Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 13.06.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд V гр. състав в публично заседание проведено на 13.05.2016г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Л.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6085 по описа на съда
за 2015г. въз основа на закона и данните по делото, за
да се произнесе
взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”Ф.И.”
ЕАД, гр. София против П.М.И., за признаване за установено спрямо ответника, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи сумата в размер на
1098.75лв.-главница, 476.25лв. – възнаградителна
лихва/надбавка, представляваща печалбата на кредитора/ за периода от
26.05.2010г. до 13.10.2010г. и 559.65лв. –лихва за забава върху просрочените
главници за периода от 27.05.2010г. до 30.07.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане. Претендирани са
разноските в исковото и заповедното производство. Твърди се, че процесните вземания произтичат от Договор за потребителски
паричен кредит № CREX-04461202 от 21.04.2010г. По силата на сочения договор БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД предоставило на ответника кредит в размер на
1200лв. които е следвало да бъдат върнати заедно с възнаградителна
лихва на 24 седмични погасителни вноски,
с краен срок на договора 13.10.2010г. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил
задълженията за връщане на кредита, като падежът на първата неплатена вноска е
бил на 26.05.2010г., след която дата той е изпаднал в забава. Твърди се още, че
на 08.07.2014г. БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД цедирало
вземанията си от длъжника П.М.И., произтичащи от процесния
договор, на „Ф.И.” ЕАД. При това цедента упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на
вземанията, за което длъжникът е бил уведомен лично. Излага се, че цесионера претендирал вземанията по реда на чл.410 от ГПК и
в производството по ч.гр.д.№4183/2015г. на ПлРС била
издадена съответна заповед за изпълнение, срещу която постъпило възражение от
длъжника в законоустановения срок.
Ответникът П.М.И. заявява, че искът е допустим, но не е основателен. Възразил
е, че е сключил договор без конкретни клаузи и разпоредби, че не са спазени
разпоредбите на чл. 5 ал. 1, 2 и 4 от ЗПК – не му е предоставена информация за
сравняване на различни предложения и за условията, при които се сключва
договора, като информацията е следвало да му бъде предоставена по стандартен
европейски формуляр. Твърди, че не са му предоставени Общите условия на
договора и че липсва негов подпис, че ги приема. Твърди, че не е договаряна
търсената от ищеца възнаградителна лихва. Счита, че договорът
е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК и чл. 10 ал.
1, т.к. противоречи на ЗПК и ЗЗП. Прави възражение за изтекла погасителна
давност – счита че е изтекла давността по чл. 110 от ЗЗД, т.к. договора е
сключен на 21.04.2010г., а искът е предявен на 27.11.2015г. Моли съда да
отхвърли предявения иск, претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното: По делото е предявен иск
с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК, с предмет
- признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с
правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже
сключването на валиден договор за кредит между ответника и ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, предоставяне на дължимата по договора за
кредит сума на ответника, валиден договор за прехвърляне на вземането на „Ф.И.“
ЕАД, надлежно уведомяване на кредитополучателя за настъпилото прехвърляне,
както и че задължението по кредита е станало предсрочно изискуемо.
От
представените по делото доказателства е видно, че ответникът е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за потребителски паричен кредит с № CREX-04461202 от
21.04.2010г./л. 46 по делото/, като сумата е получена лично от ответника на
22.04.2010г., видно от отбелязването в него. Съгласно приетото по делото
заключение на допуснатата съдебно икономическа експертиза, ответникът е
направил последно плащане по договора на 15.06.2010г., като до този момент е
погасил общо 225 лв., а неплатените вноски за периода от 26.05.10г. до
13.10.10г. възлизат общо на 1 575лв., от които главница 1 098.75лв. и договорна
лихва 476.25лв. за периода от 26.05.10г. до 13.10.10г. Върху неплатените 21 бр.
погасителни вноски по 75лв. месечно за периода 27.05.2010г. – 30.07.2015г. е
начислена и лихва за забава в размер на 559.65лв. По делото се установява също,
че въз основа на договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.07.2014г, сключен
между кредитодателя- „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
ЕАД, гр. София – като цедент, и ищеца „Ф.И.” ЕАД гр.
София - като цесионер, са прехвърлени всички
вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредити, сключени с длъжници,
които не изпълняват задълженията си по тях, по
списък - Приложение №1, неразделна част от договора /§2, ал.1 от Договора/.
В договора за цесия изрично е посочено, че цесионера
е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД,
представено е и отделно пълномощно за това. Видно от представеното удостоверение
от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, задължението на ответника П.М.И., е част
от предмета на договора за цесия. За тази цесия длъжника е уведомен на
25.02.2015г., видно от обратната разписка на писмото, което е уведомен от
ищеца, но дори и при липсата на уведомяване, той би се счел за надлежно
уведомен най – късно с получаването на ИМ и приложенията към нея. Същевременно
и възражението на ответника в този смисъл – че е не уведомен за цесията, би
имало значение единствено при възражение за плащане на първоначалния кредитор
преди уведомяването, а такова твърдение в случая липсва. С оглед на изложеното,
съдът намира, че ищецът в настоящето производство е активно легитимирана страна,
с оглед на установеното ѝ качество на кредитор спрямо ответника И.. Както бе посочено по-горе, по делото се установи,че
от страна на отв.И., няма твърдения или възражения за
постъпило плащане на дължимите суми, плащане не се установи и от ССчЕ.
При така установено от фактическа страна, съдът
намира, че следва да бъдат разгледани направените възражения от ответника за
нищожност и за изтекла погасителна давност. Възражението, че не са му
предоставени Общите условия към договора се явява неоснователно, т.к., видно от
представения от ищеца оригинал на договора, те са част от него и се намират в
същата бланка, на гърба на индивидуалните условия. Възражението, че е следвало да му бъде
предоставена преддоговорна информация по стандартен
европейски формуляр и не е представена такава, също се явява неоснователно,
доколкото в самия договор фигурират всички данни по Приложение № 2 от ЗПК.
Възражението, че възнаградителна лихва се търси без
да е уговорена също е неоснователно – наличието на такава е посочено в чл. 4 от
ОУ и индивидуално посочена още в графа ЗАЕМ в началото на договора, където е
недвусмислено посочено, че при предоставен заем от 1200лв., заемателя
се задължава да върне 1800лв., посочен е и ГПР. В писмената защита е развито
съображение на ответника за липса на писмено уведомяване за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита и последицата от тази липса. Следва да се
отбележи, че ищецът не се е позовал нито в заповедното, нито в исковото
производство на настъпване на предсрочна изискуемост – напротив – неговите
твърдения са, че целия неизплатен остатък от задължението е станал изискуем в
края на договора – на 13.10.2010г. Независимо, че е начислявана лихва за забава
върху всяка просрочена вноска след 27.05.2010г., кредитора твърди само наличие
на забава, но не и че е правил изявление за предсрочна изискуемост на заема. По
отношение на възражението за изтекла погасителна давност: в случая меродавна е
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 31.08.2015г., съобразно
уредбата на чл. 422 ал. 1 от ГПК, и към тази дата следва да бъде съобразена
давността. С оглед на събраните по делото доказателства и твърденията на ищеца,
съдът приема, че изискуемостта на вземането по процесния
договор е настъпила на 13.10.2010г. - падежа на последната вноска по договора.
Съобразно нормите на ЗПК, при договора за заем, е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски, не превръща договора в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. При
това положение е приложим петгодишния давностен срок,
който тече от датата на последната падежна вноска - 13.10.2010г. и към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 31.08.2015г., същият не е
изтекъл. Съгласно чл.114 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането стане
изискуемо, т. е. тъй като се касае за
единно задължение, то давността започва да тече от настъпването на
изискуемостта на цялото вземане, в случая с изтичане срока на договора. При
това положение, искът за сумата 1098.75лв.- главница се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за заплащане на лихви -
договорна и мораторна, въпреки разликите в тяхната
същност, съдът намира, че е приложима кратката тригодишна давност, по смисъла
на чл.111б.в от ЗЗД, и тя следва да бъде съобразена, т.к. е налице принципно
възражение за давност, независимо от това коя давност е твърдяна. По делото се
претендира установяване дължимостта на сумата от 476.25лв.
– възнаградителна лихва/надбавка, представляваща
печалбата на кредитора/ за периода от 26.05.2010г. до 13.10.2010г. - датата на
последната вноска по договора, поради което съдът приема, че вземането за
договорна лихва е изцяло погасено по давност. В случая вземането за лихва –
като уговорено в договора за заем възнаграждение, е станало изискуемо към 13.10.2010г.
- с изтичане срока на договора, поради което към 31.08.2015г. - датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, претенцията се явява погасена по
давност.
По
отношение на вземането за лихва за забава, върху главницата, съдът приема, че
същото е погасено по давност към дата 31.08.2012г. След направено съответно
служебно изчисление на размера на лихвата, за периода 31.08.2012г. -30.07.2015г.,
съдът установи, че същият е в размер на 325.97лв.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 от ЗЗД, е изцяло основателен до размер на сумата от 1098.75лв.-
главница, а искът с основание чл.422, ал.1 от ГПК вр
чл.86, ал.1 от ЗЗД, е основателен за сумата от 325.97лв.- лихва за забава върху
главницата, за периода 31.08.2012г. -30.07.2015г., като за разликата до пълния
предявен размер на иска от 559.65лв- лихва за забава, за периода 27.05.2010г.
-30.08.2012г., и сумата от 476.25лв. – възнаградителна лихва за периода от 26.05.2010г. до
13.10.2010г., исковете следва да се отхвърлят като погасени по давност.
При този
изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца направените от него в настоящето производство разноски до размер на 345.27лв.,
съобразно на уважената част от иска. По отношение на искането на ответника за
разноски, на първо място следва да се разгледа възражението на прекомерност на
адвокатското възнаграждение, направено от ищеца. Съдът намира същото за
неоснователно, т.к. за трите предявени иска – за главница, за възнаградителна лихва и за лихва за забава, минималното
възнаграждение е по 300лв. – т.е. общо 900лв., а заплатеното такова, за което
са представени надлежни доказателства, е под тази сума – 850лв. От нея ищецът
дължи на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, разноски от
282.69лв. По компенсация, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в исковото производство в размер на 62.58лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС съдът следва да присъди и разноските направени от ищеца в
заповедното производство. Съобразно уваженото възражение за погасяване по
давност на част от сумите, съобразена с датата на подаване на заявлението, следва
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в разноски по
ч. гр.д.№ 4183/2015г. на ПлРС, в размер на 231.86лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1,
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, че П.М.И., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от А.И., сумата от 1098.75лв. –
главница по договор за потребителски паричен кредит с № CREX-04461202 от 21.04.2010г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК - 31.08.2015г., до окончателното ѝ изплащане, за която сума
е издадена заповед за изпълнение № 2558/02.09.2015г., по ч.гр.д.№4183/2015г. по
описа на ПлРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1,
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.
86, ал.1 от ЗЗД, че П.М.И., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от А.И., сумата от 325.97лв.- лихва
за забава върху главницата от 1098.75лв., за периода 31.08.2012г. -30.07.2015г., за
която сума има издадена заповед за изпълнение № 2558/02.09.2015г., по ч.гр.д.№ 4183/2015г.
по описа на ПлРС, като за РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 559.65лв-
лихва за забава, за периода 27.05.2010г. -30.08.2012г., ОТХВЪРЛЯ иска като
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ, предявения от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от А.И., против П.М.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, иск с
правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, вр.чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че П.М.И.,
дължи сумата от 476.25лв. – възнаградителна лихва за
периода от 26.05.2010г. до 13.10.2010г. съставляваща задължение по договор за
кредит № CREX-04461202 от 21.04.2010г.,
като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, по компенсация, П.М.И., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявано от А.И., сумата от 62.58лв., съставляващи
направени в исковото производство разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.М.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от А.И., сумата от 231.86лв. съставляващи направени разноски
по ч. гр.д.№ 4183/2015г. на ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: