№ 589
гр. Монтана, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20251630100695 по описа за 2025 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „А.С.В.” ЕАД – град София твърди, че на 30.11.2022г. е
подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99
ЗЗД между „Т.Б.А.“ ЕАД и „И.Ф.“ ООД, ЕИК:******, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит №
********* от дата 12.11.2018 г., сключен между „Т.Б.А.“ ЕАД и К. Б. А., е
прехвърлено в полза на „И.Ф.“ ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна
„И.Ф.“ ООД прехвърля процесното вземане в полза на „А.С.В.“ ЕАД,
ЕИК: *****, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.10.2023г.. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената
продажба на вземането от името на първоначалния кредитор и от името
на „И.Ф.“ ООД с уведомително писмо, изпратено до длъжника с известие
за доставяне от страна на „А.С.В.“ ЕАД в качеството й на пълномощник
на цедентите. Твърди, че на 12.11.2018 г. между „Т.Б.А.“ ЕАД като Заемодател
и К. Б. А. като Заемател е сключен Договор за потребителски кредит с №
1
********* при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите
и Закона за потребителския кредит. Договорът за потребителски кредит
съдържа съгласие на Кредитополучателя, че е запознат и приема Общите
условия към договора, които са неразделна част от същия, като това
обстоятелство е удостоверено с подписване на последните от страна на
Кредитополучателя. Съгласно сключения Договор за потребителски кредит,
Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем
парична сума в размер на 14783,64 лв., представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Кредиторът е превел кредитните средства по личната
банкова сметка на Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил
да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва,
при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 26 314,92
лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена в размер на 11531,28
лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят
се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 15.11.2022 г. на 48
броя месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, в който е
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като първите 47 броя
вноски са в размер на 548,23лв. всяка, а последната погасителна вноска е
изравнителна и е в размер на 548,11 лв. Срокът на договора е изтекъл на
15.11.2022г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем. При забава в плащането на месечна погасителна вноска,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху просрочената главница. На длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 16.10.2021 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава е 26 522,34
лв. За периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за
забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди, че е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното
ч.гр.д.3293/2024 г., по описа на Районен съд - Моната е издадена Заповед за
изпълнение. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение,
което от своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата
искова молба. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, по
силата на което да признае за установено по отношение на К. Б. А. от
град Монтана, че същата дължи на „А.С.В.“ ЕАД, с ЕИК *****, следните
2
суми: 6041,70 лева - представляващи частично претендирана главница за
периода от 15.10.2021г. до 15.11.2022г.; 6522,34 лева - обезщетение за забава
за периода от 16.10.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно
погасяване на дълга, както и да осъди ответника да му заплати и
разноските в заповедното и настоящото производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата К. Б. А. от град Монтана не е
депозирала отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите
претенции.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо
лице.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2
ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, както и
приетото по делото заключение на вещото лице А. Т., са достатъчни да
обосноват основателността на заявените искови претенции в следните
размери: 6 041,70 лева - представляващи частично претендирана главница и
1 960,34 лева – представляващи лихва за забава за периода от 16.10.2021 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва от
подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Тъй като
истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е
3
оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по
делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
От същите, както и от заключението на вещото лице се установява по един
безспорен и категоричен начин, че ответницата продължава да дължи
следните суми: 6 041,70 лева - представляващи частично претендирана
главница и 1 960,34 лева – представляващи лихва за забава за периода от
16.10.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва от подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, присъдени по ч.гр.д.№ 3293/2024 година по описа на МРС.
Ето защо исковите претенции в посочените по-горе размери, като
основателни, следва да бъдат уважени като се признае за установено, че
ответникът дължи тези суми. За разликата над сумата от 1960,34 лева -
представляващи лихва за забава до заявения размер от 6522,34 лева, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да заплати на
ищеца съразмерно с уважената част от исковете и направените в заповедното
производство разноски в размер на 287,42 лева. Ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца по делото съразмерно с уважената част от
исковете и сумата от 446,65 лева - реализирани в настоящото производство
разноски /държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение
за вещо
лице/.
По горните съображения и на основание чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „А.С.В.”
ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *********, офис –
******* представлявано от З.С.Б. – изпълнителен директор към К. Б. А. от
град ********, ЕГН **********, възлизащо на сумата от 6041,70 лева -
представляващи частично претендирана главница за периода от
15.10.2021г. до 15.11.2022г.; 1 960,34 лева - обезщетение за забава за периода
от 16.10.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда - 29.12.2024
4
година, както и законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2024
до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 3293/2024 година по описа на Районен съд –
Монтана, като отхвърля като неоснователен иска по отношение на лихвата за
забава над уважената част от 1 960,34 лева до заявения размер от 6 522,34
лева.
ОСЪЖДА К. Б. А. от град ********, ЕГН ********** да заплати на
„А.С.В.” ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление *********,
офис – ******* представлявано от З.С.Б. – изпълнителен директор сумата от
287,42 лева – разноски в заповедното производство, както и сумата от 446,65
лева – реализирани в настоящото производство разноски.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, но в частта, с
която се отхвърля иска – може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му пред Окръжен съд -
Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5