Решение по дело №570/2024 на Административен съд - Пловдив

Като разгледа докладваното АД № 570 по описа за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./

Образувано е по жалба на Ц. С. Х. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адвокат П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0438-000221 от 29.12.2023г. на Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив, с която на основание чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, намира оспорения акт за неправилен и незаконосъобразен. Представя подробни писмени съображения. Претендира отмяната на оспорената заповед и разноските по делото.

Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна. Представя писмено становище. Възразява относно евентуална прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.

Съдът установи следното от фактическа страна:

В обстоятелствената част на заповедта е описано, че на 28.12.2023 г. Ц. С. Х. като водач на МПС - ДАЙМЛЕР КРАЙСЛЕР с peг. № ***, Държава Великобритания, при следните обстоятелства: около 20:50 ч. в [населено място], бул. „Дунав“ до номер 86, в посока изток-запад управлява лек автомобил „Крайслер“ с регистрационен номер ***, като извършва следното нарушение: 1. Български гражданин управлява МПС с чуждестранно свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от три месеца.

Посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 162, ал.1 от ЗДвП.

Цитиран е АУАН серия GA № 1083461 от 28.12.2023 г. като следва да се отбележи, че фактическата обстановка описана в АУАН съвпада с тази описана в оспорената ЗПАМ и със съдържанието на докладна записка на полицай Н. Я. до Началника на Трето РУ-Пловдив /л. 30 по делото/.

Следва да се посочи изрично, че нарушението е ясно и точно описано с всички изискуеми реквизити, ето защо с нищо не е нарушено правото на защита на наказаното лице.

Изводите на административния орган относно установеното пребиваване на жалбоподателя в страната повече от три месеца се установяват от приетата по делото Справка за пътуване на лице-български гражданин.

От Справка за нарушител /л.36/ се установи, че на Ц. С. Х. само през периода от 2017г. до 2023г. са издадени НП и множество електронни фишове за извършени нарушения по ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП - принудителните административни мерки по чл. 171 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на МВР и Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на ОДМВР-Пловдив /приети по делото/.

Установи се, че процесната заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН, който представлява част от административната преписка, съставлява и мотиви на заповедта.

Обстоятелството, че са оспорени констатациите по АУАН серия GA № 1083461 от 28.12.2023г. пред Началника на Трето РУ-Пловдив, с нищо не променя изводите на съда, тъй като събраните доказателства в настоящото съдебно производство не опровергават обстоятелствата отразени в АУАН.

По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. В конкретния случай Х. има чуждестранно свидетелство на управление на МПС, издадено от В. П. последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в цитираната разпоредба, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България. Действително, това не лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на Р България, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното законодателство, т. е. управлението на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за правоуправление.

С нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар посочената норма да урежда отношения, свързани с реализирането на административно-наказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания. При това положение доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от тази в АУАН, е на жалбоподателя. В случая събраните писмени доказателства не доказват противното на това, което е установено в АУАН. При това положение административният орган не е задължен да събира други доказателства.

Нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде административен акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. На административния орган е предоставена възможността да прецени само срока на наложната мярка и той е наложил минималния срок от 6 месеца.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение. В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП.

Ето защо, подадената жалба се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.

Ответникът не претендира разноски и съдът не следва да се произнася в тази насока.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. С. Х. с [ЕГН], с адрес: [населено място], ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0438-000221 от 29.12.2023 г. на Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ 03 Пловдив.

Решението е окончателно.