РЕШЕНИЕ
№ 1326
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330118392 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на С. Г. М., ЕГН **********, от **********************,
депозирана против „ЕОС Матрикс „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София , ЖК „Малинова долина„ , ул. „Рачо Петров
– Казанджията „ № 4-6, и с искове да се установи по отношение на ответното
дружество недължимост на кредитно задължение в размер на 733.64 лева ,
тъй като е платено или погасено с изтичането на погасителна давност .
Според изложеното, между ищеца и „Транскарт Файненшъл Сървисис“
ЕАД, имало договор за кредит от 12.09.2005 година, по който длъжникът
изпълнил задълженията си изцяло. Договорът изтекъл на 12.09.2007 год.
С договор за цесия от 04.03.2013 год. „Транскарт Файненшъл Сървисис“
ЕАД прехвърлило на ответното дружество вземане по този договор в общ
размер на 733.64лв., което било записано в централния кредитен регистър,
където фигурирало и към момента на подаване на исковата молба.
Изложени са твърдения, че вземането не съществува, тъй като било платено;
ако не било платено, то било погасено с изтичането на погасителна давност и
се иска от съда да постанови решение, с което да се установи спрямо
1
ответното дружество, че ищецът не дължи плащане на сумата от 733.64 лв.
вземане по договор с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД от 12.09.2005г.
Иска се и присъждане на направените разноски.
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен, макар да не
оспорва възникването на вземането. Твърди, че вземането продължава да
съществува, твърди че не е дал повод за предявяване на иска и моли
разноските по него да останат за сметка на ищеца. Твърди, че вземането е
опростено и не се подава в ЦКР. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Отрицателен установителен иск с правно основание в чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Искът е допустим, ищецът има интерес от исканото установяване.
Съдът съобрази следното:
По възникването на вземането на ответното дружество страните не спорят;
съдът приема, че процесното вземане произтича от договор за кредитна карта
.
Наведените от ищеца правопогасяващи факти са два – плащане в пълен
размер и погасяване с изтичане на погасителна давност.
Плащането не е доказано, по делото отсъстват такива доказателства.
Длъжникът по облигационното правоотношение, ищец в процеса, следва да
докаже твърдяното от него плащане, за което се предполага, че той разполага
с писмено доказателство /разписка по смисъла на чл. 77 от ЗЗД/.
Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по
правоотношението да потърси дължимата престация. Като такъв, тя
съставлява отрицателен за длъжника юридически факт, за доказването на
който, той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност
винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора
като ответника по делото следва да докаже.Давност тече за всяко вземане. В
случая, такава тече най – късно от датата, на която срока на действие на
договора е изтекъл, тоест, всички дължими по него суми са били изискуеми .
Тъй като договора между ищеца и „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД не
е представен по делото от никоя от страните , твърдението на ищеца за
настъпил на дата 12.09.2007г падеж на вземанията остана недоказано;
въпреки това, вземането е било изискуемо в процесния размер към датата на
прехвърлянето му чрез цесия на ответника, 04.03.2013г., доколкото страните
по договора за цесия са се съгласили , че всички вземания по този договор са
2
просрочени. Или , давност за вземането тече най – късно от 04.03.2013г. , и
дори общата погасителна давност е изтекла към дата 01.02.2021г, когато
ищецът се е позовал на нея пред кредитора си.
Липсва каквото и да било основание давността да е спирана или
прекъсвана; предходен процес за вземането не е воден, оттам – няма и
проведени изпълнителни действия , няма и ризнание от длъжника.
Само заради изложеното , искът е основателен; той следва да бъде уважен и
предвид изявлението на ответника , че вземането е опростено , което
изявление съставлява още един правопогасяващ факт.
Разноските се понасят от ответното дружество.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на „ЕОС Матрикс „ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София , ЖК „Малинова
долина „ , ул. „Рачо Петров – Казанджията „ № 4-6 , че в отношенията между
страните, С. Г. М., ЕГН ********************, не дължи плащане на сумата
от 733.64 лв. вземане по договор с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД от
12.09.2005г., поради погасяване по давност.
Осъжда „ЕОС Матрикс „ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЖК „Малинова долина„ , ул. „Рачо Петров –
Казанджията„ № 4-6, да заплати на СТ. Г. М., ЕГН
7*******************************, сумата от 350 лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две
седмици от датата на съобщаването му, с препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3