РЕШЕНИЕ
№ 745
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500519 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. В. К. с ЕГН-**********,подадена чрез
пълномощника и адв.Янка Стойкова срещу Решение № 260001 от 11.02.2022г.по гр.д.№
943/2020г.по описа на КРС,с което:
КРС е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на въззивницата В. К. с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК срещу ответниците Т. С. А. с ЕГН-**********, М. М. А. с
ЕГН-********** и „Олир 4853“ООД с ЕИК-********* за приемане за установено по
отношение на ответниците,че ищцата В. В. К. е собственик на основание наследствено
правоприемство от наследодателите и И. Д. и В. Д. и на основание нотариален акт за
отчуждаване на място по регулация №10 том І,дело №30/1954г.на КРС на следния
недвижим имот,находящ се в ***,а именно: дворно място с площ 415 кв.м.,образуващо
поземлен имот №383,който заедно с поземлен имот №382 съставляват УПИ ХХІІ-382,
383 в кв.38 по ПУП на село Екзарх Антимово,община Карнобат ,целият с площ 910
кв.м.,при граници на поземлен имот №383:изток-ПИ № 397 и ПИ №398,запад-
улица,север- ПИ №382 и юг-ПИ №384 и при граници на УПИ ХХІІ-382,383
кв.38:изток- УПИ VІ-398 и УПИ VІІ-397,запад-улица,север –УПИ І-за поща и УПИ
ХХІІІ-381,юг- УПИ ХХІ-384,385,ведно със застроената в ПИ №383 масивна двуетажна
жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м.за всеки един от етажите;
КРС е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на въззивницата В. К. с правно
основание чл.108 ЗС срещу ответника „Олир 4853“ООД с ЕИК-********* за
ОСЪЖДАНЕ на ответника да предаде на ищцата владението върху следния недвижим
имот: дворно място с площ 415 кв.м.,образуващо поземлен имот №383,който заедно с
поземлен имот №382 съставляват УПИ ХХІІ-382, 383 в кв.38 по ПУП на село Екзарх
1
Антимово,община Карнобат ,целият с площ 910 кв.м.,при граници на поземлен имот
№383:изток-ПИ № 397 и ПИ №398,запад-улица,север- ПИ №382 и юг-ПИ №384 и при
граници на УПИ ХХІІ-382,383 кв.38:изток- УПИ VІ-398 и УПИ VІІ-397,запад-
улица,север –УПИ І-за поща и УПИ ХХІІІ-381,юг- УПИ ХХІ-384,385,ведно със
застроената в ПИ №383 масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 55
кв.м.за всеки един от етажите;
КРС е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на въззивницата В.К. с правно
основание чл.537 ал.2 ГПК,с който се иска ОТМЯНА на нотариален акт за собственост
на недвижим имот,издаден на основание обстоятелствена проверка №120,том ІV,рег.
№2687,дело №565 от 2019г.на нотариус с рег.№581 на НК,вписан в СВ под акт
№199,том ІХ,дело №1354/2019г.,с който нотариален акт за собственици на следния
недвижим имот: дворно място с площ 415 кв.м.,образуващо поземлен имот
№383,който заедно с поземлен имот №382 съставляват УПИ ХХІІ-382, 383 в кв.38 по
ПУП на село Екзарх Антимово,община Карнобат ,целият с площ 910 кв.м.,при
граници на поземлен имот №383:изток-ПИ № 397 и ПИ №398,запад-улица,север- ПИ
№382 и юг-ПИ №384 и при граници на УПИ ХХІІ-382,383 кв.38:изток- УПИ VІ-398 и
УПИ VІІ-397,запад-улица,север –УПИ І-за поща и УПИ ХХІІІ-381,юг- УПИ ХХІ-
384,385,ведно със застроената в ПИ №383 масивна двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 55 кв.м.за всеки един от етажитена са признати ответниците Т. С. А. с
ЕГН-********** и М. М. А. с ЕГН-********** на основание давностно владение.
С въззивната жалба е оспорено решението на КРС като
неправилно,незаконосъобразно и необосновано,постановено в разрез със събрания по
делото доказателствен материал. На първо място се прави оплакване за допуснати от КРС
съществени процесуални нарушения,изразяващи се в непълнота на доклада,изготвен от съда
по делото. Въззивницата сочи,че в исковата молба е заявила твърдение,че ответниците Т. и
М. А. са били наематели на първия етаж от къщата, а баща и не е имал намерение да им
продава процесния имот, поради което не го е продал,въпреки сключения предварителен
договор през 2006г. Заявила е,че съдът не е указал в доклада си тежестта на доказване на
вътрешните отношения,намерения и уговорки между баща и и А., а в мотивите на
решението е обсъдил този факт,като е направил извод,че твърденията на ищцата относно
намерението на баща и да не продава имота на ответниците,а да им го даде под наем,не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Въззивницата посочва,че в третото
съдебно заседание е поискала да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел К. С. Г.
за установяване на горепосочените обстоятелства,като за късното искане е изложила
причината,че не е успяла да открие този свидетел по-рано,а го е търсила в продължение на
две години. Искането не е било уважено от КРС,който е приел,че ищцата не сочи
доказателства за късното искане и го е приел за преклудирано.По гореизложените
съображения въззивницата е отправила до въззивния съд искане при условията на чл.266
ал.3 ГПК да се допусне до разпит като свидетел при режим на довеждане лицето К. С.
Г.,който е бившият собственик на другата част от жилищната сграда и съсобственик на
дворното място,първи братовчед на баща и,който знае цялата история на процесния
имот,включително и че ответниците А. са живели като наематели там за кратко време.
На следващо място се излагат подробни оплаквания и доводи за неправилността на
извода на съда,че ответниците А. са владяли имота като свой собствен 13 години
явно,спокойно и постоянно,демонстрирайки собственическите си права върху него в същия
период и владението им не е било оспорвано от ищцата в нито един момент. Намира
изводите на съда за формални и бланкетни,без да се вземат предвид събраните доказателства
и важни обстоятелства от значение за разкриване на истината. Изразява несъгласие с това,че
е възможно въз основа на неистинските показания на трима свидетели,ответниците да се
снабдят с нотариален акт ,след като собственикът на имота го няма,тъй като е изчезнал
безследно от години и веднага след това да го продадат на руски гражданин. В жалбата се
2
сочи,че КРС не е изследвал действителните права на страните и действителните
обстоятелства. Бащата на въззивницата е изчезнал безследно на 06.01.2011г.,а на нея не и е
било известно по никакъв начин,че А. са имали претенции за процесния имот,както и че са
го владяли повече от 10 години.Счита,че твърденията на ответниците за осъществявано
владение повече от 10 години не отговарят на истината,защото най-късно от 2012г.те не
ползват имота, не живеят в него, в имота никой не е живял ,само от време на време е
ползван от бездомник,а владението си ответниците не са демонстрирали по отношение на
ищцата. Не е станало ясно от мотивите на обжалваното решение въз основа на кои
доказателства съдът е приел,че владението е било манифестирано от ответниците пред
ищцата. Заявява,че поради липсата на акт за смърт до 2020г.на безследно изчезналия и
баща,тя не е могла по-рано да се снабди с нотариален акт,поради което счита за
необосновани изводите на КРС,че тя се е дезинтересирала от процесния имот. Намира за
необосновани и изводите на съда,че не е посещавала въобще имота през периода от 13
години,което се опровергава от показанията на св.С. И. и св.К. К.. Не са били взети предвид
от съда и твърденията на ищцата,че е предявила иск по чл.14 ЗЛС.Посочва,че съдът не се е
произнесъл с решението си и по обстоятелството,че ответниците А. не са се явили в съдебно
заседание,за да отговорят на поставени въпроси по реда на чл.176 ГПК ,не са били взети
предвид и представени писмени доказателства относно задграничните пътувания на тези
ответници. По отношение на предварителния договор се прави довод,че твърдението на
ответниците,че бащата на ищцата е бил неизправна страна по него,води до извод,че
договорът е бил развален по право,а волята на действителния собственик е била отказ да
прехвърли имота на А.,с което действие е отблъснал владението им и след изтичане на срока
за прехвърляне на собствеността с нотариален акт,т.е. от 24.06.2006г. ответниците са живели
в имота като наематели. Посочва,че съдът не е разгледал и довода и,че до изчезването си на
06.01.2011г. В. К. е упражнявал фактическа власт и е владеел процесния имот като свой
собствен. Счита,че съдът не е изложил в мотивите си защо счита,че предварителният
договор е действителен и дава основание на ответниците да черпят владелчески права,не са
обсъдени и показанията на св.К.,които дават основание за извод,че е имало друг съставен
документ за отношенията на А. с бащата на ищцата,в които се е съдържала уговорка ,че А.
ще ползват имота като наематели. Не са били обсъдени и данните,че в имота не е имало
потребление на електроенергия от 2011г.до 2019г.,което говори,че от изчезването на бащата
на ищцата никой не е живял в къщата и не е ползвал електроенергия. Не са били взети
предвид и доказателствата,че В. К. е продал през 2005г.70 дка земеделска земя и апартамент
в гр.Девня и е разполагал с пари,поради което е имал възможност да си закупи автомобил.
Направен е анализ и на свидетелските показания,като се сочи,че КРС е достигнал до
неправилни изводи относно достоверността им,неправилно е игнорирал показанията на св.Б.
Р.,св.К.,не е обсъдил и показанията на св.Р. и И. Д.. В жалбата са формулирани въпроси,на
които според въззивницата районният съд не е дал обосновани от доказателствата по делото
и съобразени със закона отговори.В заключение отправя искане за отмяна на решението на
КРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което предявените искове да
бъдат уважени. Позовава се на съдебна практика на ВКС,на която счита,че обжалваното
решение противоречи. Претендира разноски.
В представения писмен отговор от ответниците М. М. А. и „Олир 4853“ООД
,подаден чрез пълномощника им адв.Вълева въззивната жалба е оспорена като
неоснователна,като се посочва,че КРС не е допуснал процесуални нарушения. С
определение от 19.08.2021г.съдът е изготвил проектодоклад,като на стр.4 от него е
посочил,че съобразно нормата на чл.154 ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
всички факти,на които основава твърденията си и възраженията си. В съдебно заседание на
30.09.2021г.съдът е дал възможност на страните да вземат отношение по
проектодоклада,като възражения от ищцовата страна не е имало. Не е било допуснато
нарушение от съда при разпределението на доказателствената тежест,а е налице бездействие
на ищцата,което е относимо и към искането за допускане до разпит на сочения свидетел.
Въззиваемите намират за правилен отказът на КРС да допусне този свидетел до разпит,тъй
като ищцата е могла да заяви искане до съда за снабдяване с адреса на този свидетел
3
своевременно,ако не е могла да го намери. Ето защо правилно и законосъобразно съдът е
оставил без уважение искането на ищцата,поради настъпила процесуална преклузия. Считат
за неоснователни възраженията и оплакванията на въззивницата,че изложените от съда
мотиви са формални и бланкетни,без да са взети предвид събраните по делото
доказателства,като се сочи,че съдът е обсъдил всички доказателства по делото,като ги е
преценявал в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Моли въззивната жалба да се остави без
уважение и да бъде потвърдено решението на КРС.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата В.К.,редовно уведомена,не се явява.Представлява се
от адв.Стойкова,която поддържа въззивната жалба.Не ангажира доказателства.Претендира
разноски.
В съдебно заседание въззиваемите,редовно уведомени,не се явяват.Въззиваемата М.А.
и „Олир 4853“ООД се представляват от адв.Вълава,която оспорва въззивната жалба.Не сочи
нови доказателства.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери,че
постановеното решение е валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС установи
следното:
Ищцата В. В. К. е предявила пред КРС иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,с
който е поискала да бъде прието за установено по отношение на ответниците Т. СТ. А. и М.
М. А.,че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство от
наследодателите и И. Д. и В. Д. и на основание нотариален акт за отчуждаване на място по
регулация №10 том І,дело №30/1954г.на КРС на следния недвижим имот,находящ се в ***, а
именно: дворно място с площ 415 кв.м.,образуващо поземлен имот №383,който заедно с
поземлен имот №382 съставляват УПИ ХХІІ-382, 383 в кв.38 по ПУП на село Екзарх
Антимово,община Карнобат ,целият с площ 910 кв.м.,при граници на поземлен имот
№383:изток-ПИ № 397 и ПИ №398,запад-улица,север- ПИ №382 и юг-ПИ №384 и при
граници на УПИ ХХІІ-382,383 кв.38:изток- УПИ VІ-398 и УПИ VІІ-397,запад-улица,север –
УПИ І-за поща и УПИ ХХІІІ-381,юг- УПИ ХХІ-384,385,ведно със застроената в ПИ №383
масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м.за всеки един от
етажите.Предявила е и акцесорен иск с правно основание чл.537 ал.2 ГПК,като е поискала
съдът да отмени нотариален акт №120 т.ІV,рег.№2687 ,дело №565 от 2019г.на нотариус с
рег.№581 на НК,вписан в СВ под акт №199,том 9,дело №1354 от 2019г.,с който за
собственици на имота са признати ответниците Т. С. А. и М. М. А..
Ищцата В. В. К. е предявила срещу ответника „Олир 4853“ООД иск с правно
основание чл.108 ЗС,с който е поискала съдът да приеме за установено по отношение на
ответника „Олир 4853“ООД, че тя е собственик на гореописания имот на горепосоченото
основание и да осъди ответното дружество да и предаде владението върху имота,който то
владее без правно основание.
Ответниците М.А. и „Олир 4853“ООД са оспорили предявените искове,като са
твърдели,че бащата на ищцата В. К. е сключил с М. и Т.А. /съпрузи/предварителен договор
за продажба на процесния имот на 26.04.2006г.и е предал на купувачите владението върху
имота в деня на сключването на предварителния договор.Твърдели са,че ответниците А. са
владели имота повече от десет години непрекъснато и са придобили правото на собственост
на основание изтекла придобивна давност.Правото им на собственост на соченото
основание е било признато от нотариус с постановление по обстоятелствена проверка и им е
бил издаден нотариален акт №120 т.ІV,рег.№2687 ,дело №565 от 2019г.на нотариус с рег.
№581 на НК,вписан в СВ под акт №199,том 9,дело №1354 от 2019г. Ответното дружество е
заявило твърдение,че е придобило собствеността върху имота и го владее на годно правно
основание- договор за продажба,сключен с ответниците А. съгласно нотариален акт №122
т.ІV,рег.№2697,дело №567 от 09.09.2019г. Ответникът Т.А. не е взел становище по
предявения срещу него иск.
4
От представените по делото удостоверения за наследници на В. С. Д. №554 от
05.10.2021г.на община Девня,удостоверение за наследници на К. Г. Д. №1082 от
11.09.2020г.на община Карнобат и удостоверение за наследници на В. И. К. №1277 от
10.09.2020г.на община Карнобат се установява,че ищцата В. В. К. е единствен наследник по
закон /дъщеря/ на В. И. К.. В. И. К. е наследник по закон /син/ на В. С. Д. /починала на
25.04.2000г./и И. К.Д. /починал на 19.03.1973г./ По делото е прието като доказателство
съдебно решение №139 от 04.08.2020г.по гр.д.№115/2020г.по описа на КРС,с което на
основание чл.14 от ЗЛС е обявена смъртта на В. И. К. с дата на смъртта -06.01.2011г.
Ответниците не са оспорвали твърдението на ищцата,че баща и В. К. е бил
собственик на процесния недвижим имот,придобит на основание наследяване по закон от
родителите му И. и В. Д. и изтекла придобивна давност,с присъединяване на владението на
праводателите му. Твърдението и се установява безпротиворечиво и от представените
писмени доказателства- удостоверение №296 от 16.10.2020г.на кмета на с.Екзарх
Антимово,община Карнобат удостоверяващо вписване в разписния лист към плана на И. К.
Д. като собственик на недвижим имот №383,кв.38,парцел ХХІІ; нотариален акт № 10 т.І
дело №30/1954г.на Поляновградския районен съдия/сега –Карнобат/ за отчуждаване на
място по регулация,от съдържанието на който се установява,че братята С. и И. Д. са
признати за собственици по регулация на следните празни места,намиращи се в с.Екзарх
Антимово: празно място от 100 кв.м.собствено на Т. Т. Д.; празно място от 155
кв.м.собственост на Селския народен съвет ;празно място от 85 кв.м.собственост на Д. Я.
Т.,които места са придадени по регулация към парцел VІ-133 кв.47 по плана на с.Екзарх
Антимово ,собствен на братята С. и И. Д.. От съдържанието на нотариален акт № 142 т.ІІІ
н.д.№1548/1993г. на районен съдия при КРС се установява,че наследниците на С. Д. са
признати за собственици на основание давностно владение и наследство на дворно място с
площ 495 кв.м.,представляващо имот пл.номер 382,за който заедно с имот пл.номер 383 е
отреден парцел ХХІІ кв.38 по плана на селото и на построената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда. Като граница на имота от юг е посочен И. Д.. Видно от представения
нотариален акт №66 т.ІХ рег.№4105,дело №752 от 18.05.2005г. на нотариус Таньо Великов с
рег.№323 на НК е,че наследниците на С. Д. са продали гореописания имот,на който са били
признати за собственици през 1993г.
От представената по делото скица № 19 от 07.01.2021г.на община Карнобат на
процесния имот се установява,че УПИ ХХІІ -382,383 е с площ от 910 кв.м.,като същият е
отреден за два имота- №382 с площ 415 кв.м. и №383 с площ 495 кв.м.Върху скицата е
отразено,че УПИ ХХІІ -382,383,кв.38 по действащия регулационен план на с.Екзарх
Антимово е идентичен и съответства на бивш парцел VІ-133 кв.47 по отменения план на
селото от 1922г. От съдържанието на скицата се установява също така,че в УПИ са
построени две двуетажни жилищни сгради - едната в имот 382,а другата в имот №383.
Анализът на горните писмени доказателства,преценявани и в съвкупност с
показанията на свидетелите относно владението на Д.,води до безпротиворечив извод,че
имот пл.номер 383 с площ 415 кв.м.,представляващ част от УПИ ХХІІ кв.38 по плана на
с.Екзарх Антимово,ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда е бил владян от
И. и В. Д. от 1954 г./когато са съставени нотариалните актове за уреждане на регулационни
сметки/ и те са придобили собственоста върху него на основание давностно
владение,продължило повече от 40 години и уреждане на регулационни сметки. Правото на
собственост върху частите от УПИ е било определено между съсобствениците и признато от
нотариусите в издадените нотариални актове за собственост/на наследниците на С. Д. и на
ответниците/ съобразно имотните граници и площ на двата имота , в рамките на УПИ,
съобразно §8 ал.1 от ПЗР на ЗУТ и ТР № 3/28.03.2011г. по т.д.№3/2010г.на ОСГК на ВКС
при отпаднало отчуждително действие на влезлия в сила ДРП относно изравняването на
частите на съсобствениците в образувания съсобствен УПИ. В същия обем имотът е бил
владян от В. К. след смъртта на родителите му, претендирано е от ищцата К. и оспорвано от
ответниците.
Между страните не е имало спор и по факта,че В. И. К. и ответниците М. и Т.А. са
5
сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот- дворно място,находящо
се в с.Екзарх Антимово,заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна
сграда/южната част от сградата/,състояща се от две стаи и салон на първия етаж и две стаи и
салон на втория етаж. Договорът е бил сключен на 24 април 2006г.,като страните са се
договорили,че продажната цена е 2 000 лева,от които купувачите изплащат на продавача в
деня на сключване на договора сумата от 680 лева,а остатъка от 1320 лева ще изплатят при
снабдяването им с нотариален акт. Договорено е било също така,че владението на имота се
предава „още днес“ т.е.на 24 април 2006г.и купувачите започват да го владеят като свой
собствен имот.За сключване на окончателен договор е бил уговорен тримесечен срок. По
делото са приети като доказателства предварителният договор и анекси към него – от
19.06.2006г.,съгласно който купувачите са изплатили на продавача още 150 лева,разписка от
12.11.2008г.,с която В. К. е удостоверил получаването на сумата 260 лева от купувачката
М.А. по предварителния договор и разписка от 26.02.2008г.,с която В. К. е удостоверил
получаването на сумата 500 лева от М.А. по предварителния договор. В. К. е изчезнал
безследно през 2011г.,като съгласно съдебно решение №139 от 04.08.2020г.по гр.д.
№115/2020г.по описа на КРС е била обявена смъртта му с дата на смъртта -06.01.2011г.
През 2019г. ответниците Т. и М. А. са се снабдили с нотариален акт за собственост №
120 т.ІV рег.№2687,дело №565 от 09.09.2019г. на нотариус Мариана Стоева с рег.№581 на
НК на процесния имот по обстоятелствена проверка на основание давностно владение. С
нотариален акт №122 т.ІV,рег.№2697,дело №567 от същата дата- 09.09.2019г. Т. и М. А. са
сключили договор за продажба,като са продали на „Олир 4853“ООД процесния имот за
сумата от 3000 лева,която купувачът е заплатил на продавачите изцяло в брой преди
подписването на договора за продажба.
Правилно е приел КРС,че основният спорен по делото въпрос е дали ответниците Т. и
М. А. са придобили собствеността върху процесния имот на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност. Ищцата не е оспорвала факта,че ответниците А. са живели в
къщата приживе на нейния баща,не е оспорила и истинността на предварителния договор и
разписките с твърдения,че същите не са подписани от баща и В. К. или че са антидатирани.
В исковата молба е оспорена верността на съдържанието на тези документи,като ищцата е
твърдяла,че баща и не е имал намерение за продава имота, а ответниците А. са били негови
наематели . Твърденията си подкрепя с довод,че купувачите не са поискали обявяването на
предварителния договор за окончателен, цената не е била изцяло изплатена и баща и е
осъществявал фактическа власт върху имота до изчезването си през 2011г. Въззивният съд
намира тези доводи на ищцата,поддържани и във въззивната жалба,за неоснователни.В
предварителния договор е посочено ясно и безпротиворечиво,че продавачът предава
владението върху имота на купувачите,а в анексите липсва клауза,която да обосновава
извод за настъпила промяна във волята на страните по предварителния договор. Фактът,че
купувачите са заплащали на продавача допълнително части от продажната цена до 2008г.,но
не са я изплатили напълно,преценяван в съвкупност с факта, че не е сключен окончателен
договор, а продавачът В. К. също е упражнявал фактическа власт върху имота до
изчезването си през 2011г.,въззивният съд приема,че обосновават извод за постигнати
допълнителни уговорки между страните по предварителния договор относно разсрочено
плащане на продажната цена и упражняване на съвместно владение до сключване на
окончателния договор.
По делото са били разпитани множество свидетели,показанията на които са били
анализирани в обжалваното решение. КРС не е кредитирал изцяло показанията на ищцовите
свидетели К. К.,С. И. и Б. Р.,намирайки същите за недостоверни по отношение на факта,че
ответниците А. са били наематели на имота,в някои части са неотносими към релевантния за
установяване факт на упражняваната фактическа власт от ответниците,отчитайки и
родствените връзки на свидетеля К. с ищцата при преценката на показанията по чл.172 ГПК.
КРС не е кредитирал изцяло и показанията на св.Ж. Г.,която живее на семейни начала със
сина на ответниците А.,а е дал вяра на показанията на останалите свидетели,посочени от
ответниците- И. М.,Р. Д. и И. Д./свидетели и по обстоятелствената проверка пред
6
нотариуса/,които не са в родствени връзки със страните по делото,показанията им са
безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.
Въззивният съд не споделя преценката на районния съд,като счита,че показанията
на свидетелите на ищцата и на св.Ж. Г.,съобразно процесуалното правило на чл.172 ГПК не
следва да бъдат кредитирани само в частите,които са неотносими към спора, в които
противоречат на писмените доказателства или на останалите свидетелски показания. Следва
да се отбележи,че показанията на св.И. М. също е необходимо да бъдат преценявани по реда
на чл.172 ГПК,тъй като е било установено,че ответното дружество му е възложило
поддръжката на процесния имот срещу възнаграждение,което предпоставя извод за
възможната му заинтересуваност.
По отношение на уговорките между продавача и купувачите по предварителния
договор,сключен на 26.04.2006г.въззиввният съд намира,че показанията на св.К.,св.М.,св.Г.
не следва да бъдат кредитирани,тъй като противоречат на съдържанието на предварителния
договор и анексите,чиято автентичност не е оспорена и в който изрично и безпротиворечиво
е посочено,че продавачът предава на купувачите владението върху имота,без уговорки за
заплащане наем,както и на съдържанието на разписките,от които е видно,че са заплащани от
купувачите допълнително части от продажната цена до 2008г.
От показанията на всички свидетели,включително и горепосочените
трима,безпротиворечиво се установява,че им е било известно,че В. К. е сключил
предварителен договор с Т. и М. А. за продажба на имота,като семейство А. са заживели на
първия етаж на къщата от 2006г./от датата на сключване на предварителния договор/.По
отношение на съжителството на А. с продавача К. в къщата показанията на свидетелите са
безпротиворечиви по отношение на основния факт,че В. К. също е живял в къщата до
изчезването му през 2011г. Различията в показанията на свидетелите са относно факта дали
К. е живял на първия етаж, който е бил обитаван от семейство А. или на втория етаж,сам
или заедно с приятелката си, които различия съдът намира за несъществени, предвид
изминалия дълъг период от време и неотричането на основния факт,че К. също е живял в
къщата.
Показанията св.К.,св.М.,св.Г.,както и показанията на всички останали свидетели са
безпротиворечиви и по отношение на факта,че след изчезването на В. К. през
2011г.,ответниците А. са живели известно време в къщата/период 2-3 години/,като най-
късният момент на напускане на селото и имота от А. е посочен от ищцовите свидетели-
св.К./бивш кмет на с.Екзарх Антимово/ и св.С. И./настоящ кмет на с.Екзарх Антимово/-
2015г. Свидетелите на ответниците сочат по-ранен момент,в който според техните
възприятия и информация,семейството е напуснало селото и имота.Така,св.Г., която живее
на семейни начала със сина на ответниците А.- И. /роден през 1994г./,заявява,че И. и е
казвал,че е живял в къщата с родителите си от 2006г. до навършване на 18 годишна
възраст,след което заминал при тях в ***,т.е.семейството е напуснало изцяло имота към
2012г.-2013г. Св.М. заявява,че А. са се връщали в селото и къщата през 2012г.-2013г.,св.Д.
/роден през 1998г./ няма точни възприятия кога и дали А. са напуснали селото и имота,но
заявява,че А. са ходили в *** и са се връщали,а след тяхното окончателно заминаване,в
къщата е останал за известно време синът им И.,който после заминал при родителите си.
Св.Р. завява,че А. са живели в къщата преди 2016г. Анализът на показанията на свидетелите
в тяхната съвкупност,според въззивния съд води до еднопосочен и безпротиворечив
извод,че ответниците А., включително и синът им И. са напуснали селото и имота през
2012г.-2013г.,а изцяло са преустановили упражняването на фактическа власт върху имота
най-късно към края на 2015г. Всички свидетели по делото безпротиворечиво заявяват
личните си възприятия относно състоянието на имота от края на 2015г.до момента,в който
имотът е бил закупен от ответното дружество - къщата не е била водоснабдена, нямала е
електричество,нямала е врати и прозорци,откраднати са били леглата и цялото обзавеждане.
В къщата през този период се самонастанявал да живее от време на време психично болен
човек от селото,който св.С. И. като кмет на селото,се налагало да гони оттам. След като
ответното дружество закупило имота през 2019г.,къщата е била ремонтирана и са били
7
поставени нови врати и прозорци.
В допълнение въззивният съд отбелязва,че КРС не е обсъдил неявяването на
ответниците в съдебно заседание за отговор на поставените от ищцата въпроси по реда на
чл.176 ГПК. По отношение на въпросите,относно предварителния договор и анексите
липсата на отговор от ответниците не е от значение за установяване на спорните по делото
факти,тъй като автентичността на тези документи не е оспорена. От значение обаче е
липсата на отговор на въпросите къде и в коя къща са живели ответниците А. след
завръщането им в България/през 2016г.за М.А. и през 2018г.за Т.А./. Въззивният съд приема
за доказано на основание чл.176 ал.3 ГПК,че ответниците след завръщането им в България
са живели в други населени места и в друга къща,който факт се установява
безпротиворечиво от показанията на свидетелите относно състоянието на процесния имот и
от представените писмени доказателства,че къщата е била с прекъснато водоснабдяване и
електричество.
Нормата на чл.77 ЗС гласи,че правото на собственост се придобива чрез правна
сделка,по давност или друг начин,определен в закона. Съгласно чл.99 ЗС правото на
собственост се изгубва,ако друг го придобие. В спора по настоящото дело ответниците А. не
са оспорвали правото на собственост на наследодателя на ищцата В. К. и на неговите
праводатели- И. и В. Д.,а са твърдели,че той като собственик на имота им е предал
владението върху него на основание сключения предварителен договор, те са владели имота
непрекъснато от датата на предаване на владението- 26.04.2006г. и са придобили правото на
собственост на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Както се посочи по-
горе,съдът приема за установено въз основа на доказателствата,събрани по делото,че В. К. е
предал на Т. и М. А. владението върху процесния имот на 26.04.2006г.-датата на сключване
на предварителния договор,но не е прекъснал своето владение.Върху имота е било
осъществявано съвладение от В. К., Т. и М. А. до изчезването на К. на 06.01.2011г. А. не са
били добросъвестни владелци,по смисъла на чл.70 ал.1 ,но имат правата по чл.70 ал.2 и ал.3
ЗС,в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика относно владението на основание
предварителен договор./вж.Решение № 270 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2011 г.,
I г. о., Решение № 306 от 21.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2013 г., I г. о., ГК, Решение
№ 1 от 11.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 289/2019 г., I г. о., ГК и др./
Чл.79 ЗС гласи,че правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години,а ако владелецът е добросъвестен- непрекъснатото владение
следва да се е осъществявяло в продължение на 5 години. В случая владението на
ответниците А. е недобросъвестно, поради което в тяхна тежест по делото е било да
установят,че са владели процесния имот непрекъснато в продължение на 10 години- т.е.от
26.04.2006г.до 26.04.2016г. Както се посочи по-горе,до датата на изчезването на В. К. върху
имота е било упражнявано съвладение с него,а по делото няма твърдения и доказателства А.
да са отблъснали фактическата власт на продавача по предварителния договор В.
К.,включително и не са предявили иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД.
Съобразно чл.68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ/корпус/,която владелецът държи лично или чрез друго лице като своя/анимус/.
Настоящият съдебен състав споделя становището,изразено в Решение № 1073 от 22.01.2009
г. на ВКС по гр. д. № 3911/2007 г., I г. о., ГК и др.в което се приема,че упражняването на
пълна фактическа власт изключва възможността други хора, освен владелецът,да
въздействат върху вещта. Ответниците А. са преустановили фактическата си власт върху
процесния имот най-късно през 2015г., което е станало преди изтичането на десетгодишния
давностен срок. В случая не се касае само за временно физическо отсъствие на владелците
от имота, както неправилно е приел КРС, а за пълно изоставяне на същия, установено
безпротиворечиво от показанията на свидетелите по делото- къщата към края на 2015г.вече
е била без прозорци и врати,с изцяло разграбена покъщнина,непригодна за ползване по
предназначение, без ток и вода и с безпрепятствен достъп на трети лица до нея и двора.
Владелецът действително няма задължение да обитава непрекъснато имота, но
упражняването на непрекъсната фактическа власт/корпусът на владението/ изисква той да
8
полага непрекъснати грижи за имота, да го поддържа в годен за ползване по
предназначението му вид, по начин, който изключва възможността други субекти да
въздействат върху владяната вещ.По делото няма доказателства ответниците А. да са
полагали каквито и да било грижи за имота,а от субективна страна- след заминаването им за
*** не са демонстрирали и намерението си да го владеят и занапред като свой собствен,тъй
като не са реагирали по никакъв начин на разграбването на покъщнината,демонтирането на
вратите и прозорците и безпрепятствения достъп на трети лица до вътрешността на
имота.Неправилно и в разрез със събраните по делото доказателства,районният съд е
приел,че въпреки установеното изоставяне на имота от владелците му Т. и М.
А.,владението им не е било преустановено,защото те не са променили отношението си към
имота. Отношението на владелеца към имота се обективира чрез действия,които изязяват
намерението му да свои имота,а по делото такива доказателства не са
представени,включително и за предявяване на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД или деклариране на
имота от А. преди 2019г. За разлика от собствеността,която не се изгубва с неупражняването
и,а съгласно чл.99 ЗС може да се изгуби само ако друг я придобие, владелецът на недвижим
имот,който иска да придобие собствеността на оригинерно придобивно основание,следва да
упражнява съгласно чл.79 ал.1 ЗС непрекъснато владение в продължение на 10 години,което
предпоставя извод,че в този десетгодишен период владелецът следва да поддържа
непрекъснато корпуса и анимуса на владението си. В случая ответниците А. са
преустановили упражняването на владението си най-късно към края на 2015г.,което е преди
изтичане на десетгодишния давностен срок,поради което и не са могли да придобият
правото на собственост върху процесния имот на соченото от тях оригинерно придобивно
основание- изтекла десетгодишна придобивна давност.Следователно,ищцата В.К. не е
изгубила правото на собственост върху процесния имот,тъй като ответниците А. не са го
придобили на соченото от тях придобивно основание- изтекла десетгодишна придобивна
давност.
По гореизложените съображения въззивният съд намери за основателен и доказан
предявеният от В.К. против Т. и М. А. установителен иск за собственост на процесния имот.
Следва да се уважи и акцесорният иск с правно основание чл.537 ал.2 ГПК за отмяна на
констативния нотариалния акт за собственост на ответниците А. по обстоятелствена
проверка.
Предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС срещу ответното дружество „Олир
4853“ООД също се явява основателен и доказан. Този ответник не е придобил правото на
собственост върху процесния имот,тъй като праводателите му Т. и М. А. не са негови
собственици.Сключеният между тях договор за покупко-продажба,макар и
действителен,няма вещен ефект и е непротивопоставим на действителния собственик
В.К..По делото е установено,че ответното дружество е във владение на процесния имот. При
това положение,налице са трите изискуеми съгласно чл.108 ЗС предпоставки за уважаване
на този иск-ищцата е собственик на имота,а ответникът го владее,но без правно основание.
Водим от горните мотиви,БОС намери,че решението на КРС,с което са отхвърлени
исковете на В.К. следва да бъде отменено изцяло като неправилно,незаконосъобразно и
необосновано, в това число и в частта за разноските,а предявените искове –уважени от
въззивната инстанция.
С оглед изхода от въззивното обжалване,в полза на ищцата В. В. К. следва да бъдат
присъдени направените разноски за двете съдебни инстанции. Пред КРС ищцата е
направила разноски в размер на 1079.80 лева,съгласно приложен списък на разноските,а
пред БОС- 625 лева,които съдът възлага за плащане върху въззиваемите страни.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 260001 от 11.02.2022г.по гр.д.№ 943/2020г.по описа на КРС
9
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл.124 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците Т. С. А. с ЕГН-********** с постоянен адрес: ***, призован по делото на
адрес: *** и М. М. А. с ЕГН-**********, призована на адрес: *** че ищцата В. В. К. с ЕГН-
********** с постоянен адрес: *** Е СОБСТВЕНИК на основание наследствено
правоприемство и отчуждаване по регулация съгласно нотариален акт №10 том І,дело
№30/1954г.на КРС на следния недвижим имот,находящ се в с.Екзарх Антимово,община
Карнобат,а именно: дворно място с площ 415 кв.м.,образуващо поземлен имот №383,който
заедно с поземлен имот №382 съставляват УПИ ХХІІ-382, 383 в кв.38 по ПУП на село
Екзарх Антимово,община Карнобат ,целият с площ 910 кв.м.,при граници на поземлен имот
№383:изток-ПИ № 397 и ПИ №398,запад-улица,север- ПИ №382 и юг-ПИ №384 и при
граници на УПИ ХХІІ-382,383 кв.38:изток- УПИ VІ-398 и УПИ VІІ-397,запад-улица,север –
УПИ І-за поща и УПИ ХХІІІ-381,юг- УПИ ХХІ-384,385,ведно със застроената в ПИ №383
масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м.за всеки един от етажите.
На основание чл.108 ЗС приема за установено по отношение на ответника „Олир
4853“ООД с ЕИК-********* ,представлявано от управителя Панус Олег Юрьевич,че ищцата
В. В. К. с ЕГН-********** с постоянен адрес: *** Е СОБСТВЕНИК на основание
наследствено правоприемство и отчуждаване по регулация съгласно нотариален акт №10
том І,дело №30/1954г.на КРС на следния недвижим имот,находящ се в с.Екзарх
Антимово,община Карнобат,а именно: дворно място с площ 415 кв.м.,образуващо поземлен
имот №383,който заедно с поземлен имот №382 съставляват УПИ ХХІІ-382, 383 в кв.38 по
ПУП на село Екзарх Антимово,община Карнобат ,целият с площ 910 кв.м.,при граници на
поземлен имот №383:изток-ПИ № 397 и ПИ №398,запад-улица,север- ПИ №382 и юг-ПИ
№384 и при граници на УПИ ХХІІ-382,383 кв.38:изток- УПИ VІ-398 и УПИ VІІ-397,запад-
улица,север –УПИ І-за поща и УПИ ХХІІІ-381,юг- УПИ ХХІ-384,385,ведно със застроената
в ПИ №383 масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 55 кв.м.за всеки един от
етажите и ОСЪЖДА ответника „Олир 4853“ООД с ЕИК-********* ДА ПРЕДАДЕ на
ищцата В. В. К. с ЕГН-********** владението върху имота, представляващ дворно място с
площ 415 кв.м.,образуващо поземлен имот №383,който заедно с поземлен имот №382
съставляват УПИ ХХІІ-382, 383 в кв.38 по ПУП на село Екзарх Антимово,община Карнобат
,целият с площ 910 кв.м.,при граници на поземлен имот №383:изток-ПИ № 397 и ПИ
№398,запад-улица,север- ПИ №382 и юг-ПИ №384 и при граници на УПИ ХХІІ-382,383
кв.38:изток- УПИ VІ-398 и УПИ VІІ-397,запад-улица,север –УПИ І-за поща и УПИ ХХІІІ-
381,юг- УПИ ХХІ-384,385,ведно със застроената в ПИ №383 масивна двуетажна жилищна
сграда със застроена площ 55 кв.м.за всеки един от етажите,който ответното дружество
владее без правно основание.
На основание чл.537 ал.2 ГПК ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижим
имот,издаден на основание обстоятелствена проверка №120,том ІV,рег.№2687,дело №565 от
2019г.на нотариус с рег.№581 на НК,вписан в СВ под акт №199,том ІХ,дело №1354/2019г.,с
който нотариален акт за собственици на следния недвижим имот: дворно място с площ 415
кв.м.,образуващо поземлен имот №383,който заедно с поземлен имот №382 съставляват
УПИ ХХІІ-382, 383 в кв.38 по ПУП на село Екзарх Антимово,община Карнобат ,целият с
площ 910 кв.м.,при граници на поземлен имот №383:изток-ПИ № 397 и ПИ №398,запад-
улица,север- ПИ №382 и юг-ПИ №384 и при граници на УПИ ХХІІ-382,383 кв.38:изток-
УПИ VІ-398 и УПИ VІІ-397,запад-улица,север –УПИ І-за поща и УПИ ХХІІІ-381,юг- УПИ
ХХІ-384,385,ведно със застроената в ПИ №383 масивна двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 55 кв.м.за всеки един от етажитена са признати ответниците Т. С. А. с ЕГН-
********** и М. М. А. с ЕГН-********** на основание давностно владение.
ОСЪЖДА Т. С. А. с ЕГН-********** с постоянен адрес: ***, призован по делото на
адрес: ***, М. М. А. с ЕГН-********** призована по делото на адрес: *** и „Олир
4853“ООД с ЕИК-********* представлявано от управителя Панус Олег Юрьевич да
заплатят на В. В. К. с ЕГН-********** с постоянен адрес: *** сумата от 1079.80
лева,представляващи направените по делото разноски пред КРС и сумата от 625
10
лева,представляваща направените по делото разноски пред БОС.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на
връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11