РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Пловдив, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600165 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 61/08.03.2023г. по нохд № 5329/22г. състав на
Пловдивския районен съд е признал подсъдимият Д. Е. З. за виновен по
чл.343б, ал.3 НК и го осъдил на една година лишаване оот свобода и глоба в
размер на 500лв. , като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години. З. бил лишен от
правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.
Със същата присъда З. бил признат за виновен по чл.354а, ал.5, вр. с
ал.3 НК и бил осъден на глоба в размер на 300лв. и определено едно общо най
– тежко наказание по съвкупност.
Първоинстанционната присъда била обжалвана и с Решение №
19/16.01.2024г. по внохд № 1565/23г. по описа на Пловдивския окръжен съд
1
била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане от осъдения З., чрез
защитника му адв. С. П. за възобновяване на делото.
Изложените в искането доводи очертават касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Оплакванията са насочени към оценъчната
дейност на съда, който е изградил правните си изводи без да оцени обективно,
всестранно, пълно, поотделно и в корелираща връзка събраните по делото
доказателства, което е опорочило вътрешното му убеждение и довело до
съществен процесуален порок. Сочи се неправилно приложение на
материалния закон. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на
въззивното решение и първоинстанционната присъда и признаване на
подсъдимия за виновен или връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете инстанции са
съобразили всички относими за решаване на отговорността на касатора
обстоятелства и претенциите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила са неоснователни.
Защитата поддържа искането си по изложените в него съображения.
Атакува процесуалната дейност на първоинстанционния съд, като акцентира
върху липсата на процесуален акт за приобщаване като веществено
доказателство на инкриминираното техническо средство за установяване на
употреба на наркотични вещества от водачите на МПС.
Осъденият моли за уважаване на искането..
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок,
от процесуалнолегитимирана страна и по отношение на съдебен акт, който не
е проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването на защитата, обвързано с нарушение на разпоредбата на
чл.348, ал.1, т.2 НПК е насочено към оценъчната дейност по проверката на
2
доказателствените източници от решаващите инстанции, но касае в
същността си съставомерността на деянието и е относимо към касационното
основание, попадащо в обхвата на чл.348, ал.1, т.1 НПК и имащо за цел
проверка за съответствието на атакувания съдебен акт с приложимия
материалния закон.
В този смисъл са изложените съображения, че фактическите
обстоятелства за авторството на деянието, първоинстанционният съд е
направил при едностранчива оценка на част от доказателствата, като
неправилно е интерпретирал допуснатите според защитата нарушения при
реда за установяване на употребата на наркотични вещества от осъдения. С
тези съображения по същество се релевира оплакване за осъждането му по
обвинение, което не е доказано съобразно изискването по чл. 303 НПК.
Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл.
348, ал. 1, т. 2 НПК не намират опора в делото. Настоящата инстанция счита,
че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до
отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното решение, с
което същият е потвърден. Производството и в двете инстанции е преминало
при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на защита на
касатора е било гарантирано в пълен обем. Както първата, така и въззивната
инстанция са извършили обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и дефект при формиране на вътрешното им
убеждение не се констатира. Всички доказателства са били подложени на
внимателна проверка. Решаващите съдилища са изложили достатъчно
убедителни мотиви защо приемат за установена фактическата обстановка от
обвинителния акт и въз основа на кои доказателствени материали.
Неоснователно е и възражението, че касаторът е бил лишен от
възможността да се запознае с техническото средство, посредством което е
установено престъпното му деяние, както и че по делото липсвал протокол,
който да удостовери изследването с това техническо средство. Това
възражение е било направено както в хода на първоинстанционното, така и в
хода на въззивното производство и е намерило задоволителен отговор в
присъдата и във въззивното решение. Изложените от решаващите инстанции
съображения са пространни и касационния състав не намира за необходимо
да ги преповтаря.
3
Тук е мястото да се отбележи, че проверка на формиране на вътрешното
убеждение на съда при спазване на формалните изисквания за това, намерили
израз в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е недопустимо, защото
касае контрол на обосноваността на съдебните актове, а тя е извън кръга на
касационните основания за възобновяване на делата.
Въпреки това и макар и да не е наложително произнасянето по
възраженията в искането, с които се отправя упрек към инстанциите за
допуснати нарушения на материалния закон следва да се има предвид, че
изводът на първата инстанция да приеме липса на нарушения на Наредба
1/2017г. не е произволен. Сочените от касатора нарушения не са
интерпретирани едностранчиво и превратно, в каквато насока са
възраженията му. Точно обратното, оценката им е продукт на задълбочен и
логически издържан анализ, намерил израз в мотивите на атакуваната
присъда и въззивното решение. Те са били съпоставени с показанията на
свидетелите и с останалите доказателства по делото, като не е останала без
необходимата фактическа обосновка и връзката между тях. Съдът е изложил
пространни съображения защо пороци при установяване на употребата на
наркотични вещества от осъдения З. при управление на МПС не са
установени и резултата получен при проверката от техническото средство е
коректен. Поради това възражението, че съдът е допуснал дефект при
формиране на вътрешното си убеждение по релевантната за предмета на
доказване фактология е неоснователно.
Неоснователно е и възражението за липса на мотиви в атакуваните
съдебни актове. Както първоинстанционната присъда, така и въззивното
съдебно решение съдържат аргументиран отговор на всички значими за
вярното решаване на делото обстоятелства – някои от тях релевирани от
страните, а други – служебно обсъдени от съда във връзка с главния факт.
Ето защо касационната инстанция счита, че изложената от съставите на
първата и въззивната инстанции аргументация е съобразена със стандартите
на чл.305 и чл. 339, ал. 2 НПК и не е лишила касатора и защитата му от
възможността да разберат категорично изразената воля на основния и на
въззивния съдебен състав. Тя е съответна и на европейският стандарт, според
който чл. 6, §1 от КПЧОС задължава в присъдите и в peшeниятa си
cъдилищaтa дa пocoчвaт мoтивитe, нa ĸoитo ce ocнoвaвaт, без да изиcĸвa
4
пoдpoбeн oтгoвop нa вceĸи apгyмeнт, а единствено обосноваване на въпросите
с решително значение за изхода на производството.
Обобщено, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК,
които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното
решение.
Поради това искането на осъдения Д. З. за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Е. З. чрез
защитника му адв. С. П. за възобновяване на внохд 1565/23г. на Пловдивския
окръжен съд и нохд № 5329/22г. на Пловдивския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5