнил, че подсъдимият е титуляр на платежния инструмент и след
като маркирал закупените от подс. С. А. цигари, доближил процесната карта
до ПОС-устройството в магазина, при което било извършено валидно
плащане.
Подс. С. А. напуснал търговския обект със закупените цигари, като след
около 20 минути отново се върнал там, за да закупи и други стоки, като
използва отнетата при извършената от него кражба дебитна карта. Той
поискал да закупи един стек с цигари „Д.ф“ и бутилка уиски „Д.У.“, червен
етикет, но тъй като в картата нямало достатъчно наличност, за да заплати
стойността им, подсъдимият решил да купи още три кутии цигари „Д.ф“, за
закупуването на които било осъществено успешно плащане на ПОС-
устройството с процесната банкова карта.
След като излязъл от магазина, подс. С. А. решил да изхвърли дебитната
карта.
Непосредствено след извършване на кражбата, около 03.40 часа на
20.09.2024 г., свид. Х. Х. се събудил, при което установил, че липсват
портмонетата, които били оставени на масата в кухненското помещение. Той
излязъл на двора пред къщата, за да провери какво се е случило и видял, че
двете портмонета са изхвърлени на земята. От портмонето на съпругата му
липсвала сумата от 150 лева, която й бил дал да я прибере същата вечер, а от
неговия портфейл били извадени и разпилени, намиращите се в него
документи и карти, като установил, че липсва издадената му от английската
банка „BARCLAYS BANK“ дебитна карта. Свид. Х. Х. събудил съпругата си
свид. И. Х.а, за да я уведоми за случилото се, след което чрез онлайн
банкиране успял да прехвърли наличната сума по банковата сметка на
отнетата дебитна карта в друга своя сметка. За да се проследи дали картата ще
бъде използвана от извършителя на кражбата и с оглед разкриването на
същия, свид. Х. Х. решил да остави по сметката на отнетата карта 12,80
паунда.
Още преди да сигнализира органите на полицията за извършената
кражба от дома му, свид. Х. Х. получил известие от онлайн банкирането, че с
отнетата му карта са извършени две плащания, съответно на 20.09.2024 г. в
07.21 часа и в 07.41 часа към фирма „М.К.“ ООД.
За извършената кражба и неправомерното използване на банковата му
карта свид. Х. Х. сигнализирал органите на РУ на МВР – С.. При проведените
оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че извършител на
процесиите деяния е подс. С. А..
За нуждите на разследването с протокол за доброволно предаване от
3
30.09.2024 г. свид. К. И. – управител на ТД „М.К.“ ООД, е предал 1 бр. оптичен
носител CD-R 700 MB, съдържащ запис от охранителната камера в магазина, в
деня на извършените от подс. А. покупки – 20.09.2024 г.
По делото е назначена съдебна видеотехническа експертиза, която е
свалила информацията от представения оптичен носител – диск на хартиен
носител във вид на снимков материал. От експертното заключение е видно, че
оптичният носител на информация съдържа два видеофайла, във формат
„MP4 File“. Записите са заснети от едно заснемащо устройство, което съдържа
изображения от търговски обект (хранителен магазин). След преглеждане на
видеофайловете е установено, че се наблюдава лице от мъжки пол, облечено с
черна тениска със светъл орнамент в областта на гърдите, черни къси
панталони със светъл орнамент на левия крак, светли маратонки и тъмносиня
шапка с козирка. Наблюдаващите се действия са описани и онагледени в
таблица, подредени в хронологичен ред.
Изложените фактически обстоятелства се доказват несъмнено от
събраните в хода на производството доказателства, а именно: показанията на
свидетелите по делото, заключението на назначената съдебна видеотехническа
експертиза, приложените писмени документи.
Свидетелските показания на Х. Б. Х., И.В. Х.а, Ж.С.К. и К. В. И., съдът
намери за последователни, логични, взаимнодопълващи се, кореспондиращи
едни с други и относими към предмета на доказване. Първите двама
свидетели са съпрузи, от чийто дом подсъдимият е извършил кражбата на
паричната сума в размер 150 лв. и е взел процесната банкова карта с титуляр
Х. Б. Х.. Показанията на двамата съответстват помежду си и имат отношение
както към установяване местонахождението на двете портмонета, които е взел
А., така и относно размера на отнетата парична сума и случилото се в
процесната нощ след 03:40 ч., когато се е събудил пострадалият Х.. Тези
показания кореспондират с обясненията на подс. А., дадени в качеството му на
обвиняем в досъдебното производство. Относими към механизма на деянието
по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК са показанията както на посочените
свидетели Х. Х. и И. Х.а, така също и тези на свид. Ж.К. – полицейски
служител и свид. К. И. – управител на дружеството, стопанисвало магазина за
хранителни стоки, в който подсъдимият е използвал двукратно процесната
банкова карта за покупка на цигари. Обобщено, между приобщените гласни
доказателствени източници – свидетелски показания и обяснения на подс. А.
не се откриват противоречия. Всички разпитани по делото лица еднозначно са
възприели фактите, които са съобщили. Няма основание които и да е от тях да
бъдат изключени, тъй като съответстват едни на други и взаимно се допълват.
Те категорично изясняват главният факт, подлежащ на доказване – времето и
мястото на извършените деяния, както и авторството.
Заключението на изготвената по делото съдебна видеотехническа
експертиза съдът съобрази, като намира същото с изключително значение за
изясняване на обстоятелствата по делото. Заключението е изготвено от
компетентно вещо лице, в чиито знания, безпристрастност и обективност
4
съдът няма основание да се съмнява. То не се оспорва от страните и
установява по несъмнен начин подсъдимият като автор на деянията по чл.249,
ал.1 от НК.
Съдът кредитира приобщените от досъдебното производство писмени
доказателства – протокол за доброволно предаване, справка за съдимост,
характеристична справка, декларация СМПИС и др. Писмените
доказателствени източници са приложени и приети като доказателства,
намират се в отношение на допълване с останалите доказателствени
материали, не се оспорват от страните и са приобщени по съответния
процесуален ред – чрез прочитането им. Относима към предмета на делото и
информацията съдържаща се в приобщения видеозапис на оптичен носител,
снета на хартиен носител чрез заключението на съдебната видеотехническа
експертиза.
Съдът констатира, че в досъдебното производство подсъдимият – тогава
в качеството на обвиняем, е дал подробни обяснения за случилото се. Описал е
механизма на извършване на престъпленията, отнетата сума, включително
банкнотите и банковата карта, които е взел от портмонетата от дома на
пострадалия. Обясненията му изцяло кореспондират с показанията на
разпитаните по делото свидетели. А. е разказал подробно възприетите от него
обстоятелства и е признал вината си. Съдът съобрази тези обяснения, тъй като
съответстват с останалите кредитирани доказателствени източници и ги
намира за относими към предмета на доказване.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът констатира, че
събраните в досъдебната фаза, приобщени към материалите по делото в
съдебната фаза на процеса, доказателствени източници кореспондират с
направеното от подсъдимия пред съда самопризнание. От тях се извличат по
безспорен начин фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, които съдът прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Подс. С. С. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 20.09.2024 г.
в гр.С., в условията на продължавано престъпление, използвал платежен
инструмент – дебитна карта № ....., издадена от „BARCLAYS BANK“, К.В.,
без съгласието на титуляря Х. Б. Х., като извършил 2 бр. картови трансакции
на ПОС-устройство в хранителен магазин, намиращ се в гр.С., бул.“Б.М.“ №
23, за сума в общ размер на 27,60 лв. и деянието не съставлява по-тежко
престъпление.
Подс.С. С. А. е осъществил от обективна и субективна страна и състава
на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като на
20.09.2024 г. в гр.С., в условията на повторност, отнел чужди движими вещи -
пари в размер на 150,00 лв. от владението на Х. Б. Х., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен.
Подс. С. А. е извършил процесната кражба при условията на повторност
5
по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е извършил престъплението -
предмет на повдигнатото му обвинение, след като е бил осъден с влязла в сила
на 14.07.2023 г. присъда по НОХД №1418/2022 г. на Районен съд – С., за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК, т.е. за друго такова
престъпление – кражба, и случаят е немаловажен.
Престъплението с правна квалификация по чл.249, ал.1 от НК е
осъществено от подс. С. А. при условията на продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните деяния – използването на
платежния инструмент на два пъти, осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление – това по чл.249, ал.1 от НК и са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна
и субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна подс. С. А. е извършил деянията, предмет на
повдигнатите му обвинения, с пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните им последици. Подсъдимият е действал със знанието, че
противозаконно отнема чужди движими вещи, както и че използва чужд
платежен инструмент – дебитна карта, без съгласието на титуляря й. С оглед
на неговото физическо и психическо развитие е разбирал, че деянията, които
извършва са противозаконни. Подсъдимият е прекъснал фактическата власт на
постр.Х. над процесните вещи и е установил свое владение върху тях, а също
е използвал отнетата банкова карта без съгласието на титуляря и е заплатил с
нея стоки на стойност 27,60 лева. Умисълът на подсъдимия се извежда и от
действията му след отнемане на вещите, като оставил в двора на къщата на
пострадалия част от вещите – портмонетата и други карти, а останалите
отнети вещи – паричната сума в размер на 150 лева и банковата карта
задържал и след като използвал картата, я изхвърлил, а парите – изхарчил още
същата вечер. Престъплението кражба е извършено при условията на
повторност с оглед предходната съдимост на обвиняемия, посочена по-горе.
Като причини и условия за извършване на престъплението съдът
преценява липсата на изградена ценностна система и морал у подсъдимия,
проявеното от страна на подсъдимия незачитане на установения правов ред в
страната, стремеж към обогатяване по неправомерен начин.
При индивидуализацията на наложеното на подс. А. наказание, съдът
съобрази принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация и
обуславящите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства. Съдът
отчете високата обществена опасност на извършените от подсъдимия деяния,
предвид засегнатите важни обществени отношения, свързани със
собствеността на гражданите и паричната и кредитната система. Тази
опасност принципно е взета предвид от законодателя при определяне
санкционната част в специалните разпоредби на материалния наказателен
закон. Настоящият случай не разкрива по-висока от обичайната за тези
престъпни деяния степен на обществена опасност.
6
Разпоредбата на чл.249, ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две до осем години и глоба до двойния размер на
получената сума, а разпоредбата на чл.195, ал.1, т.7 от НК – „лишаване от
свобода“ за срок от една до десет години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете младата
възраст на подсъдимия, съдействието, оказано на разследващите органи във
фазата на досъдебното производство, изразеното съжаление за извършеното,
тежкото му семейно и материално положение. Самопризнанието на
подсъдимия не би могло да се отчита като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие за разглеждане на
делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание подсъдимия
получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не може
да го отчита отново при индивидуализация размера на наказанието.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да
вземе предвид обременената съдимост с изключение на осъждането,
обуславящо квалификация на деянието кражба като извършено при условията
на повторност.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на съда, че
наказанията за извършените престъпления следва да се определят при
условията на чл. 54 от НК, отчитайки превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Те се индивидуализират в следните размери: две години
„лишаване от свобода” и глоба в размер на двойния размер на получената сума
за престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и наказание една
година и шест месеца „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.195,
ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът
редуцира така определените наказания „лишаване от свобода“ с една трета и
наложи на подс. А. наказание в размер на една година и четири месеца
„лишаване от свобода” за престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК
и наказание една година „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.195,
ал.1 т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК. Минималният размер на наказанието
„лишаване от свобода“ за престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК
се допълва с максималния размер на предвидената в закона глоба от 55,20 лв.
/двойния размер на получената от банковата карта сума/. Този размер на
глобата е под установения в чл.47, ал.1, изр.2 от НК минимален размер от 100
лв., но с оглед разписаната санкция в специалната разпоредба на чл.249, ал.1
от НК, съдът не би могъл да наложи глоба в размер, надхвърлящ максималния
такъв - двойния размер на получената сума. Специалното правило на чл.249,
ал.1 от НК дерогира в случая общата разпоредба на чл.47, ал.1, изр.2 от НК и
се явява по-благоприятен за подсъдимия материален закон. Същевременно за
престъплението кражба съдът наложи наказание малко над минималния
размер поради факта, че досега наложените наказания за идентични
престъпления в по-нисък размер не са постигнали необходимия поправителен
и превъзпитателен ефект върху подсъдимия.
Съдът счете, че така отмерените наказания са съответни на деянията и
7
дееца, предвид наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства и отговарят на критерия за справедливост.
Съдът обсъди и възможността за определяне на наказанията на
подсъдимия при условията на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице
предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, но предвид наличието на отегчаващи такива,
съдът прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са от съответния
характер, за да формират извод за несъразмерна тежест на предвидените
наказания. Приложението на този институт би било проява на прекомерна и
неоправдана с оглед целите на наказанието снизходителност и би било в явно
противоречие с преследваните цели на наказанието.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи на подсъдимия С. С. А.
едно общо наказание за двете извършени в реална съвкупност престъпления.
По правилата на посочения законов текст съдът наложи по-тежкото от двете
наказания, а именно лишаване от свобода в размер на една година и четири
месеца, към което на основание чл.23, ал.3 от НК присъедини наложеното за
престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК наказание глоба в размер
на 55,20 лева. Съдът счита, че така определеното наказание ще способства за
постигане на целите по чл.36 ал.1 от НК.
Предвид разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 б. "б" от ЗИНЗС, съдът
определи подсъдимият да изтърпи определеното общо наказание в размер на
една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим, тъй като не са изтекли пет години от изтърпяване на предходното
ефективно наложено наказание лишаване от свобода и настоящите
престъпления са извършени умишлено. И към настоящия момент подс. А.
търпи ефективно наказание лишаване от свобода в Затвора – Б..
Съдът се произнесе по вещественото доказателство – 1 бр. оптичен
носител, съдържащ запис от 20.09.2024 г., като постанови след влизане на
присъдата в сила същият да се унищожи като вещ без стойност.
Съобразявайки разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия С. С. А. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР С.
сумата в размер на 126,07 лева, представляващи направени разноски на
досъдебното производство.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни