№ 18
гр. Бл. , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20201200500933 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, а именно въззивна жалба с вх.№4321/02.06.2020 г.,
подадена от адв.Ил.П., в качеството и на пълномощник на Етажна собственост на комплекс
„Б.Х.“, находящ се в гр.Б., местност „Св.Ив.“, с идентификатор 02676.89.20 по КККР на
гр.Б., и въззивна жалба с вх.№4486/05.06.2020 г., подадена също от Етажна собственост на
комплекс „Б.Х.“, находящ се в гр.Б., местност „Св.Ив.“, с идентификатор 02676.89.20 по
КККР на гр.Б., чрез адв.Бр.Б., и двете насочени против Решение №1793 от 30.04.2020 г.,
постановено по гр.д.№510/2018 г. по описа на РС – Р..
С атакуваното решение са отменени всички решения, взети на общото събрание, проведено
на 21.04.2018 г. на етажните собственици на Етажна собственост на комплекс „Б.Х.“,
находящ се в гр.Б., местност „Св.Ив.“, с идентификатор 02676.89.20 по КККР на гр.Б.,
представлявана от Управителния съвет в състав: Й.Ив.П. – председател и членове: П.Б. и
В.Б.Г., и с оглед изхода от делото е разпределена отговорността за разноските по същото.
Във въззивните жалби се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
решение. Настоява се за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се
отхвърли ищцовата претенция. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбите като неоснователни, като също така излага подробни
1
съображения за тяхната неоснователност. Иска се потвърждаване на решението, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, в открито съдебно заседание се представлява от адв.П.
и адв.Б.. И двамата поддържат жалбите, с искане за отмяна на първоинстанционния съдебен
акт.
Въззиваемата страна – „Ц.к.Б.“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител в
проведеното открито съдебно заседание по делото.
Бл.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби отговарят на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същите са подадени в
законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на
постановеното от районния съд решение, поради което съдът ги намира за допустими и
следва да се разгледат по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение
правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1,
изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на
съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
Съдът намира, че атакуваното решение е и правилно, а жалбите са неоснователни, по
следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с правно основание чл.40
от ЗУЕС, подадена от „Ц.к.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. С. 1164, р-н Л., ж.к.Л.“,
ул.„В.“ №12, ет.5, ап.28а, представлявано от М.М.М., със съдебен адрес в гр. Б., ул. „Г.С.”
№4, ет.2 против Етажната собственост на комплекс „Б.Х.“, находящ се в гр.Б., местност
„Св.Ив.“, с идентификатор 02676.89.20 по КККР на гр. Б., представлявана от Управителен
съвет в състав: Й.Ив.П. - председател и членове: П.Б. и В.Б.Г., с административен адрес на
етажната собственост - гр.Б., местност „Св.Ив.“, комплекс „Б.Х.“.
С исковата молба е поискано от съда да бъдат отменени всички решения, взети от общото
събрание на етажните собственици, проведено на 21.04.2018 г.
Ищцовото дружество „Ц.к.Б.“ ЕООД е собственик на следните самостоятелни обекти в
2
сграда с идентификатор 02676.89.20.1, изградена съгласно одобрени строителни книжа, в
поземлен имот с идентификатор 02676.89.20 по КККР на гр.Б., местност „Св.Ив.“, комплекс
„Б.Х.“, а именно: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: 02676.89.20.1.1;
02676.89.20.1.13; 02676.89.20.1.36; 02676.89.20.1.66; 02676.89.20.1.21; 02676.89.20.1.54;
02676.89.20.1.5; 02676.89.20.1.17; 02676.89.20.1.38; 02676.89.20.1.72; 02676.89.20.1.52;
02676.89.20.1.6; 02676.89.20.1.23; 02676.89.20.1.43; 02676.89.20.1.79; 02676.89.20.1.53;
02676.89.20.1.11; 02676.89.20.1.35; 02676.89.20.1.48; 02676.89.20.1.83; 02676.89.20.1.45 и
70/100 идеални части от самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: 02676.89.20.1.15;
02676.89.20.1.87; 02676.89.20.1.91; 02676.89.20.1.95; 02676.89.20.1.99; 02676.89.20.1.106;
02676.89.20.1.84; 02676.89.20.1.88; 02676.89.20.1.92; 02676.89.20.1.96; 02676.89.20.1.100;
02676.89.20.1.85; 02676.89.20.1.89; 02676.89.20.1.93; 02676.89.20.1.97; 02676.89.20.1.101;
02676.89.20.1.86; 02676.89.20.1.90; 02676.89.20.1.94; 02676.89.20.1.98; 02676.89.20.1.104.
„Ц.К.“ ЕООД – С. е придобило собствеността върху имотите въз основа на постановление за
възлагане №31191 от 26.06.2013 г., издадено по изпълнително дело №683 по описа за 2012 г.
на Частен съдебен изпълнител Г.Ц., рег.№702 и район на действие – Окръжен съд Бл.,
вписано в Служба по вписванията при Районен съд – Р. с вх.рег.№ 3711 от 23.08.2018 г. и
постановление за възлагане №31195 от 26.06.2013 г., издадено по изпълнително дело №683
по описа за 2012 г. на Частен съдебен изпълнител Г.Ц., рег.№702 и район на действие –
Окръжен съд Бл., вписано в Служба по вписванията при Районен съд – Р. с вх.рег.№3712 от
23.08.2018 г. В постановление №31191 от 26.06.2013 г. прилежащите части към
самостоятелните обекти, притежавани от ищеца, са посочени с тяхната площ в квадратни
метри, а не като процент идеални части от общите части на сградата, а в постановление №
31195 от 26.06.2013 г. е посочено, че самостоятелните обекти нямат прилежащи части.
На 12.04.2018 г. е съставено искане за свикване на общо събрание на етажните собственици
в сграда „Б.Х.“, находяща се в гр.Б., местност „Св.Ив.“, с идентификатор 02676.89.20.1 по
кадастралната карта на гр.Б.. В искането е отразено, че то изхожда от шестнадесет етажни
собственици, които притежават общо 21,10 % идеални части от общите части на сградата.
Искането е отправено до управителния съвет на етажната собственост, но по делото няма
данни дали и кога е получено.
С протокол за връчване на покана е удостоверено залепването на външната врата на
сградата в режим на етажна собственост на покана за провеждане на общо събрание на
21.04.2018 г. в 11.00 часа, което залепване е осъществено на 13.04.2018 г. в 18.00 часа.
Протоколът е съставен от В.Б.Г., а като свидетел в него е отразена Юл.Д.Г.. В кориците на
делото се съдържа и покана за свикване на общото събрание, която обаче е изключена от
доказателствения материал по делото с протоколно определение от 02.10.2019 г.
На 21.04.2018 г. в 11.00 часа е проведено общо събрание на етажните собственици в сграда
„Б.Х.“. Според отразеното в протокола общото събрание е свикано по реда на чл. 12 ал. 2
ЗУЕС след отправено искане от етажни собственици, притежаващи повече от 20 % идеални
части от общите части на сградата. Решението за свикване е взето от управителния съвет с
3
два гласа – на членовете Бр.Б. и Валери Постоутов, а третия член Г.Г. не е гласувал. В
общото събрание са допуснати до участие само притежателите на жилищни имоти в
сградата. Кворумът, при който е проведено събранието е 68,41 % идеални части от общите
части на сградата На проведеното събрание са взети следните решения: 1) размерът на
годишната вноска за поддръжка и управление да бъде 300 лв. на апартамент, а на тази за
фонд „Ремонт и обновяване“ – 100 лв. на апартамент; 2) избор на управителен съвет в състав
Й.Ив.П., П.Б. и В.Б.Г. (председател Й.П.) и контрольор Таня Илиева Въртигорова; 3) водене
на преговори с ЧЕЗ и КЕВР за индивидуални партиди ток и изкупуване от ЕС на
трафопоста; 4) прехвърляне на партидата за водата на етажната собственост и
кандидатстване за индивидуални партиди; 5) упълномощаване на управителния съвет да
открие нова банкова сметка на етажната собственост; 6) назначаване на платен
домоуправител на комплекса, който да получава възнаграждение в размер на 500 лв.
месечно, избор на същия и сключване на договор с него; 7) задължаване на „Ц.К.“ ЕООД да
осигурят достъпа през централния и задния централен вход на сградата и достъп до
водомера.
Съобщението за изготвянето на протокола е оповестено на 28.04.2018 г. в 14.00 часа чрез
поставянето му на централния вход и на трите задни входа на сградата.
На 05.05.2018 г. ищцовото дружество е депозирало искане за поправка на съдържанието на
протокола. По делото няма данни членовете на управителния съвет да са се произнесели по
така направеното искане.
По реда на чл.25 от ГПК и в съдебно заседание, проведено на 16.01.2020 г. са разпитани
свидетелите Г.Г., Д.П., Д.Г., Т.В.-Ива.
Свидетелят Г. е бивш управител на ищцовото дружество, а свидетелят П. – негов служител.
И двамата сочат, че през месец април 2018 г. Бр.Б. е осъществил контакт с представители на
„Ц.К.“ ЕООД с цел свикване на общо събрание на етажните собственици на сграда „Б.Х.“.
Свидетелят Г. е уведомил Б., че от края на 2016 г. не е управител на „Ц.К.“ ЕООД и на
етажната собственост, но независимо от това Б. му е изпратил на електронна поща искане от
собственици за свикване на общо събрание. След като свидетелят Г. е отказал да подпише
покана за свикване на общо събрание, такава е разписана от Б., което той е заявил по време
на провеждането на общото събрание. Във връзка със съставянето на тази покана,
представители на „Ц.К.“ ЕООД са депозирали жалба в Районна прокуратура – Р.. Преписи
от материалите по същата са приети като писмени доказателства по делото.
Свидетелите Г. и Въртиговора са етажни собственици. Твърдят, че преди провеждането на
общото събрание, решенията по което се оспорват, в сградата са били спрени тока и водата,
а представители на ищцовото дружество са затворили входа и фоайета на сградата. И
двамата свидетели сочат, че поканата за общото събрание подписана от Бр.Б., макар в
същата да е посочено името на Г.Г.. Свидетелят Г. твърди, че Г. е присъствал на събранието
и е заявил, че поканата не изхожда от него, но целта му е била единствено да саботира
4
събранието. Според свидетелите, представителите на ищцовото дружество са имали
възражения във връзка с отразените идеални части на притежаваните от тях обекти, но тези
възражения не са били уважени. Св. Г. пояснява, че „Ц.К.“ ЕООД притежава обекти в
сградата, които нямат общи части и правилно кворумът е изчислен въз основа на общите
части само на жилищните обекти.
В съдебно заседание, проведено на 16.01.2020 г. е изслушано и прието заключение на
съдебно – техническа експертиза. Вещото лице дава два варианта за определяне на общите
части на сграда „Б.Х.“. Вариантът, който според експерта е съобразен с разпоредбата на
чл.17 от ЗУЕС, е определяне на съответния процент общи части на база всички
самостоятелни обекти в сградата, независимо дали те са с жилищно или нежилищно
предназначение. Според експерта таблицата за площообразуване, представена с отговора на
исковата молба, е съставена само на база 70 обекта с жилищно предназначение и
нежилищните обекти не са включени при определянето на общите части.
Като писмени доказателства по делото са приети протоколи от предходни общи събрания на
етажните собственици, проведени на 06.08.2016 г. и на 20.01.2018 г. Видно от отразяванията
в тези протоколи, ищцовото дружество се е регистрирало като собственик на 42,634 % и на
41,73 % идеални части от общите части на сградата, докато на събранието, проведено на
21.04.2018 г. е вписано като собственик на 24,87 % идеални части.
Като доказателства по делото са приети и документите, съдържащи се в прокурорска
преписка, образувана по жалба на свидетелката Въртигорова във връзка с нейни твърдения,
че е ограничен достъпа до общи части на сградата.
При така установените факти, с атакуваното решение РС – Р. е отменил всички решения,
взети на общото събрание, проведено на 21.04.2018 г. на етажните собственици на Етажна
собственост на комплекс „Б.Х.“, находящ се в гр.Б., местност „Св.Ив.“, с идентификатор
02676.89.20 по КККР на гр.Б.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е
приел, че по делото са установени допуснати нарушения на императивните разпоредби,
регламентиращи свикването и провеждането на общото събрание, опорочаващи взетите на
него решения. В тази насока, районният съд е приел, че ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е установил спазването на процедурата по свикване на общото
събрание, в която насока е изложил подробни съображения. На следващо място, районният
съд е приел, че са допуснати нарушения и на разпоредбите, регламентиращи провеждането
на общото събрание, в частност нормата на чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС, уреждаща начина за
определяне на размера на всеки самостоятелен обект в сградата, респ. начина за изчисляване
на кворума за провеждане на общото събрание и правото на глас, съответстващо на
притежаваните идеални части от общите части на сградата, в която насока също са
изложени подробни съображения.
Решението е правилно.
5
При анализа на събраните по делото доказателства, съдът споделя правните изводи на РС –
гр.Р., че процесното общо събрание на собствениците от 21.04.2018 г. противоречи на
нормите на ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание.
В тежест на ищеца по делото по иск с горната правна квалификация е да докаже, че е
собственик на самостоятелни обекти в етажната собственост, общото събрание, на която е
приело оспорваните понастоящем решения, както и че е проведено общо събрание, на което
са взети оспорваните решения.
В тази насока следва да се посочи, че не е спорно по делото от фактическа страна, че
жилищната сграда на комплекс „Б.Х.“, находяща се в гр.Б., местност „Св.Ив.“, с
идентификатор 02676.89.20.1 по кадастралната карта на гр.Б. е организирана именно в
етажна собственост и че ищцовото дружество е собственик на самостоятелни обекти,
находящи се в сградата на етажната собственост.
От приетия като доказателство по делото Протокол от Общото събрание на собствениците
на самостоятелни обекти в жилищната сграда на комплекс „Б.Х.“, находящ се в гр.Б.,
местност „Св.Ив.“, с идентификатор 02676.89.20.1 по кадастралната карта на гр.Б., се
установява, че на 21.04.2018 г. е проведено процесното общо събрание на ЕС, на което са
взети атакуваните пред районния съд решения. Ето защо съдът намира, че ищецът по делото
в настоящия случай е доказал както качеството си на собственик в процесната ЕС, а така
също и че е проведено общо събрание, на което са взети оспорваните решения. Наред с това,
исковата молба е подадена и в преклузивния тридесетдневен срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС,
доколкото съобщението по чл.16, ал.7 ЗУЕС е обявено на 28.04.2018 г., а исковата молба е
подадена на 22.05.2018 г.
След като ищецът е доказал горепосочените факти, в тежест на собствениците в етажната
собственост, участвали в общото събрание, което е приело оспорваните решения, е да
докажат при условията на пълно и главно доказване, законосъобразността на взетите
решения.
РС – гр. Р. е приел за основателни оплакванията на ищеца, поради което и е отменил
решенията, взети на процесното ОС на собствениците на ЕС, проведено на 21.04.2018 г.
Въззивният съд споделя изводите на районния съд, че процесните решения са взети от ОС
на ЕС при допуснати нарушения на императивните разпоредби на ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗУЕС, Общото събрание се свиква чрез покана,
подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието,
6
а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително
се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден
след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след
поставянето й. В случая такава покана за свикване на процесното общо събрание не е
представена по делото. По делото е прието като доказателство от ответника писмено искане
на етажни собственици, притежаващи 20 % идеални части от общите части на сградата,
адресирано до Управителния съвет на ЕС, с което е поискано от УС да свика общо събрание
на ЕС. Не се установява обаче, както правилно е посочил районният съд, дали и кога това
искане е достигнало до знанието на УС или неговия председател. Същевременно, по делото
се установява както от свидетелските показания, така и от съдържанието на протокола от
общото събрание, че покана, която да е подписана от председателя на УС, липсва. В
протокола от общото събрание е посочено, че събранието е свикано по решение на УС, взето
с два на един гласа. Такова решение на УС не е представено по делото. Не е представена
също така и покана за свикване на ОС на ЕС, изходяща от двамата членове, които са
подкрепили решението за свикване на ОС. Ето защо, съдът намира, че процесното ОС на ЕС
е нередовно свикано, поради което и взетите на него решения са опорочени и следва да
бъдат отменени само на това основание.
Независимо от гореизложеното, съдът счита, че са допуснати и нарушения на разпоредбите,
регламентиращи провеждането на общото събрание, в частност нормата на чл.17 ал.4 и ал.5
от ЗУЕС, уреждаща начина за определяне на размера на общите части на всеки
самостоятелен обект в сградата, респ. начина за изчисляване на кворума за провеждане на
общото събрание и правото на глас, съответстващо на притежаваните идеални части от
общите части на сградата. По делото са представени и приети като доказателства
документите, удостоверяващи собствеността върху самостоятелни обекти в сграда в режим
на етажна собственост единствено на ищцовото дружество, но не и на останалите етажни
собственици. В едното от постановленията за възлагане, с които „Ц.к.Б.“ ЕООД се
легитимира като собственик са посочени съответните идеални части от общите части към
самостоятелните обекти. Според съдържанието на другото постановление, обаче,
прилежащи площи няма, а идеални части от общите части на сградата не са посочени
изобщо и в двете постановления. В този смисъл, дори при наличните документи за
собственост, съдът приема, че същите не удостоверяват размера на съответните идеални
части от общите части на сградата на всеки етажен собственик, поради което е приложима
разпоредбата на чл.17, ал.4 от ЗУЕС. Последната регламентира начина за определяне на
размера на съответната идеална част от общите части, а съгласно ал.6 на чл.17 от ЗУЕС,
определените идеални части следва да бъдат одобрени с решение на общото събрание.
Такова решение не се представя като доказателство, нито пък някоя от страните твърди да е
приемано. Липсата на установяване на размера на идеалните части от общите части на
сградата с документ за собственост не може да бъде заместена с приетата като доказателство
таблица за площообразуване. Както се установи от заключението на вещото лице, в същата
7
са включени само жилищните имоти. Не е спорно между страните, че в сградата има и
нежилищни самостоятелни обекти (ищцовото дружество се легитимира като собственик на
част от тях). В таблицата за площообразуване, тези обекти, в разрез със закона не са
включени в разпределението на общите части. Императивното правило на чл.40, ал.1 от ЗС
се прилага за всички самостоятелни реално обособени обекти в етажната собственост,
независимо от тяхната площ, функционално предназначение, нивото на сградата, на което са
разположени и др. Законът за управление на етажната собственост също не предвижда
възможност конкретни самостоятелни обекти да бъдат изключени по някакъв критерий от
разпределението на общите части.
Предвид гореизложените съображения, БлОС приема, че при проведеното на 21.04.2018 г.
общото събрание на етажните собственици в сграда „Б.Х.“ е допуснато нарушение относно
размера на правото на глас на ищцовото дружество. На същото е признато право на глас с
24,87 % идеални части от общите части на сградата, като не са взети предвид притежаваните
от „Ц.К.“ ЕООД идеални части, прилежащи към собствените му нежилищни имоти. С
включването и на последните ищецът би имал право на глас с 41,73 % идеални части, което
е почти два пъти повече и видно от отразеното в протокола гласуване би променило взетите
решения.
Ето защо и с оглед допуснатите нарушения на императивните разпоредби на чл.12 и чл.17
от ЗУЕС, касаещи свикването и провеждането на общото събрание, всички решения, взети
на общото събрание, проведено на 21.04.2018 г. следва да бъдат отменени. Като е
постановил такава отмяна, РС – Р. е постановил законосъобразен съдебен акт.
Неоснователни са изложените в жалбата на адв.П. доводи, че ОС на ЕС е свикано при
условията на чл.12, ал.2 вр. с ал.3 ЗУЕС по искане на собствениците, притежаващи 20 %
идеални части от общите части на сградата, поради което същото било законосъобразно
свикано. По делото е представено искане от собственици, притежаващи 20 % идеални части
от общите части на сградата, адресирано до Управителния съвет на ЕС, с което е поискано
от УС да свика общо събрание на ЕС. Не се установява обаче, дали и кога това искане е
достигнало до знанието на УС или неговия председател. Не се установява също така
управителят на етажната собственост да е свикал общото събрание по реда на чл.12, ал.3
ЗУЕС в 10-дневен срок от получаването му. Не се установява също така и бездействие на
управителя да свика общото събрание и че същото е свикано при условията на чл.12, ал.4
ЗУЕС от собствениците по ал.2 на чл.12 ЗУЕС, т.е. притежаващите 20 на сто идеални части
от общите части на сградата.
Неоснователни са и развитите възражения в жалбата на адв.П., че кворумът е изчислен
съобразно чл.17 ЗУЕС на база всички документи за собственост, т.е. че е неправилен
изводът на районния съд за неправилно посочване на притежаваните идеални части от
общите части на сградата от етажните собственици. В тази връзка съдът препраща към
изложените по –горе съображения за нарушаване на разпоредбите по чл.17, ал.4 и 5 ЗУЕС,
8
като намира за безпредметно приповтарянето им.
Неоснователни са възраженията в жалбата на адв.Б., че процедурата по свикване на общото
събрание била спазена, което се установявало от представената от ищеца покана,
неправилно изключена от доказателствената съвкупност по делото. Същата била подписана
съгласно решението на УС от члена на УС Б.Б., поради което била подписана от него,
вместо от управителя Г., със „запетайка“. Тези доводи са неоснователни. Правилно
първоинстанционният съд е изключил въпросната покана от доказателствата по делото,
защото същата е била представена от ищеца, а не от ответника, в тежестта на когото е
установяване на законосъобразността на проведеното ОС, и то с единствената цел да се
оспори авторството на поканата, което е недопустимо, доколкото страната, която е
представила документа не разполага с правото да оспорва представен от нея документ. С
такова право по арг. от чл.193 ГПК тя би разполагала, ако документа се представи от
противната страна, каквато не е настоящата хипотеза. Ето защо, доводите на адв.Б. за
неправилно изключване от доказателствата по делото на представената от ищеца покана,
респ. и тези за законосъобразно свикване на процесното ОС на ЕС, са неоснователни.
Неоснователни, по вече изложените съображения, са и доводите на адв.Б., че при
провеждане на общото събрание са спазени разпоредбите на чл.17, ал.4 и ал.5 ЗУЕС.
Подробни съображения в тази насока съдът изложи по – горе, поради което намира за
безпредметно приповтарянето им.
В контекста на горното, БлОС намира, че районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща и
към мотивите на районния съд.
Разноски не се присъждат в полза на въззиваемата страна, тъй като доказателства за сторени
такива пред въззивния съд, не са представени.
Водим от гореизложените съображения, Бл.ският окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1793 от 30.04.2020 г., постановено по гр.д.№510/2018 г. по
описа на РС – Р..
РЕШЕНИЕТО на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10